Monthly Archives: март 2012

Бирария Витоша – чалготека по принуда?


Събота вечер – времето, през което всеки иска да разтовари някъде с приятна компания и в приятна обстановка. След като бях попаднал на рекламен ваучер за намаление, реших да се възползвам от предложението на Бирария Витоша, която е новооткрита лъскава бирария, намираща се на мястото на всеизвестната от преди много години „Хавана“ намираща се на Витошка.  Преди повече от 10 години бях влизал в това помещение, което тънеше в разруха, и се чудех колко ли приятно би изглеждало ако някой го стегне и превърне отново в заведение. Воден от тези си спомени, изобщо не се замислих дали да се възползвам от офертата  и смело направих резервация, което бе любезно приета по телефона. Пристигнахме в уречения час и културно бяхме настанени на удобна и добре подредена маса. Пейките бяха облицовани с меки възглавници, а интериора беше много приятен. Личеше си, че всичко е правено с мерак и доста вложения. Дори тоалетните са изпипани със скъпа санитария, но все още липсват огледала в тях, което ще е голям минус за бъдещия „контингент“ на заведението, което ще се разбере малко по-долу от написаното.

Въпреки че бяхме на първия етаж  – салон за пушачи (което е само фиктивно разделение, тъй като практически няма някаква форма на преграда между първи и втори етаж), вентилацията беше много добра и цигарен дим почти не се усещаше.  Сервитьорите бяха усмихнати и съдействащи професионално в избора на клиентите.

В началото ни направи впечатление, че музиката е малко силна, но имайки предвид, че бяха пуснали някакви рок парчета, се понасяше въпреки по-високите децибели. Но това беше временно явление, докато не забелязахме един младеж ала „селски диджей“, седнал уверено зад един лаптоп и слушалки на главата си. Малко преди 22 часа той поде приканващи поздрави за близката компания и заредува кръшни хора. На импровизираният дансинг в средата на заведението, група женски твари разкършиха снаги под ритмите на родната чалга, която редувана с гръцки хитове се канеше да достигне своят апогей. Аз и хората около мен започнахме да се надвикаме един през друг, за да успеем да чуем поне 1/3 от това, което се опитва да ни каже отсрещната страна. С това се убедихме, че озвучаването е на много добро ниво, но не предполагахме, че „бирария“ е синоним на нощно увеселително заведение (чалготека). Е, разбира се като при всеки селски купон, се пускаха и стари хитове от на баба ми времето, които да разнообразяват чупките в кръста на малкото останали посетители на заведението и съответно на сцената.

И така в удивление решихме, че няма смисъл да продължаваме да тестваме сетивата си на това мъчение, на което се опитваше да ни подлага озвучителят (или може би мъчителят?). Не мога да разбера, след като едно заведение е замислено като нощно-увеселително, защо се обявява като бирария, а и на външен вид е приятна такава?! Концепцията с един куршум два заека, няма как да се окаже успешна, поради факта, че двата типа заведения си имат различни почитатели и няма как едните да станат почитатели на втория и обратното. Да не говорим, че след като съм седнах да хапвам, не ми е никак приятно някой да се кълчи пред очите ми, а аз да не мога да си кажа една дума с хората около мен. Мое мнение е, че ако собствениците не променят разбиранията си, рискуват още преди да са разработили заведението, да загубят и малкото първи посетители, които са привлекли чрез реклама. Жалко ще е тази приятна обстановка и нормални цени за центъра на София, да бъдат погребани заради безумната глупост на някой нищо неразбиращ управител или собственик на заведението.

This slideshow requires JavaScript.

Advertisements

7 Коментари

Filed under Ежедневие