Category Archives: Пътеписи

В Лондон за два дни – 2 част


След ранно ставане и подкрепяща закуска се спуснахме отново под земята, за да се насочим към Гринуич. Пътуването изискваше прекачване на място, което се оказа в центъра на  Сити-то на Лондон или казано по друг начин, това си е съвременната част на града. Стари сгради не се виждат, а само големи административни такива, урбанизирана градска среда и забързани хора в костюми. За щастие се оказа, че от тук нататък метрото се движи над земята, та успяхме да се насладим в максимална степен на цялото това стъклено-бетонно величие.

Гринуич, някога отделен град, е квартал на Лондон и се намира край Темза. Сигурно ако ги няма щъкащите туристи ще е едно от най-спокойните места в града. Самата обсерватория с нулевия меридиан се намира в най-високата точка на Гринуич парк, в който са позиционирани и редица други забележителности като една от летните резиденции на Кралската фамилия плюс два музея, така че тук определено трябва да се предвиди повечко време. Ако пък обикалянето ви дойде в повече, то винаги може човек да се излегне под някоя от дебелите сенки, които изобилстват в парка. Въргалянето в парковете е нещо нормално за хората в Англия, така че няма от какво да се притеснявате 😉

След стандартното фотодокументиране от двете страни на меридиана, обиколката продължи из пренаселената с хора Оксфорд стрийт – улицата с магазините за шопинг. Там се въоръжавате с много нерви и въздух, след което се гмуркате без шнорхел в морето от хора. Съмнявам се, че само хубавото време беше предпоставка за наличието на такава навалица, която щъкаше като мравки в мравуняк, влизайки и излизайки от магазините. Това е мястото, където ако не се внимава и седмица да имате на разположение, то пак няма да стигне, за да се вместите в предвиденото време. Ние също загубихме много такова, въпреки че преди Лондон имахме достатъчно възможности из Англия, за да го удряме и тук на шопинг. Характерното за Оксфорд е, че даден марка я има минимум три пъти по цялата и дължина – сакън (каква хубава думичка) да не се изпусне някой турист. Така че ако се чудите дали да си вземете нещо, то имате достатъчно време да помислите преди да стигнете до следващия аналогичен магазин. Не си мислете обаче, че той ще е по-празен от предишния – всичките се пръскат по шевовете. След  „улицата на магазините” човек може да остане доста изнервен и изморен от цялата тази навалица около него.

Настана време и за последните дестинации от по-видните забележителности – Кралския дворец (Tower of London) и величественият Тоwer Bridge. Замъкът е много внушителен и изключително добре запазен. Съдейки от историята е използван за какво ли не – от зоологическа градина до място за екзекуции и мъчения.  На входовете се виждат пазачи в типични униформи, но така и не разбрах дали и къде се влиза, тъй като работното време беше приключило.

Тоwer Bridge е част от поредицата мостове, които са по цялото протежение на река Темза. Мостът в действителност изглежда много по-огромен от това, което се вижда по картички и снимки. Конструкцията му е много стабилна и не случайно е запазен толкова години и то функциониращ. Ясно си личи, че периодично се правят освежителни работи, за да може да просъществува и в бъдещето.

С това обиколката приключи и въпреки умората всички бяха доволни от видяното. Ясно е, че за два дни не може да се обходи съвсем всичко, но най-големите атракции и интересни места могат да бъдат посетени без проблем. Всичко е въпрос на добра предварителна организация, за да не се губи време в лутане из големия град.

Излишно е да коментирам чистотата на столицата, която е характерна и за другите части от страната. Даже при такъв поток от туристи хората успяват да се справят с боклуците, които се събират от постоянно движещи се хигиенисти. Те от своя страна не изглеждат като тукашните цигани, а са прилично облечени и чисти. За големите тротоари дори се пускат специални машини, които да пестят време и ресурси. Има и доволно количество кошчета, които ти дават възможност да покажеш своя принос към екологията на града.

Самите англичани са доста странни и някак лицемерно учтиви. Огромна част от населението ходи облечено като социално слаби, без всякаква идея за съчетание на облеклото. Явно нямат и никаква култура за поддържане на обувките, тъй като на краката на повечето седяха „цървули”, които естествено се обуват на бос крак (гаранция производителите на чорапи не са много). Младежите се движат хаотично без цел и посока, все едно са вечно дрогирани. Кръчмите са пълни и заведенията като цяло също. Определено умеят да се забавляват, особено при наличие на футболен мач. Наблюдава се наличие на много изселници от Индия, Пакистан, Арабските страни и други подобни, което ме изумява. На моменти дори се чудиш дали си в Англия или в някоя мюсюлманска държава.

