Monthly Archives: ноември 2010

Сайтове с големи колективни отстъпки


 

От известно време в интернет се появиха редица сайтове, които под надслов „Колкото повече, толкова повече“ (Мечо Пух) печелят все повече и повече привърженици. Каква е идеята и ползата на тези сайтове – както за тях, така и за клиентите?

Далаверата на сайтовете и търговците

На първо място въпросният сайт сключва договор с дадена фирма, срещу определена комисионна, която е включена в крайната цена на стоката или услугата. Цената, която се определя трябва да е минимум 40% по-ниска (по мои наблюдения от сделките до момента) от стандартната такава. Някой тук ще каже, че търговците са луди да правят подобно нещо. Да, ама е точно обратното! Освен, че генерират прилични, а в някои случаи и огромни печалби на база обем, те получават няколко вида евтина реклама, която достига до огромен брой потребители – веднъж на сайта за груповото пазаруване, втори път във фейсбук (всеки сайт си има страница с почитатели) и трети път от доволните клиенти на сайтовете, които всячески показват офертите на своите приятели.

Какви са ползите за клиентите?

Основната полза е получаването на стока или услуга на изключително добра цена. Заплащането става чрез интернет, банкомати, банкови преводи или каси за плащане на сметки.

Всеки ден нова оферта! Вече разработените сайтове рядко държат една оферта повече от 24 часа (изключение са само събота и неделя, през които офертата е една). Ето още един фактор, който всекидневно генерира голям трафик към тези сайтове и буквално те кара сам да се интересуваш от тях. Има възможност и да се абонираш през имейл или фейсбук, така че да не пропуснеш нещо.

Офертите са основно за ресторанти, спа центрове, козметични салони, хотели, грижа за дома, театри, екскурзии, екстремни спортове и доста други. Имайки предвид темповете, с които се разраства този бизнес, обхватът на използваните бизнеси съм сигурен, че доста ще се разшири.

Как работи?

Срещу платената сума всеки клиент получава ваучер, който на място се използва за съответната отстъпка от стандартно обявената цена. Ваучерите се  получават както на имейл, така и на сайта. Разпечатват се на принтер като всеки ваучер има уникален код. При търговеца има списък с имена и кодове на всички закупили през сайта, така че възможност за измами или повторно ползване на практика няма.

Условието за получаването на голямата отстъпка е да има минимум 3 до 10 човека, които са закупили ваучери. В случай, че не се съберат такива, а примерно 3-4 са закупили все пак ваучери, то техните пари се връщат автоматично по банковите им сметки. До момента не съм виждал оферта, която да е паднала по този начин, така че някой да изгори с пари или да не може да си ползва услугата, няма.

Тук ще поместя списък с всички, за които знам до момента и в случай, че се появи някой нов ще го добавям своевременно. Имената са им доста забавни и в крак с това, което предлагат 😉

Изглежда интересът към сайтовете става все по-засилен, имайки предвид, че месечно се появяват по минимум 5 нови. Това от своя страна създава трудности пред евентуалните клиенти да следят всички сайтове, което отнема прекалено много време и по-скоро ще отблъсне потребителите, вместо да ги засили.  Съществуват места, където са събрани офертите на повечето колективни сайтове като дори и те се увеличават с бързи темпове.

kolektiva – това е първият, за който разбрах и ползвах и останах доволен от цялата организация, макар че бях скептично настроен.

В продължение на година съм ползвал сайта поне десетина пъти. Това, което мога да кажа е, че колкото по-големи стават, толкова по-големи проблеми има с ползването на сделките от тях. Или не носят актуални списъци на доставчиците; или сделките са с една идея по-некачествено спрямо реална такава; вече не издават ваучер веднага, а се чака с дни дори след приключването на сделката;  попадал съм на сделки, които реално няма как да бъдат изпълнени в срок, тъй като обемът им е прекалено голям. Също така това е един от малкото сайтове, които нямат директен коментар в самият сайт, а трябва или имейли да им пишеш (на които получаваш клиширани отговори), или да им пишеш във фейсбук страницата, където също може и да не получиш отговор. 

grabo.bg – сайт, който доста бързо се разви. Характерно за него е, че създателите му са доста агресивни и по всякакъв начин рекламират сайта. Също така успешно покриват повече от два града.

