Monthly Archives: май 2010

Лозенски манастир „Св. Спас“


Трудно се намират спокойни дестинации около София, които да не са пренаселени при хубаво време. Една такава е лозенския  манастир Свети Спас, който се намира в полите на Лозенската планина. Пътят до самия край на с. Долни Лозен е асфалт, след което започва добър черен път, който позволява дори на ниски автомобили да се качват без проблем до манастира. Неприятното е, че е много тесен и разминаването с насрещна кола става буквално на сантиметри. Но за тези, които са решили да прекарат един прекрасен ден сред природата, това едва ли ще е проблем, тъй като се съмняват, че ще тръгнат с колите нагоре. Изкачвайки се, често се срещат табели, на които пише „Внимание, ловно поле“, което не ми хареса особено, понеже една такава табела едва ли би те предпазила ако се намери някой заблуден ловец в района.

Параклисът на манастира е добре запазен, а вътре стенописите са реставрирани, така че ясно се вижда всеки детаил. На една от стените се забелязва голяма и дълга цепнатина, която застрашително показва как много скоро, ако не се вземат мерки, стенописът ще рухне. Жилищните помещения са наскоро ремонтирани, но не разбрах дали се пускат външни хора да пренощуват, както е при голяма част от манастирите в България. За всички постройки се грижи една единствена монахиня, явно последната останала там. Не ми се мисли ако и тя почине, тогава какво ще се случи с този манастир.

Разположението на светая обител  е такова, че от него има прекрасна панорамна гледка към Стара планина, която при ясно време (аз не хванах такова) със сигурност би изглеждала много величествено.

има 1 коментар

Filed under Екскурзии, Пътеписи

Фаворитът 3: Изкуплението / Undisputed 3: Redemption


В последно време или не правят екшъни или просто аз ги пропускам. Може би е по-скоро второто, но явно има  защо да не се забелязват. Имах желание да гледам подобен филм и попаднах на Фаворитът 3: Изкуплението. Не че съм гледал първите две части, но съдейки по описанието това не беше необходимо. Филмът е дело на Ню Имидж и явно поради тази причина в него като един от главните актьори участва Христо Шопов, който има богат опит в тази професия. Както вече може би се досещате филмът е сниман в България, което е още една предпоставка да му се обърне внимание, най-малкото от любопитство 🙂

Корупция, интриги, мръсни пари, демонстрация на власт – все неща, които са силно застъпени във филма. Историята ни разказва за незаконни борби на избрани бойци от затвори с различна националност. Няма значение от коя част на света си, защото хаосът в затворническата система е навсякъде. Крайната цел на боевете е лична свобода на този, който стане номер едно. Но дали той ще я получава?

Филмът е изпълнен с красиви бойни сцени, с акцент на всеки удър или движение. Операторското майсторство и съвременните филмови похвати си казват тежката дума. Първоначалното ми опасение за скучен филм със кадри от рода на „тупа-лупа“ беше бързо опровергано и интересът ми остана до края. Ако се очаква скучна екшън история, определено разочарованието ще е голямо, защото сценария е не само добре издържан, но и логически изпипан. Няма нито една разсейваща сцена и всичко е в стегнат вид като има акценти върху различни важни житейски ценности.

„Импровизирай, адаптирай се и превъзмогвай!“ ….. а ти просто гледай филма, за да разбереш как да го направиш 🙂

Вашият коментар

Filed under Кино, Култура

Сточна гара


Вашият коментар

Filed under Фотография

Човекът вълк / The Wolfman


Темата за върколаците се оказва една ниша, която филмовите продуценти са решили, че има неизчерпаем потенциал. \“Човекът вълк\“ e римейк на една много стара черно-бяла лента от далечната 1941 година. Историята се развива в малко селце в Англия, в което изненадващо се появява мистично същество, което напада хората по време на пълнолуние.Един от първите убити е брат на известен театрален актьор (Бенисио дел Торо), който зарязва кариерата си, за да търси причината за смъртта му. Връщайки се в селото, във фамилното имение на баща си (Антъни Хопкинс) среща само тежки спомени от детството си, свързани със смъртта на майка му . Интересното бе, че бащата приемаше смъртта на сина си толкова безразлично, че все едно е умрял някой съвсем непознат човек. Това ме загложди, но на по-късен етап от филма  се разбира защо е така и тъй като това е част от развръзката на филма, то няма да я коментирам 😉

