Tag Archives: мнение

Максималистът


Дълго време не бях посещавал Сатирата и за това реших, че Максималистът е една добра възможност за постановка. Вече бях гледал „Римска баня“ на Станислав Стратиев, от което очаквах да гледам поредната добра постановка, която да ме накара да се посмея и разтоваря. За жалост това не се случи поради ред причини.

Като за началото останах учуден, че половината салон остана празен. Имаше хора само до средата на залата, което досега не ми се беше случвало като ходя на театър – местата винаги са били изпълнени на макс, особено пък в големите и наложили се театри. Постановката се играе сравнително от скоро, което също би трябвало да е фактор един салон да е пълен и трудно да се намират билети. Абстрахирайки се от този обезпокояващи факти зачаках началото.

Историята се разказва за двойка влюбени млади хора, които обмислят как да направят жилището си по-организирано. Част от тази организация се явява закупуването на гардероб, който да събира разхвърляните им из стаята дрехи. И това се случва – купуват си масивен гардероб. Но от тук започва драмата на младата двойка, защото гардеробът се оказва жива личност, която всячески се опитва да промени живота им.

Цялата концепция ми се стори много хаотична. Действието се опитва да ни покаже как стремежът към максималното и съвършеното може да докара до безвъзвратна лудница. Самата идея след замисляне може да се усети само от хора, които ходят на театър често, но начина по който се представя ми се струва много неподходящ.  Концепцията с гардероба е много пресилена и не на място (предполагам това е идеята на Стратиев, но въпреки това можеше да се изпипа). Да не говорим, че самата игра на актьорите е много изкуствена и не създава усещането за реалност. Наблъскването на персонажи, които нямат нищо общо с основната идея, а влизат и излизат от действието без особен смисъл, още повече натоварва зрителя и го кара да се чуди има ли изобщо някаква идея в цялото действие. За капак самата постановка завършва без усещащ се край – просто в един момент все едно някой казва „стоп“  и актьорите престават да играят. В зрителя съвсем естествено възниква въпрос „И това ли беше?“, но гледайки покланящите се като за край на представление актьори, разбира че повече няма да има.

Вашият коментар

Filed under Театър

LOVЕ.NET


Хубаво е, че българското кино търпи ренесанс, макар и слаб. Още по-хубаво е когато киносалоните се пълнят, за да се гледа български филм. Само на моменти стават изключително дразнещи с масовите реклами преди премиерата, но това е друга тема за разговор.

След като вече бях гледал театрална адаптация на това, което се случва в „мрежата“, определено ме човъркаше голям интерес какво ще представят на голям екран по темата. Сценарият разказва за идеята на едно издателство на бляскаво списание, да опише какво се случва из виртуалните пространства за запознанства. И как се започва една връзка по интернет и докъде може да стигне тя. Всичко това е подсилено, на моменти с прекален жаргонен език, произлизащ от всички форми на чата.

Love.net се оказа един добре реализиран отрязък от време, който пресъздава загубата на реална комуникация между хората, но същевременно с това е фокусиран върху дълбоките чувства, които те изпитват, но нямат желание да ги споделят и ги крият в себе си. От там произлиза едно апатично реално съществуване, а интернет се превръща в мястото за живот.  Любов и безразличие се преплитат на всички фронтове – на моменти изпепеляващи, а в други подлудяващи. Активният интернет потребител бързо ще открие себе си в не малка част от сцените и тихо ще се усмихне, гледайки да не го забележи някой.  И все пак къде е границата между реалност и виртуалност? Кое от това, което се изписва пред монитора, може да бъде казано в лицето на човек и кое го спира, за да го направи? Колко силни и трайни са чувствата и трепетите? Всичките тези въпроси са засегнати под една или друга форма, но дали зрителят ще открие отговори за себе си е съвсем отделен въпрос. „В крайна сметка всичко зависи от това какво търсиш“ – както в живота, така и като отговори от видяното.

Като цяло не мога да кажа, че съм ужасно впечатлен от представянето на идеята. Но определено мога да кажа, че филмът има своите силни моменти и не е крайна загуба на време, а в приятна компания може да се превърне в едно добро кино преживяване. 🙂

4 Коментари

Filed under Кино

Високо напрежение / Limitless


Мина много време от последното ми ходене на кино, но все пак тази грешка беше поправена. Нямах никакви наблюдения върху афиша, така че се доверих на избора на компанията, с която бях. Филмът беше \“Високо напрежение\“, а очакването бе за екшън, тъй като така го водеха.