В заключение може да се каже, че Лондон е една дестинация, която трябва да се посети, но при възможност посещението да е лично организирано, тъй като именно поради известността на столицата, туроператорите спекулират с надценките, които си слагат. Освен това е много по-приятно вие да си правите програмата, без да се налага да се съобразявате с тази на екскурзовода, който ви кара да се движите по негова команда 😉

Галерия със снимки

Реклами

Вашият коментар

Filed under Екскурзии, Пътеписи

В Лондон за два дни – 1 част


Едва ли има някой, който да не е чувал за забележителностите в Лондон или да не ги е виждал по телевизия, по снимки, в пресата и т.н. Това от своя страна създава желание у човек да се опита сам да се докосне до тях. Това не е трудна задача, но като цяло ако трябва да се отиде с организирано посещение, обикновено това е свързано с доста разходи, независимо коя фирма се избере. Затова единствената алтернатива за оптимизирането им е да се организира самостоятелно пътуване, което изисква малко повече отделено време за ровене из интернет, но пък в действителност не е толкова трудно за изпълнение. В тази връзка какво точно е необходимо да се направи:

  1. Закупуване на самолетен билет . Имаме щастието  вече три нискобюджетни авиокомпании да летят до Лондон (Изи Джет, Уиз еър и от скоро Райън еър, която лети от Пловдив и е с най-ниски цени), така че избирането на  самолетен билет не е сложно, необходима е само валидна кредитна карта.
  2. Намиране на хотел. Тук е малко по-сложно, тъй като той освен, че не трябва да ви бърка количествено в джоба, ще е необходимо и да е сравнително близо както до центъра, така и до подходяща гара, от която ще се придвижвате „от” и „до” летището. Добре е да се има предвид, че голяма част от евтините „хотели” са големи дупки и често обстановката в тях е като в хижа в планината. Затова е по-добре да се разчита на големи вериги нискобюджетни хотели като Easy hotel и Travelodge.
  3. Организиране на влаковите пътувания „от” и „до” летището. И тук положението е като при самолетните билети – колкото по-рано вземете, толкова по-добре. Често има и отстъпки за повече от 2 билета, които са закупени заедно.

В центъра на Лондон пристигнахме по обяд, тъй като пътувахме от вътрешността на Англия. Първото нещо, което ти прави впечатление е навалицата из гарите и метрото. А самото метро е нещо покъртително като визия, особено ако си свикнал само със софийското такова. Underground мрежата е на няколко нива и имаш чувството, че слизаш 6-7 етажа под земята. Поредицата от тунели са доста заплетени и минава време докато се ориентираш през кой точно да минеш и коя мотриса да хванеш. Въпреки, че има адски много табели навсякъде, включително и в самите вагони, първоначалния шок не е малък. Ако обаче човек знае добре английски, винаги има кого да попита в случай, че табелите му се сторят недостатъчни. В метрото се влиза с билет или карта и се излиза със същите. Няма дори минимален шанс да успее някой да мине гратис. Същото се отнася и за голяма част от гарите в страната.

Като хотел се бяхме спряли на Travelodge Waterloo, който се оказа повече от добър и понеже бе отворил преди няколко дни, всичко в него си личеше, че е ново. За low cost хотел стаите си бяха направо огромни и имаше дори телевизори, както и кафе и чай за безплатна консумация. Другото интересно бе, че се „чекираш” сам. Има си два автомата пред рецепция (използва се само за големи организирани групи и за евентуална информация), в които си въвеждаш имената, излиза ти резервацията, избираш си с или без закуска и автомата ти пуска номер на стая и чип карта за ключ – просто и удобно!

Близостта на хотела до почти всички централни забележителности ни даде възможност първия ден да не използваме повече метрото и да се разхождаме в слънчев Лондон – невероятен факт, който остана непроменен цели два дни.  Успяхме да видим „Окото на Лондон”(бeз возене, тъй като се чака адски много, а цената е 17 паунда), „Парламента”, „Биг бен”, „Уестминстърско абатство”, „Адмиралтейството”, „Сейнт Джеймс парк“, „Трафалгар“, „Пикадили съркъс“, а късно вечерта наминахме и покрай  Бъкингамският дворец.

