Monthly Archives: декември 2010

Блогът през изминалата година


Списването на блог се оказва една нелека задача. И не толкова, че няма с какви глупости да го пълниш, в крайна сметка из интернет има от всичко по много, а трудната част е да откриеш какво би им било интересно на читателите. Същевременно с това, писането трябва да доставя удоволствие и на собственика, тъй като всеки блог се прави първо за този, който го пише и тогава за евентуалните читатели. А златната среда, която да удовлетворява и двете страни е доста трудна за откриване. 🙂 Имало е статии, които на мен лично са ми били много интересни, но съдейки по статистиката интересът към тях е бил преходен. Разбира се, съществува и обратното – нещо не толкова интересно и масово за мен, се е оказвало тотален хит в търсенията. Именно поради тази причина смятам да публикувам малко „от кухнята“ по отношение на най-четеното за годината. 😉

Топ 5 за изминалата година:

Сайтове с големи колективни отстъпки (969 посещения) – Въпреки, че статията е едва от края на миналия месец, за отрицателно време зае челната позиция. Явно интернет пазаруването отдавна се е възприело дори от българите като ефективен начин за пестене на средства, време и нерви от обикаляне на магазините из града.

Видеонаблюдение на КАТ и актовете от него (617 посещения) – В последно време държавата се чуди как да вземе повечко пари от данъкоплатеца. Един от добрите за нея подходи се оказа именно въпросното видеонаблюдение, което тормози шофьорите. Не, не казвам, че не трябва да се спазва правилникът за движение, но огромна част от глобите се поставят за безумни нарушения от рода на „настъпил си бялата лента на светофара“ или ситуацията описана в самата статия. Освен това, в крайна сметка, който е прегрешил качествено и има пари, винаги си намира начин записът „да изчезне“, така че камерите са просто още един начин чичко полицай да си прибира рушвета и да парадира, че заплатата му била ниска и колко тежка била работата му!

Тракийска царска гробница, Демир баба теке – село Свещари, Тутракан, резерват Сребърна, Крепост Меджиди табия (411 посещения) – Благодарение на книжката с 100-те национални туристически обекта разбрах за съществуването на тези забележителности. Малко срамно, че огромна част от българите си нямат идея, че из България съществуват подобни места. Най-голям интерес от тази статия е тракийската гробница в с. Свещари, която наистина си струва да се види.

Фаворитът 3: Изкуплението / Undisputed 3: Redemption (246 посещения) – Това бе една от изненадите, за които споменах по-горе. Не предполагах, че ще има такъв интерес към този филм, имайки предвид, че е далеч от касовите заглавия на годината. Явно това, че е сниман в България и участват български актьори си казва думата и хората търсят допълнителна информация.

Бесарбовски манастир, Ивановски скални църкви, Средновековен град Червен, Абритус (176 посещения) – Интересът към скалните манастири не е никак малък, а фактор за това са и хилядите статии из интернет. И няма как да е иначе при условие, че самите места се посещават много, а и са ценни за българската култура.

Та така, надявам се следващата година да е още по-активна от сегашната и да има много нови интересни статии, както за мен, така и за всеки, който по една или друга причина попада на това място. Благодаря на всеки за отделеното време да прочете нещо от този блог и ви пожелавам една успешна нова година във вашите начинания и занимания. 😉

Advertisements

4 Коментари

Filed under Ежедневие

Да намалим напрежението след напрегнат ден


Какво виждате на снимката? Може би уред за мъчения или уред, който вероятно се използва в готварството? Всеки ще се сети за всичко друго, но не и това, за което е предназначен уредът. 🙂 И за да няма излишни предположения ще кажа, че това е масажор за глава. 😉 Да, има подобни чудноватости, които братята китайци с лекота произвеждат в милиони бройки. И честно казано това нещо върши работа, въпреки че на пръв поглед изглежда супер безполезно.

