Tag Archives: смешни постановки

Секс, наркотици, рокендрол


В последно време сравнително често изкарвам вечерите си седящ в някой театър и наслаждаващ се на поредната постановка. Изборът на тази бе много импулсивен, тъй като бях отишъл в театъра да заверявам билети и видях, че в момента това се играе и то на цени от 5лв. за билет. „Секс, наркотици и рокендрол“ е емблематичен за мен спектакъл, тъй като това бе първото сериозно представление, с което стартира желанието ми да ходя на театър преди повече от 12 години. Ама с какво гръмко заглавие съм започнал, а? 🙂

За трети път гледам постановката! Да, невероятно звучи да гледаш три пъти едно и също представление, но по-важното е защо го правя. Правя го, защото е повече от въздействащо и каращо те да намираш винаги на какво да се смееш или върху какво да помислиш. Всъщност, то няма как да е иначе, при условие, че пред теб играе Ивайло Христов. Вече близо 20 години този почти монолог е на сцена, а въпреки това не омръзва, дори на хора като мен, които са го гледали повече от веднъж.

Образът на Ивайло Христов (подкрепян от Коцето и Дони) преминава през няколко метаморфози. Ролите на скитник, на рок певец, на тинейджър, на забързан бизнесмен, на мастит богаташ показват късчета от живота на тези персонажи, които са много тясно свързани един с друг. Всеки макар и с различна ценност отразява едно общо виждане за обществото като цяло – с неговата поквареност, показност или мания за величие. Неща, които ни заобикалят и които ще останат винаги като показател, който или ще ни научи на нещо по-добро или ще ни закопа съвсем в тинята, в която така или иначе сме нагазили почти до шия. А когато всичко това е изпълнено с огромни порции смях, които ни заливат от сцената, всичко е много по-избистрящо се в главата на зрителя. Не случайно началото и краят са свързани със съдбата на беден просяк, който от една страна е пълен антипод на останалите роли, а от друга – показва, че „да си нормален излиза скъпо“.

Вашият коментар

Filed under Театър

Натрапникът


Време беше за театър! На подобно изкуство скоро не бях присъствал. Принципно винаги избирам постановки, които да забавляват и да не натоварват с цел положително емоционално въздействие. А постановките на Франсис Вебер са именно такива.

След като вече имах добри отзиви за \“Вечеря за тъпаци\“ (които също смятам да гледам), съвсем насочено избрах да гледам \“Натрапникът\“.

Актьорският състав, с изключение на Павел Попандов, нищо не ми говореше, но това определено не ме спря – не може да се разчита само на старите имена от българската театрална сцена, необходимо е да се дава шанс и на новите. И определено не съжалявам, че го направих. Отдадеността на актьорите бе въздействаща дори в по-слабите моменти от постановката, които на фона на останалите са просто игла в купа сено.

Историята се разказва за фотограф, който се настанява във централен хотел, с цел да заснеме от стаята си интересни моменти от посещението на известна политическа личност. Предполага се, че тази личност е застрашена от убийство и фотографът смята, че това ще е неговия миг за слава. Но вместо да се съсредоточи върху мисията си, той се отдава на мисли и терзания за бившата си жена, която го е напуснала, разбира се според него неосновано. В тази цялата ситуация, неволно биват въвлечени пиколото и съседът по стая, който е не кой да е, а наемния убиец, готов да затрие важната политическа персона. И така, в непрестанни опити да си свърши работата, на убиецът му се налага да тича от стая в стая и да обръща внимание на отчаяния си съсед, който прави опит след опит да се самоубие заради налегналата го депресия. Какво ще се случи и какви ще са последиците от тази трагикомична среща могат да се видят и усетят на място 😉

Комичните ситуации се редуват една след друга. Действието до такава степен те въвлича, че нямаш много време да си поемаш дъх, който след малко ще оползотвориш за поредната порция смях. А той определено зарежда с адреналин зяпналата публика, която е изпълнила до пръсване залата.

 

Вашият коментар

Filed under Култура, Театър