Monthly Archives: юли 2010

Сблъсъкът на титаните 2010 / Clash of the titans 2010


\“Сблъсъкът на титаните\“ е един от филмите, които бе масово рекламиран преди започването на всяка кинопрожекция в началото на годината. Едва ли има ценител на киното, който да не знае какво е 3D и какво е усещането от него, а въпросните рекламни трейлъри зарибяваха зрителя да очаква хита на сезона. Така и не го гледах на кино, заради ред други ангажименти. И определено не съжалявам, защото филма се оказа едно голямо разочарование.

Изгледах го пред домашното „кино“ на 2 пъти. Първия път го пуснах и някъде след 20-тата минута заспах, но предположих, че това ще е от късния час, в който го гледах. За съжаление при втория опит се оказа, че късния час не е бил причината за безинтересът ми. Наличието на 3D също не смятам, че би спасило отчайващия сценарии и визуализация. Въпреки, че филма се оказва римейк на  касова лента от 1981, това не може да го предпази от поражението в моите очи, предполагам и в очите на милиони зрители по света. Чудя се защо режисьорът (Луи Летерие) е решил, че е добре да се наблъскат толкова много персонажи на едно място. Да не говорим, че самите герои в огромната си част не са изобщо впечатляващи.

В продължение на 106 минути се развива едно забързано действие, което не ти оставя време дори да се насладиш на някой хубав момент, макар и трудно да се намират такива. Намаш време да огледаш някой от героите, та какво остава ако трябва да се замисляш върху плоската история. Действието се развива в поредица от битки между богове, митични същества и хора, като биещите се се сменят почти на прицнипа на елиминации при футболно първенство. Фантастиката е вмъкната на 110% като при някои ситуации анимацията вероятно е правена от някой прохождащ в това изкуство. В тази връзка най-много ми хареса визията на „джиновете“ и на Кракенът, който е една идея по-интересен от този в „Карибски пирати“. Разбира се, в цялата мешавеца има и любовна история (естествено с хепи енд), което още повевече допринася за прецакването на идеята.

Явно този залък се оказва прекалено голям за Луи Летрие, който иначе добре се справи в екшъните, които има зад гърба си (Транспортьорът 1,2). Принципно много харесвам приключенски истории, които колкото и да са банални оставят някакво положително усещане у зрителя. Е, този филм така и не можа да остави такова у мен, а се очаква през 2012 да се появи и продължението на сагата…

Вашият коментар

Filed under Кино, Култура

Изгубеният символ


Четенето на книги отдавна се е превърнало в демоде за голяма част от нацията и вероятно за света като цяло. В последните няколко години се забелязва масовизация на цифровите технологии, което се отразява неимоверно и върху книжната индустрия. Все по-голяма част от книгите се появяват в интернет доста бързо дори и на български. Е, стига да има кой да ги чете, което май е по-голяма драма (спрямо тази, че има „безплатен обяд“ в интернет). Но, за да съществуват разни сайтове, явно си имат и достатъчен брой потребители, които да четат наличните ресурси, безплатно или на минимална цена спрямо това, което иначе би струвало дадено произведение. Самият аз съм свалял онлайн книги, които обаче в най-добрия случай са само отваряни по веднъж и до там. Идеята да седиш и да си бодеш очите пред екран определено е много по-различна от това да седнеш/легнеш удобно някъде и да се насладиш на четивото в ръка.

С „Изгубеният символ“ се бях сдобил преди повече от половин година. Въпреки, че съм чел творчестоството на автора и знам колко е увлекателен, все не ми оставаше време да седна и да захвана новият му роман. Едва когато дойде времето за отпуска, тогава дойде и момента да се отдам на това позабравено удоволствие – четенето на книга. Да, позабравено заради фактори, които споменах по-горе. И така в продължение на няколко дни, седейки край морето успях да изчета книгата, която често не ме пускаше във водата, въпреки неимоверната жега, която ме мъчеше.

Едва ли е необходимо да изпадам в подробности за творчеството на Дан Браун. Не случайно „Шифърът на Леонардо“ се превърна в бестселър за отрицателно време, което предполагам, че ще се случи и с „Изгубеният символ“  (а може би вече се е случило). И в новата книга главно действащо лице е Робър Лангдън, професор и уважаван учен по религиозна символика.  И не случайно, тъй като цялото действие в книгата се развива около масонската ложа и нейните тайни ритуали – къде истински, къде измислени от автора. Действието започва в една от най-известните сгради във Вашингтон – Капитолията, където се случват странни събития, които превръщат в хаос цялата история още от самото и начало. Тайни катакомби, непознати символи, безумни загадки, велики исторически имена са само част от детайлите, с които се сблъсква читателя. Това определено създава едно безкрайно усещане за неспиращо приключение. В книгата има хиляди моменти, в които си казваш „ето, стана ясно накъде духа вятъра“, но още в следващите редове разбираш, че тънеш в безкрайна заблуда за това, което може да се случи. И това те кара да четеш без да спираш, и да не обръщаш внимание на нищо около теб. При това положение няма как да не си благодарен ако края си заслужава, а той определено СИ ЗАСЛУЖАВА!

