Секс, наркотици, рокендрол

В последно време сравнително често изкарвам вечерите си седящ в някой театър и наслаждаващ се на поредната постановка. Изборът на тази бе много импулсивен, тъй като бях отишъл в театъра да заверявам билети и видях, че в момента това се играе и то на цени от 5лв. за билет. “Секс, наркотици и рокендрол” е емблематичен за мен спектакъл, тъй като това бе първото сериозно представление, с което стартира желанието ми да ходя на театър преди повече от 12 години. Ама с какво гръмко заглавие съм започнал, а?

За трети път гледам постановката! Да, невероятно звучи да гледаш три пъти едно и също представление, но по-важното е защо го правя. Правя го, защото е повече от въздействащо и каращо те да намираш винаги на какво да се смееш или върху какво да помислиш. Всъщност, то няма как да е иначе, при условие, че пред теб играе Ивайло Христов. Вече близо 20 години този почти монолог е на сцена, а въпреки това не омръзва, дори на хора като мен, които са го гледали повече от веднъж.

Образът на Ивайло Христов (подкрепян от Коцето и Дони) преминава през няколко метаморфози. Ролите на скитник, на рок певец, на тинейджър, на забързан бизнесмен, на мастит богаташ показват късчета от живота на тези персонажи, които са много тясно свързани един с друг. Всеки макар и с различна ценност отразява едно общо виждане за обществото като цяло – с неговата поквареност, показност или мания за величие. Неща, които ни заобикалят и които ще останат винаги като показател, който или ще ни научи на нещо по-добро или ще ни закопа съвсем в тинята, в която така или иначе сме нагазили почти до шия. А когато всичко това е изпълнено с огромни порции смях, които ни заливат от сцената, всичко е много по-избистрящо се в главата на зрителя. Не случайно началото и краят са свързани със съдбата на беден просяк, който от една страна е пълен антипод на останалите роли, а от друга – показва, че “да си нормален излиза скъпо”.

Voyo.bg

Voyo.bg  е новото отроче под шапката на BTV. Това бързо се разбира, след като се направи по-обстойна обиколна на новата онлайн платформа, в която има единствено предаванията, филмите и изобщо всичко, което може да се види по въпросната телевизия. Явно подразнени от торент тракерите, където до скоро се събираше всичко, което се вижда на телевизионния екран (и което в частност се радваше на много голям интерес за сваляне), BTV предприемат хитър ход, чрез който се надяват да добавят още някой лев в и без това препълнената им до пръсване гуша.

Каква е основната идея на сайта? Поне на първо четене,  срещу “скромната” сума от 8 лв., платформата позволява на потребителя да бъде едни гърди пред останалите – да гледа филми и предавания преди излъчванията им (но само с по 1 епизод, не с по няколко), или ако е пропуснал да се прибере навреме за любимия си сериал – да гледа повторението му. И това без досадните реклами (поне за момента), което много ме съмнява да остане така, все пак пари трябва да се правят.

Решавайки да тествам възможностите на сайта, съвсем естествено реших да се възползвам от 3-дневния гратисен период. Попълването на формата минава бързо и без излишни въпроси като изключим, че си правят статистика каква е възрастовата граница на ползвателите ( не, че не може да излъже човек, но все пак..) . До тук добре, но след това идва проблемът с приемането на имейл адрес, който може да те откаже тотално. След поне 5-6 опита и няколко различни имейл адреса, регистрацията все пак минава. После спокойно можете да потърсите писмото си в спам секцията (защо ли?), разбира се ако изобщо получите такова. Потвърждавате регистрацията и алелуя – вече можете да се насладите на всичко в сайта! Да, ама не. След това се започва с изнервящи опити за подкарването на видео и досадното тестване на браузер след браузер, защото човек мисли, че все пак проблемът е при него. След 15-20 минутно тестване на 3 браузера и два компютъра вече става ясно, че проблемът не е при вас, а в сайта.

Добре, за да не бъда черноглед, приемам че всичко е наред и пускам видеото. Тръгва, та даже и върви без да насича…, докато не реши да спре – тогава няма тръгване и се започва всичко гореописано, но за пореден път. Позитивен съм, даже съм много позитивен! И благодарение на позитивизма си, видеото отново тръгва, но отначало. Качеството му е меко казано ужасно – все едно гледате прохождаща кабеларка в зората на цифровизацията. Е, може ли такава излагация господа и дами, притежаващи най-голям пазарен дял при медиите?! Искате на хората по 8 лв. (цена на мини пакет при перфектна сателитна телевизия!) за нулево качество и то ако изобщо успеят да го използват!

