Monthly Archives: октомври 2010

Spider in forest


Всички снимки са обект на авторско право. Всяко разпространение, копиране и използване без разрешението на автора ще бъде преследвано от закона.

Вашият коментар

Filed under Фотография

Хотел Смолена


Хотелът се намира в центъра на най-голямото и известно родопско село – Смилян, край централната улица, което помага да бъде намерен лесно. За жалост хотелът не разполага с паркинг и се паркира буквално на улицата, което ако има по-голяма заетост може да ви накара да паркирате в радиус от няколко пресечки.

На рецепция няма кой да ви посрещне или поне в моя случай беше така. Влиза се в механата, която се намира под хотела и там евентуално ще ви обърнат внимание. Като цяло не останах с впечатление персоналът да има идея що е то професионално обслужване. Вярно, че говорим за селски хотел, ама има елементарни неща, които би трябвало да се случват навсякъде.

Средата на октомври месец се води „зимен“ сезон, тъй като се пускало парно (!), поради което цената за нощувка е по-висока – от 15 на 20лв.. Само дето парно де факто не се пуска, а в стаята се хвърля един радиатор, който я сгрее, я не. Самите стаи са тесни, а мебелировката е стара и не създава някакво чувство на родопски уют. Има някакво подобие на завеси, които дори не покриват целите прозорци и трябва да си избираш коя част точно да закриеш, което е безумно. Бельото е захабено, а понятието олекотена завивка не е на почит, за сметка на юрганите. Възглавниците не са особено удобни и са целите на „бучки“. Като друго не може да предложат на хората, то поне да вземат да им осигурят възможност за добър сън.  В крайна сметка има възглавници на дребно за по 3-4лв, а какво остава за една по-голяма поръчка, която ще създаде едно голямо удобство на клиентите. Хубаво е, че има интернет, но има само един наличен контакт, което те кара да избираш дали да си ползваш лаптопа или да си включиш телефона, който е жизнено важен когато си на път.

В баните намирисваше на канализация. Топлата вода от време на време чезнеше, което е много „забавно“ докато човек се къпе. Около душа няма поставка, на която да си оставиш сапун, шампоан или нещо от този род. Завесата, която уж трябва да спира водата, беше пожълтяла и реално не вършеше никаква работа. Изобщо преживяването в банята не беше особено забавно.

Единственото хубаво място в хотела е механата. И то не толкова заради обстановката (доста е задимено), а заради вкусната храна. Приготвят се истински традиционни родопски специалите и то на народни цени, които могат да задоволят всеки вкус. Музиката е народна, но доста силна, така че ако стаята ви се намира точно над механата няма да е никак приятно.

В интернет могат да се намерят доста други къщи за гости из района, но за жалост на място в Смилян табели за подобни къщи не видях, въпреки че доста обиколих. Затова е по-добре човек да си запише някакви координати, които да проучва на място, вместо да разчита само на хотел Смолена.

За презентацията е нужен JavaScript.

1 коментар

Filed under Екскурзии, Хотели

Обиколка на Родопите – ден трети


Определено добре се спи в планината, благодарение на чистия въздух и спокойната обстановка. Днес времето беше слънчево и създаваше добро настроение. След бърза закуска с родопски клин, се отправихме към близката пещера Ухловица, която е част от 100-те национални обекта. До входа на пещерата се стига изкачвайки голям брой стълби. Те, както и тези в пещерата, са изградени благодарение на доброволен труд на местното население от село Могилица. Платихме вход от 4лв. и се „гмурнахме“ в дълбините на пещерата, която се оказа доста красива. Хубавото на подобни места в България е, че всичките са уникални откъм образувания и колкото и да е виждал човек, всеки път се впечатлява от видяното. Обиколката трае около 30 минути, след което следва отново ужасът на стълбите, но в обратна посока 😉

Следваща спирка бяха Агушевите конаци, които се намират в близкото с. Могилица. Интересното е, че в момента те са частна собственост, след дълги дела с държавата, на наследниците на Агуш Ага, които пък са били насилствено изселени в Русе. Все пак има жена, която може да ви разведе и разкаже историята на сградата, която за времето си е била последен писък на архитектурния гении. Стаите са огромни, прозорците са двойни (ала съвременните многокамерни pvc дограми), има баня и тоалетна във всяка стая (а в днешно време все още има къщи с външни тоалетни), гардеробите са с плъзгащи врати, има тайници и т.н. Баните са особено интересни, а системата наподобяваща „душ“ е впечатляваща. Това се дължи на многото пътувания на Агуш Ага, който е внедрявал всяка добра идея, която е виждал из страните, които посещавал. В тази връзка искрено се надявам да продължат да поддържат мястото, защото ще е жалко да се затрие само защото е частна собственост.

Беше настанало обяд и бе време да хващаме дългият път към София. Времето продължаваше да е прекрасно, за да ни изпроводи топло и по родопски, пожелавайки ни искрено да се върнем. А ние определено ще го направим, защото Родопите са мястото, което когато и да посетиш, все ще има какво да се преоткрие и види. 🙂

Ден първи Ден втори

Вашият коментар

Filed under В планината, Екскурзии, Пътеписи