Monthly Archives: юни 2012

Вражалец


Едва ли е нужно да споменавам, че практически за тази постановка билети не се намират. Всичко става или с резервация, или с безумно чакане на опашки или чрез познати, но за месеци напред. Е, аз така и не се добрах до билети, но благодарение на скъпа приятелка се сдобих с покани и то за директорската ложа (което от своя страна не е никак за завиждане, тъй като седиш като пън на един неудобен стол и ако има някой пред теб в „ложата“, то забрави да виждаш каквото и да е било, освен ако не си над 1,90м). Залата бе претъпкана по шевовете, а вентилацията в Армията я няма никаква – буквално се потиш като в парник. Хич не им завиждах на тези от трети балкон, които вероятно съвсем са предавали богу дух. Но стига обща картина, да пристъпя към същественото, а то никак не е в положителна насока.

Историята се разказва за мним циганин-вражалец, който пристигайки на село предрича големи богатства за селския елит. Те, убедени в думите му, алчно събират пари, който скорошен нов обитател на селото обещава да умножи многократно, печатайки фалшиви банкноти. Парите всъщност са за специална хартия, която може да се закупи само извън страната и именно за това са необходими много пари, които алчното село събира за отрицателно време и сляпо дава на младежът от София.

Имах си едно на ум за тази постановка, понеже доста отзиви бях чел или чул. И опасенията ми съответстваха на действителността. Цялата игра е изградена върху персонажите на Любо Нейков – попът на селото и Димитър Рачков – кметът на селото. Всички ще си кажат, „ами това е чудесно за една комедия“ и може би биха били прави, но действителността е друга. Двамата не представят нищо повече от това, което виждаме в „Комиците“ и „Пълна лудница“. Даже спокойно мога да кажа, че е едно и също.

Нейков, в умелата си игра на поп, на моменти вкарва безумните жестове, които имитират бат Бойко. А публиката се насилва към хилеж и ръкопляскания на тази изтъркана вече тема. В последно време това се превръща в масова практика из постановките, които съм гледал, но смятам за неуместни подобен род вмъквания, които нямат нищо общо с действието.

Рачко, играейки кмет на селото, всъщност играе познатият от „Пълна лудница“ персонаж, а именно Жоро Бекъма. Нищо по-различно няма в играта му. Същите реплики, същия външен вид, същите накъсани жестикулирания и гърчове на тялото. Е, раздава се на 200%, но ако ми се гледа Бекъма, ще си пусна телевизора, няма да ходя на театър и то на такъв,  който е с билет от цена 20лв. (добре, че бях с покана, иначе това щяха да са едни от най-грешно похарчените пари).

Не бих пропуснал да спомена и актьорчето Блатечки. Този коцкар, новия секс символ на България,  през цялото време седя като пън на сцената. Първо се опита да го играе циганин, обаче никак не му се получава. Така и така играе заедно с Нейков, да вземе да понаучи някой урок от него. На по-късен етап, преминавайки в друга роля, когато имаше реплики си говореше като Чарли от „Стъклен дом“, а когато нямаше такива – се заливаше от хилеж на останалите играещи. Изобщо пълна антипатия към игра и публика. Не, че съм очаквал някаква игра точно от него, но отношението му бе просто подигравка с публиката. Кой му е дал диплома от НАТФИЗ на това гладно и бъркащо в чужди хладилници (справка кампанията на БТВ) момче, не знам.

Деси Бакърджиева и Светлана Бонин са персонажите, които играят нормално. Е, на моменти прекаляват с лигавенето си, но в случая самите роли са такива – наивно глупави , така че им е простено.

Все съм бил на не чак толкова интересни постановки, но никога не ми се е случвало изобщо да не се засмея искрено. Е, Вражалец не успя да ме накара да избухна в смях. И честно казано, гледайки реакцията на публиката, по-голямата част не реагираше искрено със смеха си, а по-скоро бе насилствено и ако не бяха толкова познати актьорите като комици, едва ли биха реагирали по този начин. Имайки предвид, че това е адаптация на стара и известна постановка, то можеше играта да се изпипа на едно по-високо ниво, от това което се показва.

Advertisements

2 Коментари

Filed under Театър

Българските плодови летни бири


Понеже съм активен шофьор, който обича много пенливата течност, до момента вече съм опитвал всичките известни бири с ниско съдържание на алкохол = Каменица Fresh, Шуменско Twist и Ариана Радлер. За първата определено мога да кажа, че има отвратителен вкус и трудно се поглъща съдържанието на цяла бутилка. Няма ясно изразен вкус нито на бира, нито на лимон, а на нещо трудно определено. Освен това дори леко да се стопли, вкусът и става още по-зле. Съдържание на алкохол 2.1%.

Шуменското го тествах сравнително скоро. При обявен вкус от лимон, то има силно изразен вкус по-скоро на грейпфрут. С доста по-тъмен цвят е от Ариана Радлер, но не по-вкусна от нея. Все пак е приемлива за пиене и може да се приеме като прилична освежаваща напитка за лятото. Разбира се, усеща се вкус на бира, но не трябва да се заблуждаваме, че със своите 40% бирено съдържание може да го докара до нормалната бира. Съдържание на алкохол – 2%.

Ариана Радлер е бирата, която в това отношение ми харесва най-много, а и уж е с най-ниско съдържание на алкохол – едва 1.8%.  Според производителите, в бирата няма консерванти и неестествени добавки тип лимонена киселина. Всичко е добавка на бира към 100% лимонов сок. И честно казано има наистина вкус на лимонов сок, а остатъчния такъв е на бира, което според мен все пак е определящо за един истински ценител на ечемичната напитка. Спокойно се изпиват две почти на екс, след което не се усеща някаква тежест в стомаха или трайно потене, които съпътстват пиенето на нормална бира лятно време.

Едва ли има някой, който да не е гледал рекламата на новата Загорка Fusion. Масовото и представяне неимоверно води до желание на човек да я опита, най-малкото за тест. Е, след дълго чакане, тя все пак се появи в магазините и разбира се, като един виден експериментатор, смело закупих две кенчета. Бирата се предлага и в прозрачни стъклени бутилки 0.33мл, но в желанието си да вкуся повече, си взех 0,5мл в метал. И честно казано доста сгреших, че взех два броя.

Още със сипването се вижда, че съдържанието е почти прозрачно. Ароматът наподобява на зимната бира на Загорка = Резерва. На вкус….честно казано не мога да определя на какво има вкус, но определено не е на грозде както се предполага, съдейки по етикета. Алкохолното съдържание е 2%, но се съмнявам да има и 0,2. Усещането за бира е много по-слабо дори от това на Каменицата. В общи линии, самата „бира“ мога да я сравня със Somersby, но той поне има по-високо алкохолно съдържание и все пак някакъв вкус. Загорка са се изложили тотално с това недоразумение, наречено бира и имащо вид и вкус на газирана вода с плодове. Добре, че имат поне Ариана Радлер, която въпреки че е по-нисък клас бира, определено е по-добра на вкус.

2 Коментари

Filed under Ежедневие