Въпросният уред го видях преди няколко месеца в магазин за домашни потреби Jysk, но цената му от 6лв. ми се стори висока, а и бях скептично настроен към действието на това „нещо“. Въпреки това го тествах на място и останах много приятно изненадан. Удълженията на уреда действат като четка за коса, с тази разлика, че обхващат по адекватен начин цялата повърхност на главата. В следствие на тях, се усеща едно приятно потрепване, което явно кара кожата на главата да се отпуска. Това беше достатъчно, за да поискам да имам „нещото“ и да го намеря на по-приемлива цена, тъй като едва ли само в този магазин присъства. Случайно го открих в „Джъмбо“ на цена от 4лв. и естествено веднага го взех.

Трябва да спомена, че след всекидневна и честа употреба, в един момент привикваш и положителния ефект се губи, което е нормално. Все пак ако се използва само, когато наистина човек има нужда от отпускане, усещането е гарантирано.

А това какво е 🙂 :

Не, не е макет на кораб от поредицата „Стар трек“. 😀 Това отново е масажор, но вече за тяло. И него го взех от Джъмбо на скромната цена от 2 лв. Наглед безполезната пластмаса, всъщност спестява много средства и нерви, от гледна точка на това да карате някой да ви масажира с ръце. Е, разбира се и тук е необходима чужда човешка сила, за да ви масажира, но усилието на втората страна е в пъти по-малкото. „Уредът“ е направен така, че благодарение на 4-те си топчета да разпределя равномерно натиска върху тялото, без да се налага кой знае какво усилие от страна на този, който го държи. Формата е направена по начин, по който да се движи плавно, независимо дали има една камара дрехи  върху гърба ви или има просто наличие на някакъв лосион за тяло. Изобшо, евала на китайците!

Всеки е гледал рекламите на Vs teleshop и подобните, където за една торба пари получавате освобождаване от напрежението. Гореспоменатите уреди струват само 6лв. и създават един комфорт, от който всеки един от нас се нуждае след напрегнат ден. 😉

5 Коментари

Filed under Интересности

Мега Ум / Megamind


По време на празници винаги остава време, в което да се чудиш какво да правиш. Една от добрите възможности за уплътняване на времето е ходенето на кино. За зла участ по това време на годината няма кой знае какви хитове, та реших да се спра на нещо, което да е забавно и нетипично. Избрах 3D приключението \“Мега Ум\“. Честно казано нямах представа какво ще гледам и какво да очаквам, освен че ще се налага да зяпам с типичните и неудобни за 3D-то очила.

Историята се разказва за две същества от различни раси, които по лошо стечение на обстоятелствата напускат своите планети още бебета. И двете се озовават на земята, но едното израства в добро семейство, а другото….в затвора – просто капсулата му там се разби. 🙂 С течение на годините по-добрия (Метро Мен) стана супер герой, а лошотията (Мега Ум) стана злодей. И така във вечна борба помежду си, винаги доброто надделяваше. В една от поредните битки, Мега Ум „успя“ да елиминира своя съперник и да превземе града. от което последваха редица събития, които нагледно показваха на зрителя до какво води негативната страна от живота.

Не знам защо, но в последно време се чудя дали анимациите се правят по-скоро за големите или по-скоро за малките зрители. Чуденето ми е породено от факта, че в тези филми с картинки има много повече реалности от игралните филми (или поне аз виждам такива). В „Мега Ум“ имаме едно блестящо представяне на човешката самота, самозаблуда и отричане на това, което си и това което те заобикаля. Има нагледен пример за това какво е омраза, любов, отдаденост, какво е да си част от обществото и начина му на мислене. Вижда се как един положителен образ може да промени едва ли не всичко и как във всеки един от нас се крие нещо добро, което просто трябва да бъде извадено на бял свят.

Може би не трябва толкова дълбоко да се замислям над анимациите, но наистина ми е интересно какво виждат децата в цялата история. Дали виждат просто едни добре изрисувани герои или авторите успяват да се вмъкнат и по-дълбоко в съзнанието на малките?

