Спа хотел Медикус


Имайки предвид, че отново се задава сезонът на спа почивките, смятам че е време да отделя известно време на едно място, което посетих април месец, но спомените ми от там не са избледнели. Става дума за дестинация, която като цяло не е силно посещавана за разлика от Велинград, Хисар, Сандански и другите по-известни СПА куророрти.

Град Вършец определено не може да се слави с гореизброените места, но има един неустоим чар – спокойствието. Също така е доста близо до София, особено ако се минава през Петрохан, което аз самия никак не предпочитам, но това е въпрос на гледна точка и желание да запазя колата си здрава. Не бях ходил там и реших да посетя хотел, който изглеждаше много приличен за това, което предлагаше – СПА хотел Медикус.

Стаите:

Комуникацията с хотела и настаняването мина като по учебник – любезно и безпроблемно.  За почивката си бяхме избрал оферта, която предлагаше ползване на апартамент. Стаите в апартамента са доста големи, така че ползването на отделната стая-хол практически идва излишно ако сте само двама. Помещенията са чисти и добре поддържани, оборудвани с LCD телевизори и приличен wi-fi интернет. В банята има заредено всичко необходимо за категоризацията на хотела. Халатите за спа центъра са безплатни и има налични по стаите. Ако мога да изтъкна някакъв минус в тази посока, то  той е липсата на санитарни чехли, в случай че човек е забравил своите вкъщи.  Също така, голямо неудобство е, че за стая дават само по една входна карта-ключ и по този начин ограничават хората да се движат заедно.

СПА:

Спа центърът е малък, наподобяващ този на хотел Орбел Спа. По времето, в което бях, въпреки че беше уикенд, нямаше много хора или поне не се заседяваха много около басейна и спа зоната. Ако обаче поне половината от гостите решат да седят повече време, то ще стане доста сложно с шезлонгите или кисненето в джакузито, където могат да влезнат нормално максимум 4 човека. Парната баня е сравнително просторна, за разлика от сауната, която е по-малка. Не разбрах защо, но в сауната поддържаха доста ниска за такова помещение температура – около 50 градуса. Има и контрастен душ, който е само със студена вода, или поне само такава пускаше.

Не знам дали вече е готов, но в двора на хотела се строеше доста просторен басейн, който ако бъде/е с минерална вода, то определено би спечелил много посетители и през летните месеци. За жалост вътрешния басейн, който бе обявен, че поддържа 30 градуса, определено не беше повече от 22-23, а това през зимните месеци създава усещането за студенина.

В пакетната цена имахме включени частични масажи, които много ни разочароваха. Двама души бяхме при различни „масажистки“, които обаче бяха толкова отегчени от работата (а може би и от живота), че разляха доволно количество олио върху гърбовете ни, което в рамките на 30 минути просто разнасяха все едно разточват лист за баница, но с ръце. Нямаше нищо, което дори да загатне, че това е масаж. Наскоро моя позната е ходила в хотела (което всъшност ме провокира да напиша статията, тъй като нейното мнение се припокрива с моето), попаднала е на мъж „масажор“, но резултатът е бил също толкова плачевен.

Храната:

В хотела има две места, където човек може да хапне – таверна и основен ресторант. Таверната е доста съвременен стил и някак не може да създаде усещането на стара селска кръчма. Менюто в нея в известен смисъл се различава от това на основния ресторант, но не предлага нещо грабващо. Салатите и на двете места са много ограничени откъм асортимент, а грамажите са малки. Супите са от ужасните полуфабрикати с цена от 2.60 – ниска, но и оставащия вкус не е приятен. Не се предлагат големи бири, а само вносни и такива от 330мл на доста високи цени. Безалкохолните са по 2лв. Персоналът на ресторанта, както и този на хотела, са много любезни, но това не може да компенсира неудовлетвореността от храната.  Лошото в тази посока е, че като цяло във Вършец местата за хапване са 2-3, където може да хапне човек и практически ресторантът остава основната алтернатива. По отношение на закуската нямам забележки – беше на шведска маса и разнообразна.

Като цяло може да се каже, че хотел Медикус е едно приятно място за отдих, но е добре собственикът да вземе да изчисти малките недоразумения, които биха му изиграли лоша шега с клиенти, които биха се отказали да повторят заради тях.

This slideshow requires JavaScript.

