Tag Archives: край на лятото

Отиде си лятото, идва есента


Днес е денят на есенното равноденствие, което дава началото на един странен период от годината. Есента е въплащание на всички останали  сезони – пролет (с дъждовете), лято (със слънчевото и понякога много топло време) и зима (със студените си и мрачни дни). Сезон, който е изключително красив заради цветните нюанси, които придават едно приятно усещане. Защо обаче не можем да забравим емоционалното лято, което си отива?

За по-голямата част от българите лятото се е превърнал в сезона на почивките. Човек цяла година работи за някакви си 10 (понякога и по-малко) дни, в които да се повесели край избран воден басейн, или да се наслади на хладината в планината. Период, в който забравяш за забързаното ежедневие и неприятният шеф, който все намира с какво да ти пили нервите. Време, което отброяваш на календара така, както се отброяваха дните до уволнение от казармата. Съсредоточени в това отброяване забравяме да се наслаждаваме на другите сезони, които имат своя чар и макар предизвикващи носенето на по-дебели дрехи, могат успешно да донесат същите положителни емоции, та даже и по-големи.

Вглъбявайки се в сивото ежедневие забравяме да живеем пълноценно. Оставяме се тази сивота да ни притиска и задушава, вместо да се опитаме да надигнем високо глава и да помислим как да използваме рационално дадеността, с която сме надарени като географска ширина. Да планираме емоционално преживяване със същия ентусиазъм, както го правим лятото. Говорим колко много ни зарежда природата, а не се опитваме да се зареждаме постоянно, не само в един сезон. Всички обвиняваме, че парите са тези, които ни спират порива към живото около нас. А дали е така? Дали, примерно Витоша иска пари от софиянци, за да я посетят? Или вероятно поляните в Борисовата градина искат? Или може би морските градини във Варна и Бургас са скъпо удоволствие? Трябва да спрем да приемаме като даденост това, което ни заобикаля и да се опитваме да го ползваме по всякакъв начин, пазейки го от разруха. Не трябва да чакаме природата да ни намери, а ние трябва да я търсим винаги, когато имаме свободно време. А, да…свободното време липсва. Липсва, защото работим много, или липсва, защото сме мързеливи и не можем да си организираме ежедневието?

Говорим, че животът ни притиска. Ами, притискай го и ти, няма къде да избяга! Всичко, което е необходимо е постоянство и воля. Добродетели, които всеки притежава, и които не се купуват с пари. Трябва просто да бръкнеш дълбоко и да ги извадиш, и най-вече не трябва да се страхуваш да ги покажеш. Току виж някой около теб взаимства и предаде видяното както на себе си, така и на другите. Едва ли само лятото можем да бъдем позитивни и усмихнати, показвайки какви искаме да сме. Толкова ли е трудно да бъдеш човек, да се чувстваш човек, да си щастлив човек?

Реклами

2 коментара

Filed under Ежедневие, Писания и разсъждения