Мальовица

Поредният почивен неделен ден отново води в Рила. Ентусиазирани от успеха на Мусала бе време за посока, която да няма лифт и да не е толкова масова. Бе време за един от труднодостъпните върхове, а именно вр. Мальовица. Честно казано, въпреки че прочетох няколко пътеписа, не очаквах да е необходимо нещо повече от желание за този връх.

Приключението започна в 9 часа от Централната Планинска Школа, която е изходна точка до заветната цел. От там до хижа Мальовица маршрутът е каменист, но сравнително лек и с не голям наклон. При бързо ходене се взима за 40 минути, след което може да се отдъхне на самата хижа, която има всичко необходимо – от нещо за пиене до перални машини (интересно къде ли се излива водата им?). До тук добре, но остатъка от маршрута кара сърцето ти да не спира да тупти ускорено и води до обилно потене. Каменистият терен става непрекъсната „величина“, което от своя страна способства за чести залитания по камъните от непрестанното скачане от един на друг. „Пътеката“ се вие през цялото време около планинска река, като периодично се върви я от ляво, я от дясно на нея. През целият път до горе има само един прав участък, който върви между два склона и не случайно именно там могат да бъдат видяни паметни плочи на загинали алпинисти и туристи. Районът зимно време е силно лавионоопасен и точно това равно място е най-подходящо човек да пострада.

След отпускащото ходене по равното идва ред на най-тежката част, пред която пътеката от заслон Ледено езеро до вр. Мусала е като скоростна отсечка, спрямо тази до вр. Мальовица. Последната не стига, че на моменти е трудно откриваема (просто защото всичко е в камъни) ами е и изключително стръмна и трудна за изкачване. Хубавото е, че минава край красивите Еленски езера, та човек поне за момент може да се разсее от напрежението, което вече усеща в краката и тялото си. В един момент започваш да се чудиш дали изобщо ще стигнеш чак до горе. А къде всъщност е това горе? Наоколо се виждат само върхове и дори случайните минувачи (за разлика от дестинациите с лифт, тук има малко такива) не могат да ти дадат еднозначен отговор кое е върха. Попадането на класически планинари също не е голям плюс, защото като ти покажат докъде трябва да стигнеш и колко горе-долу време остава и съвсем ти се доревава. Но стигнал ли си до някъде и имаш ли време – атакуваш, няма връщане назад!

Стигайки до предела, при условие, че няма мъгла, се вижда от високо Рилският манастир, сгушен сред горите. Вятърът тук е доста силен и изисква екипировка, която да не го пропуска до изпотеното тяло. Компенсацията от неприятното време идва от сравнително равния терен, който трябва да се прекоси, за да се стигне крайната точка. А тя определено си струва! Гледката е невероятна и имаш опции да виждаш различните красоти на Рила – от отвесни склонове до езера, равни плата и ридове. Хоризонтът кара погледът да се рее в далечината и да се наслаждава на пухкавите облаци, които се стелят като море от мляко над планинските „брегове“. Трудно може да се опише преживяването, именно поради това трябва да се види. Изкачването от хижата отнема около 3 часа, но си струва всяка секунда положено усилие. Е, после трябва да се мисли и за слизането (което не е по-малко сложно!), но нека да не мислим за подробностите 🙂 Като говорим за слизане е добре да спомена, че от Централната Планинска Школа до селото много трябва да се внимава, тъй като има БЕЗУМНИ „легнали полицаи“, които не са означени по никакъв начин, а са огромни.

Вероятно това бе последната голяма дестинация от Рила, която посетихме. Сега е време да се обърнем към някоя друга величествена планина, а те определено не са малко, така че изборът няма да е лесен 😉

Хипермаркет Европа – меката на абсурдите

В последните години масово започнаха да никнат хипермаркети из цяла България. Имената им се множат, добавяйки няколко бранда под една „шапка“. Това от своя страна налага жестока конкуренция между отделните вериги, които трябва да се борят помежду си освен с ниски цени, и с качествени стоки и обслужване. За съжаление последните две все още се омаловажават от българският „бизнесмен“, който упорито отказва да разбере, че по-голямата част от народа вече не пасе стадата по ливадите, ами държи да получава нещо повече за парите си, които оставя.

Явно в хипермаркет „Европа“ (дори сайт нямат или поне аз не намерих) не държат на нито един от споменатите по-горе фактори за създаване на трайни и дългосрочни взаимоотношения с клиентите. Не веднъж съм се сблъсквал с проблемите в тази верига. То не бяха стоки с изтекъл срок на годност, не бяха километрични опашки заради липса на персонал, то не беше арогантно отношение от страна на малкото такъв …но последната случка беше просто върхът на сладоледа и включваше още нещо като за капак.