Това е най-функционалния сайт от всички, които познавам. Най-удобен за пазаруване, с най-много информация по сделката и с най-бързи отговори, когато имаш въпрос и то директно на сайта, няма скришни неща (или поне аз не съм засякъл такива). Начините за плащане и резервиране на сделката след това са най-разнообразни. Личи си, че някой седи и мисли над тази платформа постоянно, за разлика от гореспоменатата.

zadrujno.bg – един проект на финансовият посредник „Моите пари“, което ме навежда на мисълта, че този бизнес явно е доста успешен 😉

Все още се чудя защо този сайт доста изостана спрямо много нови такива. Уж голям проект, но с не много и чести сделки. Въпреки това няма проблеми с пазаруването от там имат най-добрата референтна политика за привличане на нови потребители.

deals.bg – от време на време изскачат много добри попадения, особено бонус офертите.

От този сайт съм ползвал основно театрални предложения. Не съм имал проблеми с ваучери или друго по отношение на сделките. С времето не се е променил откъм функционалност или разнообразие от оферти – основно козметични, театрални, услуги и рядко стоки.

napolovina.com – тук за момента съм засичал все скучни оферти

Все още смятам, че офертите им са малко еднообразни и скучни. Позициониран основно в релакс или козметичните услуги. Като цяло не реализират голям обем сделки, но е възможно в не малка част от сайтовете, бройките на реално продадените ваучери да са изкуствено завишени. 

http://ofertomat.bg/ –  Наследник на доста зле изглеждащия slon.bg. Умело дърпат напред, поне според това, което се вижда на сайта.

imasdelka.com – наскоро появил се, но като гледам добре набира скорост.

И тук засичам основно козметични услуги. Е, има и други оферти, но те са доста по-малка бройка спрямо останалите. 

pestia.com – един от новите пръкнали се, който и до момента (януари 2011) предлага една и съща сделка. Освен това няма адрес, няма телефон, а само имейл, което е малко подозрително до колко е реален сайта.

Този сайт продължава да се мъчи да съществува. Общия му вид е все още далече от една добра визия на сайт, а офертите често изцяло липсват.

dalavera.bg – от началото на декември 2010

Ползвал съм няколко пъти услугите на сайта и съм доволен в общ план. Много добре е позициониран на пазара и явно това се оценява от клиентите, съдейки по интересът към него. Предлагат доста голямо разнообразие от оферти, което явно кара потребителите да ги следят.

promomax.bg – за момента има малко на брой и то разкрасителни оферти.

Въпреки опити да се рекламира из билбордове и маршрутки, така и не потръгна много силно този сайт. Все още се държи сред конкуренцията, но като цяло има малко оферти в него и почти не го следя.

superdeal.bg – спестили са някой лев от дизайн, но да се надяваме, че ще предлагат поне интересни оферти, които до момента не виждам.

С времето се превърна в сайт ориентиран по-скоро към почивки и екскурзии. Основно Караджъ Турс пуска оферти там. Интересното при него е, че първите винаги печелят доста по-ниска ценя от останалите и при голяма част от офертите цените са степенувани според броя закупени ваучери – колкото повече закупени ваучери, толкова по-висока е цената за следващите, които купуват. Интересна политика, но явно работеща.

lapni.bg –  странно име за сайт с отстъпки, освен ако не предлагат основно оферти за заведения 😉

Пускат огромно количество сделки, чак на моменти не мога да се ориентирам дали вече не съм виждал дадена оферта там. Въпреки това не реализират много сделки, поне по показателите на сайта. Като цяло ми се струват сериозни и стабилни в предлагането.

sdelkite.bg – добър старт и визия, ще видим как ще се развие

Развива се праволинейно, но все още не е имало подходяща сделка, която да ме накара да купя от тях. В общи линии рядко ги следя.

goldendeals.bg – ще стартира скоро и имайки предвид, че е международен би трябвало бързо да го развият.

Много шум се дигна около този сайт – с награди, с реклами. Накрая се издъниха, че ограничиха клиентите с начините за плащане и така още в началото, поне според мен, загубиха много клиенти, включително и мен. Следя ги и често изкачат много добри предложения, но като цяло просто не ме впечатляват и ограничават. 

vipoferta.bg – имайки предвид, че стартира в Бургас, предполагам че офертите ще са основно за там. Но това не пречи да се проверява и за друго 🙂

Това бе първия изцяло ориентиран към един сегмент сайт – към туризъм и почивки. Там могат да се намерят разнообразни оферти за почивки, основно из страната. Отговарят бързо на клиентите и от отзивите изглеждат коректен партньор.

grupovo.bg – идентичен на lapni.bg, но в двата сайта има както дублиращи се, така и различни оферти. Явно е на принципа на огледалните сайтове, каквито има и grabo.bg

В момента сайта е насочен към козметични, релаксиращи и изобщо „здраве и красота“ услуги.

grupo.bg – стартирал на 14 февруари 2011. Естествено като всеки нов сайт, предлага награди в организирана игра. И тук не ми харесва, че няма ясен телефон за контакт, име на фирма и реален адрес на офис, което е странно, с оглед на това, че във фейсбук са обявили такъв. Все пак като гледам стартиралите оферти, има интерес към сайта, така че може и да успее.

