Tag Archives: екшън

Високо напрежение / Limitless


Мина много време от последното ми ходене на кино, но все пак тази грешка беше поправена. Нямах никакви наблюдения върху афиша, така че се доверих на избора на компанията, с която бях. Филмът беше \“Високо напрежение\“, а очакването бе за екшън, тъй като така го водеха.

Главният герой Еди Мора (Брадли Купър) е затънал до гуша писател, който още не е написал нито една страница от роман, за който е взел аванс. Живее в мизерен апартамент, за който не си е плащал наема и заради вечното му отлагане за всичко, е зарязан и от приятелката си. Отчаян от живота, случайно среща брата-наркопласьор на бившата си съпруга, който му предлага лесно решение на проблемите му – да участва като опитно зайче за хапчета, които повишават многократно дейността на мозъка. Еди опитва и животът му се обръща на 360 градуса. От бездарен писател се превръща в преуспяващ борсов играч и всичко е много добро и красиво….Но всяко нещо си има цена, която често е много висока.

Още от първите надписи филмът ми допадна. Началото започва с безкрайно скоростно придвижване от място в място, като един дълъг тунел, по който се движи човек. Все едно съзнанието му скача от сцена в сцена, което на по-късен етап се оказа, че е пряко свързано с ефекта от хапчето. Действието не е мудно, но не и прекалено забързано, за да намери човек време да асимилира видяното. Самата история предразполага да си правиш предположения как ще завърши и какво ще се случи в следващия момент, но в действителност не познаваш. Всичко изглежда максимално опростено и плоско за зрителя, но това не е за сметка на цялата идеология. В един прекрасен момент се появява и Робърт Де Ниро, тъй както си го познаваме – без изненади, който допълнително внася свежест във филма. Изобщо концепцията е замислена така, че да гледаш с кеф и да се разтоварваш, а не да мислиш сега това схванах ли го или не успях напълно. Или да се налага да буташ хипнотизираният в екрана събеседник от ляво или дясно, за да го ядосаш с глупавите си въпроси. 😉

Определено историята няма нищо общо с екшън, но не мога да я определя и като мистерия/трилър както твърдят от IMDB. Знам само, че си струва гледането, независимо дали на голям екран или на домашното кино. 🙂

1 коментар

Filed under Кино

Градът / The town


Разполагах с два ваучера за кино, които дълго отлежаваха и макар, че все още валидността им не бе изтекла, реших да посетя някой филм и то през седмицата. Спрях се на \“Градът\“ с участието на Бен Афлек, който се изявява и като режисьор, и сценарист на продукцията.

Прожекцията бе от 20:15, а залата в 19ч. беше празна, така че изборът на места не беше труден. 🙂 В крайна сметка в киносалона не се появиха повече от 20 души, което беше супер, с оглед на това, че може да си седиш където си искаш, може да се шириш, и също така няма да те притеснява поетапното звънене на телефони от долните или горните редове. Всичко това можеше да бъде допълнено и от приятна обстановка в киното, но уви – оказа се голяма мизерия. Седалките бяха видимо мръсни и с вид на тези от междуселските „по-нови“ автобуси. Екранът и озвучаването беше на не много добро ниво за съвременно кино, което с оглед на идентичната цена на билет в кино Арена, изобщо не би те накарало да се замислиш в кое кино да предпочетеш прожекция. Е, сигурно за живеещите в центъра е удобно, но аз лично предпочитам по-динамичното усещане в киното, отколкото удобството от близостта му.

Филмът се разказва за гангстерски квартал в Бостън, където умението за обири се предава от поколение на поколение. Главните герои са добре организирана банда, която умело и с финес обира всичко, което би донесло големи суми пари, като това се случва без убийства. В тази връзка, при обир на банков клон, се натъкват на привлекателна служителка (Ребека Хол), която с течение на времето променя вижданията на Дъг (Бен Афлек) – ръководителя на бандата, който вместо да я държи просто под контрол, се влюбва в нея. От там нататък кашата става по-голяма и по-голяма, а изгледите за светло и спокойно бъдеще, без полиция и преследване, бързо се изпаряват.