Консумирането на храни и напитки го правехме на крак или в някой от многобройните зелени паркове, тъй като пести както време, така и средства. Дори в центъра на Лондон се намират нормални магазинчета на прилични цени, откъдето може да си купиш бира, вода или безалкохолно, както и нещо за хапване. Добре е да се спомене, че на голяма част от обществените места консумирането на алкохол (вкл. Бира) е забранено, така че е добре да се внимава и да се следи за обозначителни табели.

Целият град е като един голям „Биг брадър” и буквално на всяка крачка има камери, които вероятно следят за всякакви нарушения. Камери има дори в движещия се градски транспорт. Присъствахме на ситуация, при която една малолетна англичанка (видимо пияна) буйстваше сред движещите се из центъра хора. Бързо се появиха двама полицая на колела, които се опитаха да я усмирят без особен успех. След малко се появи и патрулка, а десетина минути след това още една! Шест души се занимаваха с някаква малка пикла, вместо просто да и сложат белезниците и да я отведат някъде далеч от зяпащата навалица, която се събра. Представям си ако се наложи да задържат някой истински престъпник, тогава сигурно ще се изсипе цяло РПУ 🙂

Добре е да се има предвид, че ходенето си е ходене и човек трябва да има подготовка за това, както и удобни обувки и облекло, което да не му пречи допълнително. Малко преди полунощ обиколките вече ни идваха в повече и бързо се прибрахме в хотела, тъй като на следващия ден се очакваше да има още по-голямо навъртане на километри.

Галерия със снимки

Вашият коментар

Filed under Екскурзии, Пътеписи

Лозенски манастир „Св. Спас“


Трудно се намират спокойни дестинации около София, които да не са пренаселени при хубаво време. Една такава е лозенския  манастир Свети Спас, който се намира в полите на Лозенската планина. Пътят до самия край на с. Долни Лозен е асфалт, след което започва добър черен път, който позволява дори на ниски автомобили да се качват без проблем до манастира. Неприятното е, че е много тесен и разминаването с насрещна кола става буквално на сантиметри. Но за тези, които са решили да прекарат един прекрасен ден сред природата, това едва ли ще е проблем, тъй като се съмняват, че ще тръгнат с колите нагоре. Изкачвайки се, често се срещат табели, на които пише „Внимание, ловно поле“, което не ми хареса особено, понеже една такава табела едва ли би те предпазила ако се намери някой заблуден ловец в района.

Параклисът на манастира е добре запазен, а вътре стенописите са реставрирани, така че ясно се вижда всеки детаил. На една от стените се забелязва голяма и дълга цепнатина, която застрашително показва как много скоро, ако не се вземат мерки, стенописът ще рухне. Жилищните помещения са наскоро ремонтирани, но не разбрах дали се пускат външни хора да пренощуват, както е при голяма част от манастирите в България. За всички постройки се грижи една единствена монахиня, явно последната останала там. Не ми се мисли ако и тя почине, тогава какво ще се случи с този манастир.

Разположението на светая обител  е такова, че от него има прекрасна панорамна гледка към Стара планина, която при ясно време (аз не хванах такова) със сигурност би изглеждала много величествено.

1 коментар

Filed under Екскурзии, Пътеписи

Шуменска крепост, Котел, Жеравна, Античен град Кабиле


И през трите дни ранното ставане не беше проблемно, въпреки че не си лягахме рано. Явно въздухът извън София и знанието, че не си на работа вършат чудеса по отношение на съня. Станахме в 7,30ч. поради натоварената програма, която предстоеше. Хапнахме бързо двата сандвича, които включваше „закуската” на хотела и потеглихме към Шумен. Крайпътните пейзажи сутрин са още по-красиви, особено ако вечерта е паднала някоя друга капка дъжд. Пътищата бяха добри докато не напуснахме област Силистра и влезнахме в област Шумен. Общо взето някъде от община Каолиново до Шумен пътят на места беше като минно поле. Всъщност при толкова изминати километри щеше да е направо чудо ако се бяхме разминали без път с дупки. Дупките са характерна част от всички пътища в общината и това е открай време. Оказа се и че самият Шумен е в ремонти по булевардите. Добре, че поне пътя до самата Шуменска крепост е добре асфалтиран.

