Спа хотел Медикус

Имайки предвид, че отново се задава сезонът на спа почивките, смятам че е време да отделя известно време на едно място, което посетих април месец, но спомените ми от там не са избледнели. Става дума за дестинация, която като цяло не е силно посещавана за разлика от Велинград, Хисар, Сандански и другите по-известни СПА куророрти.

Град Вършец определено не може да се слави с гореизброените места, но има един неустоим чар – спокойствието. Също така е доста близо до София, особено ако се минава през Петрохан, което аз самия никак не предпочитам, но това е въпрос на гледна точка и желание да запазя колата си здрава. Не бях ходил там и реших да посетя хотел, който изглеждаше много приличен за това, което предлагаше – СПА хотел Медикус.

Стаите:

Комуникацията с хотела и настаняването мина като по учебник – любезно и безпроблемно.  За почивката си бяхме избрал оферта, която предлагаше ползване на апартамент. Стаите в апартамента са доста големи, така че ползването на отделната стая-хол практически идва излишно ако сте само двама. Помещенията са чисти и добре поддържани, оборудвани с LCD телевизори и приличен wi-fi интернет. В банята има заредено всичко необходимо за категоризацията на хотела. Халатите за спа центъра са безплатни и има налични по стаите. Ако мога да изтъкна някакъв минус в тази посока, то  той е липсата на санитарни чехли, в случай че човек е забравил своите вкъщи.  Също така, голямо неудобство е, че за стая дават само по една входна карта-ключ и по този начин ограничават хората да се движат заедно.

СПА:

Спа центърът е малък, наподобяващ този на хотел Орбел Спа. По времето, в което бях, въпреки че беше уикенд, нямаше много хора или поне не се заседяваха много около басейна и спа зоната. Ако обаче поне половината от гостите решат да седят повече време, то ще стане доста сложно с шезлонгите или кисненето в джакузито, където могат да влезнат нормално максимум 4 човека. Парната баня е сравнително просторна, за разлика от сауната, която е по-малка. Не разбрах защо, но в сауната поддържаха доста ниска за такова помещение температура – около 50 градуса. Има и контрастен душ, който е само със студена вода, или поне само такава пускаше.

Не знам дали вече е готов, но в двора на хотела се строеше доста просторен басейн, който ако бъде/е с минерална вода, то определено би спечелил много посетители и през летните месеци. За жалост вътрешния басейн, който бе обявен, че поддържа 30 градуса, определено не беше повече от 22-23, а това през зимните месеци създава усещането за студенина.

В пакетната цена имахме включени частични масажи, които много ни разочароваха. Двама души бяхме при различни „масажистки“, които обаче бяха толкова отегчени от работата (а може би и от живота), че разляха доволно количество олио върху гърбовете ни, което в рамките на 30 минути просто разнасяха все едно разточват лист за баница, но с ръце. Нямаше нищо, което дори да загатне, че това е масаж. Наскоро моя позната е ходила в хотела (което всъшност ме провокира да напиша статията, тъй като нейното мнение се припокрива с моето), попаднала е на мъж „масажор“, но резултатът е бил също толкова плачевен.

Храната:

В хотела има две места, където човек може да хапне – таверна и основен ресторант. Таверната е доста съвременен стил и някак не може да създаде усещането на стара селска кръчма. Менюто в нея в известен смисъл се различава от това на основния ресторант, но не предлага нещо грабващо. Салатите и на двете места са много ограничени откъм асортимент, а грамажите са малки. Супите са от ужасните полуфабрикати с цена от 2.60 – ниска, но и оставащия вкус не е приятен. Не се предлагат големи бири, а само вносни и такива от 330мл на доста високи цени. Безалкохолните са по 2лв. Персоналът на ресторанта, както и този на хотела, са много любезни, но това не може да компенсира неудовлетвореността от храната.  Лошото в тази посока е, че като цяло във Вършец местата за хапване са 2-3, където може да хапне човек и практически ресторантът остава основната алтернатива. По отношение на закуската нямам забележки – беше на шведска маса и разнообразна.

Като цяло може да се каже, че хотел Медикус е едно приятно място за отдих, но е добре собственикът да вземе да изчисти малките недоразумения, които биха му изиграли лоша шега с клиенти, които биха се отказали да повторят заради тях.

За презентацията е нужен JavaScript.

Вражалец

Едва ли е нужно да споменавам, че практически за тази постановка билети не се намират. Всичко става или с резервация, или с безумно чакане на опашки или чрез познати, но за месеци напред. Е, аз така и не се добрах до билети, но благодарение на скъпа приятелка се сдобих с покани и то за директорската ложа (което от своя страна не е никак за завиждане, тъй като седиш като пън на един неудобен стол и ако има някой пред теб в „ложата“, то забрави да виждаш каквото и да е било, освен ако не си над 1,90м). Залата бе претъпкана по шевовете, а вентилацията в Армията я няма никаква – буквално се потиш като в парник. Хич не им завиждах на тези от трети балкон, които вероятно съвсем са предавали богу дух. Но стига обща картина, да пристъпя към същественото, а то никак не е в положителна насока.

Историята се разказва за мним циганин-вражалец, който пристигайки на село предрича големи богатства за селския елит. Те, убедени в думите му, алчно събират пари, който скорошен нов обитател на селото обещава да умножи многократно, печатайки фалшиви банкноти. Парите всъщност са за специална хартия, която може да се закупи само извън страната и именно за това са необходими много пари, които алчното село събира за отрицателно време и сляпо дава на младежът от София.

