Monthly Archives: октомври 2010

Spider in forest


Всички снимки са обект на авторско право. Всяко разпространение, копиране и използване без разрешението на автора ще бъде преследвано от закона.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Фотография

Хотел Смолена


Хотелът се намира в центъра на най-голямото и известно родопско село – Смилян, край централната улица, което помага да бъде намерен лесно. За жалост хотелът не разполага с паркинг и се паркира буквално на улицата, което ако има по-голяма заетост може да ви накара да паркирате в радиус от няколко пресечки.

На рецепция няма кой да ви посрещне или поне в моя случай беше така. Влиза се в механата, която се намира под хотела и там евентуално ще ви обърнат внимание. Като цяло не останах с впечатление персоналът да има идея що е то професионално обслужване. Вярно, че говорим за селски хотел, ама има елементарни неща, които би трябвало да се случват навсякъде.

Средата на октомври месец се води „зимен“ сезон, тъй като се пускало парно (!), поради което цената за нощувка е по-висока – от 15 на 20лв.. Само дето парно де факто не се пуска, а в стаята се хвърля един радиатор, който я сгрее, я не. Самите стаи са тесни, а мебелировката е стара и не създава някакво чувство на родопски уют. Има някакво подобие на завеси, които дори не покриват целите прозорци и трябва да си избираш коя част точно да закриеш, което е безумно. Бельото е захабено, а понятието олекотена завивка не е на почит, за сметка на юрганите. Възглавниците не са особено удобни и са целите на „бучки“. Като друго не може да предложат на хората, то поне да вземат да им осигурят възможност за добър сън.  В крайна сметка има възглавници на дребно за по 3-4лв, а какво остава за една по-голяма поръчка, която ще създаде едно голямо удобство на клиентите. Хубаво е, че има интернет, но има само един наличен контакт, което те кара да избираш дали да си ползваш лаптопа или да си включиш телефона, който е жизнено важен когато си на път.

В баните намирисваше на канализация. Топлата вода от време на време чезнеше, което е много „забавно“ докато човек се къпе. Около душа няма поставка, на която да си оставиш сапун, шампоан или нещо от този род. Завесата, която уж трябва да спира водата, беше пожълтяла и реално не вършеше никаква работа. Изобщо преживяването в банята не беше особено забавно.

Единственото хубаво място в хотела е механата. И то не толкова заради обстановката (доста е задимено), а заради вкусната храна. Приготвят се истински традиционни родопски специалите и то на народни цени, които могат да задоволят всеки вкус. Музиката е народна, но доста силна, така че ако стаята ви се намира точно над механата няма да е никак приятно.

В интернет могат да се намерят доста други къщи за гости из района, но за жалост на място в Смилян табели за подобни къщи не видях, въпреки че доста обиколих. Затова е по-добре човек да си запише някакви координати, които да проучва на място, вместо да разчита само на хотел Смолена.

This slideshow requires JavaScript.

има 1 коментар

Filed under Екскурзии, Хотели

Обиколка на Родопите – ден трети


Определено добре се спи в планината, благодарение на чистия въздух и спокойната обстановка. Днес времето беше слънчево и създаваше добро настроение. След бърза закуска с родопски клин, се отправихме към близката пещера Ухловица, която е част от 100-те национални обекта. До входа на пещерата се стига изкачвайки голям брой стълби. Те, както и тези в пещерата, са изградени благодарение на доброволен труд на местното население от село Могилица. Платихме вход от 4лв. и се „гмурнахме“ в дълбините на пещерата, която се оказа доста красива. Хубавото на подобни места в България е, че всичките са уникални откъм образувания и колкото и да е виждал човек, всеки път се впечатлява от видяното. Обиколката трае около 30 минути, след което следва отново ужасът на стълбите, но в обратна посока 😉

Следваща спирка бяха Агушевите конаци, които се намират в близкото с. Могилица. Интересното е, че в момента те са частна собственост, след дълги дела с държавата, на наследниците на Агуш Ага, които пък са били насилствено изселени в Русе. Все пак има жена, която може да ви разведе и разкаже историята на сградата, която за времето си е била последен писък на архитектурния гении. Стаите са огромни, прозорците са двойни (ала съвременните многокамерни pvc дограми), има баня и тоалетна във всяка стая (а в днешно време все още има къщи с външни тоалетни), гардеробите са с плъзгащи врати, има тайници и т.н. Баните са особено интересни, а системата наподобяваща „душ“ е впечатляваща. Това се дължи на многото пътувания на Агуш Ага, който е внедрявал всяка добра идея, която е виждал из страните, които посещавал. В тази връзка искрено се надявам да продължат да поддържат мястото, защото ще е жалко да се затрие само защото е частна собственост.