Община Каолиново


От доста време се каня да посетя крепостта, но все не оставаше време и само минавах покрай нея. Има защо човек да и отдели внимание, въпреки че малка част от нея е реставрирана. Тук снимането не беше забранено, така че си поснимах на воля. След това посетихме и Томбул джамия, която е в реставрация, но въпреки това я разгледах набързо, защото така и така печат се слага само срещу входна такса. Това изискване преди го нямаше и прави впечатление. Явно народът масово е взимал печати от обектите без да влиза в самите тях. Предполагам, че от там идва и проблемите със снимането и заповедта придобива вида „не снимай, който иска да види да заповяда”! Малко крайни мерки според мен, но за да изискват подобно нещо трябва доста да се погрижат за голяма част от „забележителностите“, за да заслужат подобно определение.

Шуменска крепост

Томбул джамия


Предходната вечер бяхме решили да използваме панорамния път между Шумен и Котел, който минава през селцата край Стара Планина. Докато напуснете община Преслав пътят не е много добър (както вече споменах това е характерно за област Шумен), но от там нататък всички пътища са добре поддържани, което много ме зарадва, тъй като очаквах неприятни изненади. Незнам дали се печели време и километри (bgmaps казва, че се печелят) спрямо „царския” път, но определено ще загубите гледки като тези:

Експозицията в музея в Котел включва основно литературни произведения на възрожденските българи. Сред тях се открояват първото издание на „Рибния буквар” и първи препис на „История Славянобългарска”. Както вече знаем снимането е забранено, така че от тук снимки няма 🙂

Жеравна е китно селце, намиращо се в Стара Планина. В по-голямата си част се състои от добре запазени старинни дървени къщи (над 200), а останалите са построени в идентичен стил. Със сигурност ако някой не е посещавал подобно място би му харесало много, но в моя случай това бе поредното селце от типа Копривщица, Златоград  или Етъра, в които съм ходил. Не казвам, че си нямат своя уникалност, но не ме впечатлиха кой знае колко.

Жеравна


Към 16ч вече бяхме в археологически резерват Кабиле край Ямбол. Оказа се един доста зле поддържан комплекс, който дори нямаше табели на отделните части, които са пред очите ти. Имаше само две информационни табели като цяло за комплекса и това е. Тревата беше доста висока и се налагаше да газиш в нея, за да стигнеш до конкретно място. Докато се разхождахме се опитах да се свържа и с музея в Елхово (поредния опит за деня), където би трябвало да има дежурен, който да ми дигне, но така и не се случи. Поради този факт реших, че няма смисъл да бия излишни 40км, за да видя как няма да има кой да ни посрещне. Затова хванахме пътя за София и без много да бързаме успяхме да се приберем към 21ч.

Кабилето


С това приключи тридневното ни пътуване. Равносметката бе 1200 км., 9 печата от 100те обекта и едно незабравимо изживяване 😉

Първи ден Втори ден

3 коментара

Filed under Екскурзии, Пътеписи

Тракийска царска гробница, Демир баба теке – село Свещари, Тутракан, резерват Сребърна, Крепост Меджиди табия


Към 9ч. след скромна закуска, която е включена в цената на нощувката, потеглихме към с. Свещари. Времето беше слънчево напук на синоптичните прогнози, които вещаеха дъжд, та даже и гръмотевици по местата, за които бяхме тръгнали. Бързо успяхме да стигнем до Исперих (където музеят не работеше), така че се насочихме към Тракийската царска гробница.

Оказва се, че от 100-те национални обекта, тракийските гробници са с най-високи цени на билетите. В Свещари също не беше изключение, където билета за възрастен е 10лв., а за учащи 5 и то само за царската гробница. Ако искаш да видиш и другите две, които са по-малки, общият билет за всички е 14лв. При това положение решихме да видим само голямата, което беше напълно достатъчно, за да останем изключително доволни от видяното.

Гробницата е изключително добре запазена. Вътре се влиза с найлонови терлици, входната врата е хидравлична и се отваря с дистанционно. Има охранителни камери навсякъде, климатична система поддържа постоянна температура, а над самата гробница е оформен купол, който спомага да се види цялата и красота. Беседата е интересна и оправдава входната цена на билета. Какво научаваме от нея? В гробницата е погребан велик владетел заедно с избрана от него жена ( една от многото, която е имала „щастието” да бъде ритуално убита), както и коня на владетеля. В предверието били намерени още четири коня, което допълнително показвало знатния род на погребания. Интересен е факта, че гробницата е строена без  никаква замаска между отделните камъни, всичко е въпрос на математическа мисъл и архитектурни способности на древните гети.  И тук снимането е забранено, за което разбира се няма обяснение – „заповед на директорката” и това е. Благодарихме за добрата беседа и тръгнахме доволни от доброто начало на деня.

