Category Archives: Екскурзии

Спа хотел Медикус


Имайки предвид, че отново се задава сезонът на спа почивките, смятам че е време да отделя известно време на едно място, което посетих април месец, но спомените ми от там не са избледнели. Става дума за дестинация, която като цяло не е силно посещавана за разлика от Велинград, Хисар, Сандански и другите по-известни СПА куророрти.

Град Вършец определено не може да се слави с гореизброените места, но има един неустоим чар – спокойствието. Също така е доста близо до София, особено ако се минава през Петрохан, което аз самия никак не предпочитам, но това е въпрос на гледна точка и желание да запазя колата си здрава. Не бях ходил там и реших да посетя хотел, който изглеждаше много приличен за това, което предлагаше – СПА хотел Медикус.

Стаите:

Комуникацията с хотела и настаняването мина като по учебник – любезно и безпроблемно.  За почивката си бяхме избрал оферта, която предлагаше ползване на апартамент. Стаите в апартамента са доста големи, така че ползването на отделната стая-хол практически идва излишно ако сте само двама. Помещенията са чисти и добре поддържани, оборудвани с LCD телевизори и приличен wi-fi интернет. В банята има заредено всичко необходимо за категоризацията на хотела. Халатите за спа центъра са безплатни и има налични по стаите. Ако мога да изтъкна някакъв минус в тази посока, то  той е липсата на санитарни чехли, в случай че човек е забравил своите вкъщи.  Също така, голямо неудобство е, че за стая дават само по една входна карта-ключ и по този начин ограничават хората да се движат заедно.

СПА:

Спа центърът е малък, наподобяващ този на хотел Орбел Спа. По времето, в което бях, въпреки че беше уикенд, нямаше много хора или поне не се заседяваха много около басейна и спа зоната. Ако обаче поне половината от гостите решат да седят повече време, то ще стане доста сложно с шезлонгите или кисненето в джакузито, където могат да влезнат нормално максимум 4 човека. Парната баня е сравнително просторна, за разлика от сауната, която е по-малка. Не разбрах защо, но в сауната поддържаха доста ниска за такова помещение температура – около 50 градуса. Има и контрастен душ, който е само със студена вода, или поне само такава пускаше.

Не знам дали вече е готов, но в двора на хотела се строеше доста просторен басейн, който ако бъде/е с минерална вода, то определено би спечелил много посетители и през летните месеци. За жалост вътрешния басейн, който бе обявен, че поддържа 30 градуса, определено не беше повече от 22-23, а това през зимните месеци създава усещането за студенина.

В пакетната цена имахме включени частични масажи, които много ни разочароваха. Двама души бяхме при различни „масажистки“, които обаче бяха толкова отегчени от работата (а може би и от живота), че разляха доволно количество олио върху гърбовете ни, което в рамките на 30 минути просто разнасяха все едно разточват лист за баница, но с ръце. Нямаше нищо, което дори да загатне, че това е масаж. Наскоро моя позната е ходила в хотела (което всъшност ме провокира да напиша статията, тъй като нейното мнение се припокрива с моето), попаднала е на мъж „масажор“, но резултатът е бил също толкова плачевен.

Храната:

В хотела има две места, където човек може да хапне – таверна и основен ресторант. Таверната е доста съвременен стил и някак не може да създаде усещането на стара селска кръчма. Менюто в нея в известен смисъл се различава от това на основния ресторант, но не предлага нещо грабващо. Салатите и на двете места са много ограничени откъм асортимент, а грамажите са малки. Супите са от ужасните полуфабрикати с цена от 2.60 – ниска, но и оставащия вкус не е приятен. Не се предлагат големи бири, а само вносни и такива от 330мл на доста високи цени. Безалкохолните са по 2лв. Персоналът на ресторанта, както и този на хотела, са много любезни, но това не може да компенсира неудовлетвореността от храната.  Лошото в тази посока е, че като цяло във Вършец местата за хапване са 2-3, където може да хапне човек и практически ресторантът остава основната алтернатива. По отношение на закуската нямам забележки – беше на шведска маса и разнообразна.

Като цяло може да се каже, че хотел Медикус е едно приятно място за отдих, но е добре собственикът да вземе да изчисти малките недоразумения, които биха му изиграли лоша шега с клиенти, които биха се отказали да повторят заради тях.

This slideshow requires JavaScript.

