Voyo.bg

Voyo.bg  е новото отроче под шапката на BTV. Това бързо се разбира, след като се направи по-обстойна обиколна на новата онлайн платформа, в която има единствено предаванията, филмите и изобщо всичко, което може да се види по въпросната телевизия. Явно подразнени от торент тракерите, където до скоро се събираше всичко, което се вижда на телевизионния екран (и което в частност се радваше на много голям интерес за сваляне), BTV предприемат хитър ход, чрез който се надяват да добавят още някой лев в и без това препълнената им до пръсване гуша.

Каква е основната идея на сайта? Поне на първо четене,  срещу „скромната“ сума от 8 лв., платформата позволява на потребителя да бъде едни гърди пред останалите – да гледа филми и предавания преди излъчванията им (но само с по 1 епизод, не с по няколко), или ако е пропуснал да се прибере навреме за любимия си сериал – да гледа повторението му. И това без досадните реклами (поне за момента), което много ме съмнява да остане така, все пак пари трябва да се правят.

Решавайки да тествам възможностите на сайта, съвсем естествено реших да се възползвам от 3-дневния гратисен период. Попълването на формата минава бързо и без излишни въпроси като изключим, че си правят статистика каква е възрастовата граница на ползвателите ( не, че не може да излъже човек, но все пак..) . До тук добре, но след това идва проблемът с приемането на имейл адрес, който може да те откаже тотално. След поне 5-6 опита и няколко различни имейл адреса, регистрацията все пак минава. После спокойно можете да потърсите писмото си в спам секцията (защо ли?), разбира се ако изобщо получите такова. Потвърждавате регистрацията и алелуя – вече можете да се насладите на всичко в сайта! Да, ама не. След това се започва с изнервящи опити за подкарването на видео и досадното тестване на браузер след браузер, защото човек мисли, че все пак проблемът е при него. След 15-20 минутно тестване на 3 браузера и два компютъра вече става ясно, че проблемът не е при вас, а в сайта.

Добре, за да не бъда черноглед, приемам че всичко е наред и пускам видеото. Тръгва, та даже и върви без да насича…, докато не реши да спре – тогава няма тръгване и се започва всичко гореописано, но за пореден път. Позитивен съм, даже съм много позитивен! И благодарение на позитивизма си, видеото отново тръгва, но отначало. Качеството му е меко казано ужасно – все едно гледате прохождаща кабеларка в зората на цифровизацията. Е, може ли такава излагация господа и дами, притежаващи най-голям пазарен дял при медиите?! Искате на хората по 8 лв. (цена на мини пакет при перфектна сателитна телевизия!) за нулево качество и то ако изобщо успеят да го използват!

В желанието си да ограничат „пиратстването“ на техни продукции, според мен BTV си вкарват тотален автогол с този си проект. Не съм си правил труда да проверявам други, освен големите тракери, но съм сигурен, че така или иначе винаги ще се намери кой да качва сериалите из интернет и то с пъти по-добро качество. Е, няма да гледаме голямата развръзка преди всички останали, но не е болка за умиране да почакаме ден-два, в сравнение с това да даваме по 8лв. в добавка към таксата си за телевизия и да не получаваме нищо в замяна.  Можеха поне в началото наистина да предложат качествена услуга, от която потребителя да остане доволен и да си каже струва си парите. Е, при мен няма как да се случи това и честно казано дори не мисля да използвам остатъка от гратисния си период.

 

Максималистът

Дълго време не бях посещавал Сатирата и за това реших, че Максималистът е една добра възможност за постановка. Вече бях гледал „Римска баня“ на Станислав Стратиев, от което очаквах да гледам поредната добра постановка, която да ме накара да се посмея и разтоваря. За жалост това не се случи поради ред причини.

Като за началото останах учуден, че половината салон остана празен. Имаше хора само до средата на залата, което досега не ми се беше случвало като ходя на театър – местата винаги са били изпълнени на макс, особено пък в големите и наложили се театри. Постановката се играе сравнително от скоро, което също би трябвало да е фактор един салон да е пълен и трудно да се намират билети. Абстрахирайки се от този обезпокояващи факти зачаках началото.

Историята се разказва за двойка влюбени млади хора, които обмислят как да направят жилището си по-организирано. Част от тази организация се явява закупуването на гардероб, който да събира разхвърляните им из стаята дрехи. И това се случва – купуват си масивен гардероб. Но от тук започва драмата на младата двойка, защото гардеробът се оказва жива личност, която всячески се опитва да промени живота им.

Цялата концепция ми се стори много хаотична. Действието се опитва да ни покаже как стремежът към максималното и съвършеното може да докара до безвъзвратна лудница. Самата идея след замисляне може да се усети само от хора, които ходят на театър често, но начина по който се представя ми се струва много неподходящ.  Концепцията с гардероба е много пресилена и не на място (предполагам това е идеята на Стратиев, но въпреки това можеше да се изпипа). Да не говорим, че самата игра на актьорите е много изкуствена и не създава усещането за реалност. Наблъскването на персонажи, които нямат нищо общо с основната идея, а влизат и излизат от действието без особен смисъл, още повече натоварва зрителя и го кара да се чуди има ли изобщо някаква идея в цялото действие. За капак самата постановка завършва без усещащ се край – просто в един момент все едно някой казва „стоп“  и актьорите престават да играят. В зрителя съвсем естествено възниква въпрос „И това ли беше?“, но гледайки покланящите се като за край на представление актьори, разбира че повече няма да има.