Tag Archives: 100-те национални обекта

Обиколка на Родопите – ден трети


Определено добре се спи в планината, благодарение на чистия въздух и спокойната обстановка. Днес времето беше слънчево и създаваше добро настроение. След бърза закуска с родопски клин, се отправихме към близката пещера Ухловица, която е част от 100-те национални обекта. До входа на пещерата се стига изкачвайки голям брой стълби. Те, както и тези в пещерата, са изградени благодарение на доброволен труд на местното население от село Могилица. Платихме вход от 4лв. и се „гмурнахме“ в дълбините на пещерата, която се оказа доста красива. Хубавото на подобни места в България е, че всичките са уникални откъм образувания и колкото и да е виждал човек, всеки път се впечатлява от видяното. Обиколката трае около 30 минути, след което следва отново ужасът на стълбите, но в обратна посока 😉

Следваща спирка бяха Агушевите конаци, които се намират в близкото с. Могилица. Интересното е, че в момента те са частна собственост, след дълги дела с държавата, на наследниците на Агуш Ага, които пък са били насилствено изселени в Русе. Все пак има жена, която може да ви разведе и разкаже историята на сградата, която за времето си е била последен писък на архитектурния гении. Стаите са огромни, прозорците са двойни (ала съвременните многокамерни pvc дограми), има баня и тоалетна във всяка стая (а в днешно време все още има къщи с външни тоалетни), гардеробите са с плъзгащи врати, има тайници и т.н. Баните са особено интересни, а системата наподобяваща „душ“ е впечатляваща. Това се дължи на многото пътувания на Агуш Ага, който е внедрявал всяка добра идея, която е виждал из страните, които посещавал. В тази връзка искрено се надявам да продължат да поддържат мястото, защото ще е жалко да се затрие само защото е частна собственост.

Беше настанало обяд и бе време да хващаме дългият път към София. Времето продължаваше да е прекрасно, за да ни изпроводи топло и по родопски, пожелавайки ни искрено да се върнем. А ние определено ще го направим, защото Родопите са мястото, което когато и да посетиш, все ще има какво да се преоткрие и види. 🙂

Ден първи Ден втори

Advertisements

Вашият коментар

Filed under В планината, Екскурзии, Пътеписи

Шуменска крепост, Котел, Жеравна, Античен град Кабиле


И през трите дни ранното ставане не беше проблемно, въпреки че не си лягахме рано. Явно въздухът извън София и знанието, че не си на работа вършат чудеса по отношение на съня. Станахме в 7,30ч. поради натоварената програма, която предстоеше. Хапнахме бързо двата сандвича, които включваше „закуската” на хотела и потеглихме към Шумен. Крайпътните пейзажи сутрин са още по-красиви, особено ако вечерта е паднала някоя друга капка дъжд. Пътищата бяха добри докато не напуснахме област Силистра и влезнахме в област Шумен. Общо взето някъде от община Каолиново до Шумен пътят на места беше като минно поле. Всъщност при толкова изминати километри щеше да е направо чудо ако се бяхме разминали без път с дупки. Дупките са характерна част от всички пътища в общината и това е открай време. Оказа се и че самият Шумен е в ремонти по булевардите. Добре, че поне пътя до самата Шуменска крепост е добре асфалтиран.

Община Каолиново


От доста време се каня да посетя крепостта, но все не оставаше време и само минавах покрай нея. Има защо човек да и отдели внимание, въпреки че малка част от нея е реставрирана. Тук снимането не беше забранено, така че си поснимах на воля. След това посетихме и Томбул джамия, която е в реставрация, но въпреки това я разгледах набързо, защото така и така печат се слага само срещу входна такса. Това изискване преди го нямаше и прави впечатление. Явно народът масово е взимал печати от обектите без да влиза в самите тях. Предполагам, че от там идва и проблемите със снимането и заповедта придобива вида „не снимай, който иска да види да заповяда”! Малко крайни мерки според мен, но за да изискват подобно нещо трябва доста да се погрижат за голяма част от „забележителностите“, за да заслужат подобно определение.

