Category Archives: Ежедневие

Българските плодови летни бири


Понеже съм активен шофьор, който обича много пенливата течност, до момента вече съм опитвал всичките известни бири с ниско съдържание на алкохол = Каменица Fresh, Шуменско Twist и Ариана Радлер. За първата определено мога да кажа, че има отвратителен вкус и трудно се поглъща съдържанието на цяла бутилка. Няма ясно изразен вкус нито на бира, нито на лимон, а на нещо трудно определено. Освен това дори леко да се стопли, вкусът и става още по-зле. Съдържание на алкохол 2.1%.

Шуменското го тествах сравнително скоро. При обявен вкус от лимон, то има силно изразен вкус по-скоро на грейпфрут. С доста по-тъмен цвят е от Ариана Радлер, но не по-вкусна от нея. Все пак е приемлива за пиене и може да се приеме като прилична освежаваща напитка за лятото. Разбира се, усеща се вкус на бира, но не трябва да се заблуждаваме, че със своите 40% бирено съдържание може да го докара до нормалната бира. Съдържание на алкохол – 2%.

Ариана Радлер е бирата, която в това отношение ми харесва най-много, а и уж е с най-ниско съдържание на алкохол – едва 1.8%.  Според производителите, в бирата няма консерванти и неестествени добавки тип лимонена киселина. Всичко е добавка на бира към 100% лимонов сок. И честно казано има наистина вкус на лимонов сок, а остатъчния такъв е на бира, което според мен все пак е определящо за един истински ценител на ечемичната напитка. Спокойно се изпиват две почти на екс, след което не се усеща някаква тежест в стомаха или трайно потене, които съпътстват пиенето на нормална бира лятно време.

Едва ли има някой, който да не е гледал рекламата на новата Загорка Fusion. Масовото и представяне неимоверно води до желание на човек да я опита, най-малкото за тест. Е, след дълго чакане, тя все пак се появи в магазините и разбира се, като един виден експериментатор, смело закупих две кенчета. Бирата се предлага и в прозрачни стъклени бутилки 0.33мл, но в желанието си да вкуся повече, си взех 0,5мл в метал. И честно казано доста сгреших, че взех два броя.

Още със сипването се вижда, че съдържанието е почти прозрачно. Ароматът наподобява на зимната бира на Загорка = Резерва. На вкус….честно казано не мога да определя на какво има вкус, но определено не е на грозде както се предполага, съдейки по етикета. Алкохолното съдържание е 2%, но се съмнявам да има и 0,2. Усещането за бира е много по-слабо дори от това на Каменицата. В общи линии, самата „бира“ мога да я сравня със Somersby, но той поне има по-високо алкохолно съдържание и все пак някакъв вкус. Загорка са се изложили тотално с това недоразумение, наречено бира и имащо вид и вкус на газирана вода с плодове. Добре, че имат поне Ариана Радлер, която въпреки че е по-нисък клас бира, определено е по-добра на вкус.

Advertisements

2 Коментари

Filed under Ежедневие

Voyo.bg


Voyo.bg  е новото отроче под шапката на BTV. Това бързо се разбира, след като се направи по-обстойна обиколна на новата онлайн платформа, в която има единствено предаванията, филмите и изобщо всичко, което може да се види по въпросната телевизия. Явно подразнени от торент тракерите, където до скоро се събираше всичко, което се вижда на телевизионния екран (и което в частност се радваше на много голям интерес за сваляне), BTV предприемат хитър ход, чрез който се надяват да добавят още някой лев в и без това препълнената им до пръсване гуша.

Каква е основната идея на сайта? Поне на първо четене,  срещу „скромната“ сума от 8 лв., платформата позволява на потребителя да бъде едни гърди пред останалите – да гледа филми и предавания преди излъчванията им (но само с по 1 епизод, не с по няколко), или ако е пропуснал да се прибере навреме за любимия си сериал – да гледа повторението му. И това без досадните реклами (поне за момента), което много ме съмнява да остане така, все пак пари трябва да се правят.

