Tag Archives: ревюта

Хотел Рила Боровец


Боровец е едно от местата, които никак не обичам да посещавам. Курортът като цяло е някак сив и скучен, а особено след края на зимен сезон е и безкрайно мръсен. За щастие този път ми се наложи да го посетя точно преди началото на сезона, което си беше голям плюс от гледна точка на спокойствието, което цареше.

Настаних се в хотел \“Рила\“ за пет дни – достатъчно дълъг период, за да мога да придобия реална представа за базата, храната и персонала.  Хотелът е огромен и не случайно е най-големият в курорта. Още след влизането, съзнанието ти те връща около 20 години назад, когато всеки ходеше зимно време из планинските курорти. При рецепцията нищо не е променяно с години и облягайки се на стар плот, от тежък мрамор, се регистрираш. Рецепционистите са вежливи, но някак преуморени, а си представям как изглеждат по време на сезон.

Настаних се на висок етаж, който има красива гледка към пистите… и няколкото „ресторанта” на Боровец. По фасадата на хотела нищо не е пипано и на места балконите са доста оръфани от времето и метеорологичните условия.

В стаята работи силно парно, което в моя случай не можеше да се намали заради развалена врътка, но в крайна сметка по-добре да го има, от колкото да мръзна. Мебелировката не е като от едно време, но може да се каже, че е съвременен вариант на старата, т.е. с нищо не впечатлява. Искрено се зарадвах на вграденото радио в нощното шкафче, което РАБОТЕШЕ и приемаше цели три радиа! Телевизорите са Goldstar (бащата на LG, както се изрази моя колежка), така че може да се досети човек, че са антики, но пък и те работеха безотказно. Хладилници нямаше, което е странно за хотел, който има категоризация 4 звезди. Предполагам, че лятно време, при липса на климатик, хладилникът до някъде би спомогнал с освежителни напитки поизпотилите се хора.

Леглата са с прилични размери – нито са много големи, нито са малки. Имат матраци, но интересното е, че под тях няма матрачна рамка, а някакви талашитени плоскости, които я заместват, но не много умело. Все пак това не пречи на спането, но ми се стори странно решение, което явно е продиктувано от пестенето на средства.

Както стаите, така и баните са малки. В банята определено е правен ремонт, тъй като си личи, че плочките и фаянса са сменени. Всяка стая е с голяма вана, което на мен лично никога не ми е било в плюс, даже напротив. Кърпите и изобщо бельото се сменят всеки ден, така че по отношение на чистотата нямам никакви забележки. Случайно разбрах, че хигиената се следи много изкъсо и всяка стая се проверява след почистване от отговорникът за камериерките. Това е един огромен плюс за хотел Рила, тъй като в днешно време показателят „чистота” е този, който играе лоша шега на голяма част от големите и скъпи хотели.

В ресторанта мебилировката не е променяна, а неактуалните и сиви униформи на застаряващият персонал спомагат да се замислиш за времето на Тодор Живков. По масите се зарежда двоен прибор за храна, но за сметка на това се подреждат хартиени салфетки, което е трагикомично. По-добре изобщо да не слагат такива, вместо да се излагат с тях.

През всичките дни имаше много разнообразна храна, която беше групирана на месна и безмесна, с по няколко предложения от вид. Определено може да се каже, че беше вкусна, а десертите направо убийствени за добрата фигура на човек. 🙂 Хотелът разполага със собствен сладкарски цех с десерти, които трудно се намират, както като вид, така и като вкус, из съвременните магазини. Всичко се произвежда на място, включително и кремовете за пастите не са от полуготовите смеси. Изобщо, ако някой е решил да умира от преяждане със захар – това е мястото! 😉

Басейнът на хотела е с олимпийски размери. Това до някъде е минус, тъй като заради голямото пространство трудно се отоплява, така че зимно време не ми се стори да е особено топло. Водата беше с приемлива температура, но след плуване не е никак приятно да седиш навън. Въпреки, че по дъното и стените се усещаха (и виждаха) липсващи пасажи от мозайка, все пак беше чисто. Преди влизане в помещението получаваш голяма кърпа и ключ за шкафче в топла съблекалня, където може да си оставиш дрехите или да вземеш душ на излизане.

Частта на „Рила”, която гледа към пистите колкото е добра, толкова може да се окаже не особено приятна. Причина за това са околните заведения, както и евентуалните мероприятия в ресторанта и залата, която се използва за сватби. Дори и на по-висок етаж, пак се чува данданията от едно празнуване след полунощ.

Като цяло може да се каже, че хотелът печели висока оценка по чистота, качество на храната и обслужване на персонала, което в много голяма степен компенсира по-старата материална база. В крайна сметка зимно време един скиор го интересува по-скоро качеството и количеството на снега, отколкото къде и как ще нощува. 🙂

За презентацията е нужен JavaScript.

Реклами

7 коментара

Filed under Екскурзии, Хотели