Тракийска царска гробница

В района се намира алевийското тюрбе (!) Демир баба теке. Малко е трудна за откриване, но благодарение на една мини карта на района ( картата беше част от снимки, които закупихме от гробницата) разбрах къде да спра, за да започнем слизане по поредица от стълби. Слизайки по тях се вижда, че върху дърветата и храстите край стълбите са „накацали” всевъзможни части от дрехи, включително цели бельо и чорапи.

В първия момент се сещаш за приключенски филми от рода на „Индиана Джоунс”, в които се движиш по непозната древна и окултна пътека, а крайната цел може да се окаже изключително опасна. Е, тук крайната цел не беше опасна, а представляваше тюрбето, в което се намира гробът на светец от 16 век Демир баба – с прабългарски произход. От информационната табела става ясно защо има толкова парцали из „Пътеката на изпитанието”.

Демир баба теке

От Демир баба теке следваше дълъг път до Тутракан, където честно казано не ми се ходеше, но нали има задължителен печат там, налагаше се. Пътят беше добър, така че се навакса известното закъснение, което се беше натрупало заради по-късното тръгване сутринта.

Тутракан не ме впечатли изобщо, дори и в музея нямаше нищо кой знае какво за гледане. Разбрахме, че има „интересна рибна махала”, която обаче така или иначе нямахме време да посетим. Бихме печат в музея, но решихме да идем до Военното гробище. По пътя отнех живота на една лакома сврака, която беше толкова съсредоточена  да кълве нещо по асфалта, че реши да отлети прекален късно, а аз нямаше как да я избегна.

Военно гробище


Едва ли има някой, който да не е чувал за резерват Сребърна и за биоразнообразието в него. Бях много любопитен да видя огромното количество птици, които го населяват и най-вече белите пеликани.  Знаех, че сега е размножителния период, така че определено ще има какво да се гледа. Да, ама не! Всичко се оказа или прекалено голям мит или просто нямахме късмет да видим каквото и да е било. Е, видях няколко пеликана плюс малко патици, но до там. А и самото езеро представлява по-скоро голямо блато, отколкото езеро.  За Сребърна бяхме предвидили доста време за разглеждане (даже и спане, че нямало да ни стигне времето), но набързо се отправихме към последната спирка за деня – Силистра.

Резерват Сребърна


Напук на синоптиците времето продължаваше да бъде слънчево, а температурата със сигурност беше над 20 градуса. Както в Сребърна, така и в Силистра музея не работеше „поради ремонт” или „пренареждане на експозицията” . Понеже тук нямаше кой да ни бие печат (в Сребърна поне имаше дежурна жена, която бе изключително любезна за разлика от „чичкото” в Разград) се залутахме в търсене на крепост Меджиди табия. Тя се намира до телевизионната кула в Силистра, която можете да  използвате за основен ориентир при търсенето, тъй като така или иначе табели няма (едва ли ние сме толкова слепи, че откъдето и да минем не виждаме такива). За капак едно момче ни излъга (вероятно поради незнание), че до горе (понеже се намира над града) път няма, та се катерихме отново по аналогична на споменатата по-горе „Пътека на изпитанието”. Пред самата крепост видяхме струпаните коли на тумба цигани, които дигаха яка шумотевица, идваща от кас’т’фоните в колите и крясъците на самите роми. Не разбирам как може подобна ЦИГАНИЯ да се позволява пред паметник на културата?!  За това не се следи от управата на крепостта, но за ползването на фотоапарати те дебнат като потенциален крадец. Тук снимането е позволено, но срещу скромна сума от 5лв. понеже „колекцията в крепостта е частна”. Хайде да си гледат работата – нито сумата е нормална, нито пък има кой знае какво да се снима. При обиколката все пак направих тайно няколко снимки на самата крепост, без да се занимавам с „частната колекция”.

