Monthly Archives: ноември 2009

Градски транспорт


Скоро не се беше случвало да се возя на автобус, но днес реших да експериментирам – имах карта за градския ( докато го ползвах, не съм имал такава), а и не ми се шофираше. Имах удоволствието да тествам отново Мерцедес от турски тип, Мерцедес от немски тип и вечната „Червена стрела”, наречена Икарус. Честно казано бях забравил какво е. Макар, че днес е неделя, характерните черти на градското пътуване не липсваха.

Пътуването ми започна от най-дългата линия – 111. Този номер е емблематичен за мен, тъй като докато бях в гимназията го ползвах постоянно. За жалост, характерните пътуващи в него, с годините не са се променили. Като започнем от пенсионерите, натоварени с шишета за минерална вода от Горна Баня, та стигнем до миришещите клошари и цигани, пътуващи към Филиповци. Е, за мое щастие поне не бяха натъпкани като сардини, че тогава положението по спомени ставаше трагично. За кратките 4 спирки, през които се возих, набързо си припомних какво е то градски транспорт, но бях готов да продължа с експеримента.

Второто ми приключение за деня бе насочено към друга заветна линия – 204. Чакайки на спирката, край мен млада двойка влюбени гълъбчета се изпращаха (в последствие и на други спирки видях подобни сценки на близост). То не бе цуни, не бе то гуни! За мое щастие не след дълго пристигна тя – „Червената стрела”. Ах, грейнаха моите очи и старата любов в мен се възроди 🙂 За момент шофьорът се опита да ме изостави на спирката, бързайки да затваря вратите, но аз не се дадох и се качих успешно. Някъде около „Стадиона” се качи младо момиче, което държеше пакет памук и шишенце с някаква течност. Започна усилено да къса памук и отвори шишенцето. Сега сигурно се чудите какво всъщност имаше вътре? И аз се чудих, докато не видях и усетих с носа си течността. Девойката най-спокойно напои памукът с АЦЕТОН за нокти и започна усилено да си чисти лака, все едно се е настанила удобно на домашния диван. Помислих дали да не и тегля една …… лекция, но ми стана смешно и реших да гледам с интерес действията и. То усърдно търкаше и не престана със заниманието си, докато не слезна. Забелязах, че и други пътници правят гримаси при острата миризма от ацетона, но и те просто извърнаха глави и се задълбочиха в мислите си.

Краят на експеримента ми бе запазен за автобус с номер 102. Мерцедесът от немски тип бавно спря на спирката. Качих се и вътре виждам банда младежи. Заслушах се какво си говорят и установих нова интересна мода – след всяка казана дума, се включва думата „батка”. Пример: И разбираш ли, БАТКА, вчера се прибирам, БАТКА, и много ми се доспа, БАТКА, и затова никъде не излезнах, БАТКА…… Изобщо (батка) това българският език има нови измерения!

И така, замислен над премеждията си, слезнах на крайната спирка от моето пътуване. Стигнах до заключението, че сивотата от ежедневието най-много се усеща върху лицата на пътуващите. Задълбали нейде в тревогите и плановете си, едни слушат музика, други гледат задълбочено през прозорците, а трети надигат патронче „Флирт” и се опитват да свържат две думи със събеседника до себе си.



Advertisements

7 Коментари

Filed under Ежедневие

2012


..или поредната доза комерсиално кино

Накратко

Напоследък филмовата индустрия бълва какво ли не, само и само да се хареса на зрителя. Забелязва се най-вече съсредоточаване  към нашумели исторически събития или филми с приключенски характер. 2012 е от първите. Историята за края на Света е отдавна нашумяла, но понеже последните предсказания се осланят на вечният календар на маите ( който се смята за изключително точен), то истерията е по-голяма. Е, за жалост филма не описва нито животът на маите, нито техния календар. Описва за пореден път величието на Америка, но този път са включени и няколко други велики сили като Китай, Англия, Германия, Русия и т.н. Дипломацията се оказва определяща за съществуването на евентуалните спасени….както и парите разбира се, че къде без тях! Отново се акцентира върху скъпия начин на живот, високите технологии и политическата сивота. Скъпите марки коли и електроника с марката Сони грубо биват набивани в очите на гледащия, което ме кара да се замисля този филм с цел реклама ли се прави или с цел да е атрактивен за зрителя? Разбирам, че в периоди на криза трудно се намират 200 милиона за бюджет, но няма нужда да е за сметка на добър сюжет и сценарий. Така или иначе тези пари бяха избити още с първите прожекции, но кой да мисли за такъв успех.