Решавайки да тествам възможностите на сайта, съвсем естествено реших да се възползвам от 3-дневния гратисен период. Попълването на формата минава бързо и без излишни въпроси като изключим, че си правят статистика каква е възрастовата граница на ползвателите ( не, че не може да излъже човек, но все пак..) . До тук добре, но след това идва проблемът с приемането на имейл адрес, който може да те откаже тотално. След поне 5-6 опита и няколко различни имейл адреса, регистрацията все пак минава. После спокойно можете да потърсите писмото си в спам секцията (защо ли?), разбира се ако изобщо получите такова. Потвърждавате регистрацията и алелуя – вече можете да се насладите на всичко в сайта! Да, ама не. След това се започва с изнервящи опити за подкарването на видео и досадното тестване на браузер след браузер, защото човек мисли, че все пак проблемът е при него. След 15-20 минутно тестване на 3 браузера и два компютъра вече става ясно, че проблемът не е при вас, а в сайта.

Добре, за да не бъда черноглед, приемам че всичко е наред и пускам видеото. Тръгва, та даже и върви без да насича…, докато не реши да спре – тогава няма тръгване и се започва всичко гореописано, но за пореден път. Позитивен съм, даже съм много позитивен! И благодарение на позитивизма си, видеото отново тръгва, но отначало. Качеството му е меко казано ужасно – все едно гледате прохождаща кабеларка в зората на цифровизацията. Е, може ли такава излагация господа и дами, притежаващи най-голям пазарен дял при медиите?! Искате на хората по 8 лв. (цена на мини пакет при перфектна сателитна телевизия!) за нулево качество и то ако изобщо успеят да го използват!

В желанието си да ограничат „пиратстването“ на техни продукции, според мен BTV си вкарват тотален автогол с този си проект. Не съм си правил труда да проверявам други, освен големите тракери, но съм сигурен, че така или иначе винаги ще се намери кой да качва сериалите из интернет и то с пъти по-добро качество. Е, няма да гледаме голямата развръзка преди всички останали, но не е болка за умиране да почакаме ден-два, в сравнение с това да даваме по 8лв. в добавка към таксата си за телевизия и да не получаваме нищо в замяна.  Можеха поне в началото наистина да предложат качествена услуга, от която потребителя да остане доволен и да си каже струва си парите. Е, при мен няма как да се случи това и честно казано дори не мисля да използвам остатъка от гратисния си период.

 

7 Коментари

Filed under Ежедневие

Бирария Витоша – чалготека по принуда?


Събота вечер – времето, през което всеки иска да разтовари някъде с приятна компания и в приятна обстановка. След като бях попаднал на рекламен ваучер за намаление, реших да се възползвам от предложението на Бирария Витоша, която е новооткрита лъскава бирария, намираща се на мястото на всеизвестната от преди много години „Хавана“ намираща се на Витошка.  Преди повече от 10 години бях влизал в това помещение, което тънеше в разруха, и се чудех колко ли приятно би изглеждало ако някой го стегне и превърне отново в заведение. Воден от тези си спомени, изобщо не се замислих дали да се възползвам от офертата  и смело направих резервация, което бе любезно приета по телефона. Пристигнахме в уречения час и културно бяхме настанени на удобна и добре подредена маса. Пейките бяха облицовани с меки възглавници, а интериора беше много приятен. Личеше си, че всичко е правено с мерак и доста вложения. Дори тоалетните са изпипани със скъпа санитария, но все още липсват огледала в тях, което ще е голям минус за бъдещия „контингент“ на заведението, което ще се разбере малко по-долу от написаното.

Въпреки че бяхме на първия етаж  – салон за пушачи (което е само фиктивно разделение, тъй като практически няма някаква форма на преграда между първи и втори етаж), вентилацията беше много добра и цигарен дим почти не се усещаше.  Сервитьорите бяха усмихнати и съдействащи професионално в избора на клиентите.