Има доста оферти, но като цяло се представя слабо спрямо останалите. Почти не го следя, тъй като рядко попадам на нещо интересно или струващо си.

assa.me – така като гледам само суши се предлага. Супер измислен домейн, хаотичен сайт и никакви контакти (изключвам имейл). Аз лично не бих пазарувал от този сайт, дори и да обичам суши.

От появяването си предлага само суши сетове  и това го наложи сред не малка част от потребителите. Благодарени на тях, другите по-големи сайтове взеха да навлизат  в предлагането на суши промоции от различни вериги.

Май вече няма особен смисъл да ги описвам, тъй като рядко се появява нещо уникално като идея 🙂

Всички налични и работещи по-активно сайтове освен гореспоменатите (ще бъдат актуализирани при появата на нов сайт):

прегледат само днешните или само вчерашните сделки, което печели много време.

great.bgizgodnaoferta.com , promozona.bgiskamiaz.bgbueno.bg , piperki.bg,

avanto.bgvaucher.bgofertata.bg , evtinko.comgrizzli.bg , tiktak.bg,

cheaper.bgmember.bgniesme.bghito.bgdadeno.bgevtinoto.com,

topkupon.comwww.svejioferti.bgpromograd.bgiskamgo.comwww.onfire.bg,

www.brigadabg.comwww.premia.bgwww.vzemioferta.comwww.groupy.bg,

www.dabe.bgwww.kupuvane.comselektor.bgzapazeno.bg,  www.market-deals.com,

www.eurovoucher.bgwww.evtinoto.comwww.groupidon.bgvarnadeals.com,

www.kakvo.bgsuperdeal.bgwww.kiwi.bgwww.nasmetka.bgqki.bg,

www.goldenbuy.bgfras.bgwww.hitceni.bgwww.promobox.bgwww.happydeal.bg,

www.dadeno.bgwww.atraktivno.bgwww.ozo.bgwww.procent.bg,

www.promosdelka.comwww.kirijka.bgwww.tynko.bgwww.superoferti.bghiena.bg,

www.tapa.bgwww.topkupon.comwww.tankana.bgwww.fact.bgprodavalo.bg,

www.perfektina.comhoteliipochivki.euwww.korekom.bgdovolno.bgaktivnite.com,

www.bezplaten.bgwww.vmzona.comofertata.mewww.grabvam.com,  zahapi.comniamavreme.bggepi.bgvzemko.bg , http://travelo.bghttp://ofertomania.comhttp://vacanto.bgwww.travelzonabg.comhttp://www.gushni.bg



Advertisements

110 Коментари

Filed under Ежедневие, Интересности

Изгубени документи


Преди две седмици, поради мое невнимание, си изгубих портфейла. За жалост го осъзнах твърде късно, за да се върна на мястото, където бях сигурен, че съм го затрил. Всичките ми документи бяха в него, но това не е най-лошото в такива ситуации. Най-неприятното е адът, през който трябва да се мине, за да си издадеш нови, особено в период, в който масово се подменят документи. Дълго се чудих дали да изчакам, току виж някой съвестен човек ми върне портфейла, или да се засилвам да блокирам личната карта и картите от банката. Добре знаех, че за личната карта ще трябва да платя глоба, защото „съм длъжен да я пазя”, независимо дали е изгубена или открадната. Все пак реших да блокирам поне нея, пък да не подавам веднага заявление за повторно издаване, с цел да изчакам малко.

