Monthly Archives: септември 2010

Безсмъртен / L’immortel (22 Bullets)


Честно казано винаги съм бил скептичен към френските филми, най-вече заради френският език. А и нали сме свикнали с американския комерсиализирън, та не се сещаме, че на света има и други държави, които може би имат нещо стойностно от света на киното. Доказателство за това са две френски имена – Люк Бесон и Жан Рено. Тези две личности са гаранция за добра идея, перфектно изпълнение и уникално усещане.

L’immortel е екшън-трилър, който се разказва за суровите човешки взаимоотношения, трайността на едно приятелството и алчността за власт и пари. Шарли Матей (Жан Рено) дълги години е бил страшилището на мафията в Марсилия. Уморен от този си живот, той решава да се оттегли и успява няколко години да води съвсем обикновен живот. Но законите на мафията са ясни – ти не може да съществуваш без нея, но тя може да се отърве от теб. Матей е прострелян, а експертизата показва 22 изтрела, след които той оцелява. И това се превръща в най-големият ужас на опиталите се да го убият, особено след покушение и над близък на него човек.

Подходът на заснемане е много интересен по две причини. Първата е, че в началото на филма паралелно се показват две действия, развиващи се в миналото и настоящето, което винаги ми е допадало – кара те да се замисляш и да внимаваш много в действието, без да се разсейваш. Втората е, че преходът от сцена в сцена е супер бърз, но същевременно с това е направен изключителен баланс, така че да не губиш нишката между отделните такива. Самото действие е много реалистично и буквално те прави зрител на една ръка разстояние, с всичките му кървави и брутални сцени. Всичко е динамично и дори статичните на пръв поглед моменти са показани така, че да изглеждат динамични. По този начин не усещаш как времето минава, а ти искаш все повече интересни моменти.

L’immortel не е от стандартните клиширани екшън-трилъри с очакван край още след десетата минута гледане. Този филм те завърта на бързи обороти, центрофугира те с пълна сила, след което те изхвърля чист и ароматизиран с емоционален омекотител 🙂

Вашият коментар

Filed under Кино, Култура

Тра-ла-ла-ли, нека да вали!


Едва ли има някой, който като дете да не се е забавлявал тананикайки си тази фраза. Лошото е, че вече си забравил детството, а валежите придобиват съвсем друго значение за ежедневието ти, а в повечето случаи то е с отрицателен характер. Такъв е и днешният ден, както и всички дни, в които има валежи. Не, че имам нещо против дъжда, все пак от водата сме крайно зависими. Имам против дъжд рано сутрин, в делничен ден. Дъжд, който кара шофьорите да се изнервят заради огромните задръствания, а минувачите да псуват пръскащите ги неандерталци зад волана. А кой е виновен за това положение, дали само капризите на времето? Не, за това огромна вина има общината, която винаги е изненадана, от което и да е природно своеволие. Вината и се изразява в пълна липса на отговорност спрямо запушените канализационни шахти, които не стига, че в по-голямата си част са изтърбушени и са образували огромни зейнали дупки около себе си, ами не са и способни да поемат количеството вода, което се стича към тях. Така нуждата от подвижен всъдеход и/или гумени ботуши става наложаща.

Или не, тя общината всъщност се грижи за нас. Спестява ни лицерните „щастливи“  клюкарски сбирки с колегите сутрин, тъй като ще закъснеем за тях и това ще е повод да не участваме. Тя мисли и за бизнеса, оптимизирайки ресурсите му, давайки възможност на шефското тяло да има повод да те уволни заради закъснения. Е, как да не обичаш интелигентността на общината при тези иновативни и креативни идеи, които тя реализира с невероятен успех? Недоволстваме, че из големите градове нямало естествена природа и всичко било бетонно. Общината и тук е показала своето новаторство в пълноценното използване на дъждовните ресурси. За целта е създала идеални условия по мостовете и надлезите да се образуват големи локви, които преливайки да създават естествени градски водопади, които подсилват ефекта на градската джунгла. Къде другаде по света ще имате възможност да минете с колата си под естествен водапад? Къде другаде ще можете да играете ролята на първобитен Тарзан без да излизате от града? Така че… тра-ла-ла-ли, нека да вали!

