Tag Archives: драма

Пусни ме вътре / Let me in


Не разбирам защо в последно време филмите с вампирска тематика са толкова много и безумно комерсиални. След като гледах първата част на „Здрач” си казах, че в желанието си да вкарат всевъзможни зрители в киносланите (най-вече жени, които очевидно не харесват страховити филми), сценаристите и режисьорите са си плюли на реномето и са направили поредното клише и в този жанр. И това си остана последната посредствена история на тази тематика, която бях сядал да гледам.

Съвсем случайно попаднах на \“Пусни ме вътре\“, за който дори не прочетох краткото резюме на историята, която в оригинал е шведска (гаранция по-добра), а американците просто са я пресъздали за техния пазар. Дълго време седя и чакаше подходящо време за гледане – след полунощ и в ден, който не предполага ставане рано на следващата сутрин.

Действието се развива основно вечер, поради което сцените са доста тъмни. Историята разказва живота на малко момче, което има непреодолими проблеми в училище, с по-големите  ученици. Няма приятели и основното нещо, което упражнява като извънкласно занимание е да прекарва времето си в наблюдаване на прозорците на съседите и седене пред сградата, в която живее. Един ден се нанасят нови съседи до апартамента му – възрастен мъж с малко момиче, привидно на годините на момчето. След няколко дни, в продължение на няколко вечери двете деца започват да комуникират помежди си по всякакъв начин, а междувременно се случват поредица от неочаквани събития, както за зрителя, така и за иначе спокойното малко градче.

Твърдо мога да заявя, че това не е филм за всеки. Не е история, която поемаш на един дъх и просто подминаваш. Действието е изключително мудно, а филма не е никак къс (близо 2 часа). Въпреки това цялото внимание е насочено към актьорите, а се съмнявам да има нещо по-въздействащо от играта на две деца. Деца, които минават през всички житейски уроци за големи. Но докато големите имат цял живот да минат по този път, то тези две деца го изминават за няколко дни. Зрителят е въвлечен в една показност, която е жестоко стряскаща и задействаща сетивата. Голяма част от сцените са прикрито брутални, а музиката е притъпена, но изключително подходяща за всичко показвано.

Сценарият събира двете противоположности на живота и ги сблъсква със страшна сила, наподобяваща взрив на частици в големият адронен колайдер. Една срещу друга са изправени две съдби, които няма какво да губят от този живот, но могат да направят нещо заедно, извън представите на човешкото. Една детска любов се съмнявам, че може да бъде толкова чиста и силно изразена при възрастни индивиди. И докато в “Здрач” се опитваха да въртят сюжета около една съзряваща връзка, то в „Пусни ме вътре” тази връзка движи всичко останало и няма граница, която да я спре. Смелост, умението да пресъздаваш, гордост и способността да прощаваш са само една малка част от всички частици на този пъзел от човешки и не до там човешки дарове.

Отвори съзнанието си, така че да пуснеш непознатото , за да изживееш нещо различно. В противен случай просто се примиряваш със съдбата си и идва момент, в който всичко ще загуби смисъл и душата ще загине. По този начин силната светлината ще се окаже прекалено ярка, в степен, която да ни подпали и заличи безвъзвратно.

Реклами

4 коментара

Filed under Кино, Култура