Tag Archives: почивка

Кремиковски манастир „Свети Георги“


Кремиковският манастир е една много приятна дестинация, когато не разполагаш с много време, но ти се иска да избягаш от шумната и мръсна София. Отстои само на 14 км от столицата и в случай, че човек не разполага с кола, спокойно може да стигне с автобус или маршрутка до Кремиковци и от там да походи малко до манастира. Самите сгради, тъй като църквите са две, са добре поддържани. Новата църква е без стенописи, а в старата, художниците отговорни за реставрацията са се постарали да възстановят качествено красивите рисунки. Интересното е, че близо 80% от хората по тях са без очи. Имаше някаква особеност в тази посока (май нарочно така се реставрират или друга беше причината?), но не съм си правил труда да разбера каква беше тя.

Мястото е тихо и се усеща приятно чистия въздух на планината. Добре, че комбинат Кремиковци не работи, въпреки че в информацията при самия манастир пише, че вредните му емисии никога не са достигали до манастира. В двора има обособена сергия, от която може да си вземеш нещо за пиене или ядене, а до самия вход има автомат за кафе, така че няма как да остане човек нито гладен, нито от жаден 🙂 Под гъстата сянка на дърветата има достатъчно пейки с маси, където може да се поседне и отмори в сладка раздумка.

Вашият коментар

Filed under Екскурзии, Пътеписи

Спа комплекс „Островче“


Поредната командировка ме отвежда в бившата резиденция на Пенчо Кубадински, която в момента е превърната в СПА компекс, намиращ се в гъста липова гора. Както всичи знаем, бившите високопоставени членове на БКП лоши места не са си избирали, но все пак е добре да се спомене, че комплексът се намира край село Островче, област Разград, което никак не е близо ако живеете в западна България.

Островче се оказа приятно местенце, откъснато от населените места, където човек може наистина да се отдаде на релакс и заслужена почивка. Базата е нова, но въпреки това някак не останах с такова усещане. Из коридорите се усеща някаква миризма, характерна за хотелите край морето, вероятно предизвикана от влага. Стаите са просторни, всички гледат към басейна, а мебелировката е прилична (доколкото разбрах, собствениците имат фабрика за мебели). Бельото се сменя на всеки 3 дни, а можеше поне кърпите да се сменяха по-често. Баните са големи, но ми се струваше, че не всичко е 100% хигиенизирано, а и по време на престоят като че ли не се почистват. Сапуните са само в течно състояние, което лично на мен не ми харесва. Няма обичайния санитарен комплект от душ гел, шампоан, шапка за баня, клечки за уши. Това не е толкова голям проблем, колкото че за да се снабдиш за някои от нещата, ще трябва да отидеш до близко населено място (поне не видях да се продават край рецепция, където има нещо като витрина със санитарни пособия).

Спа центъра е добре устроен. Отделните стаи за парна баня, сауна и т.н. са просторни и биха побрали доста хора, което обикновенно е проблем при подобен род комплекси. Не разбирам от чисто медицинските процедури, но от това което чух, тази част от спа-то е добре оборудвана.

Басейнът е достатъчно голям и не беше безумно хлориран, както се случва с голяма част от басейните из почивните комплекси. Около него има доволно количество удобни шезлонги, на които излежавайки се може да пиеш нещо освежително 😉

Персоналът е на много добро ниво. Бяха любезни, спретнати в униформи и винаги готови да решат всяко запитване, без да се въртят като мухи без глави, за да измислят какво да правят. В ресторанта ви обслужват по всички стандарти за сервиране. Клиентите не се подбират и на всеки се обръща нужното внимание. Храната е добра, порциите са прилични, а цените са като в квартално заведение в София. Тук е мястото да спомена, че закуската е доста оскъдна и еднообразна – 2 филии, които през различните дни се редуват като топлинна обработка. Към храната има само чай или айрян, кафето се заплаща, което е абсурдно.

В близост до комплекса има една обширна „локва“, която е наречена язовир. Не знам дали има толкова риба в него, колкото комарите са в изобилие. Добре е човек да се снабди с антикомарин, който да се използва особено вечер, когато нашествието е най-голямо. Би било супер ако се пресуши, за да не се тормози човек заради неприятни насекоми.

В заключение може спокойно да се каже, че това място е добро за всеки, който търси спокойствие. Въпреки че комплексът няма категоризация и се води „хоспис“, смятам че трябва да се обърне внимание на детайлите, които са характерни за всеки СПА компекс, което би направило престоят на гостите още по-приятен.

2 коментара

Filed under Екскурзии, Хотели

Лозенски манастир „Св. Спас“


Трудно се намират спокойни дестинации около София, които да не са пренаселени при хубаво време. Една такава е лозенския  манастир Свети Спас, който се намира в полите на Лозенската планина. Пътят до самия край на с. Долни Лозен е асфалт, след което започва добър черен път, който позволява дори на ниски автомобили да се качват без проблем до манастира. Неприятното е, че е много тесен и разминаването с насрещна кола става буквално на сантиметри. Но за тези, които са решили да прекарат един прекрасен ден сред природата, това едва ли ще е проблем, тъй като се съмняват, че ще тръгнат с колите нагоре. Изкачвайки се, често се срещат табели, на които пише „Внимание, ловно поле“, което не ми хареса особено, понеже една такава табела едва ли би те предпазила ако се намери някой заблуден ловец в района.