Действието е меко казано мудно. Честно казано мислех да се отказвам от гледането още в самото начало, но понеже вече се бях настанил удобно, реших да не търся нов филм. Другото, което не ми хареса е, че на фона на мудността, ненадейно изкача някой важен момент, който обаче е показан толкова за кратко, че човек дори не можеш да реагира и да се събури от летаргията, в която е изпаднал благодарение на филма. Явно известните актьори не са достатъчни, за да задържат интереса на зрителя и в крайна сметка този филм да има успех. Иначе обстановката и общата картина, която се вижда на заден план е добре изпипана, както и визията на самият върколак, която е едно към едно с тази от „Подземен свят“.

В общи линии не получих това, което очаквах като идея и развитие, макар че досега лош филм с Антъни Хопкинс не бях гледал. Не усетих и някакво кой знае какво напрежение, което би трябвало да поддържа филм от този жанр, затова смятам, че гледането на историята си е чиста загуба на време, особено ако имате наличен друг филм.

2 Коментари

Filed under Кино, Култура

„Нямам пазарен (търговски) вид!“


Рядко ми се случва да седна и да гледам телевизия и обикновено го правя, когато ми е писнало да вися пред компютъра или просто искам да се изтегна на леглото. И така вчера, цъкайки с дистанционното, попаднах на „Шоуто на Иван и Андрей“. Въпросното предаване отдавна съм го заклеймил като безумно скучно не само заради идейната насоченост (качествено заимствана от Слави, който пък е заимствал от Лари Кинг), но и поради станалите вече банални закачки и подмятания на двамата водещи.

На гости бе ромът Васил с прякор Азис. По-точно водещите бяха на гости в леглото му и така водеха задушевен разговор. Бързо щях да премина на следващия канал, но не го направих поради факта, че видях Азис в обичайното си амплоа, играейки ролята на нежна половинка. Че нали уж вече бил в ролята на мъж – премахнал русата коса и захвърлил прякора си? Поне така бях чул около нова година, но явно от тогава нещата са претърпели отново метаморфоза. И понеже съм си любопитен реших да погледам, току виж разбера причината за промяната. А тя бе елементарна и бързо се сподели:

\’Нямам пазарен (търговски) вид!\’ бяха думите на Васил. Да, за пореден път истината лъсна. Само дето този път истината е с две лица – едното в лицето на Азис, а другото е в лицето на българския народ.

Азис открай време играе ролята на шут с цел печалба. Дотолкова се е въплатил в тази си роля, че не е възможно дори да се опита да бъде себе си. А се оказва, че и „феновете“ не приемат идеята „Васил“, тъй като не обръщат толкова внимание на песните му, колкото на визията му. Затова е необходим добър търговски вид, който да продава (не, че това не е основен принцип в продажбите, но тук става дума за човешка същност). Толкова да се изкривиш, че да продадеш душата си. Това вече е гавра с теб самия, с хората около теб и с човешкото изобщо.

Къде е скрито второто лице на истината? Крие се в индивидите, които търсят гореспоменатия търговски вид. Вид, който може да се асоциира с недостатъците, които карат обществото да пропада – простотия, глупост, липса на морал и т.н. Народът дотолкова е изпростял, че търси интригата и нищо друго. Привидно се интересува от икономическото си състояние. Иска голота, перверзия, клюки, жълта преса и нищо съществено, което да му помогне трайно да излезне от кашата, в която е затънал. После политиците били виновни! Така е, ама по-виновни са тези, които не си дават сметка, че всичко зависи първо от отделният индивид, а после от нацията като цяло. Иначе не виждам какво друго ще ни отличава от животинските породи, които живеята само, за да ядат, с*рат и оставят всяка година поколение след себе си!

