Трудно се намират спокойни дестинации около София, които да не са пренаселени при хубаво време. Една такава е лозенския манастир Свети Спас, който се намира в полите на Лозенската планина. Пътят до самия край на с. Долни Лозен е асфалт, след което започва добър черен път, който позволява дори на ниски автомобили да се качват без проблем до манастира. Неприятното е, че е много тесен и разминаването с насрещна кола става буквално на сантиметри. Но за тези, които са решили да прекарат един прекрасен ден сред природата, това едва ли ще е проблем, тъй като се съмняват, че ще тръгнат с колите нагоре. Изкачвайки се, често се срещат табели, на които пише „Внимание, ловно поле“, което не ми хареса особено, понеже една такава табела едва ли би те предпазила ако се намери някой заблуден ловец в района.
Параклисът на манастира е добре запазен, а вътре стенописите са реставрирани, така че ясно се вижда всеки детаил. На една от стените се забелязва голяма и дълга цепнатина, която застрашително показва как много скоро, ако не се вземат мерки, стенописът ще рухне. Жилищните помещения са наскоро ремонтирани, но не разбрах дали се пускат външни хора да пренощуват, както е при голяма част от манастирите в България. За всички постройки се грижи една единствена монахиня, явно последната останала там. Не ми се мисли ако и тя почине, тогава какво ще се случи с този манастир.
Разположението на светая обител е такова, че от него има прекрасна панорамна гледка към Стара планина, която при ясно време (аз не хванах такова) със сигурност би изглеждала много величествено.
Almanah's Blog 