Lime – когато си в центъра и искаш спокойствие

Вечерната разходка ме отвежда в едно малко и уютно заведение, което са намира на Граф Игнатиев 40. Влизайки в Lime ни посреща приветлив персонал, който насочва към свободна маса. Няма цигарен дим и неприятни миризми – да, не се пуши, което е един огромен плюс за мен. Настаняваме се на малка маса (всичките са такива) край огромна библиотека, която е отрупана с книги и списания. Заради малките размери на заведението, всичко е на една ръка разстояние и спокойно може да се пресегнеш, да грабнеш нещо интересно и да се потопиш в четивото на фона на приятна и ненатрапчива музика. Или другият вариант е да проведеш един приятен рзговор със събеседник, без това да коства усилие и нерви, за да се справиш с децибелите на уредбата. А защо пък да не отвориш лаптоп и ползвайки интернета на заведението, за да свършиш някоя важна и неотложна задача, но в приятната компания на чаша горещо кафе.

Менюто не е огромно и предлага неща, които са ориентирани към бързото, но здравословно хранене. Има 4 салати, няколко разновидности на сандвичи и доволно количество десерти, които не отстъпват по вид и качество на скъпа сладкарница. Като казах скъпа, цените не са особено ниски, с оглед на грамажите, които се предлагат. За сметка на това продуктите изглеждат (и имат вкус) на висококачествени, което може би оправдава тези ценови нива, а и все пак заведението е в центъра. Сандвичите се приготвят от прясно печен и нестандартен, но вкусен хляб. Също така има много приятни вина, които могат да се съчетаят с интересните продукти, които са вложени в сандвичите или салатите.

Персоналът периодично проверява за вашият комфорт и усмихвайки се учтиво ви приканва да опитате още нещо или да повторите вече поръчано, например питие. Това отношение не бива да се бърка със заучените и натрапчиви фрази на веригата Хепи, тъй като тук нещата, като че ли седят малко по-лично и естествено.

Така че ако сте в центъра и искате да останете насаме с някой, или просто да се отдадете на себе си, то Lime е добро място за това. 😉

Сурва в Брезник

Винаги съм искал да присъствам на кукерски събор. По телевизията често дават репортажи за кукерски събирания, но до там – не съм си правил труда да видя къде и кога има такива. Така че беше време да посетя подобно събитие, още повече, че се провеждаше толкова близо до София. Мястото беше гр. Брезник, а фестивалът „Сурва“. Очакваше се да присъстват близо 1000 участника от околните села, които ежегодно се събират, за да смутят с тътен, иначе спокойните улици на малкото градче.  Загрявката е внушителна! Всички групи скачат и обикалят в ритуални кръгове преди да излезнат на централната улица. Настроението е приповдигнато, а градусът е висок – къде заради висок адреналин, къде заради спиртна напитка. 🙂

Характерно за всяка група е, че включва определени типажи участници. Има попове, цигани, младоженци, мечка и мечкар, кукери (които в някои групи наброяваха над 80), а цялата тази маса от хора се ръководи от така наречения „воевода“, който парадира пред всички и координира действията им. Всяка от групите минава последователно през центъра, където изнася кратко представление през смаяните зрители, които въпреки студа бяха многобройни.

Маските на участниците бяха най-различни – от рогати същества, до огромни дву и триметрови конструкции, накичени целите с пера. Те са характерни за групите от този край и само там може да се видят подобни произведения, които честно казано се чудех как успяват да задържат на главите си.

След няколкото часа дефилиране, всичко приключва когато мракът падне, пред ритуална клада от дърва, която най-смелите кукери прескачат. За съжаление не останахме за тази част от действието, тъй като времето беше прекалено студено, за да изкара човек толкова време навън. Със сигурност е имало какво да се види, но пък това е един прекрасен повод догодина да се посети пак събитието. 😉

Казино Джак / Casino Jack

\“Казино Джак\“ е филм, който свалих с идеята просто да гледам нещо различно. Сценарият е направен по действителен случай и представлява една политическа история за лобист в американското общество. Историята запознава с ежедневието на Джак Абрамофф и как той влияе на личности от високите етажите на властта, и вземаните от тях решения. Всичко е относително нормално, докато не се появява примамлива оферта за плаващо казино, от което могат да се вадят големи пари. Примамени от това, Джак и партньорът му започват скрити и големи измами, с които да осигурят необходимите им средства за казиното.

Честно казано в първите 30 минути не успях да разбера какво точно се случва, кой какъв го играе и защо. Изведнъж се натрупаха над 5 героя, които да асимилираш и запомниш. Добре, че положението след  30-те минути се нормализира, че бях готов да се отказвам от гледането. Филмът не е връх на лентовото изкуство, не е дори в подножието му, но дава една реална картина на неща, които всеки от нас знае, че съществуват, но не знае в действителност как се случват.

Когато става дума за политическо лицемерие и корупция, американският пример е най-красноречив. Явно авторът на филма е знаел това, и въпреки че историята е действителна (което малко или много е улеснение) е показал в подробности как действа порочната система на лобитата. Как чрез силни връзки и лостовете на властта се прокарват интересите на конкретни поръчители.

От друга страна увереността на главните герои е показна за това, че ако човек седи с високо вдигната глава, има приортите и се стреми да постига целите си на всяка цена, няма кой и какво да го спрат. Е, разбира се всяко нещо си има граница и не трябва да се прекрачват, тъй като от високо падането е жестоко. 😉