В началото ни направи впечатление, че музиката е малко силна, но имайки предвид, че бяха пуснали някакви рок парчета, се понасяше въпреки по-високите децибели. Но това беше временно явление, докато не забелязахме един младеж ала „селски диджей“, седнал уверено зад един лаптоп и слушалки на главата си. Малко преди 22 часа той поде приканващи поздрави за близката компания и заредува кръшни хора. На импровизираният дансинг в средата на заведението, група женски твари разкършиха снаги под ритмите на родната чалга, която редувана с гръцки хитове се канеше да достигне своят апогей. Аз и хората около мен започнахме да се надвикаме един през друг, за да успеем да чуем поне 1/3 от това, което се опитва да ни каже отсрещната страна. С това се убедихме, че озвучаването е на много добро ниво, но не предполагахме, че „бирария“ е синоним на нощно увеселително заведение (чалготека). Е, разбира се като при всеки селски купон, се пускаха и стари хитове от на баба ми времето, които да разнообразяват чупките в кръста на малкото останали посетители на заведението и съответно на сцената.

И така в удивление решихме, че няма смисъл да продължаваме да тестваме сетивата си на това мъчение, на което се опитваше да ни подлага озвучителят (или може би мъчителят?). Не мога да разбера, след като едно заведение е замислено като нощно-увеселително, защо се обявява като бирария, а и на външен вид е приятна такава?! Концепцията с един куршум два заека, няма как да се окаже успешна, поради факта, че двата типа заведения си имат различни почитатели и няма как едните да станат почитатели на втория и обратното. Да не говорим, че след като съм седнах да хапвам, не ми е никак приятно някой да се кълчи пред очите ми, а аз да не мога да си кажа една дума с хората около мен. Мое мнение е, че ако собствениците не променят разбиранията си, рискуват още преди да са разработили заведението, да загубят и малкото първи посетители, които са привлекли чрез реклама. Жалко ще е тази приятна обстановка и нормални цени за центъра на София, да бъдат погребани заради безумната глупост на някой нищо неразбиращ управител или собственик на заведението.

This slideshow requires JavaScript.

7 Коментари

Filed under Ежедневие

Избор на диоптрични очила


Ще се опитам максимално обстойно да представя дилемите и проучванията, през които минах, за да се сдобия с новите си очила. Ще включа всичко необходимо, което ако знаех при първоначалното ми слагане на такива, може би животът ми щеше да бъде много по-лесен през годините, които ги носих.

Въпреки че имах възможно най-здравата рамка на пазара (преди 4 години струваше 350лв), която буквално се огъваше на всички възможни страни без да се чупи, в един прекрасен момент (може би от много демонстрации пред познати на здравината и) просто се разпадна. Оказа се, че титанът не подлежи на поправка (на по-късен етап намерих информация в интернет, че все пак се споява, но никой не ти гарантира колко време ще издържи), а счупването беше точно по средата, където практически според оптиките нищо не може да се направи. За съжаление не можех веднага да си направя нови очила, така че намерих сигурното решение в лицето на лепилото loctide GEL, което се оказа толкова здраво, колкото и на рекламата – успя да залепи счупените части, въпреки малката натоварена повърхност, макар и за определени периоди от време.

След няколко месеца, прекарани в дискомфорт и лепене на рамката, успях да отида на очен лекар (където си ходя на всеки 6 месеца) и да си взема нова рецепта, за да съм сигурен, че няма да има разминаване в показанията за очите ми. И от тук започна голямото обикаляне и чудене.

Първо се бях спрял на Grand optics и Joy optics, тъй като имам 20% отстъпка там и съм доволен както от обслужването, така и от разнообразието на цени и рамки, които предлагат. Естествено, както и предходните очила, бях съсредоточен в рамката, а не в по-важното – стъклата.  Успях да обиколя над 80% от оптиките им в София, за да издиря конкретна рамка, но така и не извадих късмет.

Това от своя страна ме накара да прегледам предложенията на FOX оптики (старите ми очила са от тях), Оптикласа и още някаква оптика на Витошка, на която забравих името, но отново беше с някакви дизайнерски, не особено евтини рамки.

След петата оптика все пак бях започнах да разпитвам и за стъкла, за да се ориентирам колко пари да отделя за рамка. Оказа се, че навсякъде работят с идентични каталози и цени, и всичко опира до конкретни предпочитания на оптиците или по-скоро до това, което са им наложили да прокарват.

