Изгубени документи


Преди две седмици, поради мое невнимание, си изгубих портфейла. За жалост го осъзнах твърде късно, за да се върна на мястото, където бях сигурен, че съм го затрил. Всичките ми документи бяха в него, но това не е най-лошото в такива ситуации. Най-неприятното е адът, през който трябва да се мине, за да си издадеш нови, особено в период, в който масово се подменят документи. Дълго се чудих дали да изчакам, току виж някой съвестен човек ми върне портфейла, или да се засилвам да блокирам личната карта и картите от банката. Добре знаех, че за личната карта ще трябва да платя глоба, защото „съм длъжен да я пазя”, независимо дали е изгубена или открадната. Все пак реших да блокирам поне нея, пък да не подавам веднага заявление за повторно издаване, с цел да изчакам малко.

Бях си изгубил документите в друг район на София, в който принципно не живея. Оказа се, че има вратичка да се избегне глобата, но тя е свързана с лъжа, която всеки трябва добре да обоснове. Става дума за това, че ако обявя картата си за открадната в друго РПУ, то от там ще ми издадат документ, който ще удостовери това „деяние”, и с него ще мога да отида в паспортна служба по адрес, където при наличие на подобно становище нямат възможност да ми напишат акт. Реших, че това е премерен риск, с оглед на глоба от 50лв., която ми се струва безумна, тъй като едва ли човек си губи (или му крадат) документите по собствено желание, а ваденето на нови в крайна сметка си ги плаща, не му ги подарява държавата! А и в крайна сметка все някой ми е намерил портфейла и не ми го е върнал, това спокойно може да се смята за умишлено присвояване, което си е чиста кражба. 😉

Отидох в 7-мо РПУ, което отговаря за район Младост, където ми „откраднаха” документите. Там беше като в… даже ми е трудно да опиша мизерията, на която попаднах. Влезнах в стаичка, която е с размерите на баня в панелено жилище. Стените бяха облепени с тапети, които в последните 20,а може би и повече години не са сменяни. Мебелировката се състоеше от два стола и едно бюро, които скоро спокойно могат да участват в търг за антични предмети. Пластът мръсотия върху тях беше видим и с невъоръжено око.Дограмата и прозорците бяха къде очукани, къде леко счупени, а светлия им цвят отдавна се бе превърнал  в сиво-черен. По стените висяха разни разпоредби, които едва ли някой чете, а за разнообразие беше закачен и един календар. Въпреки минималистичния си размер, стаята беше снабдена не с една, а с цели две камери, които бяха поставени една до друга на една от стените, и за които продължавам да се чудя каква точно работа вършат.

На влизане ме посрещна полицай, който като разбра за какво съм там, започна да се прави на шут. Взе да се държи за главата, че се е случило подобно нещо, започна да се вайка и да чупи кръшно ръце докато ме разпитваше за случката, която аз предвидливо си бях измислил, така че да звучи правдоподобно. В заключение каза, че сега „щял да ми сложи глоба от 100лв., тъй като съм показал немърливо отношение към документите си”.  Естествено аз не се поддадох на това му сплашване, тъй като добре знаех, че той е последната дупка на кавала, от която зависи каквато и да е глоба. Явно просто искаше да си спести заниманието с мен и след това с документите, които ще напиша. В крайна сметка ми даде два формуляра, в които аз трябваше да опиша всичко подробно и въпреки, че бланките бяха с различни заглавия, в тях се записва едно и също нещо. Защо тогава да пиша две, се пита в задачата?! Както и да е, отне ми около 20 минути да напиша едно и също нещо на две места и си тръгнах, като след два дни трябваше да отида пак, за да си взема становището, за което дължах 2,50 такса. Такса за това, че някой ми е обработил „заявката”, а аз на този някой му плащам заплатата чрез данъците, които всеки месец ми удържат!