4 Коментари

Filed under Писания и разсъждения

Шут в г’за / Kick ass


Крайно време е да престана да експериментирам с филми, които са силно препоръчани в IMDB. Явно не само в България критиците смучат от пръстите си, а подвластният на тях зрител вика „о, супер як филм“, „мно’о ме кефи“, „луд е копеле“ и т.н. , натискайки максималната оценка в горепосочения сайт.

„Шут в г’за“ е безумна смесица от баналност, нереалистичност, фантастика и изобщо всичко отрицателно, което можете (или дори ви е трудно) да се досетите. Историята ни показва реализирането на всички мечти на един тинейджър – да е супер герой, да има много последователи в интернет, да има готина мадама до себе си, както и да прави велики дела за човечеството. Същевременно с това се появяват цяла плеяда приказни герои, които имат за цел да се борят с престъпността и разпространението на наркотици.

Всъщност, сега като се замисля, откривам много дълбоки идеи в цялата бъркотия от сцени, но твърдо заставам зад позицията, че художествения похват, с който са показани е крайно неподходящ. Това е така, тъй като едва ли човек ще седне да си блъска главата (както аз правя в момента) и да се чуди защо си е загубил времето за гледане на подобна глупост. И за да спестя подобно страдание на някой друг, ще споделя моите прозренния.

Първото нещо, което се забелязва е описателното представяне на живота на един тинейджър с всичките неволи, които му висят на главата и са свързани със сексуални фантазии с участие на учителката му, невъзможност за концентрация в училище, нереалистични мечти, неволи на улицата и т.н.

На второ място ни показват нагледно как фобията на един родител е отнела детството на неговата 11 годишна дъщеря, която е превърната в робот за убиване със силно развит инстинкт за самосъхранение. Е, в края на филма това и беше от голяма полза, но егати и детството, след като за подарък получаваш комплект ножове тип „пеперуда“.

На трето място имаме добре позната история от рода на „прецакано честно ченге, което е накиснато от подземния свят, понеже е отказал да съдейства“. Клише, изразено в лицето на Никълъс Кейдж (незнам как се е навил да участва в подобен филм), който е в ролята на бащата на момиченцето. Разбира се има висша цел – Kill Em All!

На четвърта позиция е богатото семейство с разглезено хлапе, което се движи нон стоп с охрана. Парите естествено са от наркотици, а бащата е крайната цел на чичко Кейдж. Охолство, огромно жилище, скъпи коли и т.н.

Петата позиция е отредена на гей общността. Е, закъде без нея в това динамично съвремие. И без това хомосексуалистите искат гластност и права, та защо да не се акцентира и на този глОООбААлЕЕЕн (както би се изразил проф. Вучков) проблем. А и това си е още една целева група, която формира приходите в киносалоните, няма да се пропуска я.

Има и няколко други по-малки теми, които са застъпени, но не искам да изпадам в подробности и за тях. Все пак вниманието, което отделих на този филм е в повече, отколкото получих като продукт и удоволствие от него. Затова вие преценете дали бихте направили същото като мен или ще се отдадете на някое друго по-приятно занимание, та дори и тоалетно такова 😉

2 Коментари

Filed under Кино, Култура

Гранд хотел Поморие


Най-после ми се усмихна щастието да се озова на морето преди началото на сезона. Е, по работа, но това не пречи да се съчетае полезното с приятното, особено ако ти е подсигурен лукс, който иначе трудно би си позволил човек. Мястото на събитието е Гранд хотел Поморие, който се намира на много приятно местенце в края на град Поморие. Хотелът е с много качествен СПА център, в истинския смисъл на думата, тъй като в последно време подобни определения се слагат на всеки хотел с гьол пред него, в който да се плицикаш. Стаите са най-просторните, които съм виждал, а интериора говори за добър дизайнерски професионализъм.

