Tag Archives: анимации

Мега Ум / Megamind


По време на празници винаги остава време, в което да се чудиш какво да правиш. Една от добрите възможности за уплътняване на времето е ходенето на кино. За зла участ по това време на годината няма кой знае какви хитове, та реших да се спра на нещо, което да е забавно и нетипично. Избрах 3D приключението \“Мега Ум\“. Честно казано нямах представа какво ще гледам и какво да очаквам, освен че ще се налага да зяпам с типичните и неудобни за 3D-то очила.

Историята се разказва за две същества от различни раси, които по лошо стечение на обстоятелствата напускат своите планети още бебета. И двете се озовават на земята, но едното израства в добро семейство, а другото….в затвора – просто капсулата му там се разби. 🙂 С течение на годините по-добрия (Метро Мен) стана супер герой, а лошотията (Мега Ум) стана злодей. И така във вечна борба помежду си, винаги доброто надделяваше. В една от поредните битки, Мега Ум „успя“ да елиминира своя съперник и да превземе града. от което последваха редица събития, които нагледно показваха на зрителя до какво води негативната страна от живота.

Не знам защо, но в последно време се чудя дали анимациите се правят по-скоро за големите или по-скоро за малките зрители. Чуденето ми е породено от факта, че в тези филми с картинки има много повече реалности от игралните филми (или поне аз виждам такива). В „Мега Ум“ имаме едно блестящо представяне на човешката самота, самозаблуда и отричане на това, което си и това което те заобикаля. Има нагледен пример за това какво е омраза, любов, отдаденост, какво е да си част от обществото и начина му на мислене. Вижда се как един положителен образ може да промени едва ли не всичко и как във всеки един от нас се крие нещо добро, което просто трябва да бъде извадено на бял свят.

Може би не трябва толкова дълбоко да се замислям над анимациите, но наистина ми е интересно какво виждат децата в цялата история. Дали виждат просто едни добре изрисувани герои или авторите успяват да се вмъкнат и по-дълбоко в съзнанието на малките?

Въпреки гореописаните силни моменти, ми е трудно да кажа дали филма ми хареса. Често казано в последно време начина на рисуване и на „заснемане“ на тези истории ми става еднотипен като визия и похвати. Може би трябва да спра да гледам 3D другаде, освен в IMAX или големите зали на кино Арена, тъй като кой знае какво усещане в обикновените 3D салони не виждам, а само излишно се напрягам.

Реклами

Вашият коментар

Filed under Кино, Култура

Малко филми


През миналия месец изгледах няколко филма, за които все не ми оставаше време да споделя. Не, че сега точно това е на ред, но усещам, че ако го отложа още малко, то съвсем ще потънат в забрава. Поради тази причина ще им отделя по няколко реда, без да изпадам в лирически отклонения. 🙂

Смърт на погребение / Death At A Funeral е от филмите, с които обичам да експериментирам, когато няма нещо смислено за гледане. А точно този филм е типичната английска черна комедия. От сега казвам, че ако някой не може да асимилира английски хумор, то по-добре да не се захваща с филма, а да се насочи към римейка му от тази година, който е изпълнен със „черните“ звезди на американското кино. Въпреки че не съм гледал новата версия (все пак скоро гледах първата), съм сигурен, че не могат по никакъв начин да пресъздадат невероятните комични ситуации, които буквално ме караха да се превивам от смях.

Историята е повече от трагикомична. Опечалено семейство се готви да погребе бащата на фамилията. Организацията куца още от самото начало с объркването на ковчега от траурната агенция. Това обаче е най-малкият проблем в цялата ситуация на семейството, в което всеки член си има своите странности. А когато тези странности се съберат на едно място и се посипят с щипка външна намеса и ситуацията излиза безвъзвратно извън контрол. Не е за описване, просто трябва да се види! 😉

A-отборът/ The A-team се оказа леко подобие на „Бандата на Оушън“. но във военен формат. Събират се група разхайтени, но добри военни, за да се справят с тайни задачи. Естествено в един момент се намира някой да ги натопи и после ролетката се завърта. Началото е много силно и забавно, но после емоцията някак спада. Като цяло определено не мога да кажа, че филмът е загуба на време, даже напротив, но е крайна сметка не е нищо уникално и невиждано.