Нямам намерение да се впускам в кратко резюме на книгата, тъй като в интернет има достатъчно количество такива. Това, на което си струва да се обърне внимание е похвата, с който пише авторът, въпреки че е обвиняван от много критици като повърхностен такъв или като „убиец на трилъра“. Това, което харесвам в него е, че пише с голяма лекота романите си, без да прекрачва границата на безумен описателен модел на героите и същевременно те кара да се чувстваш все едно се намираш на крачка от действието, без да има излишна детайлност на обстановката. Моментите са изпипани, така че трайно да ти се запаметят в главата (същото се отнася и за героите), за да може бързо да възпроизведеш образ, когато някъде из преплетената история се наложи това.

В заключение може да се каже, че с нетърпение ще чакам следващия роман (писането на „Изгубеният символ“ е отнело 6 години) на автора, за да видя кои потайности на света ще се опита да разконспирира. 😉

9 Коментари

Filed under Книги, Култура

Узана


Всички снимки са обект на авторско право. Всяко разпространение, копиране и използване без разрешението на автора ще бъде преследвано от закона.

Вашият коментар

Filed under В планината, Екскурзии, Фотография

Продължението на сагата с КАТ


Мина месец, така че дойде времето да си върна талона. Чинно станах рано и 7,30 бях пред КАТ София, където вече имаше опашка дълга над 15 метра! Тия хора не спят ли? Оказа се, че по-голямата част са или за подаване на заявление за книжка, или за взимане на такава, така че това ме успокои (никак не завиждам на тези, които сега подменят документи). След кратко чакане се появи обичайният гръмогласен чичко милиционер, който се провикна като една автоматична машина: „Първо да влезнат тези с актовете и наказателните постановления“. Този човек гаранция излиза всеки ден с един и същи реперторар и пуска латерната в действие, предходния път пак беше по същата схема. Ама какво призвание, а – първо тези с актовете? Ама как няма да сме първи, че нали парички ще се дават! След кратка вътрешна опашка, вече държиш номерче с реда си в ръка и сядаш в импровизирания „театър“, загледан задълбочено във електронното табло.

Съжалявам за лошото качество на снимките, но са от GSM:

Почти хипнотизиран от цифрите идва твоя ред, в моя случай 22 номер. При това число успях да мина за 30 минути, което не е толкова зле.

Заставайки на гишето, отсреща ми се усмихна млада госпожица(!), която ме помоли за документите. Направо да не повярваш на очите си, защото разгледах останалите гишета и млад човек не видях. Даде ми една постановлението и ме прати на касата да си платя 50-те лева глоба, след което да се върна и да си взема талона.

Самото постановление е написано доста хаотично на стара принтерна хартия тип „пишеща машина“. Първо е описано нарушението, после глобата, след това отнемането на точките и накрая колко точки ти остават. При отнети 8 точки ми е много интересно как  отново ми остават 39, това така и не разбрах. Ама нищо, другия път (искрено се надявам да няма такъв) като ми напишат по-малко, ще взема да им покажа техния документ, да видим тогава кой е прав и кой е крив за точките 🙂  Също така се оказа, че вече не подменяли талоните. При въпрос защо ми връщат стария талон, те ме изгледаха с насмешка, все едно всеки ден вися в КАТ, за да знам кога са отменили тази подмяна.

И така, олекнал с 50лв. и 8 точки, си тръгнах с талон в ръка и усмивка на уста, породена от поредния сблъсък с бюрокрацията.

Вашият коментар

Filed under Ежедневие

Видеонаблюдение на КАТ и актовете от него


Един от най-новите начини на държавата за събирането на пари е видеонаблюдението на КАТ. Системата е толкова доходоносна, че получаваш „честитката” си чак след 7-8 месеца, явно не могат да смогнат хората. А дали ще си спомниш ти ли си карал е всъщност друга „маловажна” тема.

