Tag Archives: филми

Високо напрежение / Limitless


Мина много време от последното ми ходене на кино, но все пак тази грешка беше поправена. Нямах никакви наблюдения върху афиша, така че се доверих на избора на компанията, с която бях. Филмът беше \“Високо напрежение\“, а очакването бе за екшън, тъй като така го водеха.

Главният герой Еди Мора (Брадли Купър) е затънал до гуша писател, който още не е написал нито една страница от роман, за който е взел аванс. Живее в мизерен апартамент, за който не си е плащал наема и заради вечното му отлагане за всичко, е зарязан и от приятелката си. Отчаян от живота, случайно среща брата-наркопласьор на бившата си съпруга, който му предлага лесно решение на проблемите му – да участва като опитно зайче за хапчета, които повишават многократно дейността на мозъка. Еди опитва и животът му се обръща на 360 градуса. От бездарен писател се превръща в преуспяващ борсов играч и всичко е много добро и красиво….Но всяко нещо си има цена, която често е много висока.

Още от първите надписи филмът ми допадна. Началото започва с безкрайно скоростно придвижване от място в място, като един дълъг тунел, по който се движи човек. Все едно съзнанието му скача от сцена в сцена, което на по-късен етап се оказа, че е пряко свързано с ефекта от хапчето. Действието не е мудно, но не и прекалено забързано, за да намери човек време да асимилира видяното. Самата история предразполага да си правиш предположения как ще завърши и какво ще се случи в следващия момент, но в действителност не познаваш. Всичко изглежда максимално опростено и плоско за зрителя, но това не е за сметка на цялата идеология. В един прекрасен момент се появява и Робърт Де Ниро, тъй както си го познаваме – без изненади, който допълнително внася свежест във филма. Изобщо концепцията е замислена така, че да гледаш с кеф и да се разтоварваш, а не да мислиш сега това схванах ли го или не успях напълно. Или да се налага да буташ хипнотизираният в екрана събеседник от ляво или дясно, за да го ядосаш с глупавите си въпроси. 😉

Определено историята няма нищо общо с екшън, но не мога да я определя и като мистерия/трилър както твърдят от IMDB. Знам само, че си струва гледането, независимо дали на голям екран или на домашното кино. 🙂

Реклами

1 коментар

Filed under Кино

Мега Ум / Megamind


По време на празници винаги остава време, в което да се чудиш какво да правиш. Една от добрите възможности за уплътняване на времето е ходенето на кино. За зла участ по това време на годината няма кой знае какви хитове, та реших да се спра на нещо, което да е забавно и нетипично. Избрах 3D приключението \“Мега Ум\“. Честно казано нямах представа какво ще гледам и какво да очаквам, освен че ще се налага да зяпам с типичните и неудобни за 3D-то очила.

Историята се разказва за две същества от различни раси, които по лошо стечение на обстоятелствата напускат своите планети още бебета. И двете се озовават на земята, но едното израства в добро семейство, а другото….в затвора – просто капсулата му там се разби. 🙂 С течение на годините по-добрия (Метро Мен) стана супер герой, а лошотията (Мега Ум) стана злодей. И така във вечна борба помежду си, винаги доброто надделяваше. В една от поредните битки, Мега Ум „успя“ да елиминира своя съперник и да превземе града. от което последваха редица събития, които нагледно показваха на зрителя до какво води негативната страна от живота.

Не знам защо, но в последно време се чудя дали анимациите се правят по-скоро за големите или по-скоро за малките зрители. Чуденето ми е породено от факта, че в тези филми с картинки има много повече реалности от игралните филми (или поне аз виждам такива). В „Мега Ум“ имаме едно блестящо представяне на човешката самота, самозаблуда и отричане на това, което си и това което те заобикаля. Има нагледен пример за това какво е омраза, любов, отдаденост, какво е да си част от обществото и начина му на мислене. Вижда се как един положителен образ може да промени едва ли не всичко и как във всеки един от нас се крие нещо добро, което просто трябва да бъде извадено на бял свят.