На първо четене историята не изглежда кой знае какво – стандартно екшънче и се чудиш какво толкова ще гледаш в оставащите два часа от началото на филма, което е доста мудно и безинтересно. С течение на времето, обаче се намесват и други персонажи и действия, които разнообразяват общата картина. Далеч съм от мисълта, че филмът е невероятно чудо, но определено може да прикове вниманието на човек, за да не усети кога е минало времето. Сцените са направени така, че да не изглеждат прекалено нереалистични, а не примерно, да виждаш как се изпразва един пълнител куршуми срещу някой и той остава жив. Също така на места има много добър хумор, който допълнително рзчупва идеологията. Така че филмът дори и да се пропусне на кино, би било добре да се гледа поне на домашното такова. 😉

Оказа се, че гледането на филм през седмицата е добро решение. Първо, защото хората в киносалона са малко – не ти пречат и не се налага да ходиш 2-3 часа по-рано за билети, и второ, дава възможност да се разтовариш от напрегнатите работни дни. Може би поради тази причина в салона имаше и единични личности, които искрено се забавляваха на това, което гледаха, без да им пречи, че са сами. 🙂

Вашият коментар

Filed under Кино, Култура

Безсмъртен / L’immortel (22 Bullets)


Честно казано винаги съм бил скептичен към френските филми, най-вече заради френският език. А и нали сме свикнали с американския комерсиализирън, та не се сещаме, че на света има и други държави, които може би имат нещо стойностно от света на киното. Доказателство за това са две френски имена – Люк Бесон и Жан Рено. Тези две личности са гаранция за добра идея, перфектно изпълнение и уникално усещане.

L’immortel е екшън-трилър, който се разказва за суровите човешки взаимоотношения, трайността на едно приятелството и алчността за власт и пари. Шарли Матей (Жан Рено) дълги години е бил страшилището на мафията в Марсилия. Уморен от този си живот, той решава да се оттегли и успява няколко години да води съвсем обикновен живот. Но законите на мафията са ясни – ти не може да съществуваш без нея, но тя може да се отърве от теб. Матей е прострелян, а експертизата показва 22 изтрела, след които той оцелява. И това се превръща в най-големият ужас на опиталите се да го убият, особено след покушение и над близък на него човек.

Подходът на заснемане е много интересен по две причини. Първата е, че в началото на филма паралелно се показват две действия, развиващи се в миналото и настоящето, което винаги ми е допадало – кара те да се замисляш и да внимаваш много в действието, без да се разсейваш. Втората е, че преходът от сцена в сцена е супер бърз, но същевременно с това е направен изключителен баланс, така че да не губиш нишката между отделните такива. Самото действие е много реалистично и буквално те прави зрител на една ръка разстояние, с всичките му кървави и брутални сцени. Всичко е динамично и дори статичните на пръв поглед моменти са показани така, че да изглеждат динамични. По този начин не усещаш как времето минава, а ти искаш все повече интересни моменти.

L’immortel не е от стандартните клиширани екшън-трилъри с очакван край още след десетата минута гледане. Този филм те завърта на бързи обороти, центрофугира те с пълна сила, след което те изхвърля чист и ароматизиран с емоционален омекотител 🙂

Вашият коментар

Filed under Кино, Култура

Фаворитът 3: Изкуплението / Undisputed 3: Redemption


В последно време или не правят екшъни или просто аз ги пропускам. Може би е по-скоро второто, но явно има  защо да не се забелязват. Имах желание да гледам подобен филм и попаднах на Фаворитът 3: Изкуплението. Не че съм гледал първите две части, но съдейки по описанието това не беше необходимо. Филмът е дело на Ню Имидж и явно поради тази причина в него като един от главните актьори участва Христо Шопов, който има богат опит в тази професия. Както вече може би се досещате филмът е сниман в България, което е още една предпоставка да му се обърне внимание, най-малкото от любопитство 🙂

Корупция, интриги, мръсни пари, демонстрация на власт – все неща, които са силно застъпени във филма. Историята ни разказва за незаконни борби на избрани бойци от затвори с различна националност. Няма значение от коя част на света си, защото хаосът в затворническата система е навсякъде. Крайната цел на боевете е лична свобода на този, който стане номер едно. Но дали той ще я получава?

Филмът е изпълнен с красиви бойни сцени, с акцент на всеки удър или движение. Операторското майсторство и съвременните филмови похвати си казват тежката дума. Първоначалното ми опасение за скучен филм със кадри от рода на „тупа-лупа“ беше бързо опровергано и интересът ми остана до края. Ако се очаква скучна екшън история, определено разочарованието ще е голямо, защото сценария е не само добре издържан, но и логически изпипан. Няма нито една разсейваща сцена и всичко е в стегнат вид като има акценти върху различни важни житейски ценности.

„Импровизирай, адаптирай се и превъзмогвай!“ ….. а ти просто гледай филма, за да разбереш как да го направиш 🙂

Вашият коментар

Filed under Кино, Култура

Книгата на Илай / The Book of Eli


В последните години филмовите дейци масово ни занимават с истории, които показват края на света. Разликата в отделните такива е, че едните показват самото разрушение на всичко, а другите показват действия развиващи се десетки години след катаклизмите. Такива филми са 2012The Road (Пътят) и Книгата на Илай (The Book of Eli).