Беше настанало обяд и бе време да хващаме дългият път към София. Времето продължаваше да е прекрасно, за да ни изпроводи топло и по родопски, пожелавайки ни искрено да се върнем. А ние определено ще го направим, защото Родопите са мястото, което когато и да посетиш, все ще има какво да се преоткрие и види. 🙂

Ден първи Ден втори

Вашият коментар

Filed under В планината, Екскурзии, Пътеписи

Обиколка на Родопите – ден втори


Станахме към 9 часа и след няколко снимки край язовир Кърджали тръгнахме към следващите цели. За днес бяха предвидени Татул и Момчиловата крепост, която не е толкова популярна, но си заслужава най-малко заради гледката от високо. Отново се наложи да минем през целия град, за да тръгнем по пътя за село Татул, което се намира малко над Момчилград. За щастие нямаше почти никакво движение, а и пътят беше добър, така че бързо стигнахме свещения хълм. Платихме вход от по 2лв. и заразглеждахме мястото, където се предполага, че е гробът на Орфей. Много характерно за всички такива тракийски светилища е, че се намират на високо и около тях винаги има отвесни скали. Височината е избирана заради близостта до Слънцето, а другото вероятно за по-добра защита от вандалщини. Не усетих някакъв заряд от присъствието си там, но за сметка на това се насладих на красивата гледка в района.

Следваше дълъг път до Момчиловата крепост, който включваше поредица от безкрайни завои. За пореден път прекосихме Кърджали и се започна една въртележка из величествените Родопи. Не валеше, но на места имаше гъста мъгла. Природата беше обагрена с всякакви цветове, което беше предпоставка (освен завоите) да не бързаме с придвижването, за да си вземем максимума от тази красота. Дори спрях на едно място, за да се забия в красив дол, за да имам за спомен този невероятен пейзаж. Не знам точно колко време отне пътя, но така и не го усетих, тъй като съзнанието ми бе заето с всичко около нас.

Самата крепост се намира над село Градът, което е високо над Смолян. До там се стига без проблем с кола и остава много малка част от пътя, която се минава пеш, за да се качиш до самата крепост или по-точно незначителна част от останките и. Има някакъв проект за възстановяването и, но доколкото видях явно скоро няма да се случи заложеното като план. Времето горе не беше приятно, а на моменти се спускаше и гъста мъгла, която пречеше всякак на гледката и снимките. Знаех си аз, че трябваше да я оставим за следващия ден, който го даваха слънчев, но нали много-много не може да им се има вярва на синоптиците, се качихме днес. Все пак направих няколко снимки, играейки си на война с мъглата.

Часът наближаваше 17 и беше време да се насочим към село Смилян, където смятахме да отседнем.  И този път бяхме решили да видим на място какво се предлага, въпреки че бях чел отзиви за няколко възможности. След поредната порция завои стигнахме центъра на най-голямото село в района и решихме да се повъртим, за да видим къщите за гости. Добре, ама освен табелата на хотел Смолена (на който е отделена специална статия), други табели не видях, въпреки че доста повъртях из селото. Добре, че бях записал телефон на една от къщите, та имах възможност да се обадя, но за жалост се оказа заета цялата. Така че единственият вариант остана хотел Смолена.

На мястото за рецепция беше тъмно, така че влезнахме в голямата механа към хотела, за да питаме за условия. Обявиха ни цени от 20лв. на легло, тъй като зимният(!) Сезон бил започнал, след което ни показаха стаята. Не беше нищо особено и определено на пръв поглед не си заслужава парите. Така или иначе нямахме избор, затова се настанихме. Никой не ни записа лични данни, никой не пита от къде сте и т.н. А уж родопчани били гостоприемни?! Явно просто не бяхме уцелили нито момента, нито хотела.

За вечеря решихме да пробваме механата и поне за нея не сбъркахме. Страхотни родопски гозби на приятни цени. Опитахме от доста неща – клин, качамак, смилянски боб, катми, които подкрепихме с руйно червено вино, както си му е редът ;). Като естествено продължение на вечерята се оказа дълбоката дрямка, в която бързо изпаднахме след обилното и вкусно хранене 🙂

Ден трети Ден първи

Вашият коментар

Filed under В планината, Екскурзии, Пътеписи

Обиколка на Родопите – ден първи


Есен е. Поредната обиколка води към Родопите – най-красивото място по това време на годината. Дълго чаках и променях отпуската, за да стане подходящото време, през което можем да хванем този сезон в най-голямата му красота. За разлика от миналите обиколки, този път нямах качествено изграден план – просто знаех, че отивам в Родопите, но единствените подробности бяха 2-3 населени места и забележителности, през които щях да мина. Това естествено на по-късен етап си имаше и своите минуси, но за щастие не бяха много големи.

