Monthly Archives: януари 2012

Между два стола


Зимата е един прекрасен сезон, през който можеш да използваш студените вечери за някое театрално комично представление, което да те стопли от смях. „Между два стола“ е именно такова, защото не те оставя да си почиваш от редуващите се, изпълнени с кикот ситуации.

Джон (Герасим Георгиев – Геро) е шофьор на такси в Лондон и за негово щастие (а в ситуацията нещастие) е женен едновременно за две жени – в два различни квартала, с които се вижда по разписание, което стриктно следва всяка седмица. Всичко върви наред,  до момента когато една вечер той закъснява да се прибере, а двете му съпруги започват едновременно да го търсят. И от там започва мъката на Джон, който съчинява лъжа след лъжа, за да успее да се измъкне от разпитващите го жени и полицейски инспектори.

Няма да се спирам нашироко по отношение на сюжета, защото той отчасти може да се види в клиповете по-долу. Това, което смятам за важно да се отбележи е, че актьорската игра не се изчерпа с присъствието на Геро в постановката. Даже мога да кажа смело, че неговото участие ми се видя най-очаквано и нищо по-различно от това,  което сме виждали пред телевизорите. Наличието на млади и непознати за мен актьори много приятно ме изненада. И двете „съпруги“ се справяха блестящо в своите загрижени роли. Младежите, особено нароченият за гей шотландец, изключително добре взривяваха публиката със своите коментари. С тяхна помощ 90-те минути смях са гарантирано успешни и мога само с нетърпение да очаквам друга приятна постановка на Драматичен театър Сливен и тези актьори.

Advertisements

3 Коментари

Filed under Театър

Избор на диоптрични очила


Ще се опитам максимално обстойно да представя дилемите и проучванията, през които минах, за да се сдобия с новите си очила. Ще включа всичко необходимо, което ако знаех при първоначалното ми слагане на такива, може би животът ми щеше да бъде много по-лесен през годините, които ги носих.

Въпреки че имах възможно най-здравата рамка на пазара (преди 4 години струваше 350лв), която буквално се огъваше на всички възможни страни без да се чупи, в един прекрасен момент (може би от много демонстрации пред познати на здравината и) просто се разпадна. Оказа се, че титанът не подлежи на поправка (на по-късен етап намерих информация в интернет, че все пак се споява, но никой не ти гарантира колко време ще издържи), а счупването беше точно по средата, където практически според оптиките нищо не може да се направи. За съжаление не можех веднага да си направя нови очила, така че намерих сигурното решение в лицето на лепилото loctide GEL, което се оказа толкова здраво, колкото и на рекламата – успя да залепи счупените части, въпреки малката натоварена повърхност, макар и за определени периоди от време.

След няколко месеца, прекарани в дискомфорт и лепене на рамката, успях да отида на очен лекар (където си ходя на всеки 6 месеца) и да си взема нова рецепта, за да съм сигурен, че няма да има разминаване в показанията за очите ми. И от тук започна голямото обикаляне и чудене.

Първо се бях спрял на Grand optics и Joy optics, тъй като имам 20% отстъпка там и съм доволен както от обслужването, така и от разнообразието на цени и рамки, които предлагат. Естествено, както и предходните очила, бях съсредоточен в рамката, а не в по-важното – стъклата.  Успях да обиколя над 80% от оптиките им в София, за да издиря конкретна рамка, но така и не извадих късмет.

Това от своя страна ме накара да прегледам предложенията на FOX оптики (старите ми очила са от тях), Оптикласа и още някаква оптика на Витошка, на която забравих името, но отново беше с някакви дизайнерски, не особено евтини рамки.

След петата оптика все пак бях започнах да разпитвам и за стъкла, за да се ориентирам колко пари да отделя за рамка. Оказа се, че навсякъде работят с идентични каталози и цени, и всичко опира до конкретни предпочитания на оптиците или по-скоро до това, което са им наложили да прокарват.

Интересна е и друга тендеция, че в една и съща верига, ще получиш различни отговори на един и същ въпрос, което е малко обезпокоително, когато става дума за очите ти. Чух какви ли не предположения за различните марки и начин на приложение (действие).  Това ме провокира да се поровя из интернет и доколото е възможно да намеря и друг източник на информация, който да е независим. Такъв намерих във форума на hardwarebg, където за щастие темата е доста обширна. Всеки може да я прегледа (отнема около 3-4 часа обстойно четене :)), но ще синтезирам основните изводи от нея.

Essilorсветовен лидер на пазара на диоптрични стъкла. Качеството е гарантирано, а факта, че постоянно разработват нови технологии е показателен, че фирмата е иновативна и ориентирана към потребителя. В сайта има достатъчно подробна информация за видовете материали и качеството на покритията. Всички оптики работят с тези стъкла и когато са на промоция се явяват една перфектна инвестиция за очите.

