LOVЕ.NET

Хубаво е, че българското кино търпи ренесанс, макар и слаб. Още по-хубаво е когато киносалоните се пълнят, за да се гледа български филм. Само на моменти стават изключително дразнещи с масовите реклами преди премиерата, но това е друга тема за разговор.

След като вече бях гледал театрална адаптация на това, което се случва в „мрежата“, определено ме човъркаше голям интерес какво ще представят на голям екран по темата. Сценарият разказва за идеята на едно издателство на бляскаво списание, да опише какво се случва из виртуалните пространства за запознанства. И как се започва една връзка по интернет и докъде може да стигне тя. Всичко това е подсилено, на моменти с прекален жаргонен език, произлизащ от всички форми на чата.

Love.net се оказа един добре реализиран отрязък от време, който пресъздава загубата на реална комуникация между хората, но същевременно с това е фокусиран върху дълбоките чувства, които те изпитват, но нямат желание да ги споделят и ги крият в себе си. От там произлиза едно апатично реално съществуване, а интернет се превръща в мястото за живот.  Любов и безразличие се преплитат на всички фронтове – на моменти изпепеляващи, а в други подлудяващи. Активният интернет потребител бързо ще открие себе си в не малка част от сцените и тихо ще се усмихне, гледайки да не го забележи някой.  И все пак къде е границата между реалност и виртуалност? Кое от това, което се изписва пред монитора, може да бъде казано в лицето на човек и кое го спира, за да го направи? Колко силни и трайни са чувствата и трепетите? Всичките тези въпроси са засегнати под една или друга форма, но дали зрителят ще открие отговори за себе си е съвсем отделен въпрос. „В крайна сметка всичко зависи от това какво търсиш“ – както в живота, така и като отговори от видяното.

Като цяло не мога да кажа, че съм ужасно впечатлен от представянето на идеята. Но определено мога да кажа, че филмът има своите силни моменти и не е крайна загуба на време, а в приятна компания може да се превърне в едно добро кино преживяване. 🙂

За дупките народни

Зимата отмина. След нея останаха тежките последици от лугата и водата на непочистените водни маси сняг. Зейналите ями морят шофьорите, а многократно изправяните джанти чакат своите нови удари с чука и своето ново (или пореден сезон ако джобът е изтънял) облекло – летните гуми.

Столичната община се е задействала от рано да осигури комфорт по големите софийски булеварди, разбира се не може да очакваме да обръща внимание на огромните кратери по междублоковите подобия на улици, и се е задействала да „зашие“ поредната „кръпка“. Толкова се е залисала в рязането на асфалт и оформянето на причудливи форми, на които ще завиди всеки виден художник и човек на изкуството, че забравя основното – бързо запълване на издълбаното. Да, за нейна жалост само с рязане не става, трябва и мат’рял. Само че запълването не става веднага. Понякога не става и на следващия ден, а често минават и дни. През това време шофьорите хвърлят ези-тура къде ще им се случи да се набият на задръстване заради „художествените произведения“ на общината, или съответно къде има вероятност да срежат новосменената гума. А най-лошото от цялата работа е, че вероятно и пролетта и лятото ще отминат в кърпене, а до началото на зимата няма да има и помен от не малка част от  „кръпки“.

Същото е положението, та даже и по-трагично, при вечната настилка – паветата. Пренареждането им е толкова добро, че след него новите вълнообразните места стават като препятствие, което може да се сравни с морска буря пред безобидна рибарска лодка.  Вероятно ако събера децата, които добре се справят в пясъчниците с кофичка и лопатка (както и с играта тетрис), ще се представят по-добре с пъзела от павета и биха го наредили по-прецизно. И без това местата с пясък в градинките се използват за нужници на домашните „културни“ любимци, така че това ще е една прекрасно реализирана социална програма – С деца на пътя. Току виж това даде на управляващите и едни гърди напред при предстоящите избори.

Изобщо цялата работа е малко „Хубава работа, ама свършена по български“ – без идея и контролиран краен резултат.