Може би не трябва толкова дълбоко да се замислям над анимациите, но наистина ми е интересно какво виждат децата в цялата история. Дали виждат просто едни добре изрисувани герои или авторите успяват да се вмъкнат и по-дълбоко в съзнанието на малките?

Въпреки гореописаните силни моменти, ми е трудно да кажа дали филма ми хареса. Често казано в последно време начина на рисуване и на „заснемане“ на тези истории ми става еднотипен като визия и похвати. Може би трябва да спра да гледам 3D другаде, освен в IMAX или големите зали на кино Арена, тъй като кой знае какво усещане в обикновените 3D салони не виждам, а само излишно се напрягам.

Вашият коментар

Filed under Кино, Култура

Генезис / Inception


Никога не съм харесвал Леонардо Ди Каприо, няма и да започна, но той не е достатъчен фактор, за да ме спре да гледам един от хитовете на годината – Inception. Много слушах за филма, но каквото и да се говори за един филм на Кристофър Нолан, то той просто трябва да се гледа, защото иначе всичко си остава просто думи изхвърлени в пространството. След негов филм няма как да не останете като ударен с парен чук и с широко отворена уста, или да се питате какво всъщност се случва пред очите ви.

Действието на филма се разказва за група специалисти по внедряване на сънища в хорското съзнание и извличане на важна информация по този начин. Незаконна дейност, която обаче си има специфичен пазар, което естествено е доста рисковано. Това е струвало на главният герой Коб (Ди Каприо) жената, децата и домът му. Една последна, на пръв поглед невъзможна мисия, е шансът му да си върне живота и да се прибере при децата си. Мисия, която изисква пълна отдаденост, премереност на риска и прецизна точност на всеки детайл и действие.

Сцените са заснети по един шантав и неописуем начин, на прага на реалността и измислицата. Докато гледате е необходимо да не се отклонявате нито за миг от това, което е пред очите ви. Това е характерно на всеки филм на Нолан, който се чудя дали живее в реален свят. Съдейки по шедьоврите, които твори просто е невъзможно това да е нормален човек, разбира се в добрия смисъл на думата ;). Историята е толкова заплетена, че всяко невнимание ви струва заплашително сочене с пръст и загуба на важна част от пъзела, съставен от множество сложни и дребни части. Капка по капка, информацията се стича от сетивата към вените, за да закипи в сърцето все по-силно, а от там тялото да трепти в очакване на кулминацията. А тя е във всеки един момент, не само в началото или края, а буквално във всеки миг. Това е филм, който не бива да бъде разкриван в подробности, защото всеки трябва да преоткрие смисъл в него, да го преживее и почувства.

2 коментара

Filed under Кино, Култура

Сблъсъкът на титаните 2010 / Clash of the titans 2010


\“Сблъсъкът на титаните\“ е един от филмите, които бе масово рекламиран преди започването на всяка кинопрожекция в началото на годината. Едва ли има ценител на киното, който да не знае какво е 3D и какво е усещането от него, а въпросните рекламни трейлъри зарибяваха зрителя да очаква хита на сезона. Така и не го гледах на кино, заради ред други ангажименти. И определено не съжалявам, защото филма се оказа едно голямо разочарование.

Изгледах го пред домашното „кино“ на 2 пъти. Първия път го пуснах и някъде след 20-тата минута заспах, но предположих, че това ще е от късния час, в който го гледах. За съжаление при втория опит се оказа, че късния час не е бил причината за безинтересът ми. Наличието на 3D също не смятам, че би спасило отчайващия сценарии и визуализация. Въпреки, че филма се оказва римейк на  касова лента от 1981, това не може да го предпази от поражението в моите очи, предполагам и в очите на милиони зрители по света. Чудя се защо режисьорът (Луи Летерие) е решил, че е добре да се наблъскат толкова много персонажи на едно място. Да не говорим, че самите герои в огромната си част не са изобщо впечатляващи.

