Monthly Archives: юни 2010
В Лондон за два дни – 2 част
След ранно ставане и подкрепяща закуска се спуснахме отново под земята, за да се насочим към Гринуич. Пътуването изискваше прекачване на място, което се оказа в центъра на Сити-то на Лондон или казано по друг начин, това си е съвременната част на града. Стари сгради не се виждат, а само големи административни такива, урбанизирана градска среда и забързани хора в костюми. За щастие се оказа, че от тук нататък метрото се движи над земята, та успяхме да се насладим в максимална степен на цялото това стъклено-бетонно величие.
Гринуич, някога отделен град, е квартал на Лондон и се намира край Темза. Сигурно ако ги няма щъкащите туристи ще е едно от най-спокойните места в града. Самата обсерватория с нулевия меридиан се намира в най-високата точка на Гринуич парк, в който са позиционирани и редица други забележителности като една от летните резиденции на Кралската фамилия плюс два музея, така че тук определено трябва да се предвиди повечко време. Ако пък обикалянето ви дойде в повече, то винаги може човек да се излегне под някоя от дебелите сенки, които изобилстват в парка. Въргалянето в парковете е нещо нормално за хората в Англия, така че няма от какво да се притеснявате 😉
След стандартното фотодокументиране от двете страни на меридиана, обиколката продължи из пренаселената с хора Оксфорд стрийт – улицата с магазините за шопинг. Там се въоръжавате с много нерви и въздух, след което се гмуркате без шнорхел в морето от хора. Съмнявам се, че само хубавото време беше предпоставка за наличието на такава навалица, която щъкаше като мравки в мравуняк, влизайки и излизайки от магазините. Това е мястото, където ако не се внимава и седмица да имате на разположение, то пак няма да стигне, за да се вместите в предвиденото време. Ние също загубихме много такова, въпреки че преди Лондон имахме достатъчно възможности из Англия, за да го удряме и тук на шопинг. Характерното за Оксфорд е, че даден марка я има минимум три пъти по цялата и дължина – сакън (каква хубава думичка) да не се изпусне някой турист. Така че ако се чудите дали да си вземете нещо, то имате достатъчно време да помислите преди да стигнете до следващия аналогичен магазин. Не си мислете обаче, че той ще е по-празен от предишния – всичките се пръскат по шевовете. След „улицата на магазините” човек може да остане доста изнервен и изморен от цялата тази навалица около него.
Настана време и за последните дестинации от по-видните забележителности – Кралския дворец (Tower of London) и величественият Тоwer Bridge. Замъкът е много внушителен и изключително добре запазен. Съдейки от историята е използван за какво ли не – от зоологическа градина до място за екзекуции и мъчения. На входовете се виждат пазачи в типични униформи, но така и не разбрах дали и къде се влиза, тъй като работното време беше приключило.
Тоwer Bridge е част от поредицата мостове, които са по цялото протежение на река Темза. Мостът в действителност изглежда много по-огромен от това, което се вижда по картички и снимки. Конструкцията му е много стабилна и не случайно е запазен толкова години и то функциониращ. Ясно си личи, че периодично се правят освежителни работи, за да може да просъществува и в бъдещето.
С това обиколката приключи и въпреки умората всички бяха доволни от видяното. Ясно е, че за два дни не може да се обходи съвсем всичко, но най-големите атракции и интересни места могат да бъдат посетени без проблем. Всичко е въпрос на добра предварителна организация, за да не се губи време в лутане из големия град.
Излишно е да коментирам чистотата на столицата, която е характерна и за другите части от страната. Даже при такъв поток от туристи хората успяват да се справят с боклуците, които се събират от постоянно движещи се хигиенисти. Те от своя страна не изглеждат като тукашните цигани, а са прилично облечени и чисти. За големите тротоари дори се пускат специални машини, които да пестят време и ресурси. Има и доволно количество кошчета, които ти дават възможност да покажеш своя принос към екологията на града.
Самите англичани са доста странни и някак лицемерно учтиви. Огромна част от населението ходи облечено като социално слаби, без всякаква идея за съчетание на облеклото. Явно нямат и никаква култура за поддържане на обувките, тъй като на краката на повечето седяха „цървули”, които естествено се обуват на бос крак (гаранция производителите на чорапи не са много). Младежите се движат хаотично без цел и посока, все едно са вечно дрогирани. Кръчмите са пълни и заведенията като цяло също. Определено умеят да се забавляват, особено при наличие на футболен мач. Наблюдава се наличие на много изселници от Индия, Пакистан, Арабските страни и други подобни, което ме изумява. На моменти дори се чудиш дали си в Англия или в някоя мюсюлманска държава.