Интересна е и друга тендеция, че в една и съща верига, ще получиш различни отговори на един и същ въпрос, което е малко обезпокоително, когато става дума за очите ти. Чух какви ли не предположения за различните марки и начин на приложение (действие).  Това ме провокира да се поровя из интернет и доколото е възможно да намеря и друг източник на информация, който да е независим. Такъв намерих във форума на hardwarebg, където за щастие темата е доста обширна. Всеки може да я прегледа (отнема около 3-4 часа обстойно четене :)), но ще синтезирам основните изводи от нея.

Essilorсветовен лидер на пазара на диоптрични стъкла. Качеството е гарантирано, а факта, че постоянно разработват нови технологии е показателен, че фирмата е иновативна и ориентирана към потребителя. В сайта има достатъчно подробна информация за видовете материали и качеството на покритията. Всички оптики работят с тези стъкла и когато са на промоция се явяват една перфектна инвестиция за очите.

Конкретно в моя случай едното от стъклата при всички положения е поръчково, тъй като имам много висок астигматизъм (цилиндър над 2), а такива стъкла на склад не се държат. Поради това цената скача спрямо складовите наличности. В някои от оптиките твърдяха, че е възможно да се поръча едно складово и едно поръчково стъкло и нямало да има проблем, стига стъклата да са от Сейко, на което те са вносител. 🙂 В други категорично анатемосаха подобно твърдение, тъй като при поръчковите стъкла няма начин антирефлексното покритие да съвпадне с тези, които са на склад. И в двата случая аргументите бяха много силни. В първия даже директно оптикът, който се занимава с монтажа ми обясняваше нагледно и научно как става номера и че дори и да се получи разминаване, то ще е незначително и ще се вижда под точно определен ъгъл и конкретни условия. В крайна сметка реших да не рискувам и поръчах и двете стъкла, въпреки че сумата драстично скача, особено като се добави и фотосолар.

Като цяло всички фирми, с изключение на Роденщок и Индо (които са със собствени и не по-евтини разработки), работят с Transition 6 покритие по отношение на фотосолара. Води се, че това е най-доброто, което може да съществува и самото покритие през няколко години се обновява от гледна точка на иновативност, докато примерно при Роденщок нещата малко лежат на стара слава.

След събирането на редица информация, оферти и съвети, се спрях на Seiko и Essilor като варианти за стъкла. Може би възможно най-скъпото на пазара, но пък в крайна сметка качеството е гарантирано, а и става дума за очите ми, не за някакъв снобарски манталитет. В тази връзка, имайки предвид моментните промоции, избрах Essilor пред Seiko, просто защото стъклата излизаха с 120лв по-евтини,а така или иначе крайната сума се очертаваше да не никак малка.

За рамката и стъклата се доверих на Оптикласа. Въпреки, че тази верига се слави с марковите си продукти и съответно високи цени, не е никак за подценяване ако човек си търси очила. Много хора пренебрегват по-лъскавите магазини с презумцита, че там е безумно скъпо, но това в много от случаите не е така и моито очила го доказват. Успях да си избера добра рамка Davidoff, която освен дизайнерски вид притежава и титаниева предна основа плюс пружиниращи дръжки (забравих точното наименование на механизма), които ми бяха важеш критерии. Понеже имаше 50% намаление на рамките от по-стари колекции, моята бе 80лв., което на фона на това, което бях гледал до момента си беше една прекрасна цена. Стъклата Essilor Ormix 65 Transition VI (едното бе 180лв.)пък бяха с 30% намаление, най-голямото, което бях виждал спрямо идентична каталожна цена в конкуретните оптики.