Е, аз също получих честитка в пощата, а не лично както си му е реда. Иначе в самата бланка, която получава човек има място за твоя подпис (че си го получил), както и за подписа на длъжностното лице, което ти го е връчило. Тук именно идва първото нарушение, което правят представителите на закона – КАТ. В самата „повиквателна”, защото точно това представлява, е описана датата на нарушението, точен час и ден, в който е направено, както и ден, в който да се явите. Няма да видите нито място на нарушението, нито какво всъщност сте нарушили. Да не забравя, че има и код на преписката, по която сте обвинен.

Тук е важно да се спомене, че ако преписката ви започва с „ВН”, то нарушението е до 50лв. и отнемане на малко точки (в най-лошия случай това е преминаване на червен сигнал, което е 50лв. и 8 точки). Доколкото разбрах има още един вариант на преписка, при която вече режат глави с голямата секира, но за съжаление не запомних буквите.

Аз като съвестен гражданин направих грешката да отида да видя за какво става дума и понеже принципно съм коректен шофьор ми беше много странно какво пък толкова съм нарушил. Явих се дори преди обявената дата, тъй като така или иначе не ми беше удобна, но ако се явите след нея, то глобате е 100лв. допълнително. Много интересно как ще ви ги вземат като няма никъде упоменато кога точно сте получили призовката.

Разбира се, пред КАТ София в началото на работния ден има огромно количество хора – за книжки, за глоби, за актове. Не знам доколко наистина им е ефективна системата с номерцата за чакане, но аз примерно си теглих номерче, което така или иначе не ползвах. Оказа се , че в действителност не ми трябва, но откъде да знаеш, след като на информация няма кого да питаш, понеже го е хванала липсата.

Отдел „Видеонаблюдение” е забит веднага след миризливите тоалетни на сградата. Чака се в коридор, който на всичкото отгоре е място за пушене на „измъчените”  от работа полицаи! Нали беше забранено пушенето на обществени места?! Да не говорим, че тук става дума за място, което е ВЪТРЕ в сградата! Жалка пародия на законност! От учтивост поздравих с „добро утро” пушещите 4-5 полицаи, но никой не си направи труда да ми отвърне. Позитивната ми нагласа започна постепенно да се изпарява.

Влезнах в малка стая, в която има 3-4 чина, зад които седи по един полицай, който има за задача да ти покаже заснетото. Нарушението ми се състоеше в това, че в движение прминавам на светващ ЖЪЛТ светофар на Орлов мост при мокра настилка и валящ  дъжд. Според закона, когато има опасност да останеш по средата на платното, то имаш право да постъпиш според това, което съм направил аз. В противен случай или този, който е зад теб ще се забие качествено в задницата ти, или ти ще спреш там, където не трябва – по средата на платното. Но когато „царя дава, ще се намери пъдар, който да не дава”, така че тук беше второто нарушение на „представителите на закона“. Ядосах се и изисках обяснение от намръщения чичко милиционер, който вместо да се обоснове с доводи просто изръси, че ако съм се движел със съобразена скорост съм щял да мога да спра. Идеше ми да му тегля една майна, защото ми е много интересно как точно прецени, че се движа с несъобразена скорост в 9 сутринта, на възлово кръстовище, където чакаш по минимум 15 минути заради задръстване?! На всичкото отгоре в акта пише, че съм минал на ЧЕРВЕНО (трето нарушение на закона – лъжливи показания), а не както е в действителност. Попитах как мога да оспорвам и той ме прати да си пиша несъгласието си, без изобщо да спомене, че в самия АКТ има два реда, в които може да се напише все пак възражение. Когато сам открих въпросните редове, естествено вече се бях подписал (като никога наруших правилото си, да не подписвам нещо, преди да го прочета изцяло), а и си мислех, че на гишето ще мога да напиша всичко необходимо като възражение (акт може да се оспорва до три работни дни след излизането му).  Да, ама не! Първо, едвам намерих къде точно се подават възраженията и второ, на гишето те посреща намусена лелка, която ти казва, че няма бланки за възражение, както и че лист също не може да ти даде. Същевременно надменно ти обяснява, че и да си напиша въражение, ако реша да оспорвам след това, първо трябва да излезе решението на акта и чак тогава да си оспорвам в съда! За пореден път ми стана пародийно смешно и просто реших да си тръгна, тъй като вече бях загубил достатъчно от времето си.

Ако трябва нагледно да обясня ситуацията, то най-точно може да се опише с „Дванадесетте изпитания на Астерикс и Обеликс”. Едно от тях беше именно спряване с бюрокрацията и попълването на даден формуляр, което буквално ги подлуди.