Бях си изгубил документите в друг район на София, в който принципно не живея. Оказа се, че има вратичка да се избегне глобата, но тя е свързана с лъжа, която всеки трябва добре да обоснове. Става дума за това, че ако обявя картата си за открадната в друго РПУ, то от там ще ми издадат документ, който ще удостовери това „деяние”, и с него ще мога да отида в паспортна служба по адрес, където при наличие на подобно становище нямат възможност да ми напишат акт. Реших, че това е премерен риск, с оглед на глоба от 50лв., която ми се струва безумна, тъй като едва ли човек си губи (или му крадат) документите по собствено желание, а ваденето на нови в крайна сметка си ги плаща, не му ги подарява държавата! А и в крайна сметка все някой ми е намерил портфейла и не ми го е върнал, това спокойно може да се смята за умишлено присвояване, което си е чиста кражба. 😉

Отидох в 7-мо РПУ, което отговаря за район Младост, където ми „откраднаха” документите. Там беше като в… даже ми е трудно да опиша мизерията, на която попаднах. Влезнах в стаичка, която е с размерите на баня в панелено жилище. Стените бяха облепени с тапети, които в последните 20,а може би и повече години не са сменяни. Мебелировката се състоеше от два стола и едно бюро, които скоро спокойно могат да участват в търг за антични предмети. Пластът мръсотия върху тях беше видим и с невъоръжено око.Дограмата и прозорците бяха къде очукани, къде леко счупени, а светлия им цвят отдавна се бе превърнал  в сиво-черен. По стените висяха разни разпоредби, които едва ли някой чете, а за разнообразие беше закачен и един календар. Въпреки минималистичния си размер, стаята беше снабдена не с една, а с цели две камери, които бяха поставени една до друга на една от стените, и за които продължавам да се чудя каква точно работа вършат.

На влизане ме посрещна полицай, който като разбра за какво съм там, започна да се прави на шут. Взе да се държи за главата, че се е случило подобно нещо, започна да се вайка и да чупи кръшно ръце докато ме разпитваше за случката, която аз предвидливо си бях измислил, така че да звучи правдоподобно. В заключение каза, че сега „щял да ми сложи глоба от 100лв., тъй като съм показал немърливо отношение към документите си”.  Естествено аз не се поддадох на това му сплашване, тъй като добре знаех, че той е последната дупка на кавала, от която зависи каквато и да е глоба. Явно просто искаше да си спести заниманието с мен и след това с документите, които ще напиша. В крайна сметка ми даде два формуляра, в които аз трябваше да опиша всичко подробно и въпреки, че бланките бяха с различни заглавия, в тях се записва едно и също нещо. Защо тогава да пиша две, се пита в задачата?! Както и да е, отне ми около 20 минути да напиша едно и също нещо на две места и си тръгнах, като след два дни трябваше да отида пак, за да си взема становището, за което дължах 2,50 такса. Такса за това, че някой ми е обработил „заявката”, а аз на този някой му плащам заплатата чрез данъците, които всеки месец ми удържат!

Време беше да отида в паспортна служба по адрес, за да ми блокират картата. Там ме посрещна любезна жена, която подробно ми обясни какво да направя (писах идентична бланка, но доста по-кратка), блокира ми картата (шофьорските книжки не се блокирали, а само се преиздават в кат) и ме посъветва да не бързал да вадя нов документ, а да изчакам седмица, за да видя дали все пак няма да се намери. Също така ми каза, че в такива моменти били съпричастни към хората и не слагали глоби. Шах с пешката! Само дето си изгубих времето при оня идиот в 7-мо РПУ, но в крайна сметка по-добре да го изгубя, отколкото да се окаже, че в паспортна служба са същите перковци като него.

Денят си мина, а аз подготвих съобщения с телефон за връзка, които да разлепя около мястото на загубата, току виж са останали съвестни хора. Прибрах се от работа и започнах разлепянето. Ненадейно ми извъня телефона с непознат номер, а отсреща чух глас, който на развален български ме попита за името и дали днес не ми се е случило нещо неприятно. Веднага се досетих, че явно късметът днес все пак е бил на моя страна и човекът иска да ми върне документите. На всичкото отгоре се оказа китаец(!), който върна всичко, дори парите си бяха в портфейла. Успял да ми намери телефон за връзка от гражданската отговорност (в тази връзка е добре всеки да си държи я визитка, я някакви контакти в портфейла заради такива случки) и се свързал с мен. Разказа ми как в началото не искал да го взима, но помислил, че друг може и да не го върне и все пак го прибрал. Също така сподели, че вяра на полицията нямал и поради тази причина решил да търси собственика вместо да се занимава с тях. Явно доста се е патил от представителите на реда, след като дори чужденец има подобно отношение.  Дадох му някой лев да се почерпи за честността си и си тръгнах доволен, че все още има „хора” в тази държава, макар и чужденци.  😉

Знаех, че е необходимо да се върна в РПУ-то, където писах обяснения, за да ги оттегля. Искрено се надявах глуповатият индивид да не е все още там, за да се занимавам точно с него. За щастие на смяна вече беше друг полицай, който дълго време търси двете бланки, които бях изписал. По едно време се появи с тях и каза само „късай“. В първия момент не разбрах за какво става дума, но без дори да ги погледна започнах да ги късам, след което ги хвърлих в близкото кошче. Полицаят само каза “ ‘айде все едно не си идвал“ и така „закри“ случая. Бях доволен, че не ме карат да пиша нищо, но ако така се решават и другите казуси, тъжна история!

