Никой не знае, че съм куче


Отново се намирам в малката, но задушевна зала на театър 199. Този път постановката е \“Никой не знае, че съм куче\“, която е насочена към губещата своята слава чат мрежа Mirc (леле, това още съществувало!) или поне точно с такова впечатление остава зрителя, който някога е ползвал „чат румовете“ на въпросната програма (признавам си без бой, че съм я ползвал усилено и аз ;)).

Действието се развива в различни чат канали, където четиримата актьори се представят с измислени самоличности. Всеки до толкова възприема ролята си, че забравя за реалността и оформяйки две виртуални двойки, писателят ги редува, показвайки как изглежда една такава абсурдна онлайн свалка, отстрани. Вглъбяването в тази виртуална нереалност  няма как да бъде пренебрегната и за това се появява пети персонаж, който идва на интернет дружината като гръм от ясно небе.

Честно казано не съм очарован от постановката и бих я препоръчал само на погълнати от чат и интернет пространството хора. Да, наистина хора, тъй като всеобщото разбиране, че само младежите се захласват по интернет комуникацията не е изобщо така. Актьорската игра, с малки изключения, никак не ме впечатли. Имаше не малко силни жаргонни лафове, основно свързани с перефразиране на вулгарни думи с интернет термини. 🙂

Когато е писана постановката, интернет беше коренно различен, но въпреки това тя има много силно послание към съвремието. Защото дори mirc да е умираща мрежа, вече има огромно количество сайтове и мрежи за запознанства, където ситуацията с нереалистичните профили е даже в по-напреднал стадии. Отделно от това, доминирането на виртуалното над реалното е меко казано заплашително. Да изгубиш себе си в една виртуална лъжа, е по-трагично от неспособността да си добър събеседник в реален разговор. Пренасянето на социалните контакти във виртуалното пространство не може да доведе до нещо положително за използващия го. Да, на първо четене всичко е супер и нормално, но се губи човешкото, губи се и реалистичното удоволствие от физическото присъствие, което никога няма да бъде постигнато от технология, колкото и да е добра тя.

Макар и никой да не знае, че си куче, рано или късно ще го разбере. И тогава ситуацията може да бъде толкова пагубна, че не може да се понесе дори във виртуален свят, а какво остава за реалния такъв…

Advertisements

2 Коментари

Filed under Култура, Театър

2 responses to “Никой не знае, че съм куче

  1. kkrank

    Постановката е невероятна. Добре, че четеш и изпълняваш 🙂 „Токът е най-големия враг на Интернет, по-голям дори и от БТК по време на цифровизация“ 🙂 И внимавай, защото за ГЕОРГИ СПАСОВ убивааааааааааааааааааам 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s