Главният герой Еди Мора (Брадли Купър) е затънал до гуша писател, който още не е написал нито една страница от роман, за който е взел аванс. Живее в мизерен апартамент, за който не си е плащал наема и заради вечното му отлагане за всичко, е зарязан и от приятелката си. Отчаян от живота, случайно среща брата-наркопласьор на бившата си съпруга, който му предлага лесно решение на проблемите му – да участва като опитно зайче за хапчета, които повишават многократно дейността на мозъка. Еди опитва и животът му се обръща на 360 градуса. От бездарен писател се превръща в преуспяващ борсов играч и всичко е много добро и красиво….Но всяко нещо си има цена, която често е много висока.

Още от първите надписи филмът ми допадна. Началото започва с безкрайно скоростно придвижване от място в място, като един дълъг тунел, по който се движи човек. Все едно съзнанието му скача от сцена в сцена, което на по-късен етап се оказа, че е пряко свързано с ефекта от хапчето. Действието не е мудно, но не и прекалено забързано, за да намери човек време да асимилира видяното. Самата история предразполага да си правиш предположения как ще завърши и какво ще се случи в следващия момент, но в действителност не познаваш. Всичко изглежда максимално опростено и плоско за зрителя, но това не е за сметка на цялата идеология. В един прекрасен момент се появява и Робърт Де Ниро, тъй както си го познаваме – без изненади, който допълнително внася свежест във филма. Изобщо концепцията е замислена така, че да гледаш с кеф и да се разтоварваш, а не да мислиш сега това схванах ли го или не успях напълно. Или да се налага да буташ хипнотизираният в екрана събеседник от ляво или дясно, за да го ядосаш с глупавите си въпроси. 😉

Определено историята няма нищо общо с екшън, но не мога да я определя и като мистерия/трилър както твърдят от IMDB. Знам само, че си струва гледането, независимо дали на голям екран или на домашното кино. 🙂

има 1 коментар

Filed under Кино

Мега Ум / Megamind


По време на празници винаги остава време, в което да се чудиш какво да правиш. Една от добрите възможности за уплътняване на времето е ходенето на кино. За зла участ по това време на годината няма кой знае какви хитове, та реших да се спра на нещо, което да е забавно и нетипично. Избрах 3D приключението \“Мега Ум\“. Честно казано нямах представа какво ще гледам и какво да очаквам, освен че ще се налага да зяпам с типичните и неудобни за 3D-то очила.

Историята се разказва за две същества от различни раси, които по лошо стечение на обстоятелствата напускат своите планети още бебета. И двете се озовават на земята, но едното израства в добро семейство, а другото….в затвора – просто капсулата му там се разби. 🙂 С течение на годините по-добрия (Метро Мен) стана супер герой, а лошотията (Мега Ум) стана злодей. И така във вечна борба помежду си, винаги доброто надделяваше. В една от поредните битки, Мега Ум „успя“ да елиминира своя съперник и да превземе града. от което последваха редица събития, които нагледно показваха на зрителя до какво води негативната страна от живота.

Не знам защо, но в последно време се чудя дали анимациите се правят по-скоро за големите или по-скоро за малките зрители. Чуденето ми е породено от факта, че в тези филми с картинки има много повече реалности от игралните филми (или поне аз виждам такива). В „Мега Ум“ имаме едно блестящо представяне на човешката самота, самозаблуда и отричане на това, което си и това което те заобикаля. Има нагледен пример за това какво е омраза, любов, отдаденост, какво е да си част от обществото и начина му на мислене. Вижда се как един положителен образ може да промени едва ли не всичко и как във всеки един от нас се крие нещо добро, което просто трябва да бъде извадено на бял свят.

Може би не трябва толкова дълбоко да се замислям над анимациите, но наистина ми е интересно какво виждат децата в цялата история. Дали виждат просто едни добре изрисувани герои или авторите успяват да се вмъкнат и по-дълбоко в съзнанието на малките?

Въпреки гореописаните силни моменти, ми е трудно да кажа дали филма ми хареса. Често казано в последно време начина на рисуване и на „заснемане“ на тези истории ми става еднотипен като визия и похвати. Може би трябва да спра да гледам 3D другаде, освен в IMAX или големите зали на кино Арена, тъй като кой знае какво усещане в обикновените 3D салони не виждам, а само излишно се напрягам.