Вашият коментар

Filed under Ежедневие, Писания и разсъждения

„Образцово“ паркиране


В последно време всеки уикенд виждам по някой джигит смело паркирал на „островчето“ пред кръстовището на Кауфланд в Младост. Паяците на КАТ иначе не се спират да дигат коли, които са спрели за минути някъде из центъра, но такива индивиди няма кой да ги дигне! А и къде е будната съвест на населението, което иначе се оплаква как държавата за нищо не ставала, но в случая предпочита да се чуди как да заобиколи препятствието, вместо да дигне телефона и да се обади където трябва? До болка ми е познат проблемът с паркирането в София, но това не може дава основание за подобни изпълнения, които граничат с наглостта. В такива случаи, особено в някои квартали, се намират много минувачи, които буквално кривят чистачките на колите или самодоволно прокарват ключ по боята на колата, което въпреки че е груба мярка, в конкретната ситуация би било полезен урок за собствениците на подобни возила, разполагащи ги все едно са спрели насред полето!

има 1 коментар

Filed under Ежедневие

Тънка червена линия


Не, не става дума за филма. Става дума за бар, който се намира в близост до Mall Sofia. Противно на обичайните подземни дупки, този бар се намира над земята. На входа посреща културна охрана, която върши работата си без противно да дъвче дъвка и да гледа надменно влизащите. Вътре е просторно, но същевременно с това има достатъчно количество удобни високи сепарета, които позволяват да хвърляш от високо поглед на танцуващата навалица. За допълнително забавление има две големи билярдни маси и няколко LCD телевизора по стените. Барманите са забавни и усмихнати, а цените на напитките са нормални. В тази връзка, ако количеството питиета дойде в повече и се наложи да се тества тоалетната, не очаквайте мизерни изненади. Свикнали сме да виждаме лъскави заведения с отвратителни тоалетни, но при този бар е обратното. Не е толкова лъскав, но за сметка на това WC-то е чисто и дори има хартиени салфетки за ръце – отличителни белези, които би трябвало да са неразделна част от всяко заведение. Музиката е от тази, която не е за хора обичащи да друсат силиконови прелести под ориенталски ритми, както и за такива, които чакат някоя радиостанция да обяви дадена песен за „хит на сезона“ и да си връткат само нея, изпадайки в екстаз. Успях да чуя групи като Jovanotti, The Offspring, Blur, House of Pain, R.A.T.M., Green day, Fait No More и много други подобни и приятни за ухото банди. Разбрах, че от време на време има и групи на живо, но не знам дали е в конкретни дни. В заключение може да се каже, че ако ми се ходи на бар и се чудя къде, това ще е едно от местата, за което ще се сетя 🙂

3 Коментари

Filed under Ежедневие

Робин Худ / Robin Hood 2010


Дойде времето и за този филм, поредната екранизация на легендата за защитникът на бедните – Робин Худ. И в него се натъкваме на характерните  персонажи като крал Ричард, Робин, Шеруудската гора, бедното население, харизматичният духовник и т.н. Но припокриването със старите версии спира до тук. Ридли Скот е решил да предаде съвсем друга история със същите персонажи, но пречупена през призмата на друго време. История, която показва един различен Робин Худ (Ръсел Кроу), който дезертира от армията на Ричард (който загива по време на битка) и връщайки се към дома, съдбата му определя нова роля – от прост войник да се превъплати в рицар. Идеята на Робин от Локсли се оказва лесна за изпълнение, но се превръща в постоянна роля, от която не може да се отърве. Така се налага да стане заместник на благороден син на виден английски лорд, женен за войнствена съпруга (Кейт Бланшет). Така рицарят по неволя започва да се запознава с текущото състояние на страната, която се оказва в отчайващо положение. Кралството е заплашено от тайно нападение на Франция, а алчността на новият крал е безгранична. Населението изнемогва и няма ресурси дори за препитание, отново по вина на короната. Опитвайки се да търси решения на настъпващите мрачни времена, Худ открива и най-голямата истина за живота си.