Меджиди табия


И този ден мина неусетно, така че беше време за вечеря с бира в ръка и избор на хотел за спане понеже решихме да се спи в Силистра. След няколко проверки на вече нахвърляни хотели се спряхме на Хотел Куин. Срещу 20лв. на човек получавате нощувка със закуска. В действителност хотела не изглежда толкова добре колкото на снимките. Намира се  на главната улица в с. Айдемир (на 1-2 км. от Силистра) и съответно е много шумно, дори и да сте в малко по-странична стая.  От ресторанта  допълнително се грижат да ви държат будни със силна музика до към 22,30ч., след което не я спират, но поне я намаляват. Стените на стаите явно също са доста тънки, тъй като спокойно се чуваше какво се случва в съседната стая (няма да конкретизирам :)). Плюсовете бяха, че беше удобно за сутрешното тръгване към Шумен, имаше добър интернет достъп, до хотела има супермаркет и беше сравнително чисто.

Преди лягане за следващия ден бяха вкючени още три обекта (!) – Котел, Жеравна и Ямбол, за да бъде обиколката на България тотално голяма 😀

Първи ден Трети ден

Вашият коментар

Filed under Екскурзии, Пътеписи

Бесарбовски манастир, Ивановски скални църкви, Средновековен град Червен, Абритус


Наближаваха празници и както винаги бе време да се организира пътуване. За съжаление от много други ангажименти организацията не успя да се получи от рано. Всичко бе организирано ден преди 6ти май. Явно вече сме толкова добри в кръстосването на маршрутите, че не е необходимо да се умува много-много. И така, планът беше готов – Бесарбовски манастир, Ивановски скални църкви, Средновековен град Червен, археологически резерват Абритус, историко-археологически резерват Сборяново, Тракийска гробница и град Хелис, Демир Баба Теке – с. Свещари, Тутраканска крепост, резерват Сребърна, крепост Меджиди табия – Силистра, Шумен. Луда работа и то за 3 дни?! Е, при добра организация изобщо не е толкова страшно, особено ако имаш подобни опити преди това.

Тръгнахме към 8:40 при наличие, че по план трябваше да сме потеглили в 8. Времето бе мрачно, но все още не валеше, което бързо беше поправено докато пътувахме по автомагистрала Хемус. Общо взето ни валя до Плевен, което допълнително отежняваше натоварената пътна обстановка. Все пак успях да наваксам закъснението и пристигнахме навреме в Бесарбово, където ни посрещна силно напичащо слънце.

Бесарбовският манастир води началото си от периода на Второто българско царство (XII-XIV в.). Най-известният обитател и вечен игумен е Св. Димитрий Бесарбовски. Веднага ни направи силно впечатление чистотата и подредеността на манастира. Личеше си, че всичко е правено с желание и се пази от хората, които се грижат за мястото. Нямаше много хора, което ни даде възможност да разгледаме доста бързо и да се отправим към следващата цел – Иваново.

Бесарбовски манастир

Ивановски скални църкви се намират в близост до с. Иваново. Мислех си, че ще има множество църкви, но се оказа че е една, но пък с интересни стенописи. Така и не разбрах, а и никъде не ми дадоха смислен отговор, защо при 90% от подобни места е забранено снимането или заплащаш сума, за която спокойно може да пуснеш няколко нецензурни думи. Тук снимането беше забранено, но все пак аз не се стърпях и снимах :). След кратко помотване, понеже няма кой знае какво да се гледа в района, се насочихме към Червен.

Ивановски скални църкви

Средновековната крепост се намира на север от с. Червен. Лично на мен крепостите винаги са ми допадали, така че тази не прави изключение. Успяхме да се порадваме и на присъствието на Чигот – Дружество за исторически възстановки , които тъкмо бяха разположили бивака си и показваха средновековен бит и начин на живот.

Червен


Много силно впечатление правят пътищата в общината. За третокласни такива, те изглеждат много по-добре от огромна част от второкласните пътища в България. Такъв беше и пътят между Червен и Нисово. Единственият недостатък бе, че на места е доста стеснен, което налага повече внимание и съобразена скорост заради евентуални разминавания с насрещното движение. Много внимавайте с отбивките, тъй като както знаете в България е прието, че табелите са нещо, което не е толкова необходимо. Поради тази причина изминах 30 излишни км, тъй като успях да пропусна цели 2 отбивки(тази при Нисово и след това тази при Щръклево), които водят до главния път Русе-Разград. Който има GPS може би ще му е по-лесно, но за нещастие ние нямахме.

