Tag Archives: политика

Пред нас и зад нас – отвсякъде потоп


Един ден с постоянен дъжд извади на показ колко е успешно прехваленото околовръстно на бат’ Бойко. И то не най-лошият порой, който може да съществува. Изведнъж, стичащата се от Витоша вода, се оказа проблем, който залива цялата южна дъга. Явно планината и наклоните и, са се появила наскоро, което не е имало как да предвидят при строежа на най-големият успех на господин премиера. Той, обаче не пропуска интервю или пресконференция, в която да не спомене великите си подвизи на безстрашен приказен герой, който с багери и лични сили се е преборил с борческите групировки, които са пречели на пътния възел. А сега дали би признал, че успехите му тънат в тиня и отпадъци, донесени от дъждовната река? Дали, ако е толкова отговорен, ще сведе виновно глава и ще се извини за този провал? Естествено, че няма. Ще остави вярната Фандъкова да се оправя с проблема и да излиза от положение пред софиянци за поредната изненада, която е поднесла водната стихия.

А то да беше само околовръстното, добре. Оказа се, че цяла София не е подготвена изобщо за дъжд, а какво остава за сняг. Отново шахтите и канализацията останаха неспособни да поемат това количество вода –  дали защото изобщо ги няма, или по-скоро защото са запушени? Никой няма да разбере и нещата ще отшумят за ден-два, както ще бъде заличена и тинята от вятъра, след като бъде разнесена от минаващите коли по натоварените от задръствания улици. Защото както се оказва по-горе, явно пари за периодично почистване на шахтите няма, няма и да има.  Или просто някой смята, че трябва да се случи нещо непредвидено, за да се помисли за него.

И така „животът продължава – ден след ден“, както пее Васко Кръпката, а ние ще трябва дружно да оцеляваме, в този „мъдър кръговрат“, който ни е наложен от политическият елит на България.

 

Advertisements

2 Коментари

Filed under Ежедневие, Писания и разсъждения

Добрата съдебна система


За пореден, явно не последен, път ставаме свидетели на продължение на сериалът „Ние ги хващаме, а те ги пускат“. Този път действието на сапунката се развива в Кюстендил, където съдът оправда братята Галеви. Кулминацията на епизода е, че всички други от „престъпната група“ са получили по някое наказание, само предполагаемите организатори не. Къде е парадоксът? Как може една част от обвинените да бъдат признати за виновни, а другата част, основните „тартори“ на групата, да се изнижат по терлици – ни лук яли, ни лук мирисали? След като едните са признати за виновни, как другите се оказват вън от играта? Все едно да нагазиш до шия в селска тоалетна, а след това да се окаже, че вонята не е от теб!

Новото (вече старо) правителство се опитва да си измие ръцете с гореспоменатата фраза, но народът отдавна не пасе трева. Та нали тази съдебна система е част от трите вида власти, които макар и независими, взаимодействат помежду си. Т.е. мнозинството в парламента (законодателната власт) гласува законите, които трябва да се прилагат от съдебната власт. А кой управлява тази власт? Естествено, че г-н Цветанов, който първо е член на Министерският съвет (изпълнителната власт) и второ е част от голямото семейство на ГЕРБ, което управлява в парламента.

Е, хайде сега да се върнем отново на проблематиката с хващането и пускането на вредителите на държавата, за да установим кой е виновен. Порочната практика в съдебната власт се предава от правителство на правителство, без оглед на това кой какви предизборни обещания е давал. Въпреки, че по медиите винаги има кой да обвинява тромавата Темида, тя някак успява да остане в сянка, както и законопроектите за нея. И така до следващият случай, в който някой ще си измие ръцете я със закон, я с некачествени съдии, я с нещо друго. Законодателната власт вместо да се заеме с важните законопроекти по темата, се съсредоточава в борба с опозицията и нападащите я медии. Цялатото внимание на хората се насочва към новостроящи се магистрали, защото видиш ли, без г-н Борисов нищо нямало да се случи и той нагледно показвал как се изпълняват обещания. А защо не вземе правителството да покаже как ще започне най-накрая с реформите в съдебната система, а сърдито тропа крак и подвива устни като малко дете, което тръшкайки се обвинява прокуратурата, че не си е свършила работата? Няма да си я върши, защото нито има смели и читави прокурори и съдии, нито пък има нормални закони, които да не позволяват вратички и порти, които да бъдат умело заобикаляни от всеки малко по-добър адвокат. И докато седи и бездейства, милионите от развития сив сектор, които трябва да влизат в държавният бюджет, ще продължават да течат за спонсорирането на престъпни групи, които да тормозят тези, които са гласували и разчитат на едно по-добро бъдеще.

Вашият коментар

Filed under Ежедневие