Advertisements

2 Коментари

Filed under Хотели

Сурва в Брезник


Винаги съм искал да присъствам на кукерски събор. По телевизията често дават репортажи за кукерски събирания, но до там – не съм си правил труда да видя къде и кога има такива. Така че беше време да посетя подобно събитие, още повече, че се провеждаше толкова близо до София. Мястото беше гр. Брезник, а фестивалът „Сурва“. Очакваше се да присъстват близо 1000 участника от околните села, които ежегодно се събират, за да смутят с тътен, иначе спокойните улици на малкото градче.  Загрявката е внушителна! Всички групи скачат и обикалят в ритуални кръгове преди да излезнат на централната улица. Настроението е приповдигнато, а градусът е висок – къде заради висок адреналин, къде заради спиртна напитка. 🙂

Характерно за всяка група е, че включва определени типажи участници. Има попове, цигани, младоженци, мечка и мечкар, кукери (които в някои групи наброяваха над 80), а цялата тази маса от хора се ръководи от така наречения „воевода“, който парадира пред всички и координира действията им. Всяка от групите минава последователно през центъра, където изнася кратко представление през смаяните зрители, които въпреки студа бяха многобройни.

Маските на участниците бяха най-различни – от рогати същества, до огромни дву и триметрови конструкции, накичени целите с пера. Те са характерни за групите от този край и само там може да се видят подобни произведения, които честно казано се чудех как успяват да задържат на главите си.

След няколкото часа дефилиране, всичко приключва когато мракът падне, пред ритуална клада от дърва, която най-смелите кукери прескачат. За съжаление не останахме за тази част от действието, тъй като времето беше прекалено студено, за да изкара човек толкова време навън. Със сигурност е имало какво да се види, но пък това е един прекрасен повод догодина да се посети пак събитието. 😉

Вашият коментар

Filed under Екскурзии, Пътеписи, Фотография

Банкя Палас


Банкя Палас излиза на челна позиция при търсене на хотели в Банкя. Близо край столицата и на добри цени, за 4* звезден хотел би трябвало да предлага едно приятно усещане. Само че нито първата му позиция в най-голямата интернет търсачка, нито звездите му, могат да компенсират безумията, които се случват там.

Хотелът представлява стара почивна база, която е реновирана…някога. При влизане в стаите те удря една неприятна и застояла миризма, което се оказва, че е масово явление. Не знам защо, след като не са забранили пушенето по стаите, не вземат поне да ги проветряват и ароматизират както трябва?!  Въпреки че стаите са малки, са обзаведени с „тежка” дървена мебел. Оборудвани са с хладилник, голям телевизор, а интернета е само с кабел. Леглата са с добри матраци, така че създават един добър комфорт за сън.

Баните са стандартни, с налична вана. Изглеждат чисти и поддържани. В първия момент помислих, че липсата на шампоан и душ гел е съвсем естествена, но в последствие се оказа, че камериерките просто систематично не ги поставят в баните, незнайно защо, а рецепционистите гледат като теле в железница при коментиране на посочената ситуация, без да направят нещо по въпроса.

На рецепция те посреща що-годе усмихнат персонал, който обаче се облича както намери за добре. Понятието униформа явно не е на особена почит. Също така липсва комуникация между отделните смени, които не си предават важна информация и служителите се оказват очудени защо клиентите имат странни питания към тях. Идентично е положението и в ресторанта, където освен, че не могат да ти препоръчат нещо за ядене, сервитьорите не си правят труда да разберат какво има за храна при организирани мероприятия.

Друга характерност за хотела по отношение на персонала е, че служителите са трудно откриваеми или сврени из „задните” стаички, където я гледат телевизия, я слушат музика. За сметка на това, ако направиш грешката да паркираш по невнимание на „служебен абонамент” веднага изкачат хора, които да ти се скарат за това голямо нарушение от твоя страна. Така че ако ви трябва някой от персонала – просто паркирайте неправилно. 🙂

И този хотел се води СПА, но този път нямах възможност да проверя до колко това понятие отговаря на истината. Едва ли става за нещо независимо, че това е „хотелът на Левски” както се изрази човек от персонала. Не разбрах подобна констатация каква връзката има с условията и услугите , но явно това трябваше да е реклама.

По отношение на бизнес туризъм, Банкя Палас разполага с четири зали, от които реално една става за нещо и може да се нарече зала. Останалите три са голямо недоразумение, защото всяка една от тях е била някога нещо друго – първата е някакво помещение с малка квадратура, втората е бивш „апартамент”, а в третата трайно си седят огледала по стените, което създава асоциация, че някога е била зала за балетни танци или нещо от сорта.

Не знам до колко другите хотели в Банкя биха предложили нещо по-добро като услуга или обслужване, но определено на този две звезди са му в повече.

This slideshow requires JavaScript.