Разблокирането на картата става по същия начин като блокирането – отива се в паспортна служба, пишеш кратка бележка и служителката просто натиска два бутона, за да ти стане активна картата.  Безумието в случая е, че те карат да подпишеш бележка, в която има следния текст: „Запознат съм с евентуалните злоупотреби, които са извършени с тази карта”. И как точно съм запознат с нещо, което може и да се е случило, а може би не? Също така, след като ми е била блокирана картата за даден период, как може да се считам отговорен за евентуални злоупотеби с нея през този период? Естествено изразих своето недоволство, но служителката отсреща само дигна рамене и не можа да ми отговори защо текста е написан точно по този начин. Парадоксално, но може да те подведат под отговорност за нещо, за което ти дори не знаеш и не си участвал, което за пореден път показва абсурдът на законодателството.

 

5 Коментари

Filed under Ежедневие

Банкя Палас


Банкя Палас излиза на челна позиция при търсене на хотели в Банкя. Близо край столицата и на добри цени, за 4* звезден хотел би трябвало да предлага едно приятно усещане. Само че нито първата му позиция в най-голямата интернет търсачка, нито звездите му, могат да компенсират безумията, които се случват там.

Хотелът представлява стара почивна база, която е реновирана…някога. При влизане в стаите те удря една неприятна и застояла миризма, което се оказва, че е масово явление. Не знам защо, след като не са забранили пушенето по стаите, не вземат поне да ги проветряват и ароматизират както трябва?!  Въпреки че стаите са малки, са обзаведени с „тежка” дървена мебел. Оборудвани са с хладилник, голям телевизор, а интернета е само с кабел. Леглата са с добри матраци, така че създават един добър комфорт за сън.

Баните са стандартни, с налична вана. Изглеждат чисти и поддържани. В първия момент помислих, че липсата на шампоан и душ гел е съвсем естествена, но в последствие се оказа, че камериерките просто систематично не ги поставят в баните, незнайно защо, а рецепционистите гледат като теле в железница при коментиране на посочената ситуация, без да направят нещо по въпроса.

На рецепция те посреща що-годе усмихнат персонал, който обаче се облича както намери за добре. Понятието униформа явно не е на особена почит. Също така липсва комуникация между отделните смени, които не си предават важна информация и служителите се оказват очудени защо клиентите имат странни питания към тях. Идентично е положението и в ресторанта, където освен, че не могат да ти препоръчат нещо за ядене, сервитьорите не си правят труда да разберат какво има за храна при организирани мероприятия.

Друга характерност за хотела по отношение на персонала е, че служителите са трудно откриваеми или сврени из „задните” стаички, където я гледат телевизия, я слушат музика. За сметка на това, ако направиш грешката да паркираш по невнимание на „служебен абонамент” веднага изкачат хора, които да ти се скарат за това голямо нарушение от твоя страна. Така че ако ви трябва някой от персонала – просто паркирайте неправилно. 🙂

И този хотел се води СПА, но този път нямах възможност да проверя до колко това понятие отговаря на истината. Едва ли става за нещо независимо, че това е „хотелът на Левски” както се изрази човек от персонала. Не разбрах подобна констатация каква връзката има с условията и услугите , но явно това трябваше да е реклама.

По отношение на бизнес туризъм, Банкя Палас разполага с четири зали, от които реално една става за нещо и може да се нарече зала. Останалите три са голямо недоразумение, защото всяка една от тях е била някога нещо друго – първата е някакво помещение с малка квадратура, втората е бивш „апартамент”, а в третата трайно си седят огледала по стените, което създава асоциация, че някога е била зала за балетни танци или нещо от сорта.

Не знам до колко другите хотели в Банкя биха предложили нещо по-добро като услуга или обслужване, но определено на този две звезди са му в повече.

This slideshow requires JavaScript.

2 Коментари

Filed under Екскурзии, Хотели

Натрапникът


Време беше за театър! На подобно изкуство скоро не бях присъствал. Принципно винаги избирам постановки, които да забавляват и да не натоварват с цел положително емоционално въздействие. А постановките на Франсис Вебер са именно такива.

След като вече имах добри отзиви за \“Вечеря за тъпаци\“ (които също смятам да гледам), съвсем насочено избрах да гледам \“Натрапникът\“.