Advertisements

2 Коментари

Filed under Хотели

Вражалец


Едва ли е нужно да споменавам, че практически за тази постановка билети не се намират. Всичко става или с резервация, или с безумно чакане на опашки или чрез познати, но за месеци напред. Е, аз така и не се добрах до билети, но благодарение на скъпа приятелка се сдобих с покани и то за директорската ложа (което от своя страна не е никак за завиждане, тъй като седиш като пън на един неудобен стол и ако има някой пред теб в „ложата“, то забрави да виждаш каквото и да е било, освен ако не си над 1,90м). Залата бе претъпкана по шевовете, а вентилацията в Армията я няма никаква – буквално се потиш като в парник. Хич не им завиждах на тези от трети балкон, които вероятно съвсем са предавали богу дух. Но стига обща картина, да пристъпя към същественото, а то никак не е в положителна насока.

Историята се разказва за мним циганин-вражалец, който пристигайки на село предрича големи богатства за селския елит. Те, убедени в думите му, алчно събират пари, който скорошен нов обитател на селото обещава да умножи многократно, печатайки фалшиви банкноти. Парите всъщност са за специална хартия, която може да се закупи само извън страната и именно за това са необходими много пари, които алчното село събира за отрицателно време и сляпо дава на младежът от София.

Имах си едно на ум за тази постановка, понеже доста отзиви бях чел или чул. И опасенията ми съответстваха на действителността. Цялата игра е изградена върху персонажите на Любо Нейков – попът на селото и Димитър Рачков – кметът на селото. Всички ще си кажат, „ами това е чудесно за една комедия“ и може би биха били прави, но действителността е друга. Двамата не представят нищо повече от това, което виждаме в „Комиците“ и „Пълна лудница“. Даже спокойно мога да кажа, че е едно и също.

Нейков, в умелата си игра на поп, на моменти вкарва безумните жестове, които имитират бат Бойко. А публиката се насилва към хилеж и ръкопляскания на тази изтъркана вече тема. В последно време това се превръща в масова практика из постановките, които съм гледал, но смятам за неуместни подобен род вмъквания, които нямат нищо общо с действието.

Рачко, играейки кмет на селото, всъщност играе познатият от „Пълна лудница“ персонаж, а именно Жоро Бекъма. Нищо по-различно няма в играта му. Същите реплики, същия външен вид, същите накъсани жестикулирания и гърчове на тялото. Е, раздава се на 200%, но ако ми се гледа Бекъма, ще си пусна телевизора, няма да ходя на театър и то на такъв,  който е с билет от цена 20лв. (добре, че бях с покана, иначе това щяха да са едни от най-грешно похарчените пари).

Не бих пропуснал да спомена и актьорчето Блатечки. Този коцкар, новия секс символ на България,  през цялото време седя като пън на сцената. Първо се опита да го играе циганин, обаче никак не му се получава. Така и така играе заедно с Нейков, да вземе да понаучи някой урок от него. На по-късен етап, преминавайки в друга роля, когато имаше реплики си говореше като Чарли от „Стъклен дом“, а когато нямаше такива – се заливаше от хилеж на останалите играещи. Изобщо пълна антипатия към игра и публика. Не, че съм очаквал някаква игра точно от него, но отношението му бе просто подигравка с публиката. Кой му е дал диплома от НАТФИЗ на това гладно и бъркащо в чужди хладилници (справка кампанията на БТВ) момче, не знам.

Деси Бакърджиева и Светлана Бонин са персонажите, които играят нормално. Е, на моменти прекаляват с лигавенето си, но в случая самите роли са такива – наивно глупави , така че им е простено.

Все съм бил на не чак толкова интересни постановки, но никога не ми се е случвало изобщо да не се засмея искрено. Е, Вражалец не успя да ме накара да избухна в смях. И честно казано, гледайки реакцията на публиката, по-голямата част не реагираше искрено със смеха си, а по-скоро бе насилствено и ако не бяха толкова познати актьорите като комици, едва ли биха реагирали по този начин. Имайки предвид, че това е адаптация на стара и известна постановка, то можеше играта да се изпипа на едно по-високо ниво, от това което се показва.

2 Коментари

Filed under Театър

Българските плодови летни бири


Понеже съм активен шофьор, който обича много пенливата течност, до момента вече съм опитвал всичките известни бири с ниско съдържание на алкохол = Каменица Fresh, Шуменско Twist и Ариана Радлер. За първата определено мога да кажа, че има отвратителен вкус и трудно се поглъща съдържанието на цяла бутилка. Няма ясно изразен вкус нито на бира, нито на лимон, а на нещо трудно определено. Освен това дори леко да се стопли, вкусът и става още по-зле. Съдържание на алкохол 2.1%.