Конкретно в моя случай едното от стъклата при всички положения е поръчково, тъй като имам много висок астигматизъм (цилиндър над 2), а такива стъкла на склад не се държат. Поради това цената скача спрямо складовите наличности. В някои от оптиките твърдяха, че е възможно да се поръча едно складово и едно поръчково стъкло и нямало да има проблем, стига стъклата да са от Сейко, на което те са вносител. 🙂 В други категорично анатемосаха подобно твърдение, тъй като при поръчковите стъкла няма начин антирефлексното покритие да съвпадне с тези, които са на склад. И в двата случая аргументите бяха много силни. В първия даже директно оптикът, който се занимава с монтажа ми обясняваше нагледно и научно как става номера и че дори и да се получи разминаване, то ще е незначително и ще се вижда под точно определен ъгъл и конкретни условия. В крайна сметка реших да не рискувам и поръчах и двете стъкла, въпреки че сумата драстично скача, особено като се добави и фотосолар.

Като цяло всички фирми, с изключение на Роденщок и Индо (които са със собствени и не по-евтини разработки), работят с Transition 6 покритие по отношение на фотосолара. Води се, че това е най-доброто, което може да съществува и самото покритие през няколко години се обновява от гледна точка на иновативност, докато примерно при Роденщок нещата малко лежат на стара слава.

След събирането на редица информация, оферти и съвети, се спрях на Seiko и Essilor като варианти за стъкла. Може би възможно най-скъпото на пазара, но пък в крайна сметка качеството е гарантирано, а и става дума за очите ми, не за някакъв снобарски манталитет. В тази връзка, имайки предвид моментните промоции, избрах Essilor пред Seiko, просто защото стъклата излизаха с 120лв по-евтини,а така или иначе крайната сума се очертаваше да не никак малка.

За рамката и стъклата се доверих на Оптикласа. Въпреки, че тази верига се слави с марковите си продукти и съответно високи цени, не е никак за подценяване ако човек си търси очила. Много хора пренебрегват по-лъскавите магазини с презумцита, че там е безумно скъпо, но това в много от случаите не е така и моито очила го доказват. Успях да си избера добра рамка Davidoff, която освен дизайнерски вид притежава и титаниева предна основа плюс пружиниращи дръжки (забравих точното наименование на механизма), които ми бяха важеш критерии. Понеже имаше 50% намаление на рамките от по-стари колекции, моята бе 80лв., което на фона на това, което бях гледал до момента си беше една прекрасна цена. Стъклата Essilor Ormix 65 Transition VI (едното бе 180лв.)пък бяха с 30% намаление, най-голямото, което бях виждал спрямо идентична каталожна цена в конкуретните оптики.

Навсякъде (с изключение на оптиката в Sofia Outlet Center)  във веригата, тъй като и при тази обиколих почти всички места, ми съдействаха адекватно и любезно за избор на рамка. По отношение на стъклата много доволен останах от няколко оптики, в които разпитвах за най-правилен избор. Поръчах си стъклата от най-удобната за мен (тази в Сердика център), където всъщност получих и най-подробна информация, и буквално с това ме спечелиха като окончателен техен клиент. Не бях притискан в избора си, но получих и адекватни предложения и отговори на въпросите ми.

p.s. Статията бе подготвена преди точно година, но поради една или друга причина едва сега вижда бял свят. След тази една година мога смело да заявя, че продължавам да смятам, че съм направил най-добрия избор откъм стъкла. Покритията им са много добри и не са мръднали за това време. Важно уточнение е, че стъклата ги ИЗМИВАМ (не ги бърша) с течен сапун, с цел да не се надраскват. След измиване водата се стича (благодарение на хидрофобното покритие) и практически не е нужно подсушаване. По този начин може да си гарантирате, че ще имате дълги години едни ясни за виждане стъкла.  От Transition 6 съм също много доволен. И лятно и зимно време потъмняват много добре, което ме предпазва от постоянното присвиване на очите от блещукащото слънце. Единственият недостатък на това покритие е, че малко по-бавно изсветлява, но това не е толкова важно. 

11 Коментари

Filed under Ежедневие

Малко статистика от изминалата 2011 година


The WordPress.com stats helper monkeys prepared a 2011 annual report for this blog.

Here’s an excerpt:

The Louvre Museum has 8.5 million visitors per year. This blog was viewed about 170 000 times in 2011. If it were an exhibit at the Louvre Museum, it would take about 7 days for that many people to see it.

Click here to see the complete report.

Вашият коментар

Filed under Ежедневие