Tag Archives: интересни филми

Пусни ме вътре / Let me in


Не разбирам защо в последно време филмите с вампирска тематика са толкова много и безумно комерсиални. След като гледах първата част на „Здрач” си казах, че в желанието си да вкарат всевъзможни зрители в киносланите (най-вече жени, които очевидно не харесват страховити филми), сценаристите и режисьорите са си плюли на реномето и са направили поредното клише и в този жанр. И това си остана последната посредствена история на тази тематика, която бях сядал да гледам.

Съвсем случайно попаднах на \“Пусни ме вътре\“, за който дори не прочетох краткото резюме на историята, която в оригинал е шведска (гаранция по-добра), а американците просто са я пресъздали за техния пазар. Дълго време седя и чакаше подходящо време за гледане – след полунощ и в ден, който не предполага ставане рано на следващата сутрин.

Действието се развива основно вечер, поради което сцените са доста тъмни. Историята разказва живота на малко момче, което има непреодолими проблеми в училище, с по-големите  ученици. Няма приятели и основното нещо, което упражнява като извънкласно занимание е да прекарва времето си в наблюдаване на прозорците на съседите и седене пред сградата, в която живее. Един ден се нанасят нови съседи до апартамента му – възрастен мъж с малко момиче, привидно на годините на момчето. След няколко дни, в продължение на няколко вечери двете деца започват да комуникират помежди си по всякакъв начин, а междувременно се случват поредица от неочаквани събития, както за зрителя, така и за иначе спокойното малко градче.

Твърдо мога да заявя, че това не е филм за всеки. Не е история, която поемаш на един дъх и просто подминаваш. Действието е изключително мудно, а филма не е никак къс (близо 2 часа). Въпреки това цялото внимание е насочено към актьорите, а се съмнявам да има нещо по-въздействащо от играта на две деца. Деца, които минават през всички житейски уроци за големи. Но докато големите имат цял живот да минат по този път, то тези две деца го изминават за няколко дни. Зрителят е въвлечен в една показност, която е жестоко стряскаща и задействаща сетивата. Голяма част от сцените са прикрито брутални, а музиката е притъпена, но изключително подходяща за всичко показвано.

Сценарият събира двете противоположности на живота и ги сблъсква със страшна сила, наподобяваща взрив на частици в големият адронен колайдер. Една срещу друга са изправени две съдби, които няма какво да губят от този живот, но могат да направят нещо заедно, извън представите на човешкото. Една детска любов се съмнявам, че може да бъде толкова чиста и силно изразена при възрастни индивиди. И докато в “Здрач” се опитваха да въртят сюжета около една съзряваща връзка, то в „Пусни ме вътре” тази връзка движи всичко останало и няма граница, която да я спре. Смелост, умението да пресъздаваш, гордост и способността да прощаваш са само една малка част от всички частици на този пъзел от човешки и не до там човешки дарове.

Отвори съзнанието си, така че да пуснеш непознатото , за да изживееш нещо различно. В противен случай просто се примиряваш със съдбата си и идва момент, в който всичко ще загуби смисъл и душата ще загине. По този начин силната светлината ще се окаже прекалено ярка, в степен, която да ни подпали и заличи безвъзвратно.

4 коментара

Filed under Кино, Култура

Правилата на Банен / The Bannen Way


Какво означава да бъдеш едновременно сценарист, режисьор и актьор (макар и не в главната роля)? Отговоро на този въпрос може да се научи от филма \“Правилата на Банен\“. Той е прекалено нов, за да има оценка в IMDB, но това е една прекрасна възможност за експеримент с лента, която все още не е поругана от посредствени мнения. И определено няма как човек да съжалява за този си опит.

Нийл Банен е сексапилен крадец, който обича жените, колите и живота без задръжки. За съжаление това си има висока цена, която в един или друг момент трябва да се плаща, а когато трябва да се издължаваш на мафиот, тогава положението става още по-сложно.  Дали да се впуснеш в последно приключение или да си седнеш на задника? Дали да се довериш на усета си или да следваш старите семейни правила, заложени от дядо ти? Дали е време да обърнеш внимание на себе си и семейството ти или ще го обмисляш в движение? Това са само част от въпросите, които вълнуват главния герой.

Безинтересната на пръв поглед история се оказва, че изобщо не е такава. И не за друго, а поради факта, че събитията са навързани по начин, при който няма как да си кажеш „сега ще стане това, гледай, аз съм писал сценария“ ;). Няма как да се разгадае следващото действие, защото той е низ от малки случки и действия, които колкото и да са свързани едни с други, толкова са и независими. Освен това, ако човек реши,  спокойно може да си извлече някои поуки от видяното:

1. Комарджийството и хазарта рано или късно ти изиграват лоша постановка, в която главно действащо лице оставаш Ти. Затъването в „л*йна“ е гарантирано.

2. Волята да избираш е определяща за това какво ще се случва от тук нататък. Винаги, ама ВИНАГИ трябва да знаеш кога да спреш!

3. Семейните връзки се оказват доста по-тънки, отколкото може да предполагаш. Залагайки на аскетски живот, губиш възможността да ги разгадаеш и осмислиш навреме.

„Правилата на Банен “ е един прекрасен филм, който може едновременно да забавлява и да те научи на някой ежедневни истини. Филмът много напомня на „Бандата на Оушън“ като идеология и начин на заснемане, но докато там има някаква строга последователност, тук сцените се случват малко по-хаотично, което пък е интересното. И да не забравя  да спомена правило номер едно – „Винаги се води по твои правила“!

Вашият коментар

Filed under Кино, Култура

Книгата на Илай / The Book of Eli


В последните години филмовите дейци масово ни занимават с истории, които показват края на света. Разликата в отделните такива е, че едните показват самото разрушение на всичко, а другите показват действия развиващи се десетки години след катаклизмите. Такива филми са 2012The Road (Пътят) и Книгата на Илай (The Book of Eli).

В „Книгата на Илай“ ни показват действие което се развива десетки години след катастрофални войни. Земята е пуста, водата е оскъдна, а човекоядството е явление, което често се среща. Погледът е съсредоточен върху главния герой Илай имащ мисия, която следва от 30 години. Вярата в това, което трябва да прави е основния му мотиватор през всичките тези години. Тази мисия е свързана с книга, която е единствената запазена в този разрушен свят и от нея зависи бъдещето на човечеството. Като във всеки филм и тук ще се намери някой да пречи на една такава кауза. Самопровъзгласил се диктатор прави всичко възможно да се докопа до тази книга, която ще му помогне да затвърди и увеличи влиянието си над оцелелите хора. Каква е книгата и какво точно се случва като история ще разберете, след като гледате филма, който наистина си струва отделеното време.

Къде е провокацията в подобен род филми? Както в „The road“, така и тук се акцентира на една все по-силно засилваща се черта у човечеството – разхищението на ресурси. Неща, които сме приемали за даденост, в един момент се оказва, че са изчезнали, а от там се затрива и всичко живо. Безхаберието и разрухата, всички форми на несъдействие, човешката алчност и т.н. показват само колко сме слаби и зависими. Необходимо ли е да се случи най-лошото, за да има промяна? Кога ще започнем да разчитаме правилно сигналите, които ежедневно получаваме под една или друга форма? Все въпроси, на които или никой не иска да отговори или му е все тая, тъй като „в крайна сметка никой не живее вечно, така че сега ще правя каквото си искам“. Толкова сме заслепени и съсредоточени в себе си, че забравяме да живеем според това, което научаваме. А трябва просто… „да правим повече за другите, отколкото за себе си“ … както е написано в книгата.

4 коментара

Filed under Кино, Култура