Шуменското го тествах сравнително скоро. При обявен вкус от лимон, то има силно изразен вкус по-скоро на грейпфрут. С доста по-тъмен цвят е от Ариана Радлер, но не по-вкусна от нея. Все пак е приемлива за пиене и може да се приеме като прилична освежаваща напитка за лятото. Разбира се, усеща се вкус на бира, но не трябва да се заблуждаваме, че със своите 40% бирено съдържание може да го докара до нормалната бира. Съдържание на алкохол – 2%.

Ариана Радлер е бирата, която в това отношение ми харесва най-много, а и уж е с най-ниско съдържание на алкохол – едва 1.8%.  Според производителите, в бирата няма консерванти и неестествени добавки тип лимонена киселина. Всичко е добавка на бира към 100% лимонов сок. И честно казано има наистина вкус на лимонов сок, а остатъчния такъв е на бира, което според мен все пак е определящо за един истински ценител на ечемичната напитка. Спокойно се изпиват две почти на екс, след което не се усеща някаква тежест в стомаха или трайно потене, които съпътстват пиенето на нормална бира лятно време.

Едва ли има някой, който да не е гледал рекламата на новата Загорка Fusion. Масовото и представяне неимоверно води до желание на човек да я опита, най-малкото за тест. Е, след дълго чакане, тя все пак се появи в магазините и разбира се, като един виден експериментатор, смело закупих две кенчета. Бирата се предлага и в прозрачни стъклени бутилки 0.33мл, но в желанието си да вкуся повече, си взех 0,5мл в метал. И честно казано доста сгреших, че взех два броя.

Още със сипването се вижда, че съдържанието е почти прозрачно. Ароматът наподобява на зимната бира на Загорка = Резерва. На вкус….честно казано не мога да определя на какво има вкус, но определено не е на грозде както се предполага, съдейки по етикета. Алкохолното съдържание е 2%, но се съмнявам да има и 0,2. Усещането за бира е много по-слабо дори от това на Каменицата. В общи линии, самата „бира“ мога да я сравня със Somersby, но той поне има по-високо алкохолно съдържание и все пак някакъв вкус. Загорка са се изложили тотално с това недоразумение, наречено бира и имащо вид и вкус на газирана вода с плодове. Добре, че имат поне Ариана Радлер, която въпреки че е по-нисък клас бира, определено е по-добра на вкус.

2 Коментари

Filed under Ежедневие

Секс, наркотици, рокендрол


В последно време сравнително често изкарвам вечерите си седящ в някой театър и наслаждаващ се на поредната постановка. Изборът на тази бе много импулсивен, тъй като бях отишъл в театъра да заверявам билети и видях, че в момента това се играе и то на цени от 5лв. за билет. „Секс, наркотици и рокендрол“ е емблематичен за мен спектакъл, тъй като това бе първото сериозно представление, с което стартира желанието ми да ходя на театър преди повече от 12 години. Ама с какво гръмко заглавие съм започнал, а? 🙂

За трети път гледам постановката! Да, невероятно звучи да гледаш три пъти едно и също представление, но по-важното е защо го правя. Правя го, защото е повече от въздействащо и каращо те да намираш винаги на какво да се смееш или върху какво да помислиш. Всъщност, то няма как да е иначе, при условие, че пред теб играе Ивайло Христов. Вече близо 20 години този почти монолог е на сцена, а въпреки това не омръзва, дори на хора като мен, които са го гледали повече от веднъж.

Образът на Ивайло Христов (подкрепян от Коцето и Дони) преминава през няколко метаморфози. Ролите на скитник, на рок певец, на тинейджър, на забързан бизнесмен, на мастит богаташ показват късчета от живота на тези персонажи, които са много тясно свързани един с друг. Всеки макар и с различна ценност отразява едно общо виждане за обществото като цяло – с неговата поквареност, показност или мания за величие. Неща, които ни заобикалят и които ще останат винаги като показател, който или ще ни научи на нещо по-добро или ще ни закопа съвсем в тинята, в която така или иначе сме нагазили почти до шия. А когато всичко това е изпълнено с огромни порции смях, които ни заливат от сцената, всичко е много по-избистрящо се в главата на зрителя. Не случайно началото и краят са свързани със съдбата на беден просяк, който от една страна е пълен антипод на останалите роли, а от друга – показва, че „да си нормален излиза скъпо“.