Параклисът на манастира е добре запазен, а вътре стенописите са реставрирани, така че ясно се вижда всеки детаил. На една от стените се забелязва голяма и дълга цепнатина, която застрашително показва как много скоро, ако не се вземат мерки, стенописът ще рухне. Жилищните помещения са наскоро ремонтирани, но не разбрах дали се пускат външни хора да пренощуват, както е при голяма част от манастирите в България. За всички постройки се грижи една единствена монахиня, явно последната останала там. Не ми се мисли ако и тя почине, тогава какво ще се случи с този манастир.

Разположението на светая обител  е такова, че от него има прекрасна панорамна гледка към Стара планина, която при ясно време (аз не хванах такова) със сигурност би изглеждала много величествено.

1 коментар

Filed under Екскурзии, Пътеписи

Гранд хотел Поморие


Най-после ми се усмихна щастието да се озова на морето преди началото на сезона. Е, по работа, но това не пречи да се съчетае полезното с приятното, особено ако ти е подсигурен лукс, който иначе трудно би си позволил човек. Мястото на събитието е Гранд хотел Поморие, който се намира на много приятно местенце в края на град Поморие. Хотелът е с много качествен СПА център, в истинския смисъл на думата, тъй като в последно време подобни определения се слагат на всеки хотел с гьол пред него, в който да се плицикаш. Стаите са най-просторните, които съм виждал, а интериора говори за добър дизайнерски професионализъм.

За съжаление думата професионализъм никак не приляга на на по-голямата част от персонала на хотела. Нищо чудно за родния туризъм, нали? Още на рецепция ни посрещнаха намръщени служителки, които с много усилие смотолевиха по едно „добър ден“. След като споменахме от коя фирма сме, последва едно студено „личните карти“. Думичките „моля“ и „благодаря“ не присъстваха в речника на тези иначе засукани девойки. Като експерти в областта на обслужването на клиенти, си премълчахме това отношение към нас, но вече знаехме как ще попълним анкетните карти за хотела в графа „рецепция“.

След като се настанихме, побързахме да организираме работата си за предстоящите два дни. Една от мениджърките на хотела бе усмихната и готова да ни съдейства, докато не се наложи наистина да го направи. Оказа се, че имаме проблем със залите и започнахме да търсим сами решение на този проблем. Да, ние започнахме да търсим, тъй като „мениджърката“ се въртеше като муха без глава и не можеше да предложи нищо, което да удовлетвори нашите желания (тук да не се правят асоциации с едни други желания ;)). В крайна сметка се появи нова намусена и всезнаеща персона – управител на ресторантьорската част, който с голяма мъка и мрънкане се съгласи на нашите предложения. Така, вместо да си починем от дългият път, ни се наложи да изгубим близо два часа в организиране на нещо, което трябваше да е вече организирано.

По отношение на звездите на хотела също има какво да се желае. При категоризация от 5 звезди би трябвало бельото в стаите да се сменя всеки ден и леглото, иначе затрупано от 7-8 възглавници, да се оправя също всеки ден. Използваните сапуни в банята също не се сменят всеки ден, добре че поне при кърпите не е така. Не че е болка за умиране и ми пречи, но след като държи на висок стандрарт, поне да го показва този стандарт. Бил съм в тризвездни хотели (примерно хотел  Империал в Пловдив), където гореспоменатите недостатъци липсваха, а персонала беше на изключително високо ниво, откъдето и да го погледнеш.

На всички ни направи положително впечатление, че в ресторанта като сервитьорки работеха жени на видима възраст над 50,  което едва ли някой е виждал и дори предполагал, че може да се случи. И наистина си работеха жените – търчаха нагоре-надолу и се справяха много добре с обслужването. Явно дълги години са били на такива длъжности из морските курорти и знаят какво е обслужване на високо ниво. Още няколко служители на рецепция, скай бар и пикола ни направиха добро впечатление, така че явно не могат всички служители да се сложат под един знаменател, което ме навежда на мисълта, че работата там е по-скоро до желание, а не по задължение.

Като цяло четирите дни престой минаха добре, та даже успях да тествам качеството и на СПА компекса, където нямам забележки. Все пак ако трябва да плащам за престой в хотела, особено на тази цена, определено бих се оглеждал и за други предложения в района или бих изисквал много повече откъм отношение към клиентите.

Иначе Поморие е приятен град, особено в старата си част. Всичко бе много спокойно и чисто. Няма я лятната лудница, няма ги грозните сергии, няма ги шумните кръчми, няма ги гадните чужденци, които се носят на викащи групи. Само ти, морето и някоя друга чайка 🙂 Интересното по отошение на морето бе, че вида му на места бе точно като преливащите се сини нюанси, които сме свиканали да виждаме само по картичките от екзотичните чужди курорти. Явно и в България я има тази красота, просто се вижда в по-ранните месеци на годината. Морето все още е студено, но не чак толкова, че да не се престрашиш да се топнеш за малко, след което да полежиш на пясъка с бира в ръка 😉

За презентацията е нужен JavaScript.

3 коментара

Filed under Екскурзии, Хотели