Monthly Archives: август 2010

Мальовица


Поредният почивен неделен ден отново води в Рила. Ентусиазирани от успеха на Мусала бе време за посока, която да няма лифт и да не е толкова масова. Бе време за един от труднодостъпните върхове, а именно вр. Мальовица. Честно казано, въпреки че прочетох няколко пътеписа, не очаквах да е необходимо нещо повече от желание за този връх.

Приключението започна в 9 часа от Централната Планинска Школа, която е изходна точка до заветната цел. От там до хижа Мальовица маршрутът е каменист, но сравнително лек и с не голям наклон. При бързо ходене се взима за 40 минути, след което може да се отдъхне на самата хижа, която има всичко необходимо – от нещо за пиене до перални машини (интересно къде ли се излива водата им?). До тук добре, но остатъка от маршрута кара сърцето ти да не спира да тупти ускорено и води до обилно потене. Каменистият терен става непрекъсната „величина“, което от своя страна способства за чести залитания по камъните от непрестанното скачане от един на друг. „Пътеката“ се вие през цялото време около планинска река, като периодично се върви я от ляво, я от дясно на нея. През целият път до горе има само един прав участък, който върви между два склона и не случайно именно там могат да бъдат видяни паметни плочи на загинали алпинисти и туристи. Районът зимно време е силно лавионоопасен и точно това равно място е най-подходящо човек да пострада.

След отпускащото ходене по равното идва ред на най-тежката част, пред която пътеката от заслон Ледено езеро до вр. Мусала е като скоростна отсечка, спрямо тази до вр. Мальовица. Последната не стига, че на моменти е трудно откриваема (просто защото всичко е в камъни) ами е и изключително стръмна и трудна за изкачване. Хубавото е, че минава край красивите Еленски езера, та човек поне за момент може да се разсее от напрежението, което вече усеща в краката и тялото си. В един момент започваш да се чудиш дали изобщо ще стигнеш чак до горе. А къде всъщност е това горе? Наоколо се виждат само върхове и дори случайните минувачи (за разлика от дестинациите с лифт, тук има малко такива) не могат да ти дадат еднозначен отговор кое е върха. Попадането на класически планинари също не е голям плюс, защото като ти покажат докъде трябва да стигнеш и колко горе-долу време остава и съвсем ти се доревава. Но стигнал ли си до някъде и имаш ли време – атакуваш, няма връщане назад!

Стигайки до предела, при условие, че няма мъгла, се вижда от високо Рилският манастир, сгушен сред горите. Вятърът тук е доста силен и изисква екипировка, която да не го пропуска до изпотеното тяло. Компенсацията от неприятното време идва от сравнително равния терен, който трябва да се прекоси, за да се стигне крайната точка. А тя определено си струва! Гледката е невероятна и имаш опции да виждаш различните красоти на Рила – от отвесни склонове до езера, равни плата и ридове. Хоризонтът кара погледът да се рее в далечината и да се наслаждава на пухкавите облаци, които се стелят като море от мляко над планинските „брегове“. Трудно може да се опише преживяването, именно поради това трябва да се види. Изкачването от хижата отнема около 3 часа, но си струва всяка секунда положено усилие. Е, после трябва да се мисли и за слизането (което не е по-малко сложно!), но нека да не мислим за подробностите 🙂 Като говорим за слизане е добре да спомена, че от Централната Планинска Школа до селото много трябва да се внимава, тъй като има БЕЗУМНИ „легнали полицаи“, които не са означени по никакъв начин, а са огромни.

Вероятно това бе последната голяма дестинация от Рила, която посетихме. Сега е време да се обърнем към някоя друга величествена планина, а те определено не са малко, така че изборът няма да е лесен 😉


Advertisements

Вашият коментар

Filed under В планината, Екскурзии

Хипермаркет Европа – меката на абсурдите


В последните години масово започнаха да никнат хипермаркети из цяла България. Имената им се множат, добавяйки няколко бранда под една „шапка“. Това от своя страна налага жестока конкуренция между отделните вериги, които трябва да се борят помежду си освен с ниски цени, и с качествени стоки и обслужване. За съжаление последните две все още се омаловажават от българският „бизнесмен“, който упорито отказва да разбере, че по-голямата част от народа вече не пасе стадата по ливадите, ами държи да получава нещо повече за парите си, които оставя.