Провокативната сцена се състоя в магазинът в Младост. Честно казано рядко пазарувам от там (заради гореописан опит и то не само в този магазин от веригата), но ситуацията налагаше бързо пазаруване. Избрах стоката, след като бях прегледал добре етикетите за нежелани странични ефекти (водещи до конвулсии в коремната област) и се наредих на касата. Там навъсена касиерка набързо маркира това, което бях приготвил и ми хвърли касовата бележка. Имайки навик да преглеждам всичко преди да напусна магазин и този път не пропуснах да направя именно това. Направи ми впечатление, че има разминаване в цената на свинското филе, което бях купил – тази в касовата бележка беше по-висока от тази върху самата стока. Обърнах се към момичето на касата за обяснение. Тя изръси сърдито, че сега щяла да ми донесе етикет. Какъв етикет ще ми носи, след като има етикет на стоката? Но не, беше ми донесен етикет – стандартно напечатан за рафтовете. На етикета пишеше цената от касовата бележка. На въпрос от моя страна защо има разминаване и подвеждаща информация, ми бе отговорено, че цената върху стоката била „препоръчителна“ от производителя и нямала задължителен характер! Добре, но как тогава ще ми обяснят, че на етикета на стоката ясно е написано „произведено за ‘Европа'“ и никъде не пише „препоръчителна цена“, както обикновено се случва за такива стоки? Излиза, че хипермаркета си слага „препоръчителна цена“, която се оказва, че е с пожелателен характер за самия поръчител на стоката!  Да плаче ли човек, да се смее ли? Това е все едно да те „цакат с топла бира“ и да ти казват, че хладилника се е развалил току що. Е, аз не смятам да бъда цакан, така че етикета заедно с касовата бележка ще се озоват в  Комисия за защита на потребителите, за да видим дали за тях разминаването в етикетите е нещо нормално и аз съм в грешка. Но каквото и да бъде тяхното решение, моето определено ще е с траен характер – гладен и жаден ще стоя, но кракът ми няма да стъпи в магазин от веригата.

Мусала

След обход на Рилските езера бе добре формата да бъде поддържана с някоя друга планинска дестинация. Като едно естествено продължение това се оказа вр. Мусала. Вече имах един опит за изкачването му, но тогава лифта до Ястребец не работеше, което беше определящо за предела на силите ми. На всичкото отгоре трябваше да се качим и слезнем за един ден, което допълнително утежни ситуацията, та успях да стигна само до заслон „Ледено езеро“. И както се казва – издъних се на финалната права, но пък за сметка на  това винаги може да се потърси възможност за поправка 🙂

Този път лифта работеше и срещу 10 лв. се спестяват няколко километра изкачване и ходене. Това явно бе осъзнато от огромен брой хора, които се нижеха като мравки из планинските пътеки след известно чакане на опашка за съоръжението. Важно е да се знае, че лятно време лифта работи от 8,45 до 18 ч. (през почивните дни), въпреки че от горната станция обикновено изчакват закъсняващите туристи. От Ястребец до хижа Мусала пътя може да се нарече приятна планинска разходка по почти равна и широка пътека. Няма дори малко възвишение, което да те накара да се изпотиш (за разлика от ходенето пеша от Боровец до хижата, което си е направо ад). Разстоянието се взаима за 45 мин. при бързо темпо на ходене, след което човек може да се отпусне за малко край бистрите води на езерото до хижата.

Изкачването до заслона може да стане по една от двете пътеки край езерото. Лявата (зимната) е по-полегата и съответно заобикаля малко повече. Началото на дясната (лятната) е доста стръмно, но за сметка на това за отрицателно време се изкачвате над хижата. По някое време двете пътеки се сливат и от там катеренето продължава в една посока. Денивелацията не е много голяма, което прави изкачването сравнително лесно, но определено си трябват удобни обувки заради каменната местност, през която се минава.

Следващата по-голяма почивка се случва на заслон „Ледено езеро“, където има възможност за зареждане на студена планинска вода, която е крайно нужна за предстоящото приключение. От тук започва трудната част на изкачването, което си е вече натоварващо. Терена е крайно каменист и песъчлив, пътеката е тясна и стръмна, а разминаването става трудно. Натоварването за организма е голямо и затова е добре да не се прекалява с почиването при заслона, за да не се отпусне съвсем тялото, което може да се окаже голяма тежест докато се стигне върха. При изкачването температурата на въздуха рязко пада и започват да се усещат типичните за Мусала ветрове.

Продължителността на ходенето от хижа Мусала до горе е 2 часа. На самият връх също доста духа и времето много бързо се променя. За сметка на това е равно и има досатъчно място за почивка и релакс, както и възможност да се наслади човек на разнообразни гледки – от панорамни скалисти върхове до обширни планински пасища. Задължително е да се почерпи човек с чаша горещ чай, а защо не и с добавка на ром 😉