Вашият коментар

Filed under Кино, Култура

Сайтове с големи колективни отстъпки


 

От известно време в интернет се появиха редица сайтове, които под надслов „Колкото повече, толкова повече“ (Мечо Пух) печелят все повече и повече привърженици. Каква е идеята и ползата на тези сайтове – както за тях, така и за клиентите?

Далаверата на сайтовете и търговците

На първо място въпросният сайт сключва договор с дадена фирма, срещу определена комисионна, която е включена в крайната цена на стоката или услугата. Цената, която се определя трябва да е минимум 40% по-ниска (по мои наблюдения от сделките до момента) от стандартната такава. Някой тук ще каже, че търговците са луди да правят подобно нещо. Да, ама е точно обратното! Освен, че генерират прилични, а в някои случаи и огромни печалби на база обем, те получават няколко вида евтина реклама, която достига до огромен брой потребители – веднъж на сайта за груповото пазаруване, втори път във фейсбук (всеки сайт си има страница с почитатели) и трети път от доволните клиенти на сайтовете, които всячески показват офертите на своите приятели.

Какви са ползите за клиентите?

Основната полза е получаването на стока или услуга на изключително добра цена. Заплащането става чрез интернет, банкомати, банкови преводи или каси за плащане на сметки.

Всеки ден нова оферта! Вече разработените сайтове рядко държат една оферта повече от 24 часа (изключение са само събота и неделя, през които офертата е една). Ето още един фактор, който всекидневно генерира голям трафик към тези сайтове и буквално те кара сам да се интересуваш от тях. Има възможност и да се абонираш през имейл или фейсбук, така че да не пропуснеш нещо.

Офертите са основно за ресторанти, спа центрове, козметични салони, хотели, грижа за дома, театри, екскурзии, екстремни спортове и доста други. Имайки предвид темповете, с които се разраства този бизнес, обхватът на използваните бизнеси съм сигурен, че доста ще се разшири.

Как работи?

Срещу платената сума всеки клиент получава ваучер, който на място се използва за съответната отстъпка от стандартно обявената цена. Ваучерите се  получават както на имейл, така и на сайта. Разпечатват се на принтер като всеки ваучер има уникален код. При търговеца има списък с имена и кодове на всички закупили през сайта, така че възможност за измами или повторно ползване на практика няма.

Условието за получаването на голямата отстъпка е да има минимум 3 до 10 човека, които са закупили ваучери. В случай, че не се съберат такива, а примерно 3-4 са закупили все пак ваучери, то техните пари се връщат автоматично по банковите им сметки. До момента не съм виждал оферта, която да е паднала по този начин, така че някой да изгори с пари или да не може да си ползва услугата, няма.

Тук ще поместя списък с всички, за които знам до момента и в случай, че се появи някой нов ще го добавям своевременно. Имената са им доста забавни и в крак с това, което предлагат 😉

Изглежда интересът към сайтовете става все по-засилен, имайки предвид, че месечно се появяват по минимум 5 нови. Това от своя страна създава трудности пред евентуалните клиенти да следят всички сайтове, което отнема прекалено много време и по-скоро ще отблъсне потребителите, вместо да ги засили.  Съществуват места, където са събрани офертите на повечето колективни сайтове като дори и те се увеличават с бързи темпове.

kolektiva – това е първият, за който разбрах и ползвах и останах доволен от цялата организация, макар че бях скептично настроен.

В продължение на година съм ползвал сайта поне десетина пъти. Това, което мога да кажа е, че колкото по-големи стават, толкова по-големи проблеми има с ползването на сделките от тях. Или не носят актуални списъци на доставчиците; или сделките са с една идея по-некачествено спрямо реална такава; вече не издават ваучер веднага, а се чака с дни дори след приключването на сделката;  попадал съм на сделки, които реално няма как да бъдат изпълнени в срок, тъй като обемът им е прекалено голям. Също така това е един от малкото сайтове, които нямат директен коментар в самият сайт, а трябва или имейли да им пишеш (на които получаваш клиширани отговори), или да им пишеш във фейсбук страницата, където също може и да не получиш отговор. 

grabo.bg – сайт, който доста бързо се разви. Характерно за него е, че създателите му са доста агресивни и по всякакъв начин рекламират сайта. Също така успешно покриват повече от два града.

