Tag Archives: снимки

Сурва в Брезник


Винаги съм искал да присъствам на кукерски събор. По телевизията често дават репортажи за кукерски събирания, но до там – не съм си правил труда да видя къде и кога има такива. Така че беше време да посетя подобно събитие, още повече, че се провеждаше толкова близо до София. Мястото беше гр. Брезник, а фестивалът „Сурва“. Очакваше се да присъстват близо 1000 участника от околните села, които ежегодно се събират, за да смутят с тътен, иначе спокойните улици на малкото градче.  Загрявката е внушителна! Всички групи скачат и обикалят в ритуални кръгове преди да излезнат на централната улица. Настроението е приповдигнато, а градусът е висок – къде заради висок адреналин, къде заради спиртна напитка. 🙂

Характерно за всяка група е, че включва определени типажи участници. Има попове, цигани, младоженци, мечка и мечкар, кукери (които в някои групи наброяваха над 80), а цялата тази маса от хора се ръководи от така наречения „воевода“, който парадира пред всички и координира действията им. Всяка от групите минава последователно през центъра, където изнася кратко представление през смаяните зрители, които въпреки студа бяха многобройни.

Маските на участниците бяха най-различни – от рогати същества, до огромни дву и триметрови конструкции, накичени целите с пера. Те са характерни за групите от този край и само там може да се видят подобни произведения, които честно казано се чудех как успяват да задържат на главите си.

След няколкото часа дефилиране, всичко приключва когато мракът падне, пред ритуална клада от дърва, която най-смелите кукери прескачат. За съжаление не останахме за тази част от действието, тъй като времето беше прекалено студено, за да изкара човек толкова време навън. Със сигурност е имало какво да се види, но пък това е един прекрасен повод догодина да се посети пак събитието. 😉

Реклами

Вашият коментар

Filed under Екскурзии, Пътеписи, Фотография

Ковачевица и Лещен


Почивката в Добринище даде една добра възможност да посетим прочутите родопски села, известни със запазените старинни къщи. Разстоянието от курорта до Гоце Делчев се взима много бързо, въпреки че пътя не е от най-перфектните и е осеян с поредица от завои. От „Гоцето“ до селата има в пъти по-добър път, който минава през циганската махала (също много интересна забележителност 🙂 ) на село Марчево и се вие като змия из планинските склонове. Изкачването е доста и се минава през 3 поредни села – Лещен, Горно Дряново и Ковачевица. Пътят си остава идеален, но не и през самите села. Там положението е повече от трагично, особено минавайки през Горно Дряново. Селото е осеяно с трапове, през които се минават много бавно и с повишено внимание. Въпреки, че това е едно от най-населените (факт!) забити планински села, които съм виждал, явно кметството няма никакви пари да поддържа и малкото път, който минава през територията му.

Решихме да започнем първо с Ковачевица, тъй като имаше прекалено голяма навалица в Лещен и съответно паркирането беше невъзможно. Не, че в Ковачевица е по-добро положението с паркингите, но все пак имахме по-голям късмет и спряхме точно до старата църква, от която започват къщите. Още в началото те посреща мургава лелка от ромски произход, която с охота те приканва да си купиш нафталирани вълнени шушони (чорапи). На въпрос дали тя ги плете с неохота отговаря: „Ооо, няма вече кой да плете, тия съм ги изкупила от старите баби“, сиреч стоката е автентична. И честно казано на такава и прилича, съдейки по вида на вълната. Подминаваме и малко по-нагоре влизаме в антикварен магазин, в който няма кой знае какво автентично, така че бързо продължихме по пътя си. Хубавото е, че която и пътека да хванеш, все около теб има стари къщи. Разбира се има и такива, които са доста реставрирани и такива, които са строени нови, но запазвайки стария стил на селото. Обиколката минава бързо и дори с чести спирания за снимки, спокойно може да се обиколи всичко за 2 часа. Не знам колко струва спането в подобна къща, но ако цените са като в едната кръчма, в която позаседна част от компанията, то джобът трябва да ти е доста дебел откъм финикийски знаци. За ориентация ще спомена, че качамак с пръжки струва 16лв., а цяла тава вита баница е 50лв.! Селото може да е старо, но цените са като за европейци. Добре, че поне с цената на кафето не са се оляли, та едно кафе може да се изпие без да се стресираш от донесената сметка.