Явно в хипермаркет „Европа“ (дори сайт нямат или поне аз не намерих) не държат на нито един от споменатите по-горе фактори за създаване на трайни и дългосрочни взаимоотношения с клиентите. Не веднъж съм се сблъсквал с проблемите в тази верига. То не бяха стоки с изтекъл срок на годност, не бяха километрични опашки заради липса на персонал, то не беше арогантно отношение от страна на малкото такъв …но последната случка беше просто върхът на сладоледа и включваше още нещо като за капак.

Провокативната сцена се състоя в магазинът в Младост. Честно казано рядко пазарувам от там (заради гореописан опит и то не само в този магазин от веригата), но ситуацията налагаше бързо пазаруване. Избрах стоката, след като бях прегледал добре етикетите за нежелани странични ефекти (водещи до конвулсии в коремната област) и се наредих на касата. Там навъсена касиерка набързо маркира това, което бях приготвил и ми хвърли касовата бележка. Имайки навик да преглеждам всичко преди да напусна магазин и този път не пропуснах да направя именно това. Направи ми впечатление, че има разминаване в цената на свинското филе, което бях купил – тази в касовата бележка беше по-висока от тази върху самата стока. Обърнах се към момичето на касата за обяснение. Тя изръси сърдито, че сега щяла да ми донесе етикет. Какъв етикет ще ми носи, след като има етикет на стоката? Но не, беше ми донесен етикет – стандартно напечатан за рафтовете. На етикета пишеше цената от касовата бележка. На въпрос от моя страна защо има разминаване и подвеждаща информация, ми бе отговорено, че цената върху стоката била „препоръчителна“ от производителя и нямала задължителен характер! Добре, но как тогава ще ми обяснят, че на етикета на стоката ясно е написано „произведено за ‘Европа'“ и никъде не пише „препоръчителна цена“, както обикновено се случва за такива стоки? Излиза, че хипермаркета си слага „препоръчителна цена“, която се оказва, че е с пожелателен характер за самия поръчител на стоката!  Да плаче ли човек, да се смее ли? Това е все едно да те „цакат с топла бира“ и да ти казват, че хладилника се е развалил току що. Е, аз не смятам да бъда цакан, така че етикета заедно с касовата бележка ще се озоват в  Комисия за защита на потребителите, за да видим дали за тях разминаването в етикетите е нещо нормално и аз съм в грешка. Но каквото и да бъде тяхното решение, моето определено ще е с траен характер – гладен и жаден ще стоя, но кракът ми няма да стъпи в магазин от веригата.

Вашият коментар

Filed under Ежедневие

Мусала


След обход на Рилските езера бе добре формата да бъде поддържана с някоя друга планинска дестинация. Като едно естествено продължение това се оказа вр. Мусала. Вече имах един опит за изкачването му, но тогава лифта до Ястребец не работеше, което беше определящо за предела на силите ми. На всичкото отгоре трябваше да се качим и слезнем за един ден, което допълнително утежни ситуацията, та успях да стигна само до заслон „Ледено езеро“. И както се казва – издъних се на финалната права, но пък за сметка на  това винаги може да се потърси възможност за поправка 🙂

Този път лифта работеше и срещу 10 лв. се спестяват няколко километра изкачване и ходене. Това явно бе осъзнато от огромен брой хора, които се нижеха като мравки из планинските пътеки след известно чакане на опашка за съоръжението. Важно е да се знае, че лятно време лифта работи от 8,45 до 18 ч. (през почивните дни), въпреки че от горната станция обикновено изчакват закъсняващите туристи. От Ястребец до хижа Мусала пътя може да се нарече приятна планинска разходка по почти равна и широка пътека. Няма дори малко възвишение, което да те накара да се изпотиш (за разлика от ходенето пеша от Боровец до хижата, което си е направо ад). Разстоянието се взаима за 45 мин. при бързо темпо на ходене, след което човек може да се отпусне за малко край бистрите води на езерото до хижата.

