Колко е трудно да кажеш „Благодаря“


Тръгвам сутрин за работа с колата. Изчислил съм времето, което ми е необходимо, за да стигна и всяко задръстване или друго обстоятелство има голяма вероятност да ме накара да закъснея. Докато се движа в малките междублокови улички, виждам човек с махаща ръка пред мен. Спирам, а той моли да му подам ток, че старото и раздрънкано, но носещо социален статус в обществото BMW, не може да запали. Поглеждам часовника на таблото, който показва напредващото време, но се съгласявам – все пак на всеки се случва, а и е неприятно обстоятелство. Закачаме кабелите и колата запали. Слиза, сваля ги и казва „готово”, след което се насочва към багажника, за да ги прибира. Не знаех, че вече вместо „благодаря” се вика „готово”….

Защо всъщност разказвам тази история, която колкото и кратка да бе, остави виден отпечатък в моето съзнание. Благодарността е нещо, което не сме свикнали да поднасяме и считаме за ненужно. Както този индивид, вероятно имащ се за културен, така и много други не знаят каква сила има една проста дума. За жалост тази сила не се използва, за да се подобри желанието на хората да си помагат и да карат другите да се чувстват горди от действията си, а се похабява по един грозен начин. А дали ако всеки се замисли и се опита поне в магазина или вкъщи да благодари, това ще направи по-различен живота му, както и живота на хората, на които го е казал?  Какво всъщност съдържа в себе си тази дума – проста рутина (когато е насилствено наложена като задължение, особено в сферата на услугите) или вложено чувство и емоция?

Аз лично съм се убедил и вярвам, че показването на отношение по този начин дава резултат. Показвам го дори в ситуации, в които е задължение на отсрещната страна да го направи, а не го прави. Това предизвиква стъписване у хората, които не го очакват и те често се чувстват виновни, че не са направили първи стъпката. Други пък се чувстват поласкани, че някой все пак е благодарен за добре свършената работа или услуга, което ги кара да се усмихват. Така че всичко е въпрос на желание за опити. Разбира се, винаги ще има случаи, в които няма да получим същото внимание и отношение, но в крайна сметка ние ще сме удовлетворени, че сме постъпващите правилно, а не корисно да се чудим дали сме направили каквото трябва или не сме.

А, да! И да не забравя едно важно уточнение. Казва се „благодаря”, а не „мерси”, че е по-лесно. Нека да оставим на французите сами да си ползват думата, а ние да не се мъчим да отбием номера, а да си ползваме нашата, макар и по-дълга. 😉

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Ежедневие, Писания и разсъждения

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s