Tag Archives: sci-fi

Мега Ум / Megamind


По време на празници винаги остава време, в което да се чудиш какво да правиш. Една от добрите възможности за уплътняване на времето е ходенето на кино. За зла участ по това време на годината няма кой знае какви хитове, та реших да се спра на нещо, което да е забавно и нетипично. Избрах 3D приключението \“Мега Ум\“. Честно казано нямах представа какво ще гледам и какво да очаквам, освен че ще се налага да зяпам с типичните и неудобни за 3D-то очила.

Историята се разказва за две същества от различни раси, които по лошо стечение на обстоятелствата напускат своите планети още бебета. И двете се озовават на земята, но едното израства в добро семейство, а другото….в затвора – просто капсулата му там се разби. 🙂 С течение на годините по-добрия (Метро Мен) стана супер герой, а лошотията (Мега Ум) стана злодей. И така във вечна борба помежду си, винаги доброто надделяваше. В една от поредните битки, Мега Ум „успя“ да елиминира своя съперник и да превземе града. от което последваха редица събития, които нагледно показваха на зрителя до какво води негативната страна от живота.

Не знам защо, но в последно време се чудя дали анимациите се правят по-скоро за големите или по-скоро за малките зрители. Чуденето ми е породено от факта, че в тези филми с картинки има много повече реалности от игралните филми (или поне аз виждам такива). В „Мега Ум“ имаме едно блестящо представяне на човешката самота, самозаблуда и отричане на това, което си и това което те заобикаля. Има нагледен пример за това какво е омраза, любов, отдаденост, какво е да си част от обществото и начина му на мислене. Вижда се как един положителен образ може да промени едва ли не всичко и как във всеки един от нас се крие нещо добро, което просто трябва да бъде извадено на бял свят.

Може би не трябва толкова дълбоко да се замислям над анимациите, но наистина ми е интересно какво виждат децата в цялата история. Дали виждат просто едни добре изрисувани герои или авторите успяват да се вмъкнат и по-дълбоко в съзнанието на малките?

Въпреки гореописаните силни моменти, ми е трудно да кажа дали филма ми хареса. Често казано в последно време начина на рисуване и на „заснемане“ на тези истории ми става еднотипен като визия и похвати. Може би трябва да спра да гледам 3D другаде, освен в IMAX или големите зали на кино Арена, тъй като кой знае какво усещане в обикновените 3D салони не виждам, а само излишно се напрягам.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Кино, Култура

Генезис / Inception


Никога не съм харесвал Леонардо Ди Каприо, няма и да започна, но той не е достатъчен фактор, за да ме спре да гледам един от хитовете на годината – Inception. Много слушах за филма, но каквото и да се говори за един филм на Кристофър Нолан, то той просто трябва да се гледа, защото иначе всичко си остава просто думи изхвърлени в пространството. След негов филм няма как да не останете като ударен с парен чук и с широко отворена уста, или да се питате какво всъщност се случва пред очите ви.

Действието на филма се разказва за група специалисти по внедряване на сънища в хорското съзнание и извличане на важна информация по този начин. Незаконна дейност, която обаче си има специфичен пазар, което естествено е доста рисковано. Това е струвало на главният герой Коб (Ди Каприо) жената, децата и домът му. Една последна, на пръв поглед невъзможна мисия, е шансът му да си върне живота и да се прибере при децата си. Мисия, която изисква пълна отдаденост, премереност на риска и прецизна точност на всеки детайл и действие.

Сцените са заснети по един шантав и неописуем начин, на прага на реалността и измислицата. Докато гледате е необходимо да не се отклонявате нито за миг от това, което е пред очите ви. Това е характерно на всеки филм на Нолан, който се чудя дали живее в реален свят. Съдейки по шедьоврите, които твори просто е невъзможно това да е нормален човек, разбира се в добрия смисъл на думата ;). Историята е толкова заплетена, че всяко невнимание ви струва заплашително сочене с пръст и загуба на важна част от пъзела, съставен от множество сложни и дребни части. Капка по капка, информацията се стича от сетивата към вените, за да закипи в сърцето все по-силно, а от там тялото да трепти в очакване на кулминацията. А тя е във всеки един момент, не само в началото или края, а буквално във всеки миг. Това е филм, който не бива да бъде разкриван в подробности, защото всеки трябва да преоткрие смисъл в него, да го преживее и почувства.

2 Коментари

Filed under Кино, Култура