В желанието си да ограничат “пиратстването” на техни продукции, според мен BTV си вкарват тотален автогол с този си проект. Не съм си правил труда да проверявам други, освен големите тракери, но съм сигурен, че така или иначе винаги ще се намери кой да качва сериалите из интернет и то с пъти по-добро качество. Е, няма да гледаме голямата развръзка преди всички останали, но не е болка за умиране да почакаме ден-два, в сравнение с това да даваме по 8лв. в добавка към таксата си за телевизия и да не получаваме нищо в замяна.  Можеха поне в началото наистина да предложат качествена услуга, от която потребителя да остане доволен и да си каже струва си парите. Е, при мен няма как да се случи това и честно казано дори не мисля да използвам остатъка от гратисния си период.

 

Максималистът

Дълго време не бях посещавал Сатирата и за това реших, че Максималистът е една добра възможност за постановка. Вече бях гледал “Римска баня” на Станислав Стратиев, от което очаквах да гледам поредната добра постановка, която да ме накара да се посмея и разтоваря. За жалост това не се случи поради ред причини.

Като за началото останах учуден, че половината салон остана празен. Имаше хора само до средата на залата, което досега не ми се беше случвало като ходя на театър – местата винаги са били изпълнени на макс, особено пък в големите и наложили се театри. Постановката се играе сравнително от скоро, което също би трябвало да е фактор един салон да е пълен и трудно да се намират билети. Абстрахирайки се от този обезпокояващи факти зачаках началото.

Историята се разказва за двойка влюбени млади хора, които обмислят как да направят жилището си по-организирано. Част от тази организация се явява закупуването на гардероб, който да събира разхвърляните им из стаята дрехи. И това се случва – купуват си масивен гардероб. Но от тук започва драмата на младата двойка, защото гардеробът се оказва жива личност, която всячески се опитва да промени живота им.

Цялата концепция ми се стори много хаотична. Действието се опитва да ни покаже как стремежът към максималното и съвършеното може да докара до безвъзвратна лудница. Самата идея след замисляне може да се усети само от хора, които ходят на театър често, но начина по който се представя ми се струва много неподходящ.  Концепцията с гардероба е много пресилена и не на място (предполагам това е идеята на Стратиев, но въпреки това можеше да се изпипа). Да не говорим, че самата игра на актьорите е много изкуствена и не създава усещането за реалност. Наблъскването на персонажи, които нямат нищо общо с основната идея, а влизат и излизат от действието без особен смисъл, още повече натоварва зрителя и го кара да се чуди има ли изобщо някаква идея в цялото действие. За капак самата постановка завършва без усещащ се край – просто в един момент все едно някой казва “стоп”  и актьорите престават да играят. В зрителя съвсем естествено възниква въпрос “И това ли беше?”, но гледайки покланящите се като за край на представление актьори, разбира че повече няма да има.

Бирария Витоша – чалготека по принуда?

Събота вечер – времето, през което всеки иска да разтовари някъде с приятна компания и в приятна обстановка. След като бях попаднал на рекламен ваучер за намаление, реших да се възползвам от предложението на Бирария Витоша, която е новооткрита лъскава бирария, намираща се на мястото на всеизвестната от преди много години ”Хавана” намираща се на Витошка.  Преди повече от 10 години бях влизал в това помещение, което тънеше в разруха, и се чудех колко ли приятно би изглеждало ако някой го стегне и превърне отново в заведение. Воден от тези си спомени, изобщо не се замислих дали да се възползвам от офертата  и смело направих резервация, което бе любезно приета по телефона. Пристигнахме в уречения час и културно бяхме настанени на удобна и добре подредена маса. Пейките бяха облицовани с меки възглавници, а интериора беше много приятен. Личеше си, че всичко е правено с мерак и доста вложения. Дори тоалетните са изпипани със скъпа санитария, но все още липсват огледала в тях, което ще е голям минус за бъдещия “контингент” на заведението, което ще се разбере малко по-долу от написаното.

Въпреки че бяхме на първия етаж  - салон за пушачи (което е само фиктивно разделение, тъй като практически няма някаква форма на преграда между първи и втори етаж), вентилацията беше много добра и цигарен дим почти не се усещаше.  Сервитьорите бяха усмихнати и съдействащи професионално в избора на клиентите.

