Tag Archives: разходка

Кремиковски манастир „Свети Георги“


Кремиковският манастир е една много приятна дестинация, когато не разполагаш с много време, но ти се иска да избягаш от шумната и мръсна София. Отстои само на 14 км от столицата и в случай, че човек не разполага с кола, спокойно може да стигне с автобус или маршрутка до Кремиковци и от там да походи малко до манастира. Самите сгради, тъй като църквите са две, са добре поддържани. Новата църква е без стенописи, а в старата, художниците отговорни за реставрацията са се постарали да възстановят качествено красивите рисунки. Интересното е, че близо 80% от хората по тях са без очи. Имаше някаква особеност в тази посока (май нарочно така се реставрират или друга беше причината?), но не съм си правил труда да разбера каква беше тя.

Мястото е тихо и се усеща приятно чистия въздух на планината. Добре, че комбинат Кремиковци не работи, въпреки че в информацията при самия манастир пише, че вредните му емисии никога не са достигали до манастира. В двора има обособена сергия, от която може да си вземеш нещо за пиене или ядене, а до самия вход има автомат за кафе, така че няма как да остане човек нито гладен, нито от жаден 🙂 Под гъстата сянка на дърветата има достатъчно пейки с маси, където може да се поседне и отмори в сладка раздумка.

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Екскурзии, Пътеписи

Лозенски манастир „Св. Спас“


Трудно се намират спокойни дестинации около София, които да не са пренаселени при хубаво време. Една такава е лозенския  манастир Свети Спас, който се намира в полите на Лозенската планина. Пътят до самия край на с. Долни Лозен е асфалт, след което започва добър черен път, който позволява дори на ниски автомобили да се качват без проблем до манастира. Неприятното е, че е много тесен и разминаването с насрещна кола става буквално на сантиметри. Но за тези, които са решили да прекарат един прекрасен ден сред природата, това едва ли ще е проблем, тъй като се съмняват, че ще тръгнат с колите нагоре. Изкачвайки се, често се срещат табели, на които пише „Внимание, ловно поле“, което не ми хареса особено, понеже една такава табела едва ли би те предпазила ако се намери някой заблуден ловец в района.

Параклисът на манастира е добре запазен, а вътре стенописите са реставрирани, така че ясно се вижда всеки детаил. На една от стените се забелязва голяма и дълга цепнатина, която застрашително показва как много скоро, ако не се вземат мерки, стенописът ще рухне. Жилищните помещения са наскоро ремонтирани, но не разбрах дали се пускат външни хора да пренощуват, както е при голяма част от манастирите в България. За всички постройки се грижи една единствена монахиня, явно последната останала там. Не ми се мисли ако и тя почине, тогава какво ще се случи с този манастир.

Разположението на светая обител  е такова, че от него има прекрасна панорамна гледка към Стара планина, която при ясно време (аз не хванах такова) със сигурност би изглеждала много величествено.

има 1 коментар

Filed under Екскурзии, Пътеписи