Monthly Archives: юли 2011

Твоят вътрешен пътеводител е твоята мисловна карта


Дълго време нищо не съм писал тук, а толкова много неща са ми в главата. В последните месеци така се стекоха обстоятелствата, че често пътувам. Всъщност, почти не се прибирам на обичайното си местопребиваване. Пътувайки сам, независимо дали по път или траверси, на човек не му остава нищо друго освен да комуникира със себе си. Да го прави на едно подсъзнателно и нетипично за него ниво. Не, не бива да се бърка този диалог с онзи при психичната лабилност, при която започваш да си говориш сам. Говоря за нещо повече от това просто да останеш сам с мислите си.

Разполагам с цялото време на света. Край мен прелитат села и градове, поля и гори, равнини и планини, а аз не им обръщам никакво внимание, защото мисля над какво ли не. Не само над моето развитие и съществуване, но и над тези, които са на скъпи за мен хора. Съпоставям ситуации една с друга и създавам огромна мисловна разклонена мрежа, преплитайки по всевъзможен начин пътищата с тези личности. Предполагам, всеки е виждал форми на дървовиден изглед на представяне. Или пък, представете си една енергийна система с нейните хиляди разклонения. Е, същата е и в главата ми.  Разликата е, че това е нещо живо и променящо се в движение. Има няколко постоянни величини – в началото на тази мрежа, а всичко останало е теория на вероятностите.  Трудно е да предвидиш какво ново разклонение ще се появи, което ще измени всичко под него. Но пък точно там е предизвикателството – да съумееш да създадеш най-много предпоставки това, което е положително и добро, да се случи. И това носи един силен заряд, който те кара да се усмихваш. Твоят вътрешен пътеводител е твоята мисловна карта.

Стигнах до извода, че човек не мисли с главата си. Не мисли и със сърцето си, както е възприето като противоположност на предходното понятие. И двете състояния са моментни, нещо което днес го има, а утре го няма като усещане или действие. „Хехехе“ – тук някой би се изсмял и казал, къде съм тръгнал аз да откривам нови хоризонти? Не, не откривам нищо ново, то е заложено в самите нас и или се учиш как да го извадиш на повърхността, или остава завинаги скрито. Смятам, че душата е тази, която определя посоката и това е най-обективната истина за целевото съществуване на човек. Възможността тя да избистря посоката на движение в цялото ни заобикалящо объркване, не е за пропускане. За това трябва да се следва и не бива да слагаме бариери, които да я ограничават.  Всичко останало е една голяма заблуда, която само може да те забие там, където едва ли би искал да бъдеш някога.

Advertisements

3 Коментари

Filed under Писания и разсъждения