В началото ни направи впечатление, че музиката е малко силна, но имайки предвид, че бяха пуснали някакви рок парчета, се понасяше въпреки по-високите децибели. Но това беше временно явление, докато не забелязахме един младеж ала “селски диджей”, седнал уверено зад един лаптоп и слушалки на главата си. Малко преди 22 часа той поде приканващи поздрави за близката компания и заредува кръшни хора. На импровизираният дансинг в средата на заведението, група женски твари разкършиха снаги под ритмите на родната чалга, която редувана с гръцки хитове се канеше да достигне своят апогей. Аз и хората около мен започнахме да се надвикаме един през друг, за да успеем да чуем поне 1/3 от това, което се опитва да ни каже отсрещната страна. С това се убедихме, че озвучаването е на много добро ниво, но не предполагахме, че “бирария” е синоним на нощно увеселително заведение (чалготека). Е, разбира се като при всеки селски купон, се пускаха и стари хитове от на баба ми времето, които да разнообразяват чупките в кръста на малкото останали посетители на заведението и съответно на сцената.

И така в удивление решихме, че няма смисъл да продължаваме да тестваме сетивата си на това мъчение, на което се опитваше да ни подлага озвучителят (или може би мъчителят?). Не мога да разбера, след като едно заведение е замислено като нощно-увеселително, защо се обявява като бирария, а и на външен вид е приятна такава?! Концепцията с един куршум два заека, няма как да се окаже успешна, поради факта, че двата типа заведения си имат различни почитатели и няма как едните да станат почитатели на втория и обратното. Да не говорим, че след като съм седнах да хапвам, не ми е никак приятно някой да се кълчи пред очите ми, а аз да не мога да си кажа една дума с хората около мен. Мое мнение е, че ако собствениците не променят разбиранията си, рискуват още преди да са разработили заведението, да загубят и малкото първи посетители, които са привлекли чрез реклама. Жалко ще е тази приятна обстановка и нормални цени за центъра на София, да бъдат погребани заради безумната глупост на някой нищо неразбиращ управител или собственик на заведението.

This slideshow requires JavaScript.

Кръщене

Човек трудно може да се докопа до постановка, в която присъства името на Камен Донев, но в крайна сметка не е и невъзможно. В  “Кръщене” няма да видите Донев като актьор, защото той е създателят й, а това на свой ред може да предизвика моментен размисъл какво ли ви очаква. В този случай определено не бих се наел да дам еднозначен отговор на въпроса какво може да се очаква от тази постановка. Преди да се снабдя с билетите за нея, дълго се чудих дали си струва подобен експеримент, особено след като бях гледал “Комедия на слугите” (скоро може би ще публикувам мнението си за нея) с участието на споменатия по-горе. Въпреки това реших да рискувам, а резултатът е….

Цялата история се върти около кръщаването на едно новородено момче, при което на дълга и богата трапеза както се е случвало миналия век, се събират двата рода на младото семейство. Във един нестихващ диалог, а на моменти излиянията на всички актьори едновременно минават граници, зрителят бива провокиран с редица лирически отклонения, които го водят към съвремието ни.  Виждаме познатата българска картинка, при която възрастна лелка е седнала да дава “ползотворни” съвети за здравето на друг човек, все е едно е общопрактикуващ лекар с над 30 години стаж, а в действителност тя е обикновена плетачка. В друг момент виждаме желанието на всеки от нас да бъде център на вниманието в една голяма компания и прави всичко възможно то да е съсредоточено само върху него – чист снобизъм кой е по-по-най сред родовете. От там, авторът не пропуска да ни покаже и изнервящата обстановка, която настъпва от една такава огромна семейна среща, при която винаги има кой с кой да се хване за гушата. Суетата е застъпена и с типичните за съвремието заснемане с камера и фотоапарат, придружени с музика по поръчка  ”на ухо”.

Изобщо, всякаква форма на съвременен битовизъм или еднотипно ежедневие може да открие всеки, гледайки представлението. Така, залисани в игра показваща миналия век, актьорите се впускат в директна закачка с телевизионни формати като X Factor, или леко и с финес подхвърлят символичните и безкрайни прерязвания на ленти на нови обекти  от Бойко Борисов. Какво всъщност иска да ни покаже с това Камен Донев? Може би, че се оставяме да бъдем въвлечени от това, което ни показва телевизията? Вероятно гледайки втренчено всекидневно телевизионната програма на живота около нас, наистина забравяме да живеем. Да живеем по онези прости правила, по които са живели миналия век. А тези правила са водили, може би към по-лек и весел живот, изпълнен с повече положителни емоции от сегашните, и са необременени от един порочен кръговрат. Кръговрат, който иначе кара дърветата да ронят короната си есен, за да подхранят почвата под тях, за да могат на пролет отново да раждат плодовете на своята организираност и щастие.