Лещен се оказа доста по-малко село. И тук голяма част от къщите са реставрират с цел продажба или отдаване за спане. Основната забележителност на селото е глинената къща, която е направена изцяло от глина и слама. Е, има забавни неща като изведени контакти в глината и стъклопакети за прозорци, но това не пречи на вида и ала къщата на Баба Яга от приказките ;). Интересно е, че в църквата няма кой да те посреща, а просто влизаш и си разглеждаш наред. Ако искаш свещ просто оставяш някакви монети до свещите и си взимаш. Тукашната кръчма е доста по-нормална, но то други варианти и да искаш няма. Сервира ти забързан чичко, който ти говори като на пръв приятел и те омайва със сладки приказки. Обиколката на селото не отнема много време, така че планирането на час е предостатъчно.

На връщане от селата, особено ако сте гладни, задължително трябва да се мине през Огняново и една изключително приятна кръчма с народни цени – вила „Рай“. Храната е във вид на огромни порции, които са и много вкусни. Така краят на разходката може да се полее с нещо разхлаждащо на фона на течащата покрай масите река. 🙂

Вашият коментар

Filed under Екскурзии, Пътеписи

Лондон


Вашият коментар

Filed under Екскурзии, Пътеписи, Фотография

Тракийска царска гробница, Демир баба теке – село Свещари, Тутракан, резерват Сребърна, Крепост Меджиди табия


Към 9ч. след скромна закуска, която е включена в цената на нощувката, потеглихме към с. Свещари. Времето беше слънчево напук на синоптичните прогнози, които вещаеха дъжд, та даже и гръмотевици по местата, за които бяхме тръгнали. Бързо успяхме да стигнем до Исперих (където музеят не работеше), така че се насочихме към Тракийската царска гробница.

Оказва се, че от 100-те национални обекта, тракийските гробници са с най-високи цени на билетите. В Свещари също не беше изключение, където билета за възрастен е 10лв., а за учащи 5 и то само за царската гробница. Ако искаш да видиш и другите две, които са по-малки, общият билет за всички е 14лв. При това положение решихме да видим само голямата, което беше напълно достатъчно, за да останем изключително доволни от видяното.

Гробницата е изключително добре запазена. Вътре се влиза с найлонови терлици, входната врата е хидравлична и се отваря с дистанционно. Има охранителни камери навсякъде, климатична система поддържа постоянна температура, а над самата гробница е оформен купол, който спомага да се види цялата и красота. Беседата е интересна и оправдава входната цена на билета. Какво научаваме от нея? В гробницата е погребан велик владетел заедно с избрана от него жена ( една от многото, която е имала „щастието” да бъде ритуално убита), както и коня на владетеля. В предверието били намерени още четири коня, което допълнително показвало знатния род на погребания. Интересен е факта, че гробницата е строена без  никаква замаска между отделните камъни, всичко е въпрос на математическа мисъл и архитектурни способности на древните гети.  И тук снимането е забранено, за което разбира се няма обяснение – „заповед на директорката” и това е. Благодарихме за добрата беседа и тръгнахме доволни от доброто начало на деня.

Тракийска царска гробница

В района се намира алевийското тюрбе (!) Демир баба теке. Малко е трудна за откриване, но благодарение на една мини карта на района ( картата беше част от снимки, които закупихме от гробницата) разбрах къде да спра, за да започнем слизане по поредица от стълби. Слизайки по тях се вижда, че върху дърветата и храстите край стълбите са „накацали” всевъзможни части от дрехи, включително цели бельо и чорапи.

В първия момент се сещаш за приключенски филми от рода на „Индиана Джоунс”, в които се движиш по непозната древна и окултна пътека, а крайната цел може да се окаже изключително опасна. Е, тук крайната цел не беше опасна, а представляваше тюрбето, в което се намира гробът на светец от 16 век Демир баба – с прабългарски произход. От информационната табела става ясно защо има толкова парцали из „Пътеката на изпитанието”.