Вашият коментар

Filed under Театър

Voyo.bg


Voyo.bg  е новото отроче под шапката на BTV. Това бързо се разбира, след като се направи по-обстойна обиколна на новата онлайн платформа, в която има единствено предаванията, филмите и изобщо всичко, което може да се види по въпросната телевизия. Явно подразнени от торент тракерите, където до скоро се събираше всичко, което се вижда на телевизионния екран (и което в частност се радваше на много голям интерес за сваляне), BTV предприемат хитър ход, чрез който се надяват да добавят още някой лев в и без това препълнената им до пръсване гуша.

Каква е основната идея на сайта? Поне на първо четене,  срещу „скромната“ сума от 8 лв., платформата позволява на потребителя да бъде едни гърди пред останалите – да гледа филми и предавания преди излъчванията им (но само с по 1 епизод, не с по няколко), или ако е пропуснал да се прибере навреме за любимия си сериал – да гледа повторението му. И това без досадните реклами (поне за момента), което много ме съмнява да остане така, все пак пари трябва да се правят.

Решавайки да тествам възможностите на сайта, съвсем естествено реших да се възползвам от 3-дневния гратисен период. Попълването на формата минава бързо и без излишни въпроси като изключим, че си правят статистика каква е възрастовата граница на ползвателите ( не, че не може да излъже човек, но все пак..) . До тук добре, но след това идва проблемът с приемането на имейл адрес, който може да те откаже тотално. След поне 5-6 опита и няколко различни имейл адреса, регистрацията все пак минава. После спокойно можете да потърсите писмото си в спам секцията (защо ли?), разбира се ако изобщо получите такова. Потвърждавате регистрацията и алелуя – вече можете да се насладите на всичко в сайта! Да, ама не. След това се започва с изнервящи опити за подкарването на видео и досадното тестване на браузер след браузер, защото човек мисли, че все пак проблемът е при него. След 15-20 минутно тестване на 3 браузера и два компютъра вече става ясно, че проблемът не е при вас, а в сайта.

Добре, за да не бъда черноглед, приемам че всичко е наред и пускам видеото. Тръгва, та даже и върви без да насича…, докато не реши да спре – тогава няма тръгване и се започва всичко гореописано, но за пореден път. Позитивен съм, даже съм много позитивен! И благодарение на позитивизма си, видеото отново тръгва, но отначало. Качеството му е меко казано ужасно – все едно гледате прохождаща кабеларка в зората на цифровизацията. Е, може ли такава излагация господа и дами, притежаващи най-голям пазарен дял при медиите?! Искате на хората по 8 лв. (цена на мини пакет при перфектна сателитна телевизия!) за нулево качество и то ако изобщо успеят да го използват!

В желанието си да ограничат „пиратстването“ на техни продукции, според мен BTV си вкарват тотален автогол с този си проект. Не съм си правил труда да проверявам други, освен големите тракери, но съм сигурен, че така или иначе винаги ще се намери кой да качва сериалите из интернет и то с пъти по-добро качество. Е, няма да гледаме голямата развръзка преди всички останали, но не е болка за умиране да почакаме ден-два, в сравнение с това да даваме по 8лв. в добавка към таксата си за телевизия и да не получаваме нищо в замяна.  Можеха поне в началото наистина да предложат качествена услуга, от която потребителя да остане доволен и да си каже струва си парите. Е, при мен няма как да се случи това и честно казано дори не мисля да използвам остатъка от гратисния си период.

 

7 Коментари

Filed under Ежедневие

Максималистът


Дълго време не бях посещавал Сатирата и за това реших, че Максималистът е една добра възможност за постановка. Вече бях гледал „Римска баня“ на Станислав Стратиев, от което очаквах да гледам поредната добра постановка, която да ме накара да се посмея и разтоваря. За жалост това не се случи поради ред причини.

Като за началото останах учуден, че половината салон остана празен. Имаше хора само до средата на залата, което досега не ми се беше случвало като ходя на театър – местата винаги са били изпълнени на макс, особено пък в големите и наложили се театри. Постановката се играе сравнително от скоро, което също би трябвало да е фактор един салон да е пълен и трудно да се намират билети. Абстрахирайки се от този обезпокояващи факти зачаках началото.

Историята се разказва за двойка влюбени млади хора, които обмислят как да направят жилището си по-организирано. Част от тази организация се явява закупуването на гардероб, който да събира разхвърляните им из стаята дрехи. И това се случва – купуват си масивен гардероб. Но от тук започва драмата на младата двойка, защото гардеробът се оказва жива личност, която всячески се опитва да промени живота им.