2 Коментари

Filed under Екскурзии, Хотели

Рачев Резиденс Арбанаси


Арбанаси е приятно селце, което се посещава както от много чужди туристи, така и от доста българи. Аз лично за втори път минавам през това място и все не успявам да разбера какво толкова има за разглеждане, но може би една от причините за това е, че нямам и много време, което да му отделя.

Рачев Резиденс е един от най-новите хотели в Арбанаси, буквално на два месеца. До него се стига като се хване пътят от Търново към Горна Оряховица, след което се дебне да се свие малко след първата отбивка за Арбанаси. Хотелът се намира край самия път, така че няма как да се подмине. Архитектурата му наподобява манастир със солидни каменни стени, с огромен затворен двор, в който има голяма лятна градина и сравнително голям басейн. Част от стаите са разположени на принципа на „килиите” в едноетажна част , а останалите са в две големи вътрешни къщи. Определено тези, които са в къщите са с по-добра гледка от останалите. В комплекса има дори малък параклис, който да подсили идеята за света обител.

Настаняването става изключително бързо, благодарение на „четецът” за лични карти, който разчита за секунди баркода, който се намира на задната страна на документът за самоличност. Така се спестява досадното писане от страна на клиентите или задържането на личната карта, за да се въведат данните в системата.

Ключът за стаите представлява чип, с който след това се пали и осветлението. За жалост не всички стаи имат по два чипа, така че хората, които са в тях стават зависими един от друг.  Самите стаи са просторни и с приятна мебел. Подът е от дърво и може би след време ще започне да скърца, но поне придава едно по-нестандартно усещане. Леглата и възглавниците са удобни, така че създават комфорт при спане. Осветление и контакти има в изобилие, така че няма начин да се изпадне в абсурдна ситуация като при някои други \“хотели\“. В стаите има интернет, странен голям LCD  телевизор + платени филми, както и мини бар, в който има стандартните за хотелите напитки.

За 4* хотел баните не са нищо особено. В двойните (поне в три, които видях) дори няма вани, както и в целия комплекс по стаите няма сешоари. Аз лично нямам нужда от подобна екстра, но за жените това се оказва голям проблем. Също така не разбрах и идеята на матираното стъкло върху вратата на банята, благодарение на което и без силно въображение може да се наблюдава какво се случва вътре.

Чистотата навсякъде е на ниво. Надявам се да не остане само докато хотела е все още нов, но като се има предвид, че дори кухнята е направена така, че да може да виждаш какво се случва вътре, едва ли ще направят някога компромис с хигиената.

Ресторантът е страхотен! Скоро не бях виждал толкова шантаво меню, в което бяха събрани както стандартни, така и интересно съчетани ястия. Дори салатите имаха невероятни и изкушаващи предложения. Цените не може да се каже, че са ниски, но за хотел са доста прилични. Целият ресторантски персонал е много добър – от кухнята до тежкия сервиз, на който се залага. Вечер има (поне два дни имаше) и жива музика, която се грижи за настроението на гостите, без да дразни с неприятна чалга.

По отношение на закуската има какво още да се желае, но така или иначе няма да остане никой гладен. Иначе включва стандартните бъркани яйца, кренвирши, пържени филии, плодове, зеленчуци, мюсли, баница, кексчета и т.н. Соковете са в кани и съответно топли, което не ми хареса никак. Кафето е два вида – нес и 3в1, съответно от машина на Nescafe, което е по-добро от гадното шварц такова при повечето хотели.

За бизнес туризъм, хотелът разполага с доста голяма и добре озвучена зала, което я прави привлекателна, както за големи мероприятия, така и за по-малки събирания. В тази връзка управителят не е много приветлив и не обича особено да се усмихва, и някак върши работата си по задължение, а не защото иска да го прави.

И този хотел се е обявил за СПА такъв. Да, има някакви сауна и парна баня, но са доста малки в сравнение с други такива. На всичко отгоре се плащат отделно, което може би сваля цената на нощувката, но все си мисля, че пакетните услуги при подобни хотели са по-успешно решение, след като ще се слага акцент на определението „СПА”.

This slideshow requires JavaScript.

6 Коментари

Filed under Екскурзии, Хотели

Хотел Рила Боровец


Боровец е едно от местата, които никак не обичам да посещавам. Курортът като цяло е някак сив и скучен, а особено след края на зимен сезон е и безкрайно мръсен. За щастие този път ми се наложи да го посетя точно преди началото на сезона, което си беше голям плюс от гледна точка на спокойствието, което цареше.

