Monthly Archives: декември 2010

Заблудата Lidl


Едва ли има някой, който да не е разбрал, че Лидл стартира дейността си България. То не бяха новини, не бяха статии, не бяха отзиви в интернет. За пореден път народът обезумя. Чакането на километрични опашки, за да влезнеш в „голямата евтиния“, се превърна в редовно занимание не само на пенсионери, но и на „всичкото будала“ (както би се изразил Любо Нейков в образ на ромска личност) в района на магазините. Народът не осъзнава, че няколкото евтини артикула не означават, че всичко е евтино и най-вече КАЧЕСТВЕНО. Освен това, при стартирането на такива проекти, историята говори, че по другите вериги не остават по-назад и пускат почти същия асортимент на идентични цени. Разликата е, че на новооткритото място бутаницата е безумна и граничеща с борба за оцеляване.

Надявах се, че седмица време и прекратяването на най-евтините промоции, ще сложат край на лудницата. По този повод реших да намина, от чисто любопитство и желание да проверя до колко призивът за „качество на ниски цени“ е верен. Успях да влезна… след кратък престой на входа. Теснотията вътре не позволяваше бързо придвижване на стоки и хора. 🙂 И това не е само защото все още навалицата е голяма, а просто магазинът е наблъскан още от входа с какво ли не. Всичко е поставено на купове и на всевъзможни места. Никаква организация – пълен хаос! Няма ги стандартните табели, които да насочват хората кое къде е. Обстановката наподобява големите халета с китайци на Илиенци, а стоките са също толкова непознати и странни като китайските. Например, видях бира за 46ст. със звучното име DEEP, както и малко по-скъпа ARGUS. Опитах се да разбера къде са произведени, но освен надпис „Произведено за Лидл България“ друго не видях. Помотах се още малко, за да видя как изглеждат в действителност накипрените стоки от брошурите. Естествено нямаха нищо общо, което бързо ме насочи към касите и след малко побутване се измъкнах невредим и с празни ръце. Или както го е казал поетът – „Очи пълни, ръце празни“! 🙂

Някой би казал, че в България така седят нещата. Да, ама след като прочетох мнението на Юруков, се оказва, че в Германия положението не е много по-различно. Lidl (под една шапка с Кауфланд)  е от вида на Penny (собственост на Billa) и освен с ниски цени, с абсолютно нищо друго не може да спечели клиентите. Въпреки, че голяма част от стоките са внос от Бундестага, това не ги прави особено качествени. Времето, което би загубил човек, за да обикаля халето със стоки, определено не си струва нервите. Е, сигурно с времето човек би свикнал, но това означава да са ме спечелили още от началото, което не се случи, а втори шанс трудно бих им дал. Гаранция към веригата ще продължава да има интерес, с оглед на финансовото положение на българина. Това обаче не може да бъде фактор, благодарение на който Lidl ще продължи да парадира с някакви изсмукани от пръстите апели за „качество на ниски цени“.

За презентацията е нужен JavaScript.

Реклами

15 коментара

Filed under Ежедневие, Писания и разсъждения

Пицария Уго


Спонтанното излизане вечер след работа, непременно води до необходимост от място за хапване. Въпреки, че излизанията са обикновено в центъра на София, вариантите за храна не са чак толкова много. След кратко чудене решихме да се насочим към пицария Уго, която се намира в една от пресечките на площад Славейков (ул. Гладстон). Предполагах, че след като това се води една от добрите вериги в града, ще може да се заложи на качество и количество. Но уви, действителността се оказа друга.

Още при влизането ми направи впечатление, че светлината в заведението е кът – явно това е част от политиката им за свиване на разходите или са съпричастни към глобалното затопляне. В тази връзка се оказа, че имаш два варианта за маса – или гадна „луна“ ти виси над главата и те кара да се чустваш като къртица на дневна светлина, или ти е необходимо фенерче, за да си прочетеш менюто. Е, избрах вариант едно, тъй като все пак не носех прожектор със себе си.

Забързана сервитьорка взе поръчката, която се изразяваше в „голяма“ пица от 600 гр. и две напитки. Дотук добре, ще хапнем и пийнем, а няма и да ни тормози цигарен дим, тъй като на втория етаж не се пуши – кеф! Гладът напираше в очакване на гооолямата пица. И тя дойде, във вид на има-няма 35см чиния, леко сурова и с тежина не повече от 450-500 грама. Запазих самообладание да не се скарам със сервитьорката, тъй като ми мина през ума, че може и да е станала грешка. Но не, грешка нямаше! Това бе голямата пица, особено съдейки по вида на малката пица на съседната маса. То бива-бива подигравка с хората, ама чак пък толкова не бива. Да не съм работил по заведения и да не съм ял пици на други места добре, ама това тук си беше живо цакане на потребителя, който дава едни пари за буквално л*йно. Поне няколко пъти месечно хапвам и от Дон Домат, където цената на голямата пица е същата, но понятието „голяма пица“ има поне 10 см. повече спрямо това, което се наложи да ям в тази тъмна дупка.

За капак накрая ми казаха, че не мога да си платя и с карта. Иначе голямата верига, претендираща с добро меню и обслужване, не предлага безкасови плащания във град, в който дори кварталните магазини почнаха да предлагат такава възможност.  И въпреки, че съм бил и в други заведения от веригата, където положението е било по-добре, от тук нататък ще правя всичко възможно нито аз, нито някой познат да стъпи в някоя от пицариите Уго.

6 коментара

Filed under Ежедневие