Изкачването до заслона може да стане по една от двете пътеки край езерото. Лявата (зимната) е по-полегата и съответно заобикаля малко повече. Началото на дясната (лятната) е доста стръмно, но за сметка на това за отрицателно време се изкачвате над хижата. По някое време двете пътеки се сливат и от там катеренето продължава в една посока. Денивелацията не е много голяма, което прави изкачването сравнително лесно, но определено си трябват удобни обувки заради каменната местност, през която се минава.

Следващата по-голяма почивка се случва на заслон „Ледено езеро“, където има възможност за зареждане на студена планинска вода, която е крайно нужна за предстоящото приключение. От тук започва трудната част на изкачването, което си е вече натоварващо. Терена е крайно каменист и песъчлив, пътеката е тясна и стръмна, а разминаването става трудно. Натоварването за организма е голямо и затова е добре да не се прекалява с почиването при заслона, за да не се отпусне съвсем тялото, което може да се окаже голяма тежест докато се стигне върха. При изкачването температурата на въздуха рязко пада и започват да се усещат типичните за Мусала ветрове.

Продължителността на ходенето от хижа Мусала до горе е 2 часа. На самият връх също доста духа и времето много бързо се променя. За сметка на това е равно и има досатъчно място за почивка и релакс, както и възможност да се наслади човек на разнообразни гледки – от панорамни скалисти върхове до обширни планински пасища. Задължително е да се почерпи човек с чаша горещ чай, а защо не и с добавка на ром 😉

Вашият коментар

Filed under В планината, Екскурзии

Рилски езера


Една от най-красивите природни забележителности на Рила са именно Седемте рилски езера. Вида им кара всеки застанал пред тях да притаи дъх и ако има начин да продължи да им се наслаждава вечно. Но, за да може усещането да е максимално, то има няколко правила, които са задължителни при посещение, на която и да е било планинска точка:

1. Удобни обувки! Под такива да не се разбират кецовете от женският пазар или скъпите маратонки от 100лв. нагоре. Не, че и с тях не може, но рискувате да си навехнете крак, да имате неописуеми болки в ходилата, да ви подгизнат краката и не на последно място – да ги направите негодни за повторна употреба. А най ми е забавно, когато видя наточена фльорца с токчета – в планината. При такава ситуация се питам дали въпросното същество осъзнава, че не се намира в центъра на София, търсейки поредното кафене, в което да седне преуморена. Обувките за планина трябва да са леки, високи, с дебела и мека подметка и непропускащи вода. Подобни обувки не са никак евтини, но ако смятате и в бъдеще да ги ползвате, то определено инвестицията си струва.

2. Подходящо облекло. Времето в планината не се влияе от ничия синоптична прогноза. Колкото и интернет да ви убеждава, че ще е слънчево, толкова вие си имайте едно на ум и си носете връхна дреха. Случвало ми се е в рамките на 30 минути времето от слънчево да стане облачно, от там да падне мъгла (което свали температурата с 6-7 градуса), след което заваля дъжд и накрая отново стана слънчево. Така че е важно да се има готовност за всичко, тъй като не се знае какво и къде ще ви изненада.

3. Раница (а не голяма дамска чанта!) с всичко необходимо, без излишен багаж. Каквото и да слагате в раницата имайте предвид, че когато се катерите, в един прекрасен момент тя започва да увеличава теглото си. Не защото сте сложили нещо допълнително в нея, а защото всичко по вас започва да ви се струва тежко и ненужно. Наблегнете на вода и нещо леко за хапване, вместо да се чудите колко бири да вземете и дали да не си направите тройка кебапчета с 3 филии хляб за из път. Сложете и някое хапче за глава заради голямата и рязка промяна в надморската височина, което често оказва влияние. И да не забравя тъй важната торбичка за отпадъци – в планината такива не се оставят!

4. Въоръжете се с воля и нахъсаност. В противен случай рискувате да се откажете още на първите 100 метра и дишайки тежко да заседнете, чакайки групата да се върне…има-няма след 4-5 часа или на следващия ден 🙂 Когато слизате от висока точка и знаете, че малко остава, но е трудно, винаги нахъсвайте качващите се. Все пак са стигнали до тук, няма да се предават, я!

