Твоят вътрешен пътеводител е твоята мисловна карта


Дълго време нищо не съм писал тук, а толкова много неща са ми в главата. В последните месеци така се стекоха обстоятелствата, че често пътувам. Всъщност, почти не се прибирам на обичайното си местопребиваване. Пътувайки сам, независимо дали по път или траверси, на човек не му остава нищо друго освен да комуникира със себе си. Да го прави на едно подсъзнателно и нетипично за него ниво. Не, не бива да се бърка този диалог с онзи при психичната лабилност, при която започваш да си говориш сам. Говоря за нещо повече от това просто да останеш сам с мислите си.

Разполагам с цялото време на света. Край мен прелитат села и градове, поля и гори, равнини и планини, а аз не им обръщам никакво внимание, защото мисля над какво ли не. Не само над моето развитие и съществуване, но и над тези, които са на скъпи за мен хора. Съпоставям ситуации една с друга и създавам огромна мисловна разклонена мрежа, преплитайки по всевъзможен начин пътищата с тези личности. Предполагам, всеки е виждал форми на дървовиден изглед на представяне. Или пък, представете си една енергийна система с нейните хиляди разклонения. Е, същата е и в главата ми.  Разликата е, че това е нещо живо и променящо се в движение. Има няколко постоянни величини – в началото на тази мрежа, а всичко останало е теория на вероятностите.  Трудно е да предвидиш какво ново разклонение ще се появи, което ще измени всичко под него. Но пък точно там е предизвикателството – да съумееш да създадеш най-много предпоставки това, което е положително и добро, да се случи. И това носи един силен заряд, който те кара да се усмихваш. Твоят вътрешен пътеводител е твоята мисловна карта.

Стигнах до извода, че човек не мисли с главата си. Не мисли и със сърцето си, както е възприето като противоположност на предходното понятие. И двете състояния са моментни, нещо което днес го има, а утре го няма като усещане или действие. „Хехехе“ – тук някой би се изсмял и казал, къде съм тръгнал аз да откривам нови хоризонти? Не, не откривам нищо ново, то е заложено в самите нас и или се учиш как да го извадиш на повърхността, или остава завинаги скрито. Смятам, че душата е тази, която определя посоката и това е най-обективната истина за целевото съществуване на човек. Възможността тя да избистря посоката на движение в цялото ни заобикалящо объркване, не е за пропускане. За това трябва да се следва и не бива да слагаме бариери, които да я ограничават.  Всичко останало е една голяма заблуда, която само може да те забие там, където едва ли би искал да бъдеш някога.

Advertisements

3 Коментари

Filed under Писания и разсъждения

3 responses to “Твоят вътрешен пътеводител е твоята мисловна карта

  1. Петя Кътева

    „Големият мозък“ работи на пълни обороти, няма почивка за него, а? 
    Хубаво е да разсъждаваш за нещата от живота и за съществуването ни изобщо, но понякога толкова много мислене за всяко нещо, също може да те забие на не добро място. Аз също разсъждавах върху много неща, аз също имах моята дървовидна схема за ситуациите и обстоятелствата/е, не толкова голяма като твойта , все пак съм „малкия мозък“/, но установих, че полза от това няма. Съдбата ни вече отдана е начертана, просто трябва да влезем в нейните „релси“. Въпреки, че имаш предубеждения за моето мнение, все пак ще го споделя.
    Човекът е дух, душа и тяло. Душата, това са всичките ти емоции и насторения, които са толкова променливи и несигурни, че понякога и сам не можеш да се разбереш. Днес си тъжен, утре си в еуфория, обичаш, не обичаш, харесваш, не харесваш…… няма край. Как всичко това ще ти даде смисъл и сигурност в живота?!? Според мен човек трябва да бъде воден от духът и сърцето си, защото духът е божественото начало в човека и той е най-точния измерител дали ходиш в правилния път за твоя живот. Проблемът е, че трябва да имаш този, толкова необходим за всеки, вътрешен мир, за да можеш да чуеш духа. Човекът има големи заложби в себе си и си прав, че трябва да ги извадим на повърхонстта и да ги използваме, но не трябва да забравяме, че не сме богове  За да живеем пълноценен живот и да сме наистина удовлетворени и щастливи, имаме нужда от насока от Този, който ни е направил и ни познава най-добре.
    Но човек има свободна воля и сам може да избира как да живее живота си и от какво да бъде воден  Явно ти си решил за себе си и ти пожелавам успех!
    „От всичко, което пазиш, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“.

  2. Намирам и себе си в статията. Някъде по пътищата родни, които описваш 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s