Това е най-функционалния сайт от всички, които познавам. Най-удобен за пазаруване, с най-много информация по сделката и с най-бързи отговори, когато имаш въпрос и то директно на сайта, няма скришни неща (или поне аз не съм засякъл такива). Начините за плащане и резервиране на сделката след това са най-разнообразни. Личи си, че някой седи и мисли над тази платформа постоянно, за разлика от гореспоменатата.

zadrujno.bg – един проект на финансовият посредник „Моите пари“, което ме навежда на мисълта, че този бизнес явно е доста успешен 😉

Все още се чудя защо този сайт доста изостана спрямо много нови такива. Уж голям проект, но с не много и чести сделки. Въпреки това няма проблеми с пазаруването от там имат най-добрата референтна политика за привличане на нови потребители.

deals.bg – от време на време изскачат много добри попадения, особено бонус офертите.

От този сайт съм ползвал основно театрални предложения. Не съм имал проблеми с ваучери или друго по отношение на сделките. С времето не се е променил откъм функционалност или разнообразие от оферти – основно козметични, театрални, услуги и рядко стоки.

napolovina.com – тук за момента съм засичал все скучни оферти

Все още смятам, че офертите им са малко еднообразни и скучни. Позициониран основно в релакс или козметичните услуги. Като цяло не реализират голям обем сделки, но е възможно в не малка част от сайтовете, бройките на реално продадените ваучери да са изкуствено завишени. 

http://ofertomat.bg/ –  Наследник на доста зле изглеждащия slon.bg. Умело дърпат напред, поне според това, което се вижда на сайта.

imasdelka.com – наскоро появил се, но като гледам добре набира скорост.

И тук засичам основно козметични услуги. Е, има и други оферти, но те са доста по-малка бройка спрямо останалите. 

pestia.com – един от новите пръкнали се, който и до момента (януари 2011) предлага една и съща сделка. Освен това няма адрес, няма телефон, а само имейл, което е малко подозрително до колко е реален сайта.

Този сайт продължава да се мъчи да съществува. Общия му вид е все още далече от една добра визия на сайт, а офертите често изцяло липсват.

dalavera.bg – от началото на декември 2010

Ползвал съм няколко пъти услугите на сайта и съм доволен в общ план. Много добре е позициониран на пазара и явно това се оценява от клиентите, съдейки по интересът към него. Предлагат доста голямо разнообразие от оферти, което явно кара потребителите да ги следят.

promomax.bg – за момента има малко на брой и то разкрасителни оферти.

Въпреки опити да се рекламира из билбордове и маршрутки, така и не потръгна много силно този сайт. Все още се държи сред конкуренцията, но като цяло има малко оферти в него и почти не го следя.

superdeal.bg – спестили са някой лев от дизайн, но да се надяваме, че ще предлагат поне интересни оферти, които до момента не виждам.

С времето се превърна в сайт ориентиран по-скоро към почивки и екскурзии. Основно Караджъ Турс пуска оферти там. Интересното при него е, че първите винаги печелят доста по-ниска ценя от останалите и при голяма част от офертите цените са степенувани според броя закупени ваучери – колкото повече закупени ваучери, толкова по-висока е цената за следващите, които купуват. Интересна политика, но явно работеща.

lapni.bg –  странно име за сайт с отстъпки, освен ако не предлагат основно оферти за заведения 😉

Пускат огромно количество сделки, чак на моменти не мога да се ориентирам дали вече не съм виждал дадена оферта там. Въпреки това не реализират много сделки, поне по показателите на сайта. Като цяло ми се струват сериозни и стабилни в предлагането.

sdelkite.bg – добър старт и визия, ще видим как ще се развие

Развива се праволинейно, но все още не е имало подходяща сделка, която да ме накара да купя от тях. В общи линии рядко ги следя.

goldendeals.bg – ще стартира скоро и имайки предвид, че е международен би трябвало бързо да го развият.

