Натрапникът


Време беше за театър! На подобно изкуство скоро не бях присъствал. Принципно винаги избирам постановки, които да забавляват и да не натоварват с цел положително емоционално въздействие. А постановките на Франсис Вебер са именно такива.

След като вече имах добри отзиви за \“Вечеря за тъпаци\“ (които също смятам да гледам), съвсем насочено избрах да гледам \“Натрапникът\“.

Актьорският състав, с изключение на Павел Попандов, нищо не ми говореше, но това определено не ме спря – не може да се разчита само на старите имена от българската театрална сцена, необходимо е да се дава шанс и на новите. И определено не съжалявам, че го направих. Отдадеността на актьорите бе въздействаща дори в по-слабите моменти от постановката, които на фона на останалите са просто игла в купа сено.

Историята се разказва за фотограф, който се настанява във централен хотел, с цел да заснеме от стаята си интересни моменти от посещението на известна политическа личност. Предполага се, че тази личност е застрашена от убийство и фотографът смята, че това ще е неговия миг за слава. Но вместо да се съсредоточи върху мисията си, той се отдава на мисли и терзания за бившата си жена, която го е напуснала, разбира се според него неосновано. В тази цялата ситуация, неволно биват въвлечени пиколото и съседът по стая, който е не кой да е, а наемния убиец, готов да затрие важната политическа персона. И така, в непрестанни опити да си свърши работата, на убиецът му се налага да тича от стая в стая и да обръща внимание на отчаяния си съсед, който прави опит след опит да се самоубие заради налегналата го депресия. Какво ще се случи и какви ще са последиците от тази трагикомична среща могат да се видят и усетят на място 😉

Комичните ситуации се редуват една след друга. Действието до такава степен те въвлича, че нямаш много време да си поемаш дъх, който след малко ще оползотвориш за поредната порция смях. А той определено зарежда с адреналин зяпналата публика, която е изпълнила до пръсване залата.

 

Advertisements

Вашият коментар

Filed under Култура, Театър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s