Актьорският състав, с изключение на Павел Попандов, нищо не ми говореше, но това определено не ме спря – не може да се разчита само на старите имена от българската театрална сцена, необходимо е да се дава шанс и на новите. И определено не съжалявам, че го направих. Отдадеността на актьорите бе въздействаща дори в по-слабите моменти от постановката, които на фона на останалите са просто игла в купа сено.

Историята се разказва за фотограф, който се настанява във централен хотел, с цел да заснеме от стаята си интересни моменти от посещението на известна политическа личност. Предполага се, че тази личност е застрашена от убийство и фотографът смята, че това ще е неговия миг за слава. Но вместо да се съсредоточи върху мисията си, той се отдава на мисли и терзания за бившата си жена, която го е напуснала, разбира се според него неосновано. В тази цялата ситуация, неволно биват въвлечени пиколото и съседът по стая, който е не кой да е, а наемния убиец, готов да затрие важната политическа персона. И така, в непрестанни опити да си свърши работата, на убиецът му се налага да тича от стая в стая и да обръща внимание на отчаяния си съсед, който прави опит след опит да се самоубие заради налегналата го депресия. Какво ще се случи и какви ще са последиците от тази трагикомична среща могат да се видят и усетят на място 😉

Комичните ситуации се редуват една след друга. Действието до такава степен те въвлича, че нямаш много време да си поемаш дъх, който след малко ще оползотвориш за поредната порция смях. А той определено зарежда с адреналин зяпналата публика, която е изпълнила до пръсване залата.

 

Вашият коментар

Filed under Култура, Театър

Рачев Резиденс Арбанаси


Арбанаси е приятно селце, което се посещава както от много чужди туристи, така и от доста българи. Аз лично за втори път минавам през това място и все не успявам да разбера какво толкова има за разглеждане, но може би една от причините за това е, че нямам и много време, което да му отделя.

Рачев Резиденс е един от най-новите хотели в Арбанаси, буквално на два месеца. До него се стига като се хване пътят от Търново към Горна Оряховица, след което се дебне да се свие малко след първата отбивка за Арбанаси. Хотелът се намира край самия път, така че няма как да се подмине. Архитектурата му наподобява манастир със солидни каменни стени, с огромен затворен двор, в който има голяма лятна градина и сравнително голям басейн. Част от стаите са разположени на принципа на „килиите” в едноетажна част , а останалите са в две големи вътрешни къщи. Определено тези, които са в къщите са с по-добра гледка от останалите. В комплекса има дори малък параклис, който да подсили идеята за света обител.

Настаняването става изключително бързо, благодарение на „четецът” за лични карти, който разчита за секунди баркода, който се намира на задната страна на документът за самоличност. Така се спестява досадното писане от страна на клиентите или задържането на личната карта, за да се въведат данните в системата.

Ключът за стаите представлява чип, с който след това се пали и осветлението. За жалост не всички стаи имат по два чипа, така че хората, които са в тях стават зависими един от друг.  Самите стаи са просторни и с приятна мебел. Подът е от дърво и може би след време ще започне да скърца, но поне придава едно по-нестандартно усещане. Леглата и възглавниците са удобни, така че създават комфорт при спане. Осветление и контакти има в изобилие, така че няма начин да се изпадне в абсурдна ситуация като при някои други \“хотели\“. В стаите има интернет, странен голям LCD  телевизор + платени филми, както и мини бар, в който има стандартните за хотелите напитки.

За 4* хотел баните не са нищо особено. В двойните (поне в три, които видях) дори няма вани, както и в целия комплекс по стаите няма сешоари. Аз лично нямам нужда от подобна екстра, но за жените това се оказва голям проблем. Също така не разбрах и идеята на матираното стъкло върху вратата на банята, благодарение на което и без силно въображение може да се наблюдава какво се случва вътре.

Чистотата навсякъде е на ниво. Надявам се да не остане само докато хотела е все още нов, но като се има предвид, че дори кухнята е направена така, че да може да виждаш какво се случва вътре, едва ли ще направят някога компромис с хигиената.

Ресторантът е страхотен! Скоро не бях виждал толкова шантаво меню, в което бяха събрани както стандартни, така и интересно съчетани ястия. Дори салатите имаха невероятни и изкушаващи предложения. Цените не може да се каже, че са ниски, но за хотел са доста прилични. Целият ресторантски персонал е много добър – от кухнята до тежкия сервиз, на който се залага. Вечер има (поне два дни имаше) и жива музика, която се грижи за настроението на гостите, без да дразни с неприятна чалга.

