Tag Archives: български филми

Островът


В последните две години се наблюдава известно раздвижване на българското кино. Премиерата  на „Островът“ е поредното доказателство за нещо ново и нетипично за българската сцена. Камен Калев се оказва един от новите провокатори във филмовите среди и поредното му отроче може би ще внесе голям смут у българския зрител, който е свикнал да гледа основно сапунени турски сериали или комерсиално американско кино.

Самият филм разказва за любовта на главните герои Софи (Летисия Каста) и Данийл (Туре Линдхардт), които се озовават на остров в България по време на ваканцията си. През този престой зрителите биват въвлечени в една преплетеност от несвързани събития и моменти, които обаче преминават толкова мудно, че чак доскучават. След това филмът търпи тотален обрат и те хвърля в нищото, провокирайки мозъчна дейност. Сценарият не пропуска да иронизира българската действителност започваща от чаршията на Слънчев Бряг и стигаща до зяпналите с отворени усти зрители на Биг Брадър.

Не мога да кажа, че Островът ми хареса, но по-интересното е, че се замислих над отделните видяни ситуации. Провокацията спрямо българина е направо като чук върху калявано желязо. Свикналият със сивотата на ежедневието български манталитет е призован да излезе извън черупката си, а човешката душа да излезе на свобода. Да не се подчиняваш на стандарти и патриархални догми не е от силните страни на нито една нация, но заради това предполагам, че главните герои не са патриархалните българи. Излез извън себе си и живей според това какво усещаш, а не според това което светът е определил за теб – това ми остава в съзнанието след видяното.

Едва ли, даже съм сигурен, че филмът няма да има голям успех в България, но се надявам кино-критиците по света да му отделят нужното внимание.

Реклами

2 коментара

Filed under Кино

Мисия Лондон


Многобройни реклами, хиляди отзиви, много шум и интервюта, и какво ли още не съпътстваха излизането на филма. Толкова много внимание му отделиха, че го намразих още преди да съм го гледал и честно казано не мислех и да ходя на кино, но добрата оферта от 5лв. за билет и желанието на мои приятели бяха предпоставката да го направя. Скорошното ми ходене в Лондон също бе много добра причина да видя как са представени нещата във филма, така че това подсили любопитството ми.

Делничен ден, късен час на прожекция и полупразен киносалон се оказват добра възможност да не тичаш за билети един-два часа по-рано или да се притесняваш, че около теб ще има някой неподходящ зрител, който да ти пречи.

Едва ли има някой, който да не е гледал рекламите на филма, които всъщност наистина показват най-добрите моменти от него. Освен тях, в действителност има още няколко, но дотам. Историята се разказва за прищевките на първата дама на България, която има за цел да се доказва пред снобарските си приятелки.  За целта решава, че трябва да покани Кралицата на парти, което тя организира в посолството. Но така ли се кани самата Кралица и то на някакво си парти? С тази задача е натоварен новия посланик, който намира посолството в окаян вид. В него цари анархия, съществува нелегален duty free магазин, навсякъде е мизерия, а мързела е на почит. Nice, a? 🙂 Около въпросното парти ни се показва суровата действителност на гастърбайтерския живот на българите в Англия. Как българския манталитет се опитва да се адаптира към дълбоките английски корени. За радост на зрителя, не се иронизира само българската страна, а се показват и типични английски недостатъци, породени от презадоволеността на нацията и култ към Кралицата.

Режисурата на филма ми хареса. Актьорският състав  в по-голямата си част е добре познат, но има и някои нетипични или нови, но добри персонажи. Това, което не ми хареса е, че някои от актьорите във всичките им филми се държат по един и същи начин. Например, Юлиан Вергов си играе все едно току що е прескочил от серия на „Стъклен дом”. Същите жестове, същите думи, същия начин на изразяване. Никаква индивидуалност, която да го отличи, че играе роля в „Мисия Лондон”. Има още няколко актьори, които изглеждат идентично, но няма да изпадам в подробности и за тях. Като персонаж най ми хареса Любо Нейков, в ролята на Баничаров (каква фамилия само), който в най-голяма степен показваше чертите на 80% от българското население – нерешително, простовато и псуващо 🙂 Английските роли също бяха добре подбирани и въздействащи. Много силно си личи кои от българските фирми са платили добре за реклама, която ти се набива трайно в очите 😉

Като цяло филмът е приятен, но не е кой знае какво като идея. Определено не може да се нарече загуба на време, но няма и да те накара да го обсъждаш после надълго и нашироко. Хубавото е, че родното кино се развива, което си пролича и от рекламите преди старта на прожекцията, където беше показана нова българска продукция.

2 коментара

Filed under Кино, Култура