5. Пред планината всички са равни. Не подминавайте никого без да го поздравите – това е закон!

Езерата са сравнително лесни за изкачване, дори и за хора, които нямат навика да се катерят често. Това е така, тъй като най-трудния участък може да се вземе с открит лифт (вече не се чака безумно много, за да се качиш) срещу 15лв. в двете посоки. Горната му станция е точно до новата хижа „Рилски езера“, откъдето започва ходенето пеш около езерата. Имайте предвид, че това е последното място, където може да отидете до тоалетна. След това търсенето на някой по-голям камък (дървета и храсти няма), зад който да се скриете е трудно начинание, изискващо бързи умения в дебненето и похватност при сваляне и вдигане на дрехи 😉

От хижата има два пътя – един, който върви изцяло покрай езерата и друг, който върви над тях. Препоръчително е да се тръгне по втория, тъй като при него след първоначалната голяма денивелация става равно и така спокойно, и без усилия могат да се видят последните пет от езерата (Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното, Долното), тъй като броенето е от горе надолу.  И двете пътеки се срещат при Бъбрека, откъдето започва най-голямото изкачване, за да бъдат видяни първите две езера – Сълзата и Окото, а те определено си струват катеренето (стига да не падне голяма мъгла, както се случи при мен точно като се качих до Окото). При пишман туристи, мудно ходене, чести снимки и спиране за почивки, изкачването отнема 3 часа.

След повторно слизане до Бъбрека може да се тръгне по другият път, който минава покрай самите езера. Той обаче е доста каменист и отнема повече време, но пък виждате езерата от близо. А и в крайна сметка сте отишли да се повозите на лифта или да се раздвижите малко, за да видите езерата в цялата им прелест?

Може би заради наличието на лифт, около езерата лятно време има купища хора. Разхождайки се, имах нагласата по пътя си да виждам всевъзможни боклуци. Из медиите постоянно прокламираха как след отварянето на лифта планината била пълна с такива. Чесно казано боклуци почти не видях, с изключение на някоя друга хартия или фас (!), но не се набихава трайно на очи. Най-неприятното, на което попаднах бе женски атрибут, който неблагоразумната му собственичка беше „забравила“ в тревата. След като има моментни неразположения да се подготви за тях и да си прибира неразграждащите се артефакти! Чух хора, че под самия лифт са забелязали отпадъци, което също е признак на ниска степен на култура. Не разбирам, толкова ли е сложно да си прибереш отпадъка и да го изхвърлиш където е необходимо? Или може би планината трябва да заприлича на сметище, за да се усети глупавият народ, че е съгрешил?

има 1 коментар

Filed under В планината, Екскурзии

Правилата на Банен / The Bannen Way


Какво означава да бъдеш едновременно сценарист, режисьор и актьор (макар и не в главната роля)? Отговоро на този въпрос може да се научи от филма \“Правилата на Банен\“. Той е прекалено нов, за да има оценка в IMDB, но това е една прекрасна възможност за експеримент с лента, която все още не е поругана от посредствени мнения. И определено няма как човек да съжалява за този си опит.

Нийл Банен е сексапилен крадец, който обича жените, колите и живота без задръжки. За съжаление това си има висока цена, която в един или друг момент трябва да се плаща, а когато трябва да се издължаваш на мафиот, тогава положението става още по-сложно.  Дали да се впуснеш в последно приключение или да си седнеш на задника? Дали да се довериш на усета си или да следваш старите семейни правила, заложени от дядо ти? Дали е време да обърнеш внимание на себе си и семейството ти или ще го обмисляш в движение? Това са само част от въпросите, които вълнуват главния герой.

Безинтересната на пръв поглед история се оказва, че изобщо не е такава. И не за друго, а поради факта, че събитията са навързани по начин, при който няма как да си кажеш „сега ще стане това, гледай, аз съм писал сценария“ ;). Няма как да се разгадае следващото действие, защото той е низ от малки случки и действия, които колкото и да са свързани едни с други, толкова са и независими. Освен това, ако човек реши,  спокойно може да си извлече някои поуки от видяното:

1. Комарджийството и хазарта рано или късно ти изиграват лоша постановка, в която главно действащо лице оставаш Ти. Затъването в „л*йна“ е гарантирано.