Сега зачитайки се в това, което съм написал по-горе виждам, че вероятно няма да бъда разбран на 100 % какво искам да кажа. Но такава е и постановката – неразбираема. Или по-точно разбираема лично за всеки, който се осмели да я гледа. Със сигурност е само за експериментатори и хора, които биха се опитали не просто да гледат, а да попият и пречупят през свой мироглед видяното.

Между два стола

Зимата е един прекрасен сезон, през който можеш да използваш студените вечери за някое театрално комично представление, което да те стопли от смях. “Между два стола” е именно такова, защото не те оставя да си почиваш от редуващите се, изпълнени с кикот ситуации.

Джон (Герасим Георгиев – Геро) е шофьор на такси в Лондон и за негово щастие (а в ситуацията нещастие) е женен едновременно за две жени – в два различни квартала, с които се вижда по разписание, което стриктно следва всяка седмица. Всичко върви наред,  до момента когато една вечер той закъснява да се прибере, а двете му съпруги започват едновременно да го търсят. И от там започва мъката на Джон, който съчинява лъжа след лъжа, за да успее да се измъкне от разпитващите го жени и полицейски инспектори.

Няма да се спирам нашироко по отношение на сюжета, защото той отчасти може да се види в клиповете по-долу. Това, което смятам за важно да се отбележи е, че актьорската игра не се изчерпа с присъствието на Геро в постановката. Даже мога да кажа смело, че неговото участие ми се видя най-очаквано и нищо по-различно от това,  което сме виждали пред телевизорите. Наличието на млади и непознати за мен актьори много приятно ме изненада. И двете “съпруги” се справяха блестящо в своите загрижени роли. Младежите, особено нароченият за гей шотландец, изключително добре взривяваха публиката със своите коментари. С тяхна помощ 90-те минути смях са гарантирано успешни и мога само с нетърпение да очаквам друга приятна постановка на Драматичен театър Сливен и тези актьори.

Избор на диоптрични очила

Ще се опитам максимално обстойно да представя дилемите и проучванията, през които минах, за да се сдобия с новите си очила. Ще включа всичко необходимо, което ако знаех при първоначалното ми слагане на такива, може би животът ми щеше да бъде много по-лесен през годините, които ги носих.

Въпреки че имах възможно най-здравата рамка на пазара (преди 4 години струваше 350лв), която буквално се огъваше на всички възможни страни без да се чупи, в един прекрасен момент (може би от много демонстрации пред познати на здравината и) просто се разпадна. Оказа се, че титанът не подлежи на поправка (на по-късен етап намерих информация в интернет, че все пак се споява, но никой не ти гарантира колко време ще издържи), а счупването беше точно по средата, където практически според оптиките нищо не може да се направи. За съжаление не можех веднага да си направя нови очила, така че намерих сигурното решение в лицето на лепилото loctide GEL, което се оказа толкова здраво, колкото и на рекламата – успя да залепи счупените части, въпреки малката натоварена повърхност, макар и за определени периоди от време.

След няколко месеца, прекарани в дискомфорт и лепене на рамката, успях да отида на очен лекар (където си ходя на всеки 6 месеца) и да си взема нова рецепта, за да съм сигурен, че няма да има разминаване в показанията за очите ми. И от тук започна голямото обикаляне и чудене.

Първо се бях спрял на Grand optics и Joy optics, тъй като имам 20% отстъпка там и съм доволен както от обслужването, така и от разнообразието на цени и рамки, които предлагат. Естествено, както и предходните очила, бях съсредоточен в рамката, а не в по-важното – стъклата.  Успях да обиколя над 80% от оптиките им в София, за да издиря конкретна рамка, но така и не извадих късмет.

Това от своя страна ме накара да прегледам предложенията на FOX оптики (старите ми очила са от тях), Оптикласа и още някаква оптика на Витошка, на която забравих името, но отново беше с някакви дизайнерски, не особено евтини рамки.

След петата оптика все пак бях започнах да разпитвам и за стъкла, за да се ориентирам колко пари да отделя за рамка. Оказа се, че навсякъде работят с идентични каталози и цени, и всичко опира до конкретни предпочитания на оптиците или по-скоро до това, което са им наложили да прокарват.

Интересна е и друга тендеция, че в една и съща верига, ще получиш различни отговори на един и същ въпрос, което е малко обезпокоително, когато става дума за очите ти. Чух какви ли не предположения за различните марки и начин на приложение (действие).  Това ме провокира да се поровя из интернет и доколото е възможно да намеря и друг източник на информация, който да е независим. Такъв намерих във форума на hardwarebg, където за щастие темата е доста обширна. Всеки може да я прегледа (отнема около 3-4 часа обстойно четене ), но ще синтезирам основните изводи от нея.