Агент Солт / Salt – този филм си признавам, че реших да гледам заради Анджелина Джоли. Като цяло ми е любимка от всякакво естествено. Както подсказва названието на филма, главната героиня е в ролята на специален агент. И както се случва в подобни истории, в един прекрасен момент Джоли се оказа натопена в заговор. Тук тотално ме изгубиха, чак ме хвана яд, че актрисата се е набутала в такъв плосък сюжет. Но бях се хванал на хорото, така че трябваше да го догледам. И това ми решение беше правилно, защото плоската на пръв поглед история се обърна на 360 градуса и действието стана заинтригуващо. В крайна сметка останах доволен от своята любимка. 🙂

На лов за плячка / Hunt to kill ми се стори най-доброто решение в даден момент, в който останалите филми като описание бяха по-зле от този. Единственото впечатляващото тук бе присъствието на Стив Остин. Плоска история, позната ни до болка. Бивш военен живее спокойно в малко градче, докато не се появяват банда банкови обирджии, които му объркват живота. Естествено накрая ги избива всичките. Пълна скука и загуба на време е този филм, даже до този момент го бях забравил и заличил от съзнанието си.

Американецът / The American може да се нареди спокойно в топ 20 на безумно глупавите филми. Диалогът във филма може да се събере на не повече от десет печатни страници. Действието се развива в италианското селце, където наемният убиец Джак (Клуни) се е покрил. Честно казано изобщо не разбрах идеологията на историята, която май беше и по книга. Нямам идея как го изтраях до край. Клуни е ясно, че е застаряващ актьор, ама чак пък така да се излага…

От Социалната мрежа / The Social Network очаквах повече. Надявах се на история, която разказва в подробности за самият Facebook, а не минимални части от първоначалната идеология, които бяха забъркани паралелно със съдебния спор на Зукърбърг и съдружника му. В крайна сметка накрая нито се разбра накъде ще се движи мрежата, нито какво се случва с делото. Дори и да изключим сценария, самото заснемане на филма е далеч от шедьовър, който да има толкова висока оценка в imdb и да е в топ 250. Това за пореден път ми доказва, че оценките там не са много обективни.

За Шрек завинаги / Shrek Forever After мога да кажа само… Шрек! Това е една от малкото анимации с повече от една част, в която винаги ще намериш на какво да се усмихнеш или да го съпоставиш с реалния живот. Героите и персонажите са изпипани, а лафовете са все на място. В тази нова история се разказва как неволно Шрек си пожелава да си върне стария живот и за негова зла участ това се случва. Надявайки се всичко да е по старо му, голямото зелено Огре се сблъсква с една нова действителност, от която някак трябва да се избави, а това се оказва трудна задача.

Като за край ще спомена Чиракът на магьосника / The Sorcerer\’s Apprentice. Приключенските филми на Дисни започват много да ми втръсват. А когато в тях постоянно виждам лика на Никълъс Кейдж положението става още по-безинтересно. Наскоро бях чел, че актьорът яко го е закършил с парите, та чак му прибират къщите заради неплатени кредити. Това до някъде обяснява снимането му в бози като тази. За историята не знам какво да кажа – фантасмагория от всякъде. Обикновен младеж е призван да се бори със злите сили на вещицата Моргана, която от векове е затворена в специален съд. Разбира се има поклонници от черни магьосници, които се опитват да я спасят, но героят на Кейдж се бори с всички сили това да не се случи. Честно казано „Хари Потър“ ми беше доста по-интересен от това подобие на филм. Би било добре Дисни да престанат с подобни експерименти, че филмовото им подразделение скоро ще фалира, тъй като дори касовия „Карибски пирати“ взе да омръзва на хората.

Надявам се декември да се окаже по-интересен от филмови преживявания, за да може края на годината да завърши добре откъм заглавия. 😉

1 коментар

Filed under Кино, Култура