Daily Archives: 01.08.2010

Кремиковски манастир „Свети Георги“


Кремиковският манастир е една много приятна дестинация, когато не разполагаш с много време, но ти се иска да избягаш от шумната и мръсна София. Отстои само на 14 км от столицата и в случай, че човек не разполага с кола, спокойно може да стигне с автобус или маршрутка до Кремиковци и от там да походи малко до манастира. Самите сгради, тъй като църквите са две, са добре поддържани. Новата църква е без стенописи, а в старата, художниците отговорни за реставрацията са се постарали да възстановят качествено красивите рисунки. Интересното е, че близо 80% от хората по тях са без очи. Имаше някаква особеност в тази посока (май нарочно така се реставрират или друга беше причината?), но не съм си правил труда да разбера каква беше тя.

Мястото е тихо и се усеща приятно чистия въздух на планината. Добре, че комбинат Кремиковци не работи, въпреки че в информацията при самия манастир пише, че вредните му емисии никога не са достигали до манастира. В двора има обособена сергия, от която може да си вземеш нещо за пиене или ядене, а до самия вход има автомат за кафе, така че няма как да остане човек нито гладен, нито от жаден 🙂 Под гъстата сянка на дърветата има достатъчно пейки с маси, където може да се поседне и отмори в сладка раздумка.

Реклами

Вашият коментар

Filed under Екскурзии, Пътеписи

Подслон / Shelter


Късният час в събота вечер е добра предпоставка за нещо по-така от света на киното. И какво по-подходящо от един качествено трилър?

Въпреки, че са му лепнали и определението „ужаси“, \“Подслон\“ е класически психо-трилър с мистериозна добавка. Сценарият е дело на Майкъл Куни, който е автор и на ръкописа за \“Identity\“ (Самоличност), което беше определящо за спирането ми на този филм. Разбира се не е добре да се подценява и актьорския състав в лицето на Джонатан Рис Майърс и Джулиан Мур, които правят този сценарии въздействащ.

Историята се разказва за утвърдена съдебна психоложка (Джулиан Мур), която наскоро е отрекла по всякакъв начин съществуването на раздвоение на личността при хората и най-вече при престъпниците, което обикновено ги оневинява. Връщайки се от пореден съдебен случай, баща и – също психолог, я моли да се запознае с нов интересен негов пациент (Джонатан Рис Майърс). И наистина, пациентът привлича вниманието на младата психоложка, която с интерес започва да търси научно обяснение на случващото се с него. Това от своя страна е свързано с редица проучвания, които тя прави при различни хора, събирайки частици от един безкраен пъзел. Неусетно и цялото и семейство бива въвлечено в мистерията около този странна „личност“, което има фатален край за някои тях. Религията или по-точно вярата в Бог е основна тема, около която се въртят събитията в историята.

Сценарият е толкова добре разработен, че постоянно те държи в напрежение. Не съществува момент, в който да имаш време дори за миг да си отдъхнеш от напрегната сцена, за да имаш нагласата за следваща такава. В моя случай дори нямах време да мисля за евентуално развитие на действието или за край на филма. Е, имаше и някои недоизпипани сцени, при които не разбираш защо изобщо ти се показват, особено че в последващ етап нямат никакво развитие в историята. Краят също беше странен и не мога да преценя дали по-скоро съм доволен от него или може би малко ме разочарова. Филмът не може да се нарече „черешката на тортата“ в този жанр, но пък определено не смятам времето за загубено и мога само да се надявам по-често да се появават поне толкова добри филми.

2 коментара

Filed under Кино, Култура