По отношение на закуската има какво още да се желае, но така или иначе няма да остане никой гладен. Иначе включва стандартните бъркани яйца, кренвирши, пържени филии, плодове, зеленчуци, мюсли, баница, кексчета и т.н. Соковете са в кани и съответно топли, което не ми хареса никак. Кафето е два вида – нес и 3в1, съответно от машина на Nescafe, което е по-добро от гадното шварц такова при повечето хотели.

За бизнес туризъм, хотелът разполага с доста голяма и добре озвучена зала, което я прави привлекателна, както за големи мероприятия, така и за по-малки събирания. В тази връзка управителят не е много приветлив и не обича особено да се усмихва, и някак върши работата си по задължение, а не защото иска да го прави.

И този хотел се е обявил за СПА такъв. Да, има някакви сауна и парна баня, но са доста малки в сравнение с други такива. На всичко отгоре се плащат отделно, което може би сваля цената на нощувката, но все си мисля, че пакетните услуги при подобни хотели са по-успешно решение, след като ще се слага акцент на определението „СПА”.

This slideshow requires JavaScript.

6 Коментари

Filed under Екскурзии, Хотели

Градът / The town


Разполагах с два ваучера за кино, които дълго отлежаваха и макар, че все още валидността им не бе изтекла, реших да посетя някой филм и то през седмицата. Спрях се на \“Градът\“ с участието на Бен Афлек, който се изявява и като режисьор, и сценарист на продукцията.

Прожекцията бе от 20:15, а залата в 19ч. беше празна, така че изборът на места не беше труден. 🙂 В крайна сметка в киносалона не се появиха повече от 20 души, което беше супер, с оглед на това, че може да си седиш където си искаш, може да се шириш, и също така няма да те притеснява поетапното звънене на телефони от долните или горните редове. Всичко това можеше да бъде допълнено и от приятна обстановка в киното, но уви – оказа се голяма мизерия. Седалките бяха видимо мръсни и с вид на тези от междуселските „по-нови“ автобуси. Екранът и озвучаването беше на не много добро ниво за съвременно кино, което с оглед на идентичната цена на билет в кино Арена, изобщо не би те накарало да се замислиш в кое кино да предпочетеш прожекция. Е, сигурно за живеещите в центъра е удобно, но аз лично предпочитам по-динамичното усещане в киното, отколкото удобството от близостта му.

Филмът се разказва за гангстерски квартал в Бостън, където умението за обири се предава от поколение на поколение. Главните герои са добре организирана банда, която умело и с финес обира всичко, което би донесло големи суми пари, като това се случва без убийства. В тази връзка, при обир на банков клон, се натъкват на привлекателна служителка (Ребека Хол), която с течение на времето променя вижданията на Дъг (Бен Афлек) – ръководителя на бандата, който вместо да я държи просто под контрол, се влюбва в нея. От там нататък кашата става по-голяма и по-голяма, а изгледите за светло и спокойно бъдеще, без полиция и преследване, бързо се изпаряват.

На първо четене историята не изглежда кой знае какво – стандартно екшънче и се чудиш какво толкова ще гледаш в оставащите два часа от началото на филма, което е доста мудно и безинтересно. С течение на времето, обаче се намесват и други персонажи и действия, които разнообразяват общата картина. Далеч съм от мисълта, че филмът е невероятно чудо, но определено може да прикове вниманието на човек, за да не усети кога е минало времето. Сцените са направени така, че да не изглеждат прекалено нереалистични, а не примерно, да виждаш как се изпразва един пълнител куршуми срещу някой и той остава жив. Също така на места има много добър хумор, който допълнително рзчупва идеологията. Така че филмът дори и да се пропусне на кино, би било добре да се гледа поне на домашното такова. 😉

Оказа се, че гледането на филм през седмицата е добро решение. Първо, защото хората в киносалона са малко – не ти пречат и не се налага да ходиш 2-3 часа по-рано за билети, и второ, дава възможност да се разтовариш от напрегнатите работни дни. Може би поради тази причина в салона имаше и единични личности, които искрено се забавляваха на това, което гледаха, без да им пречи, че са сами. 🙂

Вашият коментар

Filed under Кино, Култура

Хотел Рила Боровец


Боровец е едно от местата, които никак не обичам да посещавам. Курортът като цяло е някак сив и скучен, а особено след края на зимен сезон е и безкрайно мръсен. За щастие този път ми се наложи да го посетя точно преди началото на сезона, което си беше голям плюс от гледна точка на спокойствието, което цареше.