Идеята на пътуването беше да се обиколи по-голямата част от Родопите – като се почне от Кърджали и се стигне до Смолян. Времето беше мрачно и дъждовно, но въпреки това пътуването започна от Пловдив, от където около 11 часа потеглихме за Кърджали. Пътят минава през Асеновград и от там се започва едно изкачване и минаване през редица села. До с. Тополово е добър, но от там до с. Комунига е осеян с много дълбоки ями, които ако нацелиш, със сигурност ще се наложи да посетиш гаражният майстор. Допълнително усложнение е, че на места е доста тесен и  включва поредица от завои, което още повече увеличава риска от неприятности. Добре, че поне не беше толкова натоварен, въпреки седмичният ден, което направи пътуването не толкова напрегнато. В община Кърджали вече положението с пътя е по-добро и  там може да се навакса пропуснатото време.

В нашият случай време имаше достатъчно, тъй като разполагахме с цели три дни, за да се порадваме на природата. За този първи ден беше предвидено да разгледаме забележителностите около язовирите и по-точно село Лисиците. Въпреки че бяхме ходили вече до Каменните гъби и Перперикон, решихме все пак да посетим поне първите, тъй като не отнемаха много време, но пък бяха интересни образувания. Освен това Перперикон, с всичките тия камъни, едва ли е приятно забавление по време на неприятен дъжд, затова той дори не беше подложен на обсъждане.

След като разгледахме „гъбите” решихме, че е време за обяд и се насочихме към центъра на Кърджали. Самия град никак не ми хареса, както и при предишното ми идване, и това не бе породено от неприятното време. Просто ми се стори прекалено скучен и някак не излъчваше живот, въпреки многото млади хора, които се разхождаха. За хапване се спряхме на Старата къща, която се намира малко в страни от централната пешеходна зона, където имаше добро и вкусно обедно меню. Там, ровейки се в интернет, се опитах да намеря място, където да пренощуваме. Спрях се на вилна зона Енчец, която се намира край язовир Кърджали, просто ми се стори добра идея за нощувка. Прегледах няколкото „хотела“, които имаха страници в интернет, но реших, че е най-добре на място да видим кое ще е най-подходящо за спане.

След като приключихме с обядя, се насочихме към село Широко поле, където бях чел, че се намира най-големият въжен мост в страната, който е единствената свръзка на село Лисиците с цивилизацията. Стигайки до селото, се опитах да питам местен човек как да стигна до въжения мост. За жалост устен отговор не получих, човекът видимо беше от турски произход и явно българският не го владееше добре, а само ми посочи накъде да се движа, без да съм сигурен, че ме е разбрал какво питам. Следвайки логиката и неговата насока, се спуснах до брега на язовира. Походих нагоре-надолу, но така и не видях мост и имайки предвид, че жива душа не се виждаше, реших че е по-добре да се откажем от търсенето.  На по-късен етап разбрах, че за да се стигне до моста, е необходимо да се движиш по влаковите релси (минаващи край язовира) известно време. Така първата цел просто беше загубена.

Часът наближаваше 15,30 и понеже друго из района не мислихме да гледаме днес, решихме да се насочим към споменатата по-горе вилна зона.  Търсенето и се оказа трудна задача, тъй като из града  табели за яз. Кърджали, но за жалост не водят до едно и също място. Вече знаех, че едните водят до язовирната стена над града, така че поех по табелите, които не водят към нея, а в друга посока. Въпреки това се наложи отново да питаме как се стига до вилната зона, на което получихме отговор „минавате през циганската махала и сте там”. Някак това не звучеше особено добре, но какво да се прави – минахме през въпросната махала, която по нищо не се различаваше от обичайните, които сме виждали из големите градове. За щастие по този път през махалата минават доста коли, така че няма опасност от нежелани произшествия.

Стигнахме до въпросната зона, която се оказа приятно място сред гора, а малко под нея е гребната база на язовира, от където се разкрива страхотна гледка към безкрайната водна повърхност. Проверихме две-три места за спане, които не бяха особено приветливи, но собствениците искаха порядъчни суми за спане от рода на 20-25лв. за нещо, което наподобява стая за спане „с удобства“. В крайна сметка се спряхме на хотел Сандим, където срещу 15лв. не получваш кой знае какво, но поне  изглеждаше чисто, имаше интернет и паркинг за колата. Някой ще каже, че не мога да очаквам чудеса за тия пари, но веднаха се сетих за идентично място край Разград, където за подобна сума получаваш лукс удобства. Е, разбира се из района имаше и добър хотел със „спа” удобства, но там цената за спане беше двойна, което за текущата екскурзия не ни устройваше. Също така има и друга местност край язовира – Главатарци, за която също се чудихме, но явно е трябвало точно там да идем.