Навсякъде (с изключение на оптиката в Sofia Outlet Center)  във веригата, тъй като и при тази обиколих почти всички места, ми съдействаха адекватно и любезно за избор на рамка. По отношение на стъклата много доволен останах от няколко оптики, в които разпитвах за най-правилен избор. Поръчах си стъклата от най-удобната за мен (тази в Сердика център), където всъщност получих и най-подробна информация, и буквално с това ме спечелиха като окончателен техен клиент. Не бях притискан в избора си, но получих и адекватни предложения и отговори на въпросите ми.

p.s. Статията бе подготвена преди точно година, но поради една или друга причина едва сега вижда бял свят. След тази една година мога смело да заявя, че продължавам да смятам, че съм направил най-добрия избор откъм стъкла. Покритията им са много добри и не са мръднали за това време. Важно уточнение е, че стъклата ги ИЗМИВАМ (не ги бърша) с течен сапун, с цел да не се надраскват. След измиване водата се стича (благодарение на хидрофобното покритие) и практически не е нужно подсушаване. По този начин може да си гарантирате, че ще имате дълги години едни ясни за виждане стъкла.  От Transition 6 съм също много доволен. И лятно и зимно време потъмняват много добре, което ме предпазва от постоянното присвиване на очите от блещукащото слънце. Единственият недостатък на това покритие е, че малко по-бавно изсветлява, но това не е толкова важно. 

11 Коментари

Filed under Ежедневие

Малко статистика от изминалата 2011 година


The WordPress.com stats helper monkeys prepared a 2011 annual report for this blog.

Here’s an excerpt:

The Louvre Museum has 8.5 million visitors per year. This blog was viewed about 170 000 times in 2011. If it were an exhibit at the Louvre Museum, it would take about 7 days for that many people to see it.

Click here to see the complete report.

Вашият коментар

Filed under Ежедневие

За дупките народни


Зимата отмина. След нея останаха тежките последици от лугата и водата на непочистените водни маси сняг. Зейналите ями морят шофьорите, а многократно изправяните джанти чакат своите нови удари с чука и своето ново (или пореден сезон ако джобът е изтънял) облекло – летните гуми.

Столичната община се е задействала от рано да осигури комфорт по големите софийски булеварди, разбира се не може да очакваме да обръща внимание на огромните кратери по междублоковите подобия на улици, и се е задействала да „зашие“ поредната „кръпка“. Толкова се е залисала в рязането на асфалт и оформянето на причудливи форми, на които ще завиди всеки виден художник и човек на изкуството, че забравя основното – бързо запълване на издълбаното. Да, за нейна жалост само с рязане не става, трябва и мат’рял. Само че запълването не става веднага. Понякога не става и на следващия ден, а често минават и дни. През това време шофьорите хвърлят ези-тура къде ще им се случи да се набият на задръстване заради „художествените произведения“ на общината, или съответно къде има вероятност да срежат новосменената гума. А най-лошото от цялата работа е, че вероятно и пролетта и лятото ще отминат в кърпене, а до началото на зимата няма да има и помен от не малка част от  „кръпки“.

Същото е положението, та даже и по-трагично, при вечната настилка – паветата. Пренареждането им е толкова добро, че след него новите вълнообразните места стават като препятствие, което може да се сравни с морска буря пред безобидна рибарска лодка.  Вероятно ако събера децата, които добре се справят в пясъчниците с кофичка и лопатка (както и с играта тетрис), ще се представят по-добре с пъзела от павета и биха го наредили по-прецизно. И без това местата с пясък в градинките се използват за нужници на домашните „културни“ любимци, така че това ще е една прекрасно реализирана социална програма – С деца на пътя. Току виж това даде на управляващите и едни гърди напред при предстоящите избори.

Изобщо цялата работа е малко „Хубава работа, ама свършена по български“ – без идея и контролиран краен резултат.

2 Коментари

Filed under Ежедневие, Писания и разсъждения

На 3-ти март като на война


Националният празник винаги е съпътстван от множество знамена по улиците и домовете. За съжаление явно не всички разбират подписването на мирен договор като такова. Мол Сердика реши да направи напук на всички останали и обяви война чрез опъване на знамената си на обратно. 🙂

Не знам дали е по-скоро за смях или за плач. Може би второто, защото елементарното съзнание на човек би трябвало да знае как се дига националния трикольор. Още повече един мъж (едва ли жена го е дигала, но и нищо лично към жените ;)), който го е виждал всеки ден, поне по 2 пъти, докато е бил в казарма.

2 Коментари

Filed under Ежедневие