Шуменска крепост

Томбул джамия


Предходната вечер бяхме решили да използваме панорамния път между Шумен и Котел, който минава през селцата край Стара Планина. Докато напуснете община Преслав пътят не е много добър (както вече споменах това е характерно за област Шумен), но от там нататък всички пътища са добре поддържани, което много ме зарадва, тъй като очаквах неприятни изненади. Незнам дали се печели време и километри (bgmaps казва, че се печелят) спрямо „царския” път, но определено ще загубите гледки като тези:

Експозицията в музея в Котел включва основно литературни произведения на възрожденските българи. Сред тях се открояват първото издание на „Рибния буквар” и първи препис на „История Славянобългарска”. Както вече знаем снимането е забранено, така че от тук снимки няма 🙂

Жеравна е китно селце, намиращо се в Стара Планина. В по-голямата си част се състои от добре запазени старинни дървени къщи (над 200), а останалите са построени в идентичен стил. Със сигурност ако някой не е посещавал подобно място би му харесало много, но в моя случай това бе поредното селце от типа Копривщица, Златоград  или Етъра, в които съм ходил. Не казвам, че си нямат своя уникалност, но не ме впечатлиха кой знае колко.

Жеравна


Към 16ч вече бяхме в археологически резерват Кабиле край Ямбол. Оказа се един доста зле поддържан комплекс, който дори нямаше табели на отделните части, които са пред очите ти. Имаше само две информационни табели като цяло за комплекса и това е. Тревата беше доста висока и се налагаше да газиш в нея, за да стигнеш до конкретно място. Докато се разхождахме се опитах да се свържа и с музея в Елхово (поредния опит за деня), където би трябвало да има дежурен, който да ми дигне, но така и не се случи. Поради този факт реших, че няма смисъл да бия излишни 40км, за да видя как няма да има кой да ни посрещне. Затова хванахме пътя за София и без много да бързаме успяхме да се приберем към 21ч.

Кабилето


С това приключи тридневното ни пътуване. Равносметката бе 1200 км., 9 печата от 100те обекта и едно незабравимо изживяване 😉

Първи ден Втори ден

3 Коментари

Filed under Екскурзии, Пътеписи

Тракийска царска гробница, Демир баба теке – село Свещари, Тутракан, резерват Сребърна, Крепост Меджиди табия


Към 9ч. след скромна закуска, която е включена в цената на нощувката, потеглихме към с. Свещари. Времето беше слънчево напук на синоптичните прогнози, които вещаеха дъжд, та даже и гръмотевици по местата, за които бяхме тръгнали. Бързо успяхме да стигнем до Исперих (където музеят не работеше), така че се насочихме към Тракийската царска гробница.

Оказва се, че от 100-те национални обекта, тракийските гробници са с най-високи цени на билетите. В Свещари също не беше изключение, където билета за възрастен е 10лв., а за учащи 5 и то само за царската гробница. Ако искаш да видиш и другите две, които са по-малки, общият билет за всички е 14лв. При това положение решихме да видим само голямата, което беше напълно достатъчно, за да останем изключително доволни от видяното.

Гробницата е изключително добре запазена. Вътре се влиза с найлонови терлици, входната врата е хидравлична и се отваря с дистанционно. Има охранителни камери навсякъде, климатична система поддържа постоянна температура, а над самата гробница е оформен купол, който спомага да се види цялата и красота. Беседата е интересна и оправдава входната цена на билета. Какво научаваме от нея? В гробницата е погребан велик владетел заедно с избрана от него жена ( една от многото, която е имала „щастието” да бъде ритуално убита), както и коня на владетеля. В предверието били намерени още четири коня, което допълнително показвало знатния род на погребания. Интересен е факта, че гробницата е строена без  никаква замаска между отделните камъни, всичко е въпрос на математическа мисъл и архитектурни способности на древните гети.  И тук снимането е забранено, за което разбира се няма обяснение – „заповед на директорката” и това е. Благодарихме за добрата беседа и тръгнахме доволни от доброто начало на деня.

Тракийска царска гробница

В района се намира алевийското тюрбе (!) Демир баба теке. Малко е трудна за откриване, но благодарение на една мини карта на района ( картата беше част от снимки, които закупихме от гробницата) разбрах къде да спра, за да започнем слизане по поредица от стълби. Слизайки по тях се вижда, че върху дърветата и храстите край стълбите са „накацали” всевъзможни части от дрехи, включително цели бельо и чорапи.

В първия момент се сещаш за приключенски филми от рода на „Индиана Джоунс”, в които се движиш по непозната древна и окултна пътека, а крайната цел може да се окаже изключително опасна. Е, тук крайната цел не беше опасна, а представляваше тюрбето, в което се намира гробът на светец от 16 век Демир баба – с прабългарски произход. От информационната табела става ясно защо има толкова парцали из „Пътеката на изпитанието”.