Настаних се в хотел \“Рила\“ за пет дни – достатъчно дълъг период, за да мога да придобия реална представа за базата, храната и персонала.  Хотелът е огромен и не случайно е най-големият в курорта. Още след влизането, съзнанието ти те връща около 20 години назад, когато всеки ходеше зимно време из планинските курорти. При рецепцията нищо не е променяно с години и облягайки се на стар плот, от тежък мрамор, се регистрираш. Рецепционистите са вежливи, но някак преуморени, а си представям как изглеждат по време на сезон.

Настаних се на висок етаж, който има красива гледка към пистите… и няколкото „ресторанта” на Боровец. По фасадата на хотела нищо не е пипано и на места балконите са доста оръфани от времето и метеорологичните условия.

В стаята работи силно парно, което в моя случай не можеше да се намали заради развалена врътка, но в крайна сметка по-добре да го има, от колкото да мръзна. Мебелировката не е като от едно време, но може да се каже, че е съвременен вариант на старата, т.е. с нищо не впечатлява. Искрено се зарадвах на вграденото радио в нощното шкафче, което РАБОТЕШЕ и приемаше цели три радиа! Телевизорите са Goldstar (бащата на LG, както се изрази моя колежка), така че може да се досети човек, че са антики, но пък и те работеха безотказно. Хладилници нямаше, което е странно за хотел, който има категоризация 4 звезди. Предполагам, че лятно време, при липса на климатик, хладилникът до някъде би спомогнал с освежителни напитки поизпотилите се хора.

Леглата са с прилични размери – нито са много големи, нито са малки. Имат матраци, но интересното е, че под тях няма матрачна рамка, а някакви талашитени плоскости, които я заместват, но не много умело. Все пак това не пречи на спането, но ми се стори странно решение, което явно е продиктувано от пестенето на средства.

Както стаите, така и баните са малки. В банята определено е правен ремонт, тъй като си личи, че плочките и фаянса са сменени. Всяка стая е с голяма вана, което на мен лично никога не ми е било в плюс, даже напротив. Кърпите и изобщо бельото се сменят всеки ден, така че по отношение на чистотата нямам никакви забележки. Случайно разбрах, че хигиената се следи много изкъсо и всяка стая се проверява след почистване от отговорникът за камериерките. Това е един огромен плюс за хотел Рила, тъй като в днешно време показателят „чистота” е този, който играе лоша шега на голяма част от големите и скъпи хотели.

В ресторанта мебилировката не е променяна, а неактуалните и сиви униформи на застаряващият персонал спомагат да се замислиш за времето на Тодор Живков. По масите се зарежда двоен прибор за храна, но за сметка на това се подреждат хартиени салфетки, което е трагикомично. По-добре изобщо да не слагат такива, вместо да се излагат с тях.

През всичките дни имаше много разнообразна храна, която беше групирана на месна и безмесна, с по няколко предложения от вид. Определено може да се каже, че беше вкусна, а десертите направо убийствени за добрата фигура на човек. 🙂 Хотелът разполага със собствен сладкарски цех с десерти, които трудно се намират, както като вид, така и като вкус, из съвременните магазини. Всичко се произвежда на място, включително и кремовете за пастите не са от полуготовите смеси. Изобщо, ако някой е решил да умира от преяждане със захар – това е мястото! 😉

Басейнът на хотела е с олимпийски размери. Това до някъде е минус, тъй като заради голямото пространство трудно се отоплява, така че зимно време не ми се стори да е особено топло. Водата беше с приемлива температура, но след плуване не е никак приятно да седиш навън. Въпреки, че по дъното и стените се усещаха (и виждаха) липсващи пасажи от мозайка, все пак беше чисто. Преди влизане в помещението получаваш голяма кърпа и ключ за шкафче в топла съблекалня, където може да си оставиш дрехите или да вземеш душ на излизане.

Частта на „Рила”, която гледа към пистите колкото е добра, толкова може да се окаже не особено приятна. Причина за това са околните заведения, както и евентуалните мероприятия в ресторанта и залата, която се използва за сватби. Дори и на по-висок етаж, пак се чува данданията от едно празнуване след полунощ.

Като цяло може да се каже, че хотелът печели висока оценка по чистота, качество на храната и обслужване на персонала, което в много голяма степен компенсира по-старата материална база. В крайна сметка зимно време един скиор го интересува по-скоро качеството и количеството на снега, отколкото къде и как ще нощува. 🙂

This slideshow requires JavaScript.

7 Коментари

Filed under Екскурзии, Хотели

Хотел Смолена


Хотелът се намира в центъра на най-голямото и известно родопско село – Смилян, край централната улица, което помага да бъде намерен лесно. За жалост хотелът не разполага с паркинг и се паркира буквално на улицата, което ако има по-голяма заетост може да ви накара да паркирате в радиус от няколко пресечки.