Настаних се в хотел \“Рила\“ за пет дни – достатъчно дълъг период, за да мога да придобия реална представа за базата, храната и персонала.  Хотелът е огромен и не случайно е най-големият в курорта. Още след влизането, съзнанието ти те връща около 20 години назад, когато всеки ходеше зимно време из планинските курорти. При рецепцията нищо не е променяно с години и облягайки се на стар плот, от тежък мрамор, се регистрираш. Рецепционистите са вежливи, но някак преуморени, а си представям как изглеждат по време на сезон.

Настаних се на висок етаж, който има красива гледка към пистите… и няколкото „ресторанта” на Боровец. По фасадата на хотела нищо не е пипано и на места балконите са доста оръфани от времето и метеорологичните условия.

В стаята работи силно парно, което в моя случай не можеше да се намали заради развалена врътка, но в крайна сметка по-добре да го има, от колкото да мръзна. Мебелировката не е като от едно време, но може да се каже, че е съвременен вариант на старата, т.е. с нищо не впечатлява. Искрено се зарадвах на вграденото радио в нощното шкафче, което РАБОТЕШЕ и приемаше цели три радиа! Телевизорите са Goldstar (бащата на LG, както се изрази моя колежка), така че може да се досети човек, че са антики, но пък и те работеха безотказно. Хладилници нямаше, което е странно за хотел, който има категоризация 4 звезди. Предполагам, че лятно време, при липса на климатик, хладилникът до някъде би спомогнал с освежителни напитки поизпотилите се хора.

Леглата са с прилични размери – нито са много големи, нито са малки. Имат матраци, но интересното е, че под тях няма матрачна рамка, а някакви талашитени плоскости, които я заместват, но не много умело. Все пак това не пречи на спането, но ми се стори странно решение, което явно е продиктувано от пестенето на средства.

Както стаите, така и баните са малки. В банята определено е правен ремонт, тъй като си личи, че плочките и фаянса са сменени. Всяка стая е с голяма вана, което на мен лично никога не ми е било в плюс, даже напротив. Кърпите и изобщо бельото се сменят всеки ден, така че по отношение на чистотата нямам никакви забележки. Случайно разбрах, че хигиената се следи много изкъсо и всяка стая се проверява след почистване от отговорникът за камериерките. Това е един огромен плюс за хотел Рила, тъй като в днешно време показателят „чистота” е този, който играе лоша шега на голяма част от големите и скъпи хотели.

В ресторанта мебилировката не е променяна, а неактуалните и сиви униформи на застаряващият персонал спомагат да се замислиш за времето на Тодор Живков. По масите се зарежда двоен прибор за храна, но за сметка на това се подреждат хартиени салфетки, което е трагикомично. По-добре изобщо да не слагат такива, вместо да се излагат с тях.

През всичките дни имаше много разнообразна храна, която беше групирана на месна и безмесна, с по няколко предложения от вид. Определено може да се каже, че беше вкусна, а десертите направо убийствени за добрата фигура на човек. 🙂 Хотелът разполага със собствен сладкарски цех с десерти, които трудно се намират, както като вид, така и като вкус, из съвременните магазини. Всичко се произвежда на място, включително и кремовете за пастите не са от полуготовите смеси. Изобщо, ако някой е решил да умира от преяждане със захар – това е мястото! 😉

Басейнът на хотела е с олимпийски размери. Това до някъде е минус, тъй като заради голямото пространство трудно се отоплява, така че зимно време не ми се стори да е особено топло. Водата беше с приемлива температура, но след плуване не е никак приятно да седиш навън. Въпреки, че по дъното и стените се усещаха (и виждаха) липсващи пасажи от мозайка, все пак беше чисто. Преди влизане в помещението получаваш голяма кърпа и ключ за шкафче в топла съблекалня, където може да си оставиш дрехите или да вземеш душ на излизане.

Частта на „Рила”, която гледа към пистите колкото е добра, толкова може да се окаже не особено приятна. Причина за това са околните заведения, както и евентуалните мероприятия в ресторанта и залата, която се използва за сватби. Дори и на по-висок етаж, пак се чува данданията от едно празнуване след полунощ.

Като цяло може да се каже, че хотелът печели висока оценка по чистота, качество на храната и обслужване на персонала, което в много голяма степен компенсира по-старата материална база. В крайна сметка зимно време един скиор го интересува по-скоро качеството и количеството на снега, отколкото къде и как ще нощува. 🙂

This slideshow requires JavaScript.

7 Коментари

Filed under Екскурзии, Хотели