В продължение на 106 минути се развива едно забързано действие, което не ти оставя време дори да се насладиш на някой хубав момент, макар и трудно да се намират такива. Намаш време да огледаш някой от героите, та какво остава ако трябва да се замисляш върху плоската история. Действието се развива в поредица от битки между богове, митични същества и хора, като биещите се се сменят почти на прицнипа на елиминации при футболно първенство. Фантастиката е вмъкната на 110% като при някои ситуации анимацията вероятно е правена от някой прохождащ в това изкуство. В тази връзка най-много ми хареса визията на „джиновете“ и на Кракенът, който е една идея по-интересен от този в „Карибски пирати“. Разбира се, в цялата мешавеца има и любовна история (естествено с хепи енд), което още повевече допринася за прецакването на идеята.

Явно този залък се оказва прекалено голям за Луи Летрие, който иначе добре се справи в екшъните, които има зад гърба си (Транспортьорът 1,2). Принципно много харесвам приключенски истории, които колкото и да са банални оставят някакво положително усещане у зрителя. Е, този филм така и не можа да остави такова у мен, а се очаква през 2012 да се появи и продължението на сагата…

Вашият коментар

Filed under Кино, Култура

Соломон Кейн / Solomon Kane


Соломон Кейн е приключенски филм, развиващ се в средновековна Англия. Историята ни разказва за млад боец, напуснал дома си, който безмилостно убива всичко, което се изправи на пътя му. Алчността за кръв обаче си има цена и тя е душата му, която ненадейно е предал с действията си на Дявола. А „дяволът не опрощава дългове“ и си иска своето. Близката среща със злокобните демони на Ада го карат да обърне живота си на 360 градуса и да поеме път на послушник, пречиствайки душата си в манастир. Но от съдбата си човек не може да избяга и ужасяващи сънища спохождат Кейн, „тъмнина“ тегне над светая обител. Поради тази причина той е помолен да напусне манастира и да търси изкупление на греховете си другаде.

Отново нов живот сред тежки времена. Дълъг път към дома, изпълнен с неволи и тежки изкупления. Дяволът не спира да го изненадва и провокира, за да получи своето. Поредица от битки, срещи с непознати и отдавна забравени роднини са само част от емоционалните моменти във филма. Но какво ще е това, което ще го спаси? Нима е възможно да избягаш? Ще издържи ли среща с врага лице в лице? Много са въпросите, но отговорите чакат да бъдат видяни 🙂

Филмът не впечатлява с кой знае каква обстановка и визуални ефекти, но е една бързо развиващата се история, която може да допадне на всеки почитател на този жанр. Да не забравяме и факта, че филма е създаден по романа на Робърт Хауърд, който е известен с историите си за Конан Варварина.

Вашият коментар

Filed under Кино, Култура

Човекът вълк / The Wolfman


Темата за върколаците се оказва една ниша, която филмовите продуценти са решили, че има неизчерпаем потенциал. \“Човекът вълк\“ e римейк на една много стара черно-бяла лента от далечната 1941 година. Историята се развива в малко селце в Англия, в което изненадващо се появява мистично същество, което напада хората по време на пълнолуние.Един от първите убити е брат на известен театрален актьор (Бенисио дел Торо), който зарязва кариерата си, за да търси причината за смъртта му. Връщайки се в селото, във фамилното имение на баща си (Антъни Хопкинс) среща само тежки спомени от детството си, свързани със смъртта на майка му . Интересното бе, че бащата приемаше смъртта на сина си толкова безразлично, че все едно е умрял някой съвсем непознат човек. Това ме загложди, но на по-късен етап от филма  се разбира защо е така и тъй като това е част от развръзката на филма, то няма да я коментирам 😉