Въпреки гореописаните силни моменти, ми е трудно да кажа дали филма ми хареса. Често казано в последно време начина на рисуване и на „заснемане“ на тези истории ми става еднотипен като визия и похвати. Може би трябва да спра да гледам 3D другаде, освен в IMAX или големите зали на кино Арена, тъй като кой знае какво усещане в обикновените 3D салони не виждам, а само излишно се напрягам.

Вашият коментар

Filed under Кино, Култура

Коледа в центъра на София


Бях приятно изненадан от днешната гледка на Витошка, която искрено ме накара да се усмихна. 🙂 Белобрад старец управляваше трамвая, а облечено в зелено джудже му помагаше 🙂

Весела Коледа, Хо-Хо-Хо! 😀

2 Коментари

Filed under Ежедневие

Малко филми


През миналия месец изгледах няколко филма, за които все не ми оставаше време да споделя. Не, че сега точно това е на ред, но усещам, че ако го отложа още малко, то съвсем ще потънат в забрава. Поради тази причина ще им отделя по няколко реда, без да изпадам в лирически отклонения. 🙂

Смърт на погребение / Death At A Funeral е от филмите, с които обичам да експериментирам, когато няма нещо смислено за гледане. А точно този филм е типичната английска черна комедия. От сега казвам, че ако някой не може да асимилира английски хумор, то по-добре да не се захваща с филма, а да се насочи към римейка му от тази година, който е изпълнен със „черните“ звезди на американското кино. Въпреки че не съм гледал новата версия (все пак скоро гледах първата), съм сигурен, че не могат по никакъв начин да пресъздадат невероятните комични ситуации, които буквално ме караха да се превивам от смях.

Историята е повече от трагикомична. Опечалено семейство се готви да погребе бащата на фамилията. Организацията куца още от самото начало с объркването на ковчега от траурната агенция. Това обаче е най-малкият проблем в цялата ситуация на семейството, в което всеки член си има своите странности. А когато тези странности се съберат на едно място и се посипят с щипка външна намеса и ситуацията излиза безвъзвратно извън контрол. Не е за описване, просто трябва да се види! 😉

A-отборът/ The A-team се оказа леко подобие на „Бандата на Оушън“. но във военен формат. Събират се група разхайтени, но добри военни, за да се справят с тайни задачи. Естествено в един момент се намира някой да ги натопи и после ролетката се завърта. Началото е много силно и забавно, но после емоцията някак спада. Като цяло определено не мога да кажа, че филмът е загуба на време, даже напротив, но е крайна сметка не е нищо уникално и невиждано.

Агент Солт / Salt – този филм си признавам, че реших да гледам заради Анджелина Джоли. Като цяло ми е любимка от всякакво естествено. Както подсказва названието на филма, главната героиня е в ролята на специален агент. И както се случва в подобни истории, в един прекрасен момент Джоли се оказа натопена в заговор. Тук тотално ме изгубиха, чак ме хвана яд, че актрисата се е набутала в такъв плосък сюжет. Но бях се хванал на хорото, така че трябваше да го догледам. И това ми решение беше правилно, защото плоската на пръв поглед история се обърна на 360 градуса и действието стана заинтригуващо. В крайна сметка останах доволен от своята любимка. 🙂

На лов за плячка / Hunt to kill ми се стори най-доброто решение в даден момент, в който останалите филми като описание бяха по-зле от този. Единственото впечатляващото тук бе присъствието на Стив Остин. Плоска история, позната ни до болка. Бивш военен живее спокойно в малко градче, докато не се появяват банда банкови обирджии, които му объркват живота. Естествено накрая ги избива всичките. Пълна скука и загуба на време е този филм, даже до този момент го бях забравил и заличил от съзнанието си.