Демир баба теке

От Демир баба теке следваше дълъг път до Тутракан, където честно казано не ми се ходеше, но нали има задължителен печат там, налагаше се. Пътят беше добър, така че се навакса известното закъснение, което се беше натрупало заради по-късното тръгване сутринта.

Тутракан не ме впечатли изобщо, дори и в музея нямаше нищо кой знае какво за гледане. Разбрахме, че има „интересна рибна махала”, която обаче така или иначе нямахме време да посетим. Бихме печат в музея, но решихме да идем до Военното гробище. По пътя отнех живота на една лакома сврака, която беше толкова съсредоточена  да кълве нещо по асфалта, че реши да отлети прекален късно, а аз нямаше как да я избегна.

Военно гробище


Едва ли има някой, който да не е чувал за резерват Сребърна и за биоразнообразието в него. Бях много любопитен да видя огромното количество птици, които го населяват и най-вече белите пеликани.  Знаех, че сега е размножителния период, така че определено ще има какво да се гледа. Да, ама не! Всичко се оказа или прекалено голям мит или просто нямахме късмет да видим каквото и да е било. Е, видях няколко пеликана плюс малко патици, но до там. А и самото езеро представлява по-скоро голямо блато, отколкото езеро.  За Сребърна бяхме предвидили доста време за разглеждане (даже и спане, че нямало да ни стигне времето), но набързо се отправихме към последната спирка за деня – Силистра.

Резерват Сребърна


Напук на синоптиците времето продължаваше да бъде слънчево, а температурата със сигурност беше над 20 градуса. Както в Сребърна, така и в Силистра музея не работеше „поради ремонт” или „пренареждане на експозицията” . Понеже тук нямаше кой да ни бие печат (в Сребърна поне имаше дежурна жена, която бе изключително любезна за разлика от „чичкото” в Разград) се залутахме в търсене на крепост Меджиди табия. Тя се намира до телевизионната кула в Силистра, която можете да  използвате за основен ориентир при търсенето, тъй като така или иначе табели няма (едва ли ние сме толкова слепи, че откъдето и да минем не виждаме такива). За капак едно момче ни излъга (вероятно поради незнание), че до горе (понеже се намира над града) път няма, та се катерихме отново по аналогична на споменатата по-горе „Пътека на изпитанието”. Пред самата крепост видяхме струпаните коли на тумба цигани, които дигаха яка шумотевица, идваща от кас’т’фоните в колите и крясъците на самите роми. Не разбирам как може подобна ЦИГАНИЯ да се позволява пред паметник на културата?!  За това не се следи от управата на крепостта, но за ползването на фотоапарати те дебнат като потенциален крадец. Тук снимането е позволено, но срещу скромна сума от 5лв. понеже „колекцията в крепостта е частна”. Хайде да си гледат работата – нито сумата е нормална, нито пък има кой знае какво да се снима. При обиколката все пак направих тайно няколко снимки на самата крепост, без да се занимавам с „частната колекция”.

Меджиди табия


И този ден мина неусетно, така че беше време за вечеря с бира в ръка и избор на хотел за спане понеже решихме да се спи в Силистра. След няколко проверки на вече нахвърляни хотели се спряхме на Хотел Куин. Срещу 20лв. на човек получавате нощувка със закуска. В действителност хотела не изглежда толкова добре колкото на снимките. Намира се  на главната улица в с. Айдемир (на 1-2 км. от Силистра) и съответно е много шумно, дори и да сте в малко по-странична стая.  От ресторанта  допълнително се грижат да ви държат будни със силна музика до към 22,30ч., след което не я спират, но поне я намаляват. Стените на стаите явно също са доста тънки, тъй като спокойно се чуваше какво се случва в съседната стая (няма да конкретизирам :)). Плюсовете бяха, че беше удобно за сутрешното тръгване към Шумен, имаше добър интернет достъп, до хотела има супермаркет и беше сравнително чисто.

Преди лягане за следващия ден бяха вкючени още три обекта (!) – Котел, Жеравна и Ямбол, за да бъде обиколката на България тотално голяма 😀

Първи ден Трети ден

Вашият коментар

Filed under Екскурзии, Пътеписи