Essilor – световен лидер на пазара на диоптрични стъкла. Качеството е гарантирано, а факта, че постоянно разработват нови технологии е показателен, че фирмата е иновативна и ориентирана към потребителя. В сайта има достатъчно подробна информация за видовете материали и качеството на покритията. Всички оптики работят с тези стъкла и когато са на промоция се явяват една перфектна инвестиция за очите.

Конкретно в моя случай едното от стъклата при всички положения е поръчково, тъй като имам много висок астигматизъм (цилиндър над 2), а такива стъкла на склад не се държат. Поради това цената скача спрямо складовите наличности. В някои от оптиките твърдяха, че е възможно да се поръча едно складово и едно поръчково стъкло и нямало да има проблем, стига стъклата да са от Сейко, на което те са вносител. В други категорично анатемосаха подобно твърдение, тъй като при поръчковите стъкла няма начин антирефлексното покритие да съвпадне с тези, които са на склад. И в двата случая аргументите бяха много силни. В първия даже директно оптикът, който се занимава с монтажа ми обясняваше нагледно и научно как става номера и че дори и да се получи разминаване, то ще е незначително и ще се вижда под точно определен ъгъл и конкретни условия. В крайна сметка реших да не рискувам и поръчах и двете стъкла, въпреки че сумата драстично скача, особено като се добави и фотосолар.

Като цяло всички фирми, с изключение на Роденщок и Индо (които са със собствени и не по-евтини разработки), работят с Transition 6 покритие по отношение на фотосолара. Води се, че това е най-доброто, което може да съществува и самото покритие през няколко години се обновява от гледна точка на иновативност, докато примерно при Роденщок нещата малко лежат на стара слава.

След събирането на редица информация, оферти и съвети, се спрях на Seiko и Essilor като варианти за стъкла. Може би възможно най-скъпото на пазара, но пък в крайна сметка качеството е гарантирано, а и става дума за очите ми, не за някакъв снобарски манталитет. В тази връзка, имайки предвид моментните промоции, избрах Essilor пред Seiko, просто защото стъклата излизаха с 120лв по-евтини,а така или иначе крайната сума се очертаваше да не никак малка.

За рамката и стъклата се доверих на Оптикласа. Въпреки, че тази верига се слави с марковите си продукти и съответно високи цени, не е никак за подценяване ако човек си търси очила. Много хора пренебрегват по-лъскавите магазини с презумцита, че там е безумно скъпо, но това в много от случаите не е така и моито очила го доказват. Успях да си избера добра рамка Davidoff, която освен дизайнерски вид притежава и титаниева предна основа плюс пружиниращи дръжки (забравих точното наименование на механизма), които ми бяха важеш критерии. Понеже имаше 50% намаление на рамките от по-стари колекции, моята бе 80лв., което на фона на това, което бях гледал до момента си беше една прекрасна цена. Стъклата Essilor Ormix 65 Transition VI (едното бе 180лв.)пък бяха с 30% намаление, най-голямото, което бях виждал спрямо идентична каталожна цена в конкуретните оптики.

Навсякъде (с изключение на оптиката в Sofia Outlet Center)  във веригата, тъй като и при тази обиколих почти всички места, ми съдействаха адекватно и любезно за избор на рамка. По отношение на стъклата много доволен останах от няколко оптики, в които разпитвах за най-правилен избор. Поръчах си стъклата от най-удобната за мен (тази в Сердика център), където всъщност получих и най-подробна информация, и буквално с това ме спечелиха като окончателен техен клиент. Не бях притискан в избора си, но получих и адекватни предложения и отговори на въпросите ми.

p.s. Статията бе подготвена преди точно година, но поради една или друга причина едва сега вижда бял свят. След тази една година мога смело да заявя, че продължавам да смятам, че съм направил най-добрия избор откъм стъкла. Покритията им са много добри и не са мръднали за това време. Важно уточнение е, че стъклата ги ИЗМИВАМ (не ги бърша) с течен сапун, с цел да не се надраскват. След измиване водата се стича (благодарение на хидрофобното покритие) и практически не е нужно подсушаване. По този начин може да си гарантирате, че ще имате дълги години едни ясни за виждане стъкла.  От Transition 6 съм също много доволен. И лятно и зимно време потъмняват много добре, което ме предпазва от постоянното присвиване на очите от блещукащото слънце. Единственият недостатък на това покритие е, че малко по-бавно изсветлява, но това не е толкова важно.