2. Волята да избираш е определяща за това какво ще се случва от тук нататък. Винаги, ама ВИНАГИ трябва да знаеш кога да спреш!

3. Семейните връзки се оказват доста по-тънки, отколкото може да предполагаш. Залагайки на аскетски живот, губиш възможността да ги разгадаеш и осмислиш навреме.

„Правилата на Банен “ е един прекрасен филм, който може едновременно да забавлява и да те научи на някой ежедневни истини. Филмът много напомня на „Бандата на Оушън“ като идеология и начин на заснемане, но докато там има някаква строга последователност, тук сцените се случват малко по-хаотично, което пък е интересното. И да не забравя  да спомена правило номер едно – „Винаги се води по твои правила“!

Вашият коментар

Filed under Кино, Култура

Приморско и Хотел „Пламена Палас“


Лято е, т.е. време за отпуска. Като всяка година приготовленията за морето стартират няколко месеца по-рано. Започва се с едно ровене из хилядите сайтове за почивки, където в повечето случаи има едни и същи обекти – едни са по-видно оформени, а другите изглеждат невзрачни. Това, което ги отличава са различните цени, които предлагат. Още от тук могат да се видят драстичните разминавания между отделните „туроператори“. Разминавания както в цените, така и в условията, които ти се предлагат. А после се тръшкат, че сезона бил слаб и българският турист се изнася масово извън граница, когато настане време за море. То ти стига да проведеш една кратка кореспонденция с няколко от измислените фирми за почивки и тотално може да се откажеш да комуникираш, с който и да е в тази област.

След много ровене (а защо изобщо трябва да е така?), все пак няма начин да не откриеш и нещо нормално и без задкулисни шашми. В нашия случай това беше \“Атлантис Холидейс\“, които освен че предлагаха най-добрите оферти за доста от местата, които бяхме харесали, показаха и едно бързо и професионално отношение към нашите желание и претенции. Направихме резервация, платихме на място в офис (а не някъде по банков път, без да знаеш къде отиват парите ти), получихме разписка за парите си, а след няколко дни взехме и резервацията си – ясно написана и оформена, която беше с прикрепена фактура и касов бон (!). Имало и нормални фирми в България!

Всяка година се опитваме да сменим дестинацията Приморско, но каквото и да се прави накрая пак там се ходи. Това разбира се не е случайно, тъй като града има ред преимущества, които липсват дори при големи и скъпи курорти що се отнася до почивка на море. Какво пък толкова има това Приморско?

1. Огромна плажна ивица, която дори в най-натовареното време може да поеме всичките летуващи в града. Освен това свободните зони  на пръв поглед доближават стандарта – 50% за личен чадър (мисля, че последните промени в закона регламентират този процент).

2. Водата е кристално чиста, а брега плитък. Рядко се е случвало да има водорасли или мръсотия във водата. Освен това дори на единия плаж (примерно северния) ако водата не става, то спокойно може да се измести човек на другия, където има голям шанс морето да е доста по-добро.

3. Близостта на Приморско с Лозенец, Китен и Созопол дава възможност да се разнообразява както откъм плажове, така и откъм вечерни забавления и разходки.

4. Вечер въздуха не е толкова горещ и спокойно може да се спи без наличието на климатици. Също така присъствието на комари или е сведено до минимум или просто моята кръв не е достатъчно подходяща за тях 🙂

5. Цените дори в най-скъпите заведения не са по-високи от цените в по-голяма квартална софийска кръчма.

Е, разбира се не всичко е перфектно на 100%. Примерно, за няколкото години, през които съм посещавал града, как пък веднъж не видях добре оправена улица. Или дупките ще си седят или ще са асфалтирани колкото да изкарат максимум месец-два (явно някой прибира парички от обществени поръчки). Из центъра в натоварените месеци е почти невъзможно да си намериш място за паркиране, което може да те накара да оставиш колата и да не я мърдаш повече през почивката, за да не ти заеме някой мястото. По-голямата част от тротоарите са неравни, с изпочупени плочки (те са нещо като „забележителност“ за града, тъй като навсякъде са цветни:)). Главната улица е осеяна със сергии и то от двете страни на даден тротоар, което вечер кара хората да се движат основно по пътя, създавайки опасност от злополуки.