В „Книгата на Илай“ ни показват действие което се развива десетки години след катастрофални войни. Земята е пуста, водата е оскъдна, а човекоядството е явление, което често се среща. Погледът е съсредоточен върху главния герой Илай имащ мисия, която следва от 30 години. Вярата в това, което трябва да прави е основния му мотиватор през всичките тези години. Тази мисия е свързана с книга, която е единствената запазена в този разрушен свят и от нея зависи бъдещето на човечеството. Като във всеки филм и тук ще се намери някой да пречи на една такава кауза. Самопровъзгласил се диктатор прави всичко възможно да се докопа до тази книга, която ще му помогне да затвърди и увеличи влиянието си над оцелелите хора. Каква е книгата и какво точно се случва като история ще разберете, след като гледате филма, който наистина си струва отделеното време.

Къде е провокацията в подобен род филми? Както в „The road“, така и тук се акцентира на една все по-силно засилваща се черта у човечеството – разхищението на ресурси. Неща, които сме приемали за даденост, в един момент се оказва, че са изчезнали, а от там се затрива и всичко живо. Безхаберието и разрухата, всички форми на несъдействие, човешката алчност и т.н. показват само колко сме слаби и зависими. Необходимо ли е да се случи най-лошото, за да има промяна? Кога ще започнем да разчитаме правилно сигналите, които ежедневно получаваме под една или друга форма? Все въпроси, на които или никой не иска да отговори или му е все тая, тъй като „в крайна сметка никой не живее вечно, така че сега ще правя каквото си искам“. Толкова сме заслепени и съсредоточени в себе си, че забравяме да живеем според това, което научаваме. А трябва просто… „да правим повече за другите, отколкото за себе си“ … както е написано в книгата.

4 коментара

Filed under Кино, Култура

2012


..или поредната доза комерсиално кино

Накратко

Напоследък филмовата индустрия бълва какво ли не, само и само да се хареса на зрителя. Забелязва се най-вече съсредоточаване  към нашумели исторически събития или филми с приключенски характер. 2012 е от първите. Историята за края на Света е отдавна нашумяла, но понеже последните предсказания се осланят на вечният календар на маите ( който се смята за изключително точен), то истерията е по-голяма. Е, за жалост филма не описва нито животът на маите, нито техния календар. Описва за пореден път величието на Америка, но този път са включени и няколко други велики сили като Китай, Англия, Германия, Русия и т.н. Дипломацията се оказва определяща за съществуването на евентуалните спасени….както и парите разбира се, че къде без тях! Отново се акцентира върху скъпия начин на живот, високите технологии и политическата сивота. Скъпите марки коли и електроника с марката Сони грубо биват набивани в очите на гледащия, което ме кара да се замисля този филм с цел реклама ли се прави или с цел да е атрактивен за зрителя? Разбирам, че в периоди на криза трудно се намират 200 милиона за бюджет, но няма нужда да е за сметка на добър сюжет и сценарий. Така или иначе тези пари бяха избити още с първите прожекции, но кой да мисли за такъв успех.

Ефектите

Определено ги има. Толкова много ги има, че на моменти си викаш: „Я, истинска сцена!” В днешно време всеки търси ефекти (та нали за това има дигитално кино), които да те държат в напрежение от началото до края. Е, това определено няма да ви липсва докато гледате въпросната лента, но има и голяма вероятност в един момент да ви писне на екрана да се изливат тонове „компютърна вода“, примерно.

Идеята

Аз лично не разбрах дали трябва да се замислим върху начина си на съществуване или върху разбирането за края? Дали да очакваме глобално правителство в бъдещето или да очакваме вечно доминиране на Америка над останалите (поне според американските бози, винаги е така)? Дали да се научим, че природата е нещото, което не се влияе нито от пари, нито от технологии или да вярваме на гениите, които ни казват, че ако не направим нещо, то сами ще се затрием? Въпросите са много, а ако има отговори, то не са еднозначни.

В крайна сметка си има филмови критици, които са дали своите оценки за 2012, които аз лично не смятам да чета. Важното за мен е, че рано или късно всеки завършва своя път. Дали това ще стане 2012г. или ще стане по-късно (респективно по-рано), никой не знае. Дори и тълкуването на календара на маите не дава този отговор. Разбирането за живота е строго индивидуално и нито този, нито който и да е било друг филм не би накарал по-голямата част от хората да планират само за оставащите 3 години. Единственото, което със сигурност може да направи, е да ни накара да се замислим за текущия момент – кои сме ние, какво правим, как го правим и чувстваме ли се живи и удовлетворени от съществуването си.

2 коментара

Filed under Кино, Култура