Имах си едно на ум за тази постановка, понеже доста отзиви бях чел или чул. И опасенията ми съответстваха на действителността. Цялата игра е изградена върху персонажите на Любо Нейков – попът на селото и Димитър Рачков – кметът на селото. Всички ще си кажат, „ами това е чудесно за една комедия“ и може би биха били прави, но действителността е друга. Двамата не представят нищо повече от това, което виждаме в „Комиците“ и „Пълна лудница“. Даже спокойно мога да кажа, че е едно и също.

Нейков, в умелата си игра на поп, на моменти вкарва безумните жестове, които имитират бат Бойко. А публиката се насилва към хилеж и ръкопляскания на тази изтъркана вече тема. В последно време това се превръща в масова практика из постановките, които съм гледал, но смятам за неуместни подобен род вмъквания, които нямат нищо общо с действието.

Рачко, играейки кмет на селото, всъщност играе познатият от „Пълна лудница“ персонаж, а именно Жоро Бекъма. Нищо по-различно няма в играта му. Същите реплики, същия външен вид, същите накъсани жестикулирания и гърчове на тялото. Е, раздава се на 200%, но ако ми се гледа Бекъма, ще си пусна телевизора, няма да ходя на театър и то на такъв,  който е с билет от цена 20лв. (добре, че бях с покана, иначе това щяха да са едни от най-грешно похарчените пари).

Не бих пропуснал да спомена и актьорчето Блатечки. Този коцкар, новия секс символ на България,  през цялото време седя като пън на сцената. Първо се опита да го играе циганин, обаче никак не му се получава. Така и така играе заедно с Нейков, да вземе да понаучи някой урок от него. На по-късен етап, преминавайки в друга роля, когато имаше реплики си говореше като Чарли от „Стъклен дом“, а когато нямаше такива – се заливаше от хилеж на останалите играещи. Изобщо пълна антипатия към игра и публика. Не, че съм очаквал някаква игра точно от него, но отношението му бе просто подигравка с публиката. Кой му е дал диплома от НАТФИЗ на това гладно и бъркащо в чужди хладилници (справка кампанията на БТВ) момче, не знам.

Деси Бакърджиева и Светлана Бонин са персонажите, които играят нормално. Е, на моменти прекаляват с лигавенето си, но в случая самите роли са такива – наивно глупави , така че им е простено.

Все съм бил на не чак толкова интересни постановки, но никога не ми се е случвало изобщо да не се засмея искрено. Е, Вражалец не успя да ме накара да избухна в смях. И честно казано, гледайки реакцията на публиката, по-голямата част не реагираше искрено със смеха си, а по-скоро бе насилствено и ако не бяха толкова познати актьорите като комици, едва ли биха реагирали по този начин. Имайки предвид, че това е адаптация на стара и известна постановка, то можеше играта да се изпипа на едно по-високо ниво, от това което се показва.

Българските плодови летни бири

Понеже съм активен шофьор, който обича много пенливата течност, до момента вече съм опитвал всичките известни бири с ниско съдържание на алкохол = Каменица Fresh, Шуменско Twist и Ариана Радлер. За първата определено мога да кажа, че има отвратителен вкус и трудно се поглъща съдържанието на цяла бутилка. Няма ясно изразен вкус нито на бира, нито на лимон, а на нещо трудно определено. Освен това дори леко да се стопли, вкусът и става още по-зле. Съдържание на алкохол 2.1%.

Шуменското го тествах сравнително скоро. При обявен вкус от лимон, то има силно изразен вкус по-скоро на грейпфрут. С доста по-тъмен цвят е от Ариана Радлер, но не по-вкусна от нея. Все пак е приемлива за пиене и може да се приеме като прилична освежаваща напитка за лятото. Разбира се, усеща се вкус на бира, но не трябва да се заблуждаваме, че със своите 40% бирено съдържание може да го докара до нормалната бира. Съдържание на алкохол – 2%.

Ариана Радлер е бирата, която в това отношение ми харесва най-много, а и уж е с най-ниско съдържание на алкохол – едва 1.8%.  Според производителите, в бирата няма консерванти и неестествени добавки тип лимонена киселина. Всичко е добавка на бира към 100% лимонов сок. И честно казано има наистина вкус на лимонов сок, а остатъчния такъв е на бира, което според мен все пак е определящо за един истински ценител на ечемичната напитка. Спокойно се изпиват две почти на екс, след което не се усеща някаква тежест в стомаха или трайно потене, които съпътстват пиенето на нормална бира лятно време.

Едва ли има някой, който да не е гледал рекламата на новата Загорка Fusion. Масовото и представяне неимоверно води до желание на човек да я опита, най-малкото за тест. Е, след дълго чакане, тя все пак се появи в магазините и разбира се, като един виден експериментатор, смело закупих две кенчета. Бирата се предлага и в прозрачни стъклени бутилки 0.33мл, но в желанието си да вкуся повече, си взех 0,5мл в метал. И честно казано доста сгреших, че взех два броя.

Още със сипването се вижда, че съдържанието е почти прозрачно. Ароматът наподобява на зимната бира на Загорка = Резерва. На вкус….честно казано не мога да определя на какво има вкус, но определено не е на грозде както се предполага, съдейки по етикета. Алкохолното съдържание е 2%, но се съмнявам да има и 0,2. Усещането за бира е много по-слабо дори от това на Каменицата. В общи линии, самата „бира“ мога да я сравня със Somersby, но той поне има по-високо алкохолно съдържание и все пак някакъв вкус. Загорка са се изложили тотално с това недоразумение, наречено бира и имащо вид и вкус на газирана вода с плодове. Добре, че имат поне Ариана Радлер, която въпреки че е по-нисък клас бира, определено е по-добра на вкус.