Американецът / The American може да се нареди спокойно в топ 20 на безумно глупавите филми. Диалогът във филма може да се събере на не повече от десет печатни страници. Действието се развива в италианското селце, където наемният убиец Джак (Клуни) се е покрил. Честно казано изобщо не разбрах идеологията на историята, която май беше и по книга. Нямам идея как го изтраях до край. Клуни е ясно, че е застаряващ актьор, ама чак пък така да се излага…

От Социалната мрежа / The Social Network очаквах повече. Надявах се на история, която разказва в подробности за самият Facebook, а не минимални части от първоначалната идеология, които бяха забъркани паралелно със съдебния спор на Зукърбърг и съдружника му. В крайна сметка накрая нито се разбра накъде ще се движи мрежата, нито какво се случва с делото. Дори и да изключим сценария, самото заснемане на филма е далеч от шедьовър, който да има толкова висока оценка в imdb и да е в топ 250. Това за пореден път ми доказва, че оценките там не са много обективни.

За Шрек завинаги / Shrek Forever After мога да кажа само… Шрек! Това е една от малкото анимации с повече от една част, в която винаги ще намериш на какво да се усмихнеш или да го съпоставиш с реалния живот. Героите и персонажите са изпипани, а лафовете са все на място. В тази нова история се разказва как неволно Шрек си пожелава да си върне стария живот и за негова зла участ това се случва. Надявайки се всичко да е по старо му, голямото зелено Огре се сблъсква с една нова действителност, от която някак трябва да се избави, а това се оказва трудна задача.

Като за край ще спомена Чиракът на магьосника / The Sorcerer\’s Apprentice. Приключенските филми на Дисни започват много да ми втръсват. А когато в тях постоянно виждам лика на Никълъс Кейдж положението става още по-безинтересно. Наскоро бях чел, че актьорът яко го е закършил с парите, та чак му прибират къщите заради неплатени кредити. Това до някъде обяснява снимането му в бози като тази. За историята не знам какво да кажа – фантасмагория от всякъде. Обикновен младеж е призван да се бори със злите сили на вещицата Моргана, която от векове е затворена в специален съд. Разбира се има поклонници от черни магьосници, които се опитват да я спасят, но героят на Кейдж се бори с всички сили това да не се случи. Честно казано „Хари Потър“ ми беше доста по-интересен от това подобие на филм. Би било добре Дисни да престанат с подобни експерименти, че филмовото им подразделение скоро ще фалира, тъй като дори касовия „Карибски пирати“ взе да омръзва на хората.

Надявам се декември да се окаже по-интересен от филмови преживявания, за да може края на годината да завърши добре откъм заглавия. 😉

има 1 коментар

Filed under Кино, Култура

Сигурни ли са банките?


В съвремието ни ги няма героите от старите уестърн филми, които влизат в случаен клон на банката, замаскирани с по една кърпа върху лицето, вадят пистолети и обират изплашените служители. Днес банковите удари са на едно много по-високо ниво, без излишна показност и размахване на оръжие.

И в България обирите взеха да стават нещо всекидневно. Да вземем за пример, как учителка от Плевен ограби банка и то с пистолет играчка. Каква охрана трябва да има банката и съответно какви трябва да са служителите, за да позволят това да се случи? На всичко отгоре се оказа, че ако сама не се бе признала за виновна, то по никакъв начин нямаше как да се докаже, че е била тя. Имайки добро име и чисто съдебно минало, признавайки вината си, бе осъдена условно. Ама то няма как и да е иначе, защото при един добър адвокат, по никакъв начин обвиненията на прокуратурата няма да издържат и за пореден път \“добрата съдебна система\“ ще стане за смях. Въпреки, че този случай е интересен казус, определено не е най-фрапиращия в последно време.

Вчера бе съобщено за разбит трезор в Младост 1. Крадците необезпокоявано са влезнали през почивните дни, на спокойствие са си свършили работата, след което са излезнали през парадния вход. Умело са прикрили следите си с препарати и косми, което ме навежда на мисълта, че „злодеите“ обичат да гледат филми като този, от където черпят вдъхновение. Това ако не е подигравка, то не знам кое ще бъде! А банката, спазвайки политика на „конфиденциалност“, не бе дала информация дори на хората, чийто трезори вероятно са останали празни. В крайна сметка защо да го прави, след като е по-добре да държиш в напрежение група хора, отколкото да си признаеш пред цялото общество, че си станал за резил.