Видеото не е на английски (не можах да намеря друго), но и по картинките се разбира за какво става дума:

Не ме е яд, че съм глобен, но съм бесен, че съм глобен за нещо, което не е нарушение според законите, по които аз притежавам шофьорска книжка! Винаги може да се появят защитници и на другата страна, че примерно съм навлезнал на жълто, а това е нарушение. Но в крайна сметка да се избере по-малкото зло или да се предизвика верижна катастрофа? Това ли е идеята на видеонаблюдението – да се следи кой е настъпил бялата линия (познат за това беше глобен) и кой се опитва да пази другите на пътя?! Но нищо, за другия път съм подготвен и ще направя някое от следните неща, което съветвам и всички потърпевши, които не са съгласни с това, което им се приписва:

  1. Няма да се явявам докато някой ЛИЧНО не ме намери и ми връчи призовката. Недостатък тук е, че ако решиш да пътуваш извън страната току виж някой реши да се заяде ако направи справка в системата, въпреки че докато не си подпишеш акта, едва ли могат да го пуснат за изпълнение. Освен това давността на актовете е 3 години, след което стават невалидни.
  2. След като гледам записа, ако не съм съгласен, то няма да подписвам нарушението.
  3. Ще си напиша възражение в самият акт, след като има такава възможност.
  4. Ще си платя да ми изтрият записа, както ми и предлагаха преди да отида в КАТ. Противник съм на подобни начинания, но те просто ме принуждават да поддържам корупцията!
  5. Ще загубя време и ще заведа дело, но така че КАТ да ми платят пропуснати ползи, както и разходите по делото.(Не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лв. включително.)
  6. Ако акта е заради несъобразена скорост, задължително се изисква запис и свидетелство за изправност на радара.

За улеснение, ето и списък на всички камери из София, както и из страната, които успях да намеря:

Камерите на КАТ , Разположение и карта

6 Коментари

Filed under Ежедневие

Мисия Лондон


Многобройни реклами, хиляди отзиви, много шум и интервюта, и какво ли още не съпътстваха излизането на филма. Толкова много внимание му отделиха, че го намразих още преди да съм го гледал и честно казано не мислех и да ходя на кино, но добрата оферта от 5лв. за билет и желанието на мои приятели бяха предпоставката да го направя. Скорошното ми ходене в Лондон също бе много добра причина да видя как са представени нещата във филма, така че това подсили любопитството ми.

Делничен ден, късен час на прожекция и полупразен киносалон се оказват добра възможност да не тичаш за билети един-два часа по-рано или да се притесняваш, че около теб ще има някой неподходящ зрител, който да ти пречи.

Едва ли има някой, който да не е гледал рекламите на филма, които всъщност наистина показват най-добрите моменти от него. Освен тях, в действителност има още няколко, но дотам. Историята се разказва за прищевките на първата дама на България, която има за цел да се доказва пред снобарските си приятелки.  За целта решава, че трябва да покани Кралицата на парти, което тя организира в посолството. Но така ли се кани самата Кралица и то на някакво си парти? С тази задача е натоварен новия посланик, който намира посолството в окаян вид. В него цари анархия, съществува нелегален duty free магазин, навсякъде е мизерия, а мързела е на почит. Nice, a? 🙂 Около въпросното парти ни се показва суровата действителност на гастърбайтерския живот на българите в Англия. Как българския манталитет се опитва да се адаптира към дълбоките английски корени. За радост на зрителя, не се иронизира само българската страна, а се показват и типични английски недостатъци, породени от презадоволеността на нацията и култ към Кралицата.

Режисурата на филма ми хареса. Актьорският състав  в по-голямата си част е добре познат, но има и някои нетипични или нови, но добри персонажи. Това, което не ми хареса е, че някои от актьорите във всичките им филми се държат по един и същи начин. Например, Юлиан Вергов си играе все едно току що е прескочил от серия на „Стъклен дом”. Същите жестове, същите думи, същия начин на изразяване. Никаква индивидуалност, която да го отличи, че играе роля в „Мисия Лондон”. Има още няколко актьори, които изглеждат идентично, но няма да изпадам в подробности и за тях. Като персонаж най ми хареса Любо Нейков, в ролята на Баничаров (каква фамилия само), който в най-голяма степен показваше чертите на 80% от българското население – нерешително, простовато и псуващо 🙂 Английските роли също бяха добре подбирани и въздействащи. Много силно си личи кои от българските фирми са платили добре за реклама, която ти се набива трайно в очите 😉

Като цяло филмът е приятен, но не е кой знае какво като идея. Определено не може да се нарече загуба на време, но няма и да те накара да го обсъждаш после надълго и нашироко. Хубавото е, че родното кино се развива, което си пролича и от рекламите преди старта на прожекцията, където беше показана нова българска продукция.

2 Коментари

Filed under Кино, Култура