Monthly Archives: февруари 2012

Кръщене


Човек трудно може да се докопа до постановка, в която присъства името на Камен Донев, но в крайна сметка не е и невъзможно. В  „Кръщене“ няма да видите Донев като актьор, защото той е създателят й, а това на свой ред може да предизвика моментен размисъл какво ли ви очаква. В този случай определено не бих се наел да дам еднозначен отговор на въпроса какво може да се очаква от тази постановка. Преди да се снабдя с билетите за нея, дълго се чудих дали си струва подобен експеримент, особено след като бях гледал „Комедия на слугите“ (скоро може би ще публикувам мнението си за нея) с участието на споменатия по-горе. Въпреки това реших да рискувам, а резултатът е….

Цялата история се върти около кръщаването на едно новородено момче, при което на дълга и богата трапеза както се е случвало миналия век, се събират двата рода на младото семейство. Във един нестихващ диалог, а на моменти излиянията на всички актьори едновременно минават граници, зрителят бива провокиран с редица лирически отклонения, които го водят към съвремието ни.  Виждаме познатата българска картинка, при която възрастна лелка е седнала да дава „ползотворни“ съвети за здравето на друг човек, все е едно е общопрактикуващ лекар с над 30 години стаж, а в действителност тя е обикновена плетачка. В друг момент виждаме желанието на всеки от нас да бъде център на вниманието в една голяма компания и прави всичко възможно то да е съсредоточено само върху него – чист снобизъм кой е по-по-най сред родовете. От там, авторът не пропуска да ни покаже и изнервящата обстановка, която настъпва от една такава огромна семейна среща, при която винаги има кой с кой да се хване за гушата. Суетата е застъпена и с типичните за съвремието заснемане с камера и фотоапарат, придружени с музика по поръчка  „на ухо“.

Изобщо, всякаква форма на съвременен битовизъм или еднотипно ежедневие може да открие всеки, гледайки представлението. Така, залисани в игра показваща миналия век, актьорите се впускат в директна закачка с телевизионни формати като X Factor, или леко и с финес подхвърлят символичните и безкрайни прерязвания на ленти на нови обекти  от Бойко Борисов. Какво всъщност иска да ни покаже с това Камен Донев? Може би, че се оставяме да бъдем въвлечени от това, което ни показва телевизията? Вероятно гледайки втренчено всекидневно телевизионната програма на живота около нас, наистина забравяме да живеем. Да живеем по онези прости правила, по които са живели миналия век. А тези правила са водили, може би към по-лек и весел живот, изпълнен с повече положителни емоции от сегашните, и са необременени от един порочен кръговрат. Кръговрат, който иначе кара дърветата да ронят короната си есен, за да подхранят почвата под тях, за да могат на пролет отново да раждат плодовете на своята организираност и щастие.

Сега зачитайки се в това, което съм написал по-горе виждам, че вероятно няма да бъда разбран на 100 % какво искам да кажа. Но такава е и постановката – неразбираема. Или по-точно разбираема лично за всеки, който се осмели да я гледа. Със сигурност е само за експериментатори и хора, които биха се опитали не просто да гледат, а да попият и пречупят през свой мироглед видяното.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Театър