В заключение може да се каже, че Лондон е една дестинация, която трябва да се посети, но при възможност посещението да е лично организирано, тъй като именно поради известността на столицата, туроператорите спекулират с надценките, които си слагат. Освен това е много по-приятно вие да си правите програмата, без да се налага да се съобразявате с тази на екскурзовода, който ви кара да се движите по негова команда 😉
В Лондон за два дни – 1 част
Едва ли има някой, който да не е чувал за забележителностите в Лондон или да не ги е виждал по телевизия, по снимки, в пресата и т.н. Това от своя страна създава желание у човек да се опита сам да се докосне до тях. Това не е трудна задача, но като цяло ако трябва да се отиде с организирано посещение, обикновено това е свързано с доста разходи, независимо коя фирма се избере. Затова единствената алтернатива за оптимизирането им е да се организира самостоятелно пътуване, което изисква малко повече отделено време за ровене из интернет, но пък в действителност не е толкова трудно за изпълнение. В тази връзка какво точно е необходимо да се направи:
- Закупуване на самолетен билет . Имаме щастието вече три нискобюджетни авиокомпании да летят до Лондон (Изи Джет, Уиз еър и от скоро Райън еър, която лети от Пловдив и е с най-ниски цени), така че избирането на самолетен билет не е сложно, необходима е само валидна кредитна карта.
- Намиране на хотел. Тук е малко по-сложно, тъй като той освен, че не трябва да ви бърка количествено в джоба, ще е необходимо и да е сравнително близо както до центъра, така и до подходяща гара, от която ще се придвижвате „от” и „до” летището. Добре е да се има предвид, че голяма част от евтините „хотели” са големи дупки и често обстановката в тях е като в хижа в планината. Затова е по-добре да се разчита на големи вериги нискобюджетни хотели като Easy hotel и Travelodge.
- Организиране на влаковите пътувания „от” и „до” летището. И тук положението е като при самолетните билети – колкото по-рано вземете, толкова по-добре. Често има и отстъпки за повече от 2 билета, които са закупени заедно.
В центъра на Лондон пристигнахме по обяд, тъй като пътувахме от вътрешността на Англия. Първото нещо, което ти прави впечатление е навалицата из гарите и метрото. А самото метро е нещо покъртително като визия, особено ако си свикнал само със софийското такова. Underground мрежата е на няколко нива и имаш чувството, че слизаш 6-7 етажа под земята. Поредицата от тунели са доста заплетени и минава време докато се ориентираш през кой точно да минеш и коя мотриса да хванеш. Въпреки, че има адски много табели навсякъде, включително и в самите вагони, първоначалния шок не е малък. Ако обаче човек знае добре английски, винаги има кого да попита в случай, че табелите му се сторят недостатъчни. В метрото се влиза с билет или карта и се излиза със същите. Няма дори минимален шанс да успее някой да мине гратис. Същото се отнася и за голяма част от гарите в страната.
Като хотел се бяхме спряли на Travelodge Waterloo, който се оказа повече от добър и понеже бе отворил преди няколко дни, всичко в него си личеше, че е ново. За low cost хотел стаите си бяха направо огромни и имаше дори телевизори, както и кафе и чай за безплатна консумация. Другото интересно бе, че се „чекираш” сам. Има си два автомата пред рецепция (използва се само за големи организирани групи и за евентуална информация), в които си въвеждаш имената, излиза ти резервацията, избираш си с или без закуска и автомата ти пуска номер на стая и чип карта за ключ – просто и удобно!
Близостта на хотела до почти всички централни забележителности ни даде възможност първия ден да не използваме повече метрото и да се разхождаме в слънчев Лондон – невероятен факт, който остана непроменен цели два дни. Успяхме да видим „Окото на Лондон”(бeз возене, тъй като се чака адски много, а цената е 17 паунда), „Парламента”, „Биг бен”, „Уестминстърско абатство”, „Адмиралтейството”, „Сейнт Джеймс парк“, „Трафалгар“, „Пикадили съркъс“, а късно вечерта наминахме и покрай Бъкингамският дворец.
Консумирането на храни и напитки го правехме на крак или в някой от многобройните зелени паркове, тъй като пести както време, така и средства. Дори в центъра на Лондон се намират нормални магазинчета на прилични цени, откъдето може да си купиш бира, вода или безалкохолно, както и нещо за хапване. Добре е да се спомене, че на голяма част от обществените места консумирането на алкохол (вкл. Бира) е забранено, така че е добре да се внимава и да се следи за обозначителни табели.
Целият град е като един голям „Биг брадър” и буквално на всяка крачка има камери, които вероятно следят за всякакви нарушения. Камери има дори в движещия се градски транспорт. Присъствахме на ситуация, при която една малолетна англичанка (видимо пияна) буйстваше сред движещите се из центъра хора. Бързо се появиха двама полицая на колела, които се опитаха да я усмирят без особен успех. След малко се появи и патрулка, а десетина минути след това още една! Шест души се занимаваха с някаква малка пикла, вместо просто да и сложат белезниците и да я отведат някъде далеч от зяпащата навалица, която се събра. Представям си ако се наложи да задържат някой истински престъпник, тогава сигурно ще се изсипе цяло РПУ 🙂
Добре е да се има предвид, че ходенето си е ходене и човек трябва да има подготовка за това, както и удобни обувки и облекло, което да не му пречи допълнително. Малко преди полунощ обиколките вече ни идваха в повече и бързо се прибрахме в хотела, тъй като на следващия ден се очакваше да има още по-голямо навъртане на километри.
Almanah's Blog 