Сцените са добре изпипани, а операторите показват под интересен ъгъл всеки важен момент. Масовите сцени както винаги са най-интересни, а именно там проличава колко добър е един филм и дали ше успееш да акцентираш на реализъм сред масовката. А реализмът е една от отличителните черти на този филм. Ако очаквате да видите една позната история, това няма да се случи. Ридли Скот се е постарал да заложи на онова професионално майсторство, което му спечели адмирации при излизането на „Гладиатор“. А работейки с Кроу, гаранцията за успех на лентата се увеличава многократно. Не може да се каже, че това е филмът на годината, но определе си струва да се изгледа.

Вашият коментар

Filed under Кино, Култура

Отиде си лятото, идва есента


Днес е денят на есенното равноденствие, което дава началото на един странен период от годината. Есента е въплащание на всички останали  сезони – пролет (с дъждовете), лято (със слънчевото и понякога много топло време) и зима (със студените си и мрачни дни). Сезон, който е изключително красив заради цветните нюанси, които придават едно приятно усещане. Защо обаче не можем да забравим емоционалното лято, което си отива?

За по-голямата част от българите лятото се е превърнал в сезона на почивките. Човек цяла година работи за някакви си 10 (понякога и по-малко) дни, в които да се повесели край избран воден басейн, или да се наслади на хладината в планината. Период, в който забравяш за забързаното ежедневие и неприятният шеф, който все намира с какво да ти пили нервите. Време, което отброяваш на календара така, както се отброяваха дните до уволнение от казармата. Съсредоточени в това отброяване забравяме да се наслаждаваме на другите сезони, които имат своя чар и макар предизвикващи носенето на по-дебели дрехи, могат успешно да донесат същите положителни емоции, та даже и по-големи.

Вглъбявайки се в сивото ежедневие забравяме да живеем пълноценно. Оставяме се тази сивота да ни притиска и задушава, вместо да се опитаме да надигнем високо глава и да помислим как да използваме рационално дадеността, с която сме надарени като географска ширина. Да планираме емоционално преживяване със същия ентусиазъм, както го правим лятото. Говорим колко много ни зарежда природата, а не се опитваме да се зареждаме постоянно, не само в един сезон. Всички обвиняваме, че парите са тези, които ни спират порива към живото около нас. А дали е така? Дали, примерно Витоша иска пари от софиянци, за да я посетят? Или вероятно поляните в Борисовата градина искат? Или може би морските градини във Варна и Бургас са скъпо удоволствие? Трябва да спрем да приемаме като даденост това, което ни заобикаля и да се опитваме да го ползваме по всякакъв начин, пазейки го от разруха. Не трябва да чакаме природата да ни намери, а ние трябва да я търсим винаги, когато имаме свободно време. А, да…свободното време липсва. Липсва, защото работим много, или липсва, защото сме мързеливи и не можем да си организираме ежедневието?

Говорим, че животът ни притиска. Ами, притискай го и ти, няма къде да избяга! Всичко, което е необходимо е постоянство и воля. Добродетели, които всеки притежава, и които не се купуват с пари. Трябва просто да бръкнеш дълбоко и да ги извадиш, и най-вече не трябва да се страхуваш да ги покажеш. Току виж някой около теб взаимства и предаде видяното както на себе си, така и на другите. Едва ли само лятото можем да бъдем позитивни и усмихнати, показвайки какви искаме да сме. Толкова ли е трудно да бъдеш човек, да се чувстваш човек, да си щастлив човек?

2 Коментари

Filed under Ежедневие, Писания и разсъждения

Боянски водопад


Всички снимки са обект на авторско право. Всяко разпространение, копиране и използване без разрешението на автора ще бъде преследвано от закона.

Вашият коментар

Filed under В планината, Екскурзии, Фотография