Време беше да отида в паспортна служба по адрес, за да ми блокират картата. Там ме посрещна любезна жена, която подробно ми обясни какво да направя (писах идентична бланка, но доста по-кратка), блокира ми картата (шофьорските книжки не се блокирали, а само се преиздават в кат) и ме посъветва да не бързал да вадя нов документ, а да изчакам седмица, за да видя дали все пак няма да се намери. Също така ми каза, че в такива моменти били съпричастни към хората и не слагали глоби. Шах с пешката! Само дето си изгубих времето при оня идиот в 7-мо РПУ, но в крайна сметка по-добре да го изгубя, отколкото да се окаже, че в паспортна служба са същите перковци като него.

Денят си мина, а аз подготвих съобщения с телефон за връзка, които да разлепя около мястото на загубата, току виж са останали съвестни хора. Прибрах се от работа и започнах разлепянето. Ненадейно ми извъня телефона с непознат номер, а отсреща чух глас, който на развален български ме попита за името и дали днес не ми се е случило нещо неприятно. Веднага се досетих, че явно късметът днес все пак е бил на моя страна и човекът иска да ми върне документите. На всичкото отгоре се оказа китаец(!), който върна всичко, дори парите си бяха в портфейла. Успял да ми намери телефон за връзка от гражданската отговорност (в тази връзка е добре всеки да си държи я визитка, я някакви контакти в портфейла заради такива случки) и се свързал с мен. Разказа ми как в началото не искал да го взима, но помислил, че друг може и да не го върне и все пак го прибрал. Също така сподели, че вяра на полицията нямал и поради тази причина решил да търси собственика вместо да се занимава с тях. Явно доста се е патил от представителите на реда, след като дори чужденец има подобно отношение.  Дадох му някой лев да се почерпи за честността си и си тръгнах доволен, че все още има „хора” в тази държава, макар и чужденци.  😉

Знаех, че е необходимо да се върна в РПУ-то, където писах обяснения, за да ги оттегля. Искрено се надявах глуповатият индивид да не е все още там, за да се занимавам точно с него. За щастие на смяна вече беше друг полицай, който дълго време търси двете бланки, които бях изписал. По едно време се появи с тях и каза само „късай“. В първия момент не разбрах за какво става дума, но без дори да ги погледна започнах да ги късам, след което ги хвърлих в близкото кошче. Полицаят само каза “ ‘айде все едно не си идвал“ и така „закри“ случая. Бях доволен, че не ме карат да пиша нищо, но ако така се решават и другите казуси, тъжна история!

Разблокирането на картата става по същия начин като блокирането – отива се в паспортна служба, пишеш кратка бележка и служителката просто натиска два бутона, за да ти стане активна картата.  Безумието в случая е, че те карат да подпишеш бележка, в която има следния текст: „Запознат съм с евентуалните злоупотреби, които са извършени с тази карта”. И как точно съм запознат с нещо, което може и да се е случило, а може би не? Също така, след като ми е била блокирана картата за даден период, как може да се считам отговорен за евентуални злоупотеби с нея през този период? Естествено изразих своето недоволство, но служителката отсреща само дигна рамене и не можа да ми отговори защо текста е написан точно по този начин. Парадоксално, но може да те подведат под отговорност за нещо, за което ти дори не знаеш и не си участвал, което за пореден път показва абсурдът на законодателството.

 

Advertisements

5 Коментари

Filed under Ежедневие

5 responses to “Изгубени документи

  1. Поздравления за жълтуркото, който ти е спасил задника, че сега как се теглят заеми от банки с чужда самоличност, като нищо можеше да задлъжнееш за чужди облаги.

  2. То в днешно време и без да ги губиш може да задлъжнееш. Аз за това уважавам моята банка, тъй като винаги ми гледат документите под лупа (буквално) и го проверяват в системата на МВР.

  3. Irina

    Олей край, много подробно си описал всичкото,но …ето че и аз си ги изгуби снощи. Аз пък сам чужденец тук.и като си знам глобата ииии лошо ми става.цял ден не знам как да дишам.При чужденците е още по-скъпо.Глобата ми е от 250 до 500 лв.а аз и пари нямам и последните ми бяха вътре.Наистина ,дано да има повече такива хора. моля се и аз! Всичките кинти да земат,само картите и документите да ми върнат. че и визитка нямам. бойе а и Айбана ми е там.олеъъ край! 😦

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s