Демир баба теке

От Демир баба теке следваше дълъг път до Тутракан, където честно казано не ми се ходеше, но нали има задължителен печат там, налагаше се. Пътят беше добър, така че се навакса известното закъснение, което се беше натрупало заради по-късното тръгване сутринта.

Тутракан не ме впечатли изобщо, дори и в музея нямаше нищо кой знае какво за гледане. Разбрахме, че има „интересна рибна махала”, която обаче така или иначе нямахме време да посетим. Бихме печат в музея, но решихме да идем до Военното гробище. По пътя отнех живота на една лакома сврака, която беше толкова съсредоточена  да кълве нещо по асфалта, че реши да отлети прекален късно, а аз нямаше как да я избегна.

Военно гробище


Едва ли има някой, който да не е чувал за резерват Сребърна и за биоразнообразието в него. Бях много любопитен да видя огромното количество птици, които го населяват и най-вече белите пеликани.  Знаех, че сега е размножителния период, така че определено ще има какво да се гледа. Да, ама не! Всичко се оказа или прекалено голям мит или просто нямахме късмет да видим каквото и да е било. Е, видях няколко пеликана плюс малко патици, но до там. А и самото езеро представлява по-скоро голямо блато, отколкото езеро.  За Сребърна бяхме предвидили доста време за разглеждане (даже и спане, че нямало да ни стигне времето), но набързо се отправихме към последната спирка за деня – Силистра.

Резерват Сребърна


Напук на синоптиците времето продължаваше да бъде слънчево, а температурата със сигурност беше над 20 градуса. Както в Сребърна, така и в Силистра музея не работеше „поради ремонт” или „пренареждане на експозицията” . Понеже тук нямаше кой да ни бие печат (в Сребърна поне имаше дежурна жена, която бе изключително любезна за разлика от „чичкото” в Разград) се залутахме в търсене на крепост Меджиди табия. Тя се намира до телевизионната кула в Силистра, която можете да  използвате за основен ориентир при търсенето, тъй като така или иначе табели няма (едва ли ние сме толкова слепи, че откъдето и да минем не виждаме такива). За капак едно момче ни излъга (вероятно поради незнание), че до горе (понеже се намира над града) път няма, та се катерихме отново по аналогична на споменатата по-горе „Пътека на изпитанието”. Пред самата крепост видяхме струпаните коли на тумба цигани, които дигаха яка шумотевица, идваща от кас’т’фоните в колите и крясъците на самите роми. Не разбирам как може подобна ЦИГАНИЯ да се позволява пред паметник на културата?!  За това не се следи от управата на крепостта, но за ползването на фотоапарати те дебнат като потенциален крадец. Тук снимането е позволено, но срещу скромна сума от 5лв. понеже „колекцията в крепостта е частна”. Хайде да си гледат работата – нито сумата е нормална, нито пък има кой знае какво да се снима. При обиколката все пак направих тайно няколко снимки на самата крепост, без да се занимавам с „частната колекция”.

Меджиди табия


И този ден мина неусетно, така че беше време за вечеря с бира в ръка и избор на хотел за спане понеже решихме да се спи в Силистра. След няколко проверки на вече нахвърляни хотели се спряхме на Хотел Куин. Срещу 20лв. на човек получавате нощувка със закуска. В действителност хотела не изглежда толкова добре колкото на снимките. Намира се  на главната улица в с. Айдемир (на 1-2 км. от Силистра) и съответно е много шумно, дори и да сте в малко по-странична стая.  От ресторанта  допълнително се грижат да ви държат будни със силна музика до към 22,30ч., след което не я спират, но поне я намаляват. Стените на стаите явно също са доста тънки, тъй като спокойно се чуваше какво се случва в съседната стая (няма да конкретизирам :)). Плюсовете бяха, че беше удобно за сутрешното тръгване към Шумен, имаше добър интернет достъп, до хотела има супермаркет и беше сравнително чисто.