Цялата концепция ми се стори много хаотична. Действието се опитва да ни покаже как стремежът към максималното и съвършеното може да докара до безвъзвратна лудница. Самата идея след замисляне може да се усети само от хора, които ходят на театър често, но начина по който се представя ми се струва много неподходящ.  Концепцията с гардероба е много пресилена и не на място (предполагам това е идеята на Стратиев, но въпреки това можеше да се изпипа). Да не говорим, че самата игра на актьорите е много изкуствена и не създава усещането за реалност. Наблъскването на персонажи, които нямат нищо общо с основната идея, а влизат и излизат от действието без особен смисъл, още повече натоварва зрителя и го кара да се чуди има ли изобщо някаква идея в цялото действие. За капак самата постановка завършва без усещащ се край – просто в един момент все едно някой казва „стоп“  и актьорите престават да играят. В зрителя съвсем естествено възниква въпрос „И това ли беше?“, но гледайки покланящите се като за край на представление актьори, разбира че повече няма да има.

Вашият коментар

Filed under Театър

Бирария Витоша – чалготека по принуда?


Събота вечер – времето, през което всеки иска да разтовари някъде с приятна компания и в приятна обстановка. След като бях попаднал на рекламен ваучер за намаление, реших да се възползвам от предложението на Бирария Витоша, която е новооткрита лъскава бирария, намираща се на мястото на всеизвестната от преди много години „Хавана“ намираща се на Витошка.  Преди повече от 10 години бях влизал в това помещение, което тънеше в разруха, и се чудех колко ли приятно би изглеждало ако някой го стегне и превърне отново в заведение. Воден от тези си спомени, изобщо не се замислих дали да се възползвам от офертата  и смело направих резервация, което бе любезно приета по телефона. Пристигнахме в уречения час и културно бяхме настанени на удобна и добре подредена маса. Пейките бяха облицовани с меки възглавници, а интериора беше много приятен. Личеше си, че всичко е правено с мерак и доста вложения. Дори тоалетните са изпипани със скъпа санитария, но все още липсват огледала в тях, което ще е голям минус за бъдещия „контингент“ на заведението, което ще се разбере малко по-долу от написаното.

Въпреки че бяхме на първия етаж  – салон за пушачи (което е само фиктивно разделение, тъй като практически няма някаква форма на преграда между първи и втори етаж), вентилацията беше много добра и цигарен дим почти не се усещаше.  Сервитьорите бяха усмихнати и съдействащи професионално в избора на клиентите.

В началото ни направи впечатление, че музиката е малко силна, но имайки предвид, че бяха пуснали някакви рок парчета, се понасяше въпреки по-високите децибели. Но това беше временно явление, докато не забелязахме един младеж ала „селски диджей“, седнал уверено зад един лаптоп и слушалки на главата си. Малко преди 22 часа той поде приканващи поздрави за близката компания и заредува кръшни хора. На импровизираният дансинг в средата на заведението, група женски твари разкършиха снаги под ритмите на родната чалга, която редувана с гръцки хитове се канеше да достигне своят апогей. Аз и хората около мен започнахме да се надвикаме един през друг, за да успеем да чуем поне 1/3 от това, което се опитва да ни каже отсрещната страна. С това се убедихме, че озвучаването е на много добро ниво, но не предполагахме, че „бирария“ е синоним на нощно увеселително заведение (чалготека). Е, разбира се като при всеки селски купон, се пускаха и стари хитове от на баба ми времето, които да разнообразяват чупките в кръста на малкото останали посетители на заведението и съответно на сцената.

И така в удивление решихме, че няма смисъл да продължаваме да тестваме сетивата си на това мъчение, на което се опитваше да ни подлага озвучителят (или може би мъчителят?). Не мога да разбера, след като едно заведение е замислено като нощно-увеселително, защо се обявява като бирария, а и на външен вид е приятна такава?! Концепцията с един куршум два заека, няма как да се окаже успешна, поради факта, че двата типа заведения си имат различни почитатели и няма как едните да станат почитатели на втория и обратното. Да не говорим, че след като съм седнах да хапвам, не ми е никак приятно някой да се кълчи пред очите ми, а аз да не мога да си кажа една дума с хората около мен. Мое мнение е, че ако собствениците не променят разбиранията си, рискуват още преди да са разработили заведението, да загубят и малкото първи посетители, които са привлекли чрез реклама. Жалко ще е тази приятна обстановка и нормални цени за центъра на София, да бъдат погребани заради безумната глупост на някой нищо неразбиращ управител или собственик на заведението.

This slideshow requires JavaScript.

7 Коментари

Filed under Ежедневие