На рецепция няма кой да ви посрещне или поне в моя случай беше така. Влиза се в механата, която се намира под хотела и там евентуално ще ви обърнат внимание. Като цяло не останах с впечатление персоналът да има идея що е то професионално обслужване. Вярно, че говорим за селски хотел, ама има елементарни неща, които би трябвало да се случват навсякъде.

Средата на октомври месец се води „зимен“ сезон, тъй като се пускало парно (!), поради което цената за нощувка е по-висока – от 15 на 20лв.. Само дето парно де факто не се пуска, а в стаята се хвърля един радиатор, който я сгрее, я не. Самите стаи са тесни, а мебелировката е стара и не създава някакво чувство на родопски уют. Има някакво подобие на завеси, които дори не покриват целите прозорци и трябва да си избираш коя част точно да закриеш, което е безумно. Бельото е захабено, а понятието олекотена завивка не е на почит, за сметка на юрганите. Възглавниците не са особено удобни и са целите на „бучки“. Като друго не може да предложат на хората, то поне да вземат да им осигурят възможност за добър сън.  В крайна сметка има възглавници на дребно за по 3-4лв, а какво остава за една по-голяма поръчка, която ще създаде едно голямо удобство на клиентите. Хубаво е, че има интернет, но има само един наличен контакт, което те кара да избираш дали да си ползваш лаптопа или да си включиш телефона, който е жизнено важен когато си на път.

В баните намирисваше на канализация. Топлата вода от време на време чезнеше, което е много „забавно“ докато човек се къпе. Около душа няма поставка, на която да си оставиш сапун, шампоан или нещо от този род. Завесата, която уж трябва да спира водата, беше пожълтяла и реално не вършеше никаква работа. Изобщо преживяването в банята не беше особено забавно.

Единственото хубаво място в хотела е механата. И то не толкова заради обстановката (доста е задимено), а заради вкусната храна. Приготвят се истински традиционни родопски специалите и то на народни цени, които могат да задоволят всеки вкус. Музиката е народна, но доста силна, така че ако стаята ви се намира точно над механата няма да е никак приятно.

В интернет могат да се намерят доста други къщи за гости из района, но за жалост на място в Смилян табели за подобни къщи не видях, въпреки че доста обиколих. Затова е по-добре човек да си запише някакви координати, които да проучва на място, вместо да разчита само на хотел Смолена.

This slideshow requires JavaScript.

има 1 коментар

Filed under Екскурзии, Хотели

Обиколка на Родопите – ден трети


Определено добре се спи в планината, благодарение на чистия въздух и спокойната обстановка. Днес времето беше слънчево и създаваше добро настроение. След бърза закуска с родопски клин, се отправихме към близката пещера Ухловица, която е част от 100-те национални обекта. До входа на пещерата се стига изкачвайки голям брой стълби. Те, както и тези в пещерата, са изградени благодарение на доброволен труд на местното население от село Могилица. Платихме вход от 4лв. и се „гмурнахме“ в дълбините на пещерата, която се оказа доста красива. Хубавото на подобни места в България е, че всичките са уникални откъм образувания и колкото и да е виждал човек, всеки път се впечатлява от видяното. Обиколката трае около 30 минути, след което следва отново ужасът на стълбите, но в обратна посока 😉

Следваща спирка бяха Агушевите конаци, които се намират в близкото с. Могилица. Интересното е, че в момента те са частна собственост, след дълги дела с държавата, на наследниците на Агуш Ага, които пък са били насилствено изселени в Русе. Все пак има жена, която може да ви разведе и разкаже историята на сградата, която за времето си е била последен писък на архитектурния гении. Стаите са огромни, прозорците са двойни (ала съвременните многокамерни pvc дограми), има баня и тоалетна във всяка стая (а в днешно време все още има къщи с външни тоалетни), гардеробите са с плъзгащи врати, има тайници и т.н. Баните са особено интересни, а системата наподобяваща „душ“ е впечатляваща. Това се дължи на многото пътувания на Агуш Ага, който е внедрявал всяка добра идея, която е виждал из страните, които посещавал. В тази връзка искрено се надявам да продължат да поддържат мястото, защото ще е жалко да се затрие само защото е частна собственост.

Беше настанало обяд и бе време да хващаме дългият път към София. Времето продължаваше да е прекрасно, за да ни изпроводи топло и по родопски, пожелавайки ни искрено да се върнем. А ние определено ще го направим, защото Родопите са мястото, което когато и да посетиш, все ще има какво да се преоткрие и види. 🙂

Ден първи Ден втори

Вашият коментар

Filed under В планината, Екскурзии, Пътеписи