Monthly Archives: септември 2010

Безсмъртен / L’immortel (22 Bullets)


Честно казано винаги съм бил скептичен към френските филми, най-вече заради френският език. А и нали сме свикнали с американския комерсиализирън, та не се сещаме, че на света има и други държави, които може би имат нещо стойностно от света на киното. Доказателство за това са две френски имена – Люк Бесон и Жан Рено. Тези две личности са гаранция за добра идея, перфектно изпълнение и уникално усещане.

L’immortel е екшън-трилър, който се разказва за суровите човешки взаимоотношения, трайността на едно приятелството и алчността за власт и пари. Шарли Матей (Жан Рено) дълги години е бил страшилището на мафията в Марсилия. Уморен от този си живот, той решава да се оттегли и успява няколко години да води съвсем обикновен живот. Но законите на мафията са ясни – ти не може да съществуваш без нея, но тя може да се отърве от теб. Матей е прострелян, а експертизата показва 22 изтрела, след които той оцелява. И това се превръща в най-големият ужас на опиталите се да го убият, особено след покушение и над близък на него човек.

Подходът на заснемане е много интересен по две причини. Първата е, че в началото на филма паралелно се показват две действия, развиващи се в миналото и настоящето, което винаги ми е допадало – кара те да се замисляш и да внимаваш много в действието, без да се разсейваш. Втората е, че преходът от сцена в сцена е супер бърз, но същевременно с това е направен изключителен баланс, така че да не губиш нишката между отделните такива. Самото действие е много реалистично и буквално те прави зрител на една ръка разстояние, с всичките му кървави и брутални сцени. Всичко е динамично и дори статичните на пръв поглед моменти са показани така, че да изглеждат динамични. По този начин не усещаш как времето минава, а ти искаш все повече интересни моменти.

L’immortel не е от стандартните клиширани екшън-трилъри с очакван край още след десетата минута гледане. Този филм те завърта на бързи обороти, центрофугира те с пълна сила, след което те изхвърля чист и ароматизиран с емоционален омекотител 🙂

Вашият коментар

Filed under Кино, Култура

Тра-ла-ла-ли, нека да вали!


Едва ли има някой, който като дете да не се е забавлявал тананикайки си тази фраза. Лошото е, че вече си забравил детството, а валежите придобиват съвсем друго значение за ежедневието ти, а в повечето случаи то е с отрицателен характер. Такъв е и днешният ден, както и всички дни, в които има валежи. Не, че имам нещо против дъжда, все пак от водата сме крайно зависими. Имам против дъжд рано сутрин, в делничен ден. Дъжд, който кара шофьорите да се изнервят заради огромните задръствания, а минувачите да псуват пръскащите ги неандерталци зад волана. А кой е виновен за това положение, дали само капризите на времето? Не, за това огромна вина има общината, която винаги е изненадана, от което и да е природно своеволие. Вината и се изразява в пълна липса на отговорност спрямо запушените канализационни шахти, които не стига, че в по-голямата си част са изтърбушени и са образували огромни зейнали дупки около себе си, ами не са и способни да поемат количеството вода, което се стича към тях. Така нуждата от подвижен всъдеход и/или гумени ботуши става наложаща.

Или не, тя общината всъщност се грижи за нас. Спестява ни лицерните „щастливи“  клюкарски сбирки с колегите сутрин, тъй като ще закъснеем за тях и това ще е повод да не участваме. Тя мисли и за бизнеса, оптимизирайки ресурсите му, давайки възможност на шефското тяло да има повод да те уволни заради закъснения. Е, как да не обичаш интелигентността на общината при тези иновативни и креативни идеи, които тя реализира с невероятен успех? Недоволстваме, че из големите градове нямало естествена природа и всичко било бетонно. Общината и тук е показала своето новаторство в пълноценното използване на дъждовните ресурси. За целта е създала идеални условия по мостовете и надлезите да се образуват големи локви, които преливайки да създават естествени градски водопади, които подсилват ефекта на градската джунгла. Къде другаде по света ще имате възможност да минете с колата си под естествен водапад? Къде другаде ще можете да играете ролята на първобитен Тарзан без да излизате от града? Така че… тра-ла-ла-ли, нека да вали!

Вашият коментар

Filed under Ежедневие, Писания и разсъждения

„Образцово“ паркиране


В последно време всеки уикенд виждам по някой джигит смело паркирал на „островчето“ пред кръстовището на Кауфланд в Младост. Паяците на КАТ иначе не се спират да дигат коли, които са спрели за минути някъде из центъра, но такива индивиди няма кой да ги дигне! А и къде е будната съвест на населението, което иначе се оплаква как държавата за нищо не ставала, но в случая предпочита да се чуди как да заобиколи препятствието, вместо да дигне телефона и да се обади където трябва? До болка ми е познат проблемът с паркирането в София, но това не може дава основание за подобни изпълнения, които граничат с наглостта. В такива случаи, особено в някои квартали, се намират много минувачи, които буквално кривят чистачките на колите или самодоволно прокарват ключ по боята на колата, което въпреки че е груба мярка, в конкретната ситуация би било полезен урок за собствениците на подобни возила, разполагащи ги все едно са спрели насред полето!

1 коментар

Filed under Ежедневие