Tag Archives: театър българска армия

Секс, наркотици, рокендрол


В последно време сравнително често изкарвам вечерите си седящ в някой театър и наслаждаващ се на поредната постановка. Изборът на тази бе много импулсивен, тъй като бях отишъл в театъра да заверявам билети и видях, че в момента това се играе и то на цени от 5лв. за билет. „Секс, наркотици и рокендрол“ е емблематичен за мен спектакъл, тъй като това бе първото сериозно представление, с което стартира желанието ми да ходя на театър преди повече от 12 години. Ама с какво гръмко заглавие съм започнал, а? 🙂

За трети път гледам постановката! Да, невероятно звучи да гледаш три пъти едно и също представление, но по-важното е защо го правя. Правя го, защото е повече от въздействащо и каращо те да намираш винаги на какво да се смееш или върху какво да помислиш. Всъщност, то няма как да е иначе, при условие, че пред теб играе Ивайло Христов. Вече близо 20 години този почти монолог е на сцена, а въпреки това не омръзва, дори на хора като мен, които са го гледали повече от веднъж.

Образът на Ивайло Христов (подкрепян от Коцето и Дони) преминава през няколко метаморфози. Ролите на скитник, на рок певец, на тинейджър, на забързан бизнесмен, на мастит богаташ показват късчета от живота на тези персонажи, които са много тясно свързани един с друг. Всеки макар и с различна ценност отразява едно общо виждане за обществото като цяло – с неговата поквареност, показност или мания за величие. Неща, които ни заобикалят и които ще останат винаги като показател, който или ще ни научи на нещо по-добро или ще ни закопа съвсем в тинята, в която така или иначе сме нагазили почти до шия. А когато всичко това е изпълнено с огромни порции смях, които ни заливат от сцената, всичко е много по-избистрящо се в главата на зрителя. Не случайно началото и краят са свързани със съдбата на беден просяк, който от една страна е пълен антипод на останалите роли, а от друга – показва, че „да си нормален излиза скъпо“.

Вашият коментар

Filed under Театър

Кръщене


Човек трудно може да се докопа до постановка, в която присъства името на Камен Донев, но в крайна сметка не е и невъзможно. В  „Кръщене“ няма да видите Донев като актьор, защото той е създателят й, а това на свой ред може да предизвика моментен размисъл какво ли ви очаква. В този случай определено не бих се наел да дам еднозначен отговор на въпроса какво може да се очаква от тази постановка. Преди да се снабдя с билетите за нея, дълго се чудих дали си струва подобен експеримент, особено след като бях гледал „Комедия на слугите“ (скоро може би ще публикувам мнението си за нея) с участието на споменатия по-горе. Въпреки това реших да рискувам, а резултатът е….

Цялата история се върти около кръщаването на едно новородено момче, при което на дълга и богата трапеза както се е случвало миналия век, се събират двата рода на младото семейство. Във един нестихващ диалог, а на моменти излиянията на всички актьори едновременно минават граници, зрителят бива провокиран с редица лирически отклонения, които го водят към съвремието ни.  Виждаме познатата българска картинка, при която възрастна лелка е седнала да дава „ползотворни“ съвети за здравето на друг човек, все е едно е общопрактикуващ лекар с над 30 години стаж, а в действителност тя е обикновена плетачка. В друг момент виждаме желанието на всеки от нас да бъде център на вниманието в една голяма компания и прави всичко възможно то да е съсредоточено само върху него – чист снобизъм кой е по-по-най сред родовете. От там, авторът не пропуска да ни покаже и изнервящата обстановка, която настъпва от една такава огромна семейна среща, при която винаги има кой с кой да се хване за гушата. Суетата е застъпена и с типичните за съвремието заснемане с камера и фотоапарат, придружени с музика по поръчка  „на ухо“.

Изобщо, всякаква форма на съвременен битовизъм или еднотипно ежедневие може да открие всеки, гледайки представлението. Така, залисани в игра показваща миналия век, актьорите се впускат в директна закачка с телевизионни формати като X Factor, или леко и с финес подхвърлят символичните и безкрайни прерязвания на ленти на нови обекти  от Бойко Борисов. Какво всъщност иска да ни покаже с това Камен Донев? Може би, че се оставяме да бъдем въвлечени от това, което ни показва телевизията? Вероятно гледайки втренчено всекидневно телевизионната програма на живота около нас, наистина забравяме да живеем. Да живеем по онези прости правила, по които са живели миналия век. А тези правила са водили, може би към по-лек и весел живот, изпълнен с повече положителни емоции от сегашните, и са необременени от един порочен кръговрат. Кръговрат, който иначе кара дърветата да ронят короната си есен, за да подхранят почвата под тях, за да могат на пролет отново да раждат плодовете на своята организираност и щастие.

Сега зачитайки се в това, което съм написал по-горе виждам, че вероятно няма да бъда разбран на 100 % какво искам да кажа. Но такава е и постановката – неразбираема. Или по-точно разбираема лично за всеки, който се осмели да я гледа. Със сигурност е само за експериментатори и хора, които биха се опитали не просто да гледат, а да попият и пречупят през свой мироглед видяното.

Вашият коментар

Filed under Театър