Действието е меко казано мудно. Честно казано мислех да се отказвам от гледането още в самото начало, но понеже вече се бях настанил удобно, реших да не търся нов филм. Другото, което не ми хареса е, че на фона на мудността, ненадейно изкача някой важен момент, който обаче е показан толкова за кратко, че човек дори не можеш да реагира и да се събури от летаргията, в която е изпаднал благодарение на филма. Явно известните актьори не са достатъчни, за да задържат интереса на зрителя и в крайна сметка този филм да има успех. Иначе обстановката и общата картина, която се вижда на заден план е добре изпипана, както и визията на самият върколак, която е едно към едно с тази от „Подземен свят“.

В общи линии не получих това, което очаквах като идея и развитие, макар че досега лош филм с Антъни Хопкинс не бях гледал. Не усетих и някакво кой знае какво напрежение, което би трябвало да поддържа филм от този жанр, затова смятам, че гледането на историята си е чиста загуба на време, особено ако имате наличен друг филм.

2 коментара

Filed under Кино, Култура

2012


..или поредната доза комерсиално кино

Накратко

Напоследък филмовата индустрия бълва какво ли не, само и само да се хареса на зрителя. Забелязва се най-вече съсредоточаване  към нашумели исторически събития или филми с приключенски характер. 2012 е от първите. Историята за края на Света е отдавна нашумяла, но понеже последните предсказания се осланят на вечният календар на маите ( който се смята за изключително точен), то истерията е по-голяма. Е, за жалост филма не описва нито животът на маите, нито техния календар. Описва за пореден път величието на Америка, но този път са включени и няколко други велики сили като Китай, Англия, Германия, Русия и т.н. Дипломацията се оказва определяща за съществуването на евентуалните спасени….както и парите разбира се, че къде без тях! Отново се акцентира върху скъпия начин на живот, високите технологии и политическата сивота. Скъпите марки коли и електроника с марката Сони грубо биват набивани в очите на гледащия, което ме кара да се замисля този филм с цел реклама ли се прави или с цел да е атрактивен за зрителя? Разбирам, че в периоди на криза трудно се намират 200 милиона за бюджет, но няма нужда да е за сметка на добър сюжет и сценарий. Така или иначе тези пари бяха избити още с първите прожекции, но кой да мисли за такъв успех.

Ефектите

Определено ги има. Толкова много ги има, че на моменти си викаш: „Я, истинска сцена!” В днешно време всеки търси ефекти (та нали за това има дигитално кино), които да те държат в напрежение от началото до края. Е, това определено няма да ви липсва докато гледате въпросната лента, но има и голяма вероятност в един момент да ви писне на екрана да се изливат тонове „компютърна вода“, примерно.

Идеята

Аз лично не разбрах дали трябва да се замислим върху начина си на съществуване или върху разбирането за края? Дали да очакваме глобално правителство в бъдещето или да очакваме вечно доминиране на Америка над останалите (поне според американските бози, винаги е така)? Дали да се научим, че природата е нещото, което не се влияе нито от пари, нито от технологии или да вярваме на гениите, които ни казват, че ако не направим нещо, то сами ще се затрием? Въпросите са много, а ако има отговори, то не са еднозначни.

В крайна сметка си има филмови критици, които са дали своите оценки за 2012, които аз лично не смятам да чета. Важното за мен е, че рано или късно всеки завършва своя път. Дали това ще стане 2012г. или ще стане по-късно (респективно по-рано), никой не знае. Дори и тълкуването на календара на маите не дава този отговор. Разбирането за живота е строго индивидуално и нито този, нито който и да е било друг филм не би накарал по-голямата част от хората да планират само за оставащите 3 години. Единственото, което със сигурност може да направи, е да ни накара да се замислим за текущия момент – кои сме ние, какво правим, как го правим и чувстваме ли се живи и удовлетворени от съществуването си.

2 коментара

Filed under Кино, Култура