Много шум се дигна около този сайт – с награди, с реклами. Накрая се издъниха, че ограничиха клиентите с начините за плащане и така още в началото, поне според мен, загубиха много клиенти, включително и мен. Следя ги и често изкачат много добри предложения, но като цяло просто не ме впечатляват и ограничават. 

vipoferta.bg – имайки предвид, че стартира в Бургас, предполагам че офертите ще са основно за там. Но това не пречи да се проверява и за друго 🙂

Това бе първия изцяло ориентиран към един сегмент сайт – към туризъм и почивки. Там могат да се намерят разнообразни оферти за почивки, основно из страната. Отговарят бързо на клиентите и от отзивите изглеждат коректен партньор.

grupovo.bg – идентичен на lapni.bg, но в двата сайта има както дублиращи се, така и различни оферти. Явно е на принципа на огледалните сайтове, каквито има и grabo.bg

В момента сайта е насочен към козметични, релаксиращи и изобщо „здраве и красота“ услуги.

grupo.bg – стартирал на 14 февруари 2011. Естествено като всеки нов сайт, предлага награди в организирана игра. И тук не ми харесва, че няма ясен телефон за контакт, име на фирма и реален адрес на офис, което е странно, с оглед на това, че във фейсбук са обявили такъв. Все пак като гледам стартиралите оферти, има интерес към сайта, така че може и да успее.

Има доста оферти, но като цяло се представя слабо спрямо останалите. Почти не го следя, тъй като рядко попадам на нещо интересно или струващо си.

assa.me – така като гледам само суши се предлага. Супер измислен домейн, хаотичен сайт и никакви контакти (изключвам имейл). Аз лично не бих пазарувал от този сайт, дори и да обичам суши.

От появяването си предлага само суши сетове  и това го наложи сред не малка част от потребителите. Благодарени на тях, другите по-големи сайтове взеха да навлизат  в предлагането на суши промоции от различни вериги.

Май вече няма особен смисъл да ги описвам, тъй като рядко се появява нещо уникално като идея 🙂

Всички налични и работещи по-активно сайтове освен гореспоменатите (ще бъдат актуализирани при появата на нов сайт):

прегледат само днешните или само вчерашните сделки, което печели много време.

great.bgizgodnaoferta.com , promozona.bgiskamiaz.bgbueno.bg , piperki.bg,

avanto.bgvaucher.bgofertata.bg , evtinko.comgrizzli.bg , tiktak.bg,

cheaper.bgmember.bgniesme.bghito.bgdadeno.bgevtinoto.com,

topkupon.comwww.svejioferti.bgpromograd.bgiskamgo.comwww.onfire.bg,

www.brigadabg.comwww.premia.bgwww.vzemioferta.comwww.groupy.bg,

www.dabe.bgwww.kupuvane.comselektor.bgzapazeno.bg,  www.market-deals.com,

www.eurovoucher.bgwww.evtinoto.comwww.groupidon.bgvarnadeals.com,

www.kakvo.bgsuperdeal.bgwww.kiwi.bgwww.nasmetka.bgqki.bg,

www.goldenbuy.bgfras.bgwww.hitceni.bgwww.promobox.bgwww.happydeal.bg,

www.dadeno.bgwww.atraktivno.bgwww.ozo.bgwww.procent.bg,

www.promosdelka.comwww.kirijka.bgwww.tynko.bgwww.superoferti.bghiena.bg,

www.tapa.bgwww.topkupon.comwww.tankana.bgwww.fact.bgprodavalo.bg,

www.perfektina.comhoteliipochivki.euwww.korekom.bgdovolno.bgaktivnite.com,

www.bezplaten.bgwww.vmzona.comofertata.mewww.grabvam.com,  zahapi.comniamavreme.bggepi.bgvzemko.bg , http://travelo.bghttp://ofertomania.comhttp://vacanto.bgwww.travelzonabg.comhttp://www.gushni.bg



110 Коментари

Filed under Ежедневие, Интересности

Градът / The town


Разполагах с два ваучера за кино, които дълго отлежаваха и макар, че все още валидността им не бе изтекла, реших да посетя някой филм и то през седмицата. Спрях се на \“Градът\“ с участието на Бен Афлек, който се изявява и като режисьор, и сценарист на продукцията.

