Monthly Archives: май 2012

Секс, наркотици, рокендрол


В последно време сравнително често изкарвам вечерите си седящ в някой театър и наслаждаващ се на поредната постановка. Изборът на тази бе много импулсивен, тъй като бях отишъл в театъра да заверявам билети и видях, че в момента това се играе и то на цени от 5лв. за билет. „Секс, наркотици и рокендрол“ е емблематичен за мен спектакъл, тъй като това бе първото сериозно представление, с което стартира желанието ми да ходя на театър преди повече от 12 години. Ама с какво гръмко заглавие съм започнал, а? 🙂

За трети път гледам постановката! Да, невероятно звучи да гледаш три пъти едно и също представление, но по-важното е защо го правя. Правя го, защото е повече от въздействащо и каращо те да намираш винаги на какво да се смееш или върху какво да помислиш. Всъщност, то няма как да е иначе, при условие, че пред теб играе Ивайло Христов. Вече близо 20 години този почти монолог е на сцена, а въпреки това не омръзва, дори на хора като мен, които са го гледали повече от веднъж.

Образът на Ивайло Христов (подкрепян от Коцето и Дони) преминава през няколко метаморфози. Ролите на скитник, на рок певец, на тинейджър, на забързан бизнесмен, на мастит богаташ показват късчета от живота на тези персонажи, които са много тясно свързани един с друг. Всеки макар и с различна ценност отразява едно общо виждане за обществото като цяло – с неговата поквареност, показност или мания за величие. Неща, които ни заобикалят и които ще останат винаги като показател, който или ще ни научи на нещо по-добро или ще ни закопа съвсем в тинята, в която така или иначе сме нагазили почти до шия. А когато всичко това е изпълнено с огромни порции смях, които ни заливат от сцената, всичко е много по-избистрящо се в главата на зрителя. Не случайно началото и краят са свързани със съдбата на беден просяк, който от една страна е пълен антипод на останалите роли, а от друга – показва, че „да си нормален излиза скъпо“.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Театър