Преди лягане за следващия ден бяха вкючени още три обекта (!) – Котел, Жеравна и Ямбол, за да бъде обиколката на България тотално голяма 😀

Първи ден Трети ден

Вашият коментар

Filed under Екскурзии, Пътеписи

Бесарбовски манастир, Ивановски скални църкви, Средновековен град Червен, Абритус


Наближаваха празници и както винаги бе време да се организира пътуване. За съжаление от много други ангажименти организацията не успя да се получи от рано. Всичко бе организирано ден преди 6ти май. Явно вече сме толкова добри в кръстосването на маршрутите, че не е необходимо да се умува много-много. И така, планът беше готов – Бесарбовски манастир, Ивановски скални църкви, Средновековен град Червен, археологически резерват Абритус, историко-археологически резерват Сборяново, Тракийска гробница и град Хелис, Демир Баба Теке – с. Свещари, Тутраканска крепост, резерват Сребърна, крепост Меджиди табия – Силистра, Шумен. Луда работа и то за 3 дни?! Е, при добра организация изобщо не е толкова страшно, особено ако имаш подобни опити преди това.

Тръгнахме към 8:40 при наличие, че по план трябваше да сме потеглили в 8. Времето бе мрачно, но все още не валеше, което бързо беше поправено докато пътувахме по автомагистрала Хемус. Общо взето ни валя до Плевен, което допълнително отежняваше натоварената пътна обстановка. Все пак успях да наваксам закъснението и пристигнахме навреме в Бесарбово, където ни посрещна силно напичащо слънце.

Бесарбовският манастир води началото си от периода на Второто българско царство (XII-XIV в.). Най-известният обитател и вечен игумен е Св. Димитрий Бесарбовски. Веднага ни направи силно впечатление чистотата и подредеността на манастира. Личеше си, че всичко е правено с желание и се пази от хората, които се грижат за мястото. Нямаше много хора, което ни даде възможност да разгледаме доста бързо и да се отправим към следващата цел – Иваново.

Бесарбовски манастир

Ивановски скални църкви се намират в близост до с. Иваново. Мислех си, че ще има множество църкви, но се оказа че е една, но пък с интересни стенописи. Така и не разбрах, а и никъде не ми дадоха смислен отговор, защо при 90% от подобни места е забранено снимането или заплащаш сума, за която спокойно може да пуснеш няколко нецензурни думи. Тук снимането беше забранено, но все пак аз не се стърпях и снимах :). След кратко помотване, понеже няма кой знае какво да се гледа в района, се насочихме към Червен.

Ивановски скални църкви

Средновековната крепост се намира на север от с. Червен. Лично на мен крепостите винаги са ми допадали, така че тази не прави изключение. Успяхме да се порадваме и на присъствието на Чигот – Дружество за исторически възстановки , които тъкмо бяха разположили бивака си и показваха средновековен бит и начин на живот.

Червен


Много силно впечатление правят пътищата в общината. За третокласни такива, те изглеждат много по-добре от огромна част от второкласните пътища в България. Такъв беше и пътят между Червен и Нисово. Единственият недостатък бе, че на места е доста стеснен, което налага повече внимание и съобразена скорост заради евентуални разминавания с насрещното движение. Много внимавайте с отбивките, тъй като както знаете в България е прието, че табелите са нещо, което не е толкова необходимо. Поради тази причина изминах 30 излишни км, тъй като успях да пропусна цели 2 отбивки(тази при Нисово и след това тази при Щръклево), които водят до главния път Русе-Разград. Който има GPS може би ще му е по-лесно, но за нещастие ние нямахме.

В Разград отново липсваха табели за Абритус, но все пак го намерихме. Уредникът на музея беше меко казано неучтив човек. За него понятия като „добър ден” и „довиждане” не съществуваха. При такова поведение желанието ни да разгледаме музея бързо се изпари (не че някой се сети да ни покани да го направим) и се насочихме към самите разкопки.

Абритус


И така, преди 17ч бяхме успели да изпълним поставените за деня задачи, така че след чаша студена бира се насочихме към мястото за спане Хотел Тифани, където срещу скромната сума от 19лв. на човек получаваш просторна и добре обзаведена стая плюс закуска. В района мобилните оператори почти нямат обхват (Виваком нямат никакъв), но това едва ли би бил голям проблем, когато сте решили да се отдадете на релакс.

Като за капак на деня направихме една бърза разходка около хотела, за да се порадваме на чистия планински въздух и природа. Преди лягане бе направен един бърз план-график за следващия ден и всеки се унесе блажено под завивките.

Втори ден Трети ден

Снимките в този сайт са със запазени авторски права. 
Използването им без позволението на авторите е незаконно.

4 Коментари

Filed under Екскурзии, Пътеписи