Бананова република България

Помните ли Замунда банана бенд? Дори и да не ги помните това не е проблем, защото сега ще ви припомня за тях.

Защо ви занимавам с  тези „уана-уна-е“  и какво общо имат те с днешното ми просветление? Общото е, че по тяхно време изразът „Бананова република“ придоби широка слава. Слава, която бе родена не само от веселите им текстове, но и от неприятното политическо положение, в което се намираше страната ни, и от което и до ден днешен не е излезнала. Поредното доказателство/провокация бе пускането на най-големия мол на балканите – Карфур. Това пускане предизвика истинска истерия сред цените в хипермаркетите. И най-осезаемо къде смятате, че удари? В бананите разбира се! Истерия за банани под 1лв.  Бедният българин се втурна да купува, радвайки се като маймуна на….. банани, та на какво друго. Ръгане, бутане, мачкане, хвърляне и какво ли още не се случва в магазните. Европейци сме били…..

Бананова борба

Не съм сигурен дали това е по-скоро урок за зеленчуковите спекуланти (респективно „евтините“ хипермаркети) или за политиците. Народът дотолкова е озверял от глад и немотия, че се хвърля на всичко евтино, независимо дали то е полезно или не. Явно проблемът не е в скъпия внос и високата себестойност, а е някъде по-дълбоко скрит. Скрит нейде в сивата икономика, която качествено (вероятно и количествено) е закриляна от хора, намиращи се по високите етажи на властта. И тези хора, свикнали да крадат, дали се питат, когато тази нация бъде затрита от глад и мизерия, от кой тогава ще крадат?  Явно по-често трябва да четат баснята на Езоп за „гъската и златните яйца“, че да им дойде поне малко просветление в мозъчните кухини.

Пинхолдей

….или ден на безобективната фотография.

И аз дълго време се чудих какво ли е това, поради което реших да ида и да видя за какво става дума. Честно казано е доста сложно да се обясни набързо какво е пинхол заснемането, но най-общо казано представлява снимане през малка дупчица, която е пробита във всевъзможни предмети и количеството влизаща светлина се експонира върху филм или специална фотографска хартия ( за по-любознателните повече информация тук ). Интересното е, че нито виждаш какво композираш, нито разбираш колко време да експонираш. Общо взето крайния резултат винаги е една голяма изненада. Толкова голяма, че след това има огромен шанс да не си разпознаеш произведението 😀 Така се случи и при мен – продължавам да гледам сканираните снимки и да се чудя коя ли от тях е моята. Въпреки това преживяването е много емоционално, особено ако се вмъкнеш в малката „тъмна стаичка“  и съблюдаваш как образът се появява бавно върху хартията.

Събитието се случи на 25.04.2010 във фото-къща „Ралица“ в София, а резултатите може да видите на сайта на организаторите от Фотобюлетин

След дълбок аналитично-сравнителен анализ предполагаемото мое произведение е под номер 44 🙂