За съжаление думата професионализъм никак не приляга на на по-голямата част от персонала на хотела. Нищо чудно за родния туризъм, нали? Още на рецепция ни посрещнаха намръщени служителки, които с много усилие смотолевиха по едно „добър ден“. След като споменахме от коя фирма сме, последва едно студено „личните карти“. Думичките „моля“ и „благодаря“ не присъстваха в речника на тези иначе засукани девойки. Като експерти в областта на обслужването на клиенти, си премълчахме това отношение към нас, но вече знаехме как ще попълним анкетните карти за хотела в графа „рецепция“.

След като се настанихме, побързахме да организираме работата си за предстоящите два дни. Една от мениджърките на хотела бе усмихната и готова да ни съдейства, докато не се наложи наистина да го направи. Оказа се, че имаме проблем със залите и започнахме да търсим сами решение на този проблем. Да, ние започнахме да търсим, тъй като „мениджърката“ се въртеше като муха без глава и не можеше да предложи нищо, което да удовлетвори нашите желания (тук да не се правят асоциации с едни други желания ;)). В крайна сметка се появи нова намусена и всезнаеща персона – управител на ресторантьорската част, който с голяма мъка и мрънкане се съгласи на нашите предложения. Така, вместо да си починем от дългият път, ни се наложи да изгубим близо два часа в организиране на нещо, което трябваше да е вече организирано.

По отношение на звездите на хотела също има какво да се желае. При категоризация от 5 звезди би трябвало бельото в стаите да се сменя всеки ден и леглото, иначе затрупано от 7-8 възглавници, да се оправя също всеки ден. Използваните сапуни в банята също не се сменят всеки ден, добре че поне при кърпите не е така. Не че е болка за умиране и ми пречи, но след като държи на висок стандрарт, поне да го показва този стандарт. Бил съм в тризвездни хотели (примерно хотел  Империал в Пловдив), където гореспоменатите недостатъци липсваха, а персонала беше на изключително високо ниво, откъдето и да го погледнеш.

На всички ни направи положително впечатление, че в ресторанта като сервитьорки работеха жени на видима възраст над 50,  което едва ли някой е виждал и дори предполагал, че може да се случи. И наистина си работеха жените – търчаха нагоре-надолу и се справяха много добре с обслужването. Явно дълги години са били на такива длъжности из морските курорти и знаят какво е обслужване на високо ниво. Още няколко служители на рецепция, скай бар и пикола ни направиха добро впечатление, така че явно не могат всички служители да се сложат под един знаменател, което ме навежда на мисълта, че работата там е по-скоро до желание, а не по задължение.

Като цяло четирите дни престой минаха добре, та даже успях да тествам качеството и на СПА компекса, където нямам забележки. Все пак ако трябва да плащам за престой в хотела, особено на тази цена, определено бих се оглеждал и за други предложения в района или бих изисквал много повече откъм отношение към клиентите.

Иначе Поморие е приятен град, особено в старата си част. Всичко бе много спокойно и чисто. Няма я лятната лудница, няма ги грозните сергии, няма ги шумните кръчми, няма ги гадните чужденци, които се носят на викащи групи. Само ти, морето и някоя друга чайка 🙂 Интересното по отошение на морето бе, че вида му на места бе точно като преливащите се сини нюанси, които сме свиканали да виждаме само по картичките от екзотичните чужди курорти. Явно и в България я има тази красота, просто се вижда в по-ранните месеци на годината. Морето все още е студено, но не чак толкова, че да не се престрашиш да се топнеш за малко, след което да полежиш на пясъка с бира в ръка 😉

This slideshow requires JavaScript.

3 Коментари

Filed under Екскурзии, Хотели