В Разград отново липсваха табели за Абритус, но все пак го намерихме. Уредникът на музея беше меко казано неучтив човек. За него понятия като „добър ден” и „довиждане” не съществуваха. При такова поведение желанието ни да разгледаме музея бързо се изпари (не че някой се сети да ни покани да го направим) и се насочихме към самите разкопки.

Абритус


И така, преди 17ч бяхме успели да изпълним поставените за деня задачи, така че след чаша студена бира се насочихме към мястото за спане Хотел Тифани, където срещу скромната сума от 19лв. на човек получаваш просторна и добре обзаведена стая плюс закуска. В района мобилните оператори почти нямат обхват (Виваком нямат никакъв), но това едва ли би бил голям проблем, когато сте решили да се отдадете на релакс.

Като за капак на деня направихме една бърза разходка около хотела, за да се порадваме на чистия планински въздух и природа. Преди лягане бе направен един бърз план-график за следващия ден и всеки се унесе блажено под завивките.

Втори ден Трети ден

Снимките в този сайт са със запазени авторски права. 
Използването им без позволението на авторите е незаконно.

4 коментара

Filed under Екскурзии, Пътеписи

Разходка до Панчарево


От няколко седмици не бях почивал събота и неделя, което неимоверно се бе отразило на количеството сън, което ми е необходимо. В тази връзка тази неделя си поспах качествено до 11ч (иначе все преди 8ч ставах), след което закусих и бях готов за разходка. А и как няма да съм готов при наличие на такова хубаво и слънчево време навън. Понеже по-голямата част от вариантите за разходка из София или не ми харесват или вече съм обходил хиляди пъти, реших да се насоча към Панчарево – там съм ходил само веднъж и то за кратко. Хвърлихме се в колата и се насочихме към заветната точка. Учудващо успяхме да намерим място за паркиране край пътя (по-късно разбрах защо сме имали такава успеваемост)  и започнахме разходката.

Кофтито на Панчарево е, че край брега, близо до самата вода може да се разхождаш само от едната му страна – тази, която не е откъм шосето. За жалост избрахме другата, че беше по-близка до мястото, където бяхме паркирали. Насочихме се към така наречения „плаж на Панчарево“, но не новият модерен басейн, а мястото където преди години наистина е имало плаж за желаещите да се потопят във водите на Искър (сега къпането е забранено). Имаше доста за ходене до там, но нали сме тръгнали на разходка и не бързаме за никъде, така че ходенето не беше проблем. Жегата си бе качествена и с нетърпение чаках да стигна, за да пия една студена бира от евентуалните капанчета край „плажа“. По едно време видях голямо количесто наспрели коли, което ме зарадва, защото жаждата се засилваше все повече и повече.

От обособилия се паркинг край пътя започнахме да се спускаме към брега. Това не беше лесна задача, тъй като неспираща колона от коли се разминаваше буквално на сантиметри от пешеходците, които се пазаха всячески да не бъдат прегазени, нищо че колите се влачеха едва-едва към изхода. Стигайки долу, виждайки „плажът“, моментално забравих, че се намирам край езеро. Цялото място бе един огромен паркинг. Като казвам огромен, си представяте нещо с размерите на автоборса Горубляне, с единствената разлика, че колите не са за продан. Навсякъде се дигаше пушилка, навалицата бе все едно се намирам на битака. Не стига, че по цялото протежение на езерото има рибар до рибар, ами и тук направили частен рибарник(!), край който като пилци за отстрел бяха накацали „жабари“.

Навсякъде има табели от типа „Забранено минаването по мостчетата на туристи“ или „Моля, не пречете на рибарите“. Имаше 2 капанчета, пред които се беше изсипала цялата паплач, която не лови в момента риба. Почудих се, повъртях се 2-3 минути, след което си дадох команда „Кръгом“ и хайде обратно към колата. Реших, че ще е по-добре да отида в някое познато заведение и там да пия една бира, вместо да се редя безумно много време на опашка и след това да няма къде да седна, че да се насладя на студената газирана напитка.

Е, поне се поразходих ако не друго, но другия път (ако изобщо има) ще гледам поне да избера панорамната обиколка на езерото, която може и да не е по-добре откъм навалица, но поне няма да дишам прахоляк, който си го има в изобилие из софийските улици.

Вашият коментар

Filed under Екскурзии, Пътеписи