Черешката на тортата идва от Райфайзен Банк, където главният касиер най-безпрецедентно свива едни 800 хиляди. И това не става от вчера за днес, а става вероятно в продължение на месеци. Как тогава никой не е разбрал и толкова ли е сляпо управлението на банката? Трагикомичното в ситуацията е, че служителят сам се обажда с думите „Простете за това, което ви причиних, довиждане“. Касиерът, като лирическият герой от песента „Човекът взе парите, каза чакай малко….“, присвоява тлъстата сума и се отправя на заслужена и дълготрайна отпуска някъде далеч, вероятно в топлите страни.

Посочените примери са само една малка част от всички, които са се случвали до момента. Парадоксалното е, че въпреки зачестилите кражби, банките продължават да си работи по стария начин. Офисите продължават да се позиционират в неподходящи помещения само и само да има присъствие на банката, без да се мисли за сигурността и. Ясно е, че охранителните камери отдавна не са най-доброто решение, което може да съществува, особено в случаите, когато кабелите им са външни, а управлението им не е централизирано. Охранителите по клоновете в по-голямата си част са на преклонна възраст и по-скоро слухтят и суфлират на клиентите, вместо да вършат работата, за която са наети.

Не се обръща внимание както на новите, така и на старите служители. Новите, притеснени от незнанието си, правят грешки, които рефлектират върху клиентите, а от там и върху името на банката. От своя страна старите служители, натрупали достатъчно опит, започват да се чувстват недооценени и желанието им за работа остава на заден план. А банките очевидно нямат интерес да инвестират или координират хората си, а залагат само на продукти и услуги. Само че като няма адекватни хора, които да ги предлагат, то тогава къде е положителното от цялата ситуация? Е, явно има и достатъчно кадърни и изобретателни служители, след като с лекота се отклоняват цели 800 хил. лв. И докато системите, процедурите и управлението на банките продължава да бъде неефективно, ще се намират и хора, които да се забавляват на техен гръб, а обществото ще се чуди дали е по-сигурно да държи парите си под дюшека или да се довери на банката.

Вашият коментар

Filed under Ежедневие, Писания и разсъждения

Пред нас и зад нас – отвсякъде потоп


Един ден с постоянен дъжд извади на показ колко е успешно прехваленото околовръстно на бат’ Бойко. И то не най-лошият порой, който може да съществува. Изведнъж, стичащата се от Витоша вода, се оказа проблем, който залива цялата южна дъга. Явно планината и наклоните и, са се появила наскоро, което не е имало как да предвидят при строежа на най-големият успех на господин премиера. Той, обаче не пропуска интервю или пресконференция, в която да не спомене великите си подвизи на безстрашен приказен герой, който с багери и лични сили се е преборил с борческите групировки, които са пречели на пътния възел. А сега дали би признал, че успехите му тънат в тиня и отпадъци, донесени от дъждовната река? Дали, ако е толкова отговорен, ще сведе виновно глава и ще се извини за този провал? Естествено, че няма. Ще остави вярната Фандъкова да се оправя с проблема и да излиза от положение пред софиянци за поредната изненада, която е поднесла водната стихия.

А то да беше само околовръстното, добре. Оказа се, че цяла София не е подготвена изобщо за дъжд, а какво остава за сняг. Отново шахтите и канализацията останаха неспособни да поемат това количество вода –  дали защото изобщо ги няма, или по-скоро защото са запушени? Никой няма да разбере и нещата ще отшумят за ден-два, както ще бъде заличена и тинята от вятъра, след като бъде разнесена от минаващите коли по натоварените от задръствания улици. Защото както се оказва по-горе, явно пари за периодично почистване на шахтите няма, няма и да има.  Или просто някой смята, че трябва да се случи нещо непредвидено, за да се помисли за него.

И така „животът продължава – ден след ден“, както пее Васко Кръпката, а ние ще трябва дружно да оцеляваме, в този „мъдър кръговрат“, който ни е наложен от политическият елит на България.

 

2 Коментари

Filed under Ежедневие, Писания и разсъждения