Tag Archives: театър 199

Никой не знае, че съм куче


Отново се намирам в малката, но задушевна зала на театър 199. Този път постановката е \“Никой не знае, че съм куче\“, която е насочена към губещата своята слава чат мрежа Mirc (леле, това още съществувало!) или поне точно с такова впечатление остава зрителя, който някога е ползвал „чат румовете“ на въпросната програма (признавам си без бой, че съм я ползвал усилено и аз ;)).

Действието се развива в различни чат канали, където четиримата актьори се представят с измислени самоличности. Всеки до толкова възприема ролята си, че забравя за реалността и оформяйки две виртуални двойки, писателят ги редува, показвайки как изглежда една такава абсурдна онлайн свалка, отстрани. Вглъбяването в тази виртуална нереалност  няма как да бъде пренебрегната и за това се появява пети персонаж, който идва на интернет дружината като гръм от ясно небе.

Честно казано не съм очарован от постановката и бих я препоръчал само на погълнати от чат и интернет пространството хора. Да, наистина хора, тъй като всеобщото разбиране, че само младежите се захласват по интернет комуникацията не е изобщо така. Актьорската игра, с малки изключения, никак не ме впечатли. Имаше не малко силни жаргонни лафове, основно свързани с перефразиране на вулгарни думи с интернет термини. 🙂

Когато е писана постановката, интернет беше коренно различен, но въпреки това тя има много силно послание към съвремието. Защото дори mirc да е умираща мрежа, вече има огромно количество сайтове и мрежи за запознанства, където ситуацията с нереалистичните профили е даже в по-напреднал стадии. Отделно от това, доминирането на виртуалното над реалното е меко казано заплашително. Да изгубиш себе си в една виртуална лъжа, е по-трагично от неспособността да си добър събеседник в реален разговор. Пренасянето на социалните контакти във виртуалното пространство не може да доведе до нещо положително за използващия го. Да, на първо четене всичко е супер и нормално, но се губи човешкото, губи се и реалистичното удоволствие от физическото присъствие, което никога няма да бъде постигнато от технология, колкото и да е добра тя.

Макар и никой да не знае, че си куче, рано или късно ще го разбере. И тогава ситуацията може да бъде толкова пагубна, че не може да се понесе дори във виртуален свят, а какво остава за реалния такъв…

Реклами

2 коментара

Filed under Култура, Театър

Умирай лесно!?


Неделен ден, нетипичен час на постановката (15 часа), но заредени с положително очакване заемаме местата си в театър 199. Залата е малка, сцената също. Бавно, но със постоянни темпове салонът се запълни изцяло и зачака началото на постановката.

\“Умирай лесно?!\“ е черна комедия, която разказва за съдбата на двама гастарбайтъри, които са избягали от Югославия в Германия, гонени от тежък комунистически режим. Цонко (Тодор Колев) и Маринко (Валентин Танев) живеят заедно от дълги години, работейки на черно, за да оцеляват. Но Цонко намира начин да излъже немската система като се сдобие нелегално със смъртен акт, а по този начин жена му ще получи пенсия за вдовица. Същевременно той ще бъде прибран до Югославия в ковчег, за да може всичко да изглежда реалистично, след което ще се възползва сам от тъй бленуваната пенсия.

Всичко изглежда точно нагласено и безпроблемно. Заминаването се полива с вино, пътуването е подготвено…само ковчегът е леко тесен. Какви ли препятствия ще се появят от този незначителен детайл?

Тодор Колев беше причината да посетя тази постановка – не го бях гледал на живо, а все пак го харесвам като комик. Историята на моменти ми се стори доста мудна и безинтересна. Смешните моменти бяха доста по-малко отколкото очаквах. За щастие последните 30 минути (от 1,20 часа) са нещото, което е доста динамично и изпълнено с действие. Също така има култови реплики, които взривяват залата. 🙂 Но дали смехът е най-важното?

Искрено се надявам тази постановка да бъде видяна от всичко настоящи и бъдещи емигранти. Въпреки, че действието се развива доста години назад, положението със сегашните гурбетчии не е много по-различно и розово. „Умирай лесно?!“ нагледно показва до къде може да доведе желанието за живот „на Запад“ и  ваденето на кървави пари. Дали си струва да зарежеш семейство и приятели, за да се надяваш да осигуриш нещо по-добро. Емигрантите могат да открият как животът ти минава като на лента, а в крайна сметка не си постигнал нищо. А нали именно за това емигрираш – за по-добър и уреден живот…и висока пенсия, ако доживееш да я видиш!

Вашият коментар

Filed under Култура, Театър