Именно споменатите отрицателни черти на курорта ни карат да търсим място за спане далеч от глъчката, но близо до центъра; с възможност за паркиране без да се притесняваш, че ако мръднеш с колата, то после няма да има къде да паркираш; ставнително близо до плажа и т.н. Общо взето претенции много, но пък се намират хора и места, които да ги удовлетворят 🙂

Такова място се оказа хотел \“Пламена Палас\“. С подходящата оферта, хотелът предлага всички удобства, които може да поиска човек. Стаите са просторни и добре поддържани. Голяма част от тях имат прилична гледка към пясъчните дюни, морето и бившата резиденция на Тодор Живков (още един фактор, че морето там е най-добро). Проблеми с хигиената и водоснабдяването няма (едва ли има някой, който да не е оставал без топла вода или направо без такава по време на някоя отпуска). Всекидневно се почиства и при желание кърпите се сменят всеки ден. В случай, че се включите в „зелената кампания“ (която ви призовава да пестите природните ресурси и ако нямате неотложна потребност от смяна на кърпите, да не го правите), то кърпите ви се сменят и без да казвате на всеки 3 дни. Същото се случва и със спалното бельо. Персоналът винаги е усмихнат и не пропуска да ви поздрави, независимо дали става дума за пиколо, рецепция, сервитьор или камериерка. Количеството хора, които обслужваха беше съобразено с капацитета на хотела, а не както е в повечето случаи, да има по един сервитьор на цял ресторант, който да се чуди къде да се скрие от озверелите чакащи клиенти. Обслужването е на много високо ниво и мога смело да заявя, че редица 5 * хотели могат само да се учат от начина на управление на „Пламена Палас“. Кухнята е добра, а закуската обилна и разнообразна. Бързо се реагираше, когато нещо от шведската маса свършва.  При възникнали въпроси (не, че е имало глобални такива) се реагираше веднага, без излишно мотане и мрънкане. Изобщо хотелът не случайно има спечелени награди за най-добър такъв и за цената си (особено ако хванете промоция) е прекрасен.

Лятно време в Приморско има безумни предложения за цени на нощувка, но дали ще получите нещо качествено е отделен въпрос. Затова е добре или човек да се доверява на проверени източници, или да търси на място нещо прилично, което поне може да види с очите си, а не само на снимки. И в тази връзка аз ще приложа малко реални такива, които да докажат написаното по-горе 😉

This slideshow requires JavaScript.

има 1 коментар

Filed under Екскурзии, Хотели

Кремиковски манастир „Свети Георги“


Кремиковският манастир е една много приятна дестинация, когато не разполагаш с много време, но ти се иска да избягаш от шумната и мръсна София. Отстои само на 14 км от столицата и в случай, че човек не разполага с кола, спокойно може да стигне с автобус или маршрутка до Кремиковци и от там да походи малко до манастира. Самите сгради, тъй като църквите са две, са добре поддържани. Новата църква е без стенописи, а в старата, художниците отговорни за реставрацията са се постарали да възстановят качествено красивите рисунки. Интересното е, че близо 80% от хората по тях са без очи. Имаше някаква особеност в тази посока (май нарочно така се реставрират или друга беше причината?), но не съм си правил труда да разбера каква беше тя.

Мястото е тихо и се усеща приятно чистия въздух на планината. Добре, че комбинат Кремиковци не работи, въпреки че в информацията при самия манастир пише, че вредните му емисии никога не са достигали до манастира. В двора има обособена сергия, от която може да си вземеш нещо за пиене или ядене, а до самия вход има автомат за кафе, така че няма как да остане човек нито гладен, нито от жаден 🙂 Под гъстата сянка на дърветата има достатъчно пейки с маси, където може да се поседне и отмори в сладка раздумка.

Вашият коментар

Filed under Екскурзии, Пътеписи