Прожекцията бе от 20:15, а залата в 19ч. беше празна, така че изборът на места не беше труден. 🙂 В крайна сметка в киносалона не се появиха повече от 20 души, което беше супер, с оглед на това, че може да си седиш където си искаш, може да се шириш, и също така няма да те притеснява поетапното звънене на телефони от долните или горните редове. Всичко това можеше да бъде допълнено и от приятна обстановка в киното, но уви – оказа се голяма мизерия. Седалките бяха видимо мръсни и с вид на тези от междуселските „по-нови“ автобуси. Екранът и озвучаването беше на не много добро ниво за съвременно кино, което с оглед на идентичната цена на билет в кино Арена, изобщо не би те накарало да се замислиш в кое кино да предпочетеш прожекция. Е, сигурно за живеещите в центъра е удобно, но аз лично предпочитам по-динамичното усещане в киното, отколкото удобството от близостта му.

Филмът се разказва за гангстерски квартал в Бостън, където умението за обири се предава от поколение на поколение. Главните герои са добре организирана банда, която умело и с финес обира всичко, което би донесло големи суми пари, като това се случва без убийства. В тази връзка, при обир на банков клон, се натъкват на привлекателна служителка (Ребека Хол), която с течение на времето променя вижданията на Дъг (Бен Афлек) – ръководителя на бандата, който вместо да я държи просто под контрол, се влюбва в нея. От там нататък кашата става по-голяма и по-голяма, а изгледите за светло и спокойно бъдеще, без полиция и преследване, бързо се изпаряват.

На първо четене историята не изглежда кой знае какво – стандартно екшънче и се чудиш какво толкова ще гледаш в оставащите два часа от началото на филма, което е доста мудно и безинтересно. С течение на времето, обаче се намесват и други персонажи и действия, които разнообразяват общата картина. Далеч съм от мисълта, че филмът е невероятно чудо, но определено може да прикове вниманието на човек, за да не усети кога е минало времето. Сцените са направени така, че да не изглеждат прекалено нереалистични, а не примерно, да виждаш как се изпразва един пълнител куршуми срещу някой и той остава жив. Също така на места има много добър хумор, който допълнително рзчупва идеологията. Така че филмът дори и да се пропусне на кино, би било добре да се гледа поне на домашното такова. 😉

Оказа се, че гледането на филм през седмицата е добро решение. Първо, защото хората в киносалона са малко – не ти пречат и не се налага да ходиш 2-3 часа по-рано за билети, и второ, дава възможност да се разтовариш от напрегнатите работни дни. Може би поради тази причина в салона имаше и единични личности, които искрено се забавляваха на това, което гледаха, без да им пречи, че са сами. 🙂

Вашият коментар

Filed under Кино, Култура

Генезис / Inception


Никога не съм харесвал Леонардо Ди Каприо, няма и да започна, но той не е достатъчен фактор, за да ме спре да гледам един от хитовете на годината – Inception. Много слушах за филма, но каквото и да се говори за един филм на Кристофър Нолан, то той просто трябва да се гледа, защото иначе всичко си остава просто думи изхвърлени в пространството. След негов филм няма как да не останете като ударен с парен чук и с широко отворена уста, или да се питате какво всъщност се случва пред очите ви.

Действието на филма се разказва за група специалисти по внедряване на сънища в хорското съзнание и извличане на важна информация по този начин. Незаконна дейност, която обаче си има специфичен пазар, което естествено е доста рисковано. Това е струвало на главният герой Коб (Ди Каприо) жената, децата и домът му. Една последна, на пръв поглед невъзможна мисия, е шансът му да си върне живота и да се прибере при децата си. Мисия, която изисква пълна отдаденост, премереност на риска и прецизна точност на всеки детайл и действие.

Сцените са заснети по един шантав и неописуем начин, на прага на реалността и измислицата. Докато гледате е необходимо да не се отклонявате нито за миг от това, което е пред очите ви. Това е характерно на всеки филм на Нолан, който се чудя дали живее в реален свят. Съдейки по шедьоврите, които твори просто е невъзможно това да е нормален човек, разбира се в добрия смисъл на думата ;). Историята е толкова заплетена, че всяко невнимание ви струва заплашително сочене с пръст и загуба на важна част от пъзела, съставен от множество сложни и дребни части. Капка по капка, информацията се стича от сетивата към вените, за да закипи в сърцето все по-силно, а от там тялото да трепти в очакване на кулминацията. А тя е във всеки един момент, не само в началото или края, а буквално във всеки миг. Това е филм, който не бива да бъде разкриван в подробности, защото всеки трябва да преоткрие смисъл в него, да го преживее и почувства.

2 Коментари

Filed under Кино, Култура