Ефектите

Определено ги има. Толкова много ги има, че на моменти си викаш: „Я, истинска сцена!” В днешно време всеки търси ефекти (та нали за това има дигитално кино), които да те държат в напрежение от началото до края. Е, това определено няма да ви липсва докато гледате въпросната лента, но има и голяма вероятност в един момент да ви писне на екрана да се изливат тонове „компютърна вода“, примерно.

Идеята

Аз лично не разбрах дали трябва да се замислим върху начина си на съществуване или върху разбирането за края? Дали да очакваме глобално правителство в бъдещето или да очакваме вечно доминиране на Америка над останалите (поне според американските бози, винаги е така)? Дали да се научим, че природата е нещото, което не се влияе нито от пари, нито от технологии или да вярваме на гениите, които ни казват, че ако не направим нещо, то сами ще се затрием? Въпросите са много, а ако има отговори, то не са еднозначни.

В крайна сметка си има филмови критици, които са дали своите оценки за 2012, които аз лично не смятам да чета. Важното за мен е, че рано или късно всеки завършва своя път. Дали това ще стане 2012г. или ще стане по-късно (респективно по-рано), никой не знае. Дори и тълкуването на календара на маите не дава този отговор. Разбирането за живота е строго индивидуално и нито този, нито който и да е било друг филм не би накарал по-голямата част от хората да планират само за оставащите 3 години. Единственото, което със сигурност може да направи, е да ни накара да се замислим за текущия момент – кои сме ние, какво правим, как го правим и чувстваме ли се живи и удовлетворени от съществуването си.

2 Коментари

Filed under Кино, Култура

Глобалните новости


Колко добре си бяхме преди с един вид кола, един вид телевизор, мобилните телефони не съществуваха, а компютрите бяха огромни щайги. Нямаше го скайп, ютуб, фейсбук и всичките подобни, губещи времето програми.

А какво е сегашното положение?

Ежемесечно ( да не кажа ежеседмично) ни заливат с новини за поредната технологична джаджа. Реклами постоянно ни призовават да си купим поредната новост на новостите.  От избиране на техника, която да си купиш, ти се завива свят. Прекарал си месеци пред пс-то в ровене из форумите, за да четеш безбройните коментари за избора, който смяташ да направиш. Събираш от закуски, от кино, возиш се гратис в градския, само и само да събереш заветната сума за поредната новост, от която си зомбиран. И като следствие на това идва така желаният момент – ПОКУПКА! Да, вече си се сдобил със своето „безценно“! Започва момента на ползването и радването – пълно ЩАСТИЕ.

А дали е така?

Залисан в гледането на новия си телевизор, след месец-два, виждаш поредната реклама за супер, дупер,хипер нов телевизор, по-нова технология от твоя.

Какво се случва?

Твоят телевизор вече не е толкова добър, радостта започва да избледнява, а шастието се превръща в тъга и разочарование, че си избързал с избора си, или че вече има нещо, с което съседа ще те дразни.

И до кога така ще я караме?

Колелото се завърта пак, и пак, и пак…..животът си минава, а ние живеем погълнати от техногията. Не ни трябват роботи – ние самите сме се превърнали в такива и продължаваме да се роботизираме, забравяйки за това, което ни заобикаля  и реално ни носи вечното ЩАСТИЕ, за което всеки копнее.

4 Коментари

Filed under Писания и разсъждения