За вечеря хапнахме в „заведението” на домакините, което също не беше особено евтино и вкусно. На брега на язовира има ресторант, който предполагам е доста по-приятен и идентичен като цени, но понеже бяхме уморени, а и не ни се моташе из дъжда и тъмнината, решихме да си останем там, където сме. Лошо впечатление ни направи, че собствениците предвиждаха шумно парти, за което така и не ни уведомиха. За щастие явно умората си е казала думата, тъй като усетихме само малка част от пиршеството (поне сутринта на това приличаха остатъците по масите), след което сме заспали дълбоко.

Ден втори Ден трети

Вашият коментар

Filed under В планината, Екскурзии, Пътеписи

Проект BOX


Ежедневието ни е изпъстрено с кутии, в които пребиваваме духовно или физически. Живееш в кутия, излизаш навън и влизаш в кутията наречена кола или автобус, отиваш в офисната кутия, умът ти е затворен в кутия и така до без край. От толкова много затворени пространства забравяме, че съществуват други светове и реалности. Съзнанието ни е затворено за всичко онова, което в действителност може да ни направи по-различни и емоционални.

Проектът BOX е опит да се покаже един различен поглед върху това, което е вътре в нас и това, което е винаги край нас, но не го виждаме и често подминаваме. Идейната насоченост е изразена по два начина – чрез картини и фотографии, които имат за цел да взаимодействат помежду си. Един реален цветен свят изведен от обкръжаващата сивота среща черно-бялата затвореност на човек. Сложнотата на живота, с всичките му позитивни и негативни страни, е показан по въздействащ начин, начин който да провокира както визуалните възприятия, така и мисловните. Така тези, които ще се докоснат до тази изложба ще си дадат възможност да бъдат провокирани от двамата автори, за да открият колко са зависими, независими или взаимозависими от това, което се случва около и вътре в тях.

BOX
Различия в еднаквостта

Концепцията
Двама автори – Дарина Цурева (живопис) и Георги Георгиев – AlienGG (фотография), работещи в областта на изображението, но боравещи с различни техники, са си поставили за цел да изследват понятието кутия – всеки сам за себе си, независимо един от друг, в умишлена неизвестност за търсенията на другия и без ограничения на изразните похвати. Ограниченията са единствено на формално ниво – брой и размери на работите (по 10 от автор до 100 х 70 см).
Целта на проекта BOX е да се подчертае различният, а в някои случаи може би еднакъв авторов подход при интерпретацията на една-единствена дума, подадена от единия от участниците (Дарина Цурева).
Авторите, за да се „предпазят“ от „пинг-понг“ ефекта, а именно, волна или неволна, търсена или избягвана диалогичност при интерпретацията и реализацията на отделните си работи, умишлено са се поставили в изолация един от друг по отношение и по време на проекта.

И така – до момента на самата изложба.

Без излишни заигравания с митологията, без претенции за „философски“ тълкувания, в опитите си да достигнат до същината на понятието кутия Дарина Цурева и Георги Георгиев имат не по-малко сложната задача да изобразят собствените си представи и разбирания за термина. Да се отива към същността на нещата означава да се отива към тяхното естество. В изобразителното, а и във философията, пътят към естеството на нещата е по-дълъг и по-усложнен, отколкото в митологията. Митът е по-лесен за разбиране и това го прави по-близък до живота, „по-истински“. Като мита за Пандора, макар и страховит, макар и апокалиптичен.

В проекта си BOX Дарина Цурева и Георги Георгиев не разказват митове, не освобождават страхове и апокалипсиси. Абстрактно-лаконични, но земни и дори пределно буквални, те не затварят надеждата, а я освобождават…

За да се докоснете до всички творби и идеи, ще е необходимо да посетите изложбата, която може да бъде видяна от 8 до 22 октомври в галерия София Прес, Славянска 29

This slideshow requires JavaScript.

Вашият коментар

Filed under Ежедневие, Фотография

Кацнал на едно дърво…


Така е озаглавен един от най-известните филми на Луи дьо Фюнес, в който действието се развиваше в една кола, „кацнала“ на дърво извисяващо се над пропаст. Може би вдъхновена от филма, рекламната фирма на новото Мини решава да експериментира с идеята като позиционира макет с реални размери на една….сграда! Идеята колкото е безумна, толкова е и оригинална, особено в съчетание